Р Е Ш Е Н И Е №
гр. П., 22.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Мария Кузева , като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр.
дело №3275 по описа за 2016г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си срещу П.Т.М. с ЕГН **********, С.С.М. с ЕГН **********
и И.С.М. с ЕГН **********,*** ищците Г.Н.М. с ЕГН ********** и А.Й.М. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адв.М.И. твърдят, че са
собственици при режим на съпружеска имуществена общност на следния недвижим
имот: трети жилищен етаж от масивна триетажна жилищна сграда , състояща се от
партерен/ приземен етаж/ и три редовни жилищни етажа със застроена площ от 120
кв.м., ведно с припадащата се на този етаж 1/3 ид.части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, заедно с
½ идеална част от дворното място , върху което е построена сградата, означено като поземлен имот №2315,
съставляващ УПИ IV
2315 в кв.76“а“ по плана на град П., ул.“И.С.“№**, цялото с измерена площ от
312 кв.м. Твърди се, че правото на собственост е признато с констативен
нотариален акт по документи , издадени
по №155 от 12.12.2008. от нотариус Т.Д. с рег.№422,
вписана в регистъра на НК и с район на действие РС-П.. Нотариалният акт бил
основан и на решение на Окръжен съд-П. , постановено по в.гр.д.№465/1986г. за
извършена делба на имоти. Съгласно това решение в общ дял на Г.М. и неговия
брат С.М. бил поставен недвижим имот в парцел
IV-ти
с пл.№2315 в кв.438 по плана на град П., представляващ само терена без
построената върху него триетажна жилищна сграда. Твърди се, че този имот е
идентичен с описаното по-горе дворно място , собствеността на половината от
което принадлежи на ищците.Твърди се, че докато делото за делба било висящо
един от съделителите Малко Н.м. / брат на ищеца/ се
разпоредил със собствения си втори жилищен етаж и 1/3 идеална част от дворното
място. Тази сделка била обективирана в нотариален акт
за замяна на недвижим имот с лек автомобил и била изповядана на 02.08.1985г с
нотариален акт №172, том IIIдело
1217/1985г.Приобретатели по договора били Г.П.Т.и
съпругата му Т.А.Т.. Разпореждането на М. М. с идеална част от имота, който
впоследствие бил поставен в общ дял на неговите братя е извършено след
завеждане на исковата молба за делба на 11.07.1985г/В мотивите си на стр.4
Окръжен съд П. само е установил този факт/. Така нито приобретателите
по сделката с М. Н.М. са придобили
собственост върху 1/3 идеална част от дворното място , нито техните последващи приобретатели Д.Н.Г. и
Т.Н.Г., за които ищците твърдят, че не притежават вещни права върху дворното
място. Сделките , обективирани в нотариален акт
№44/07.02.1997г, том II,
н.д.№337 и нотариален акт №25/13.10.2010г, том V, рег.№7772, н.д.№757/2010г и
нотариален акт за извършено дарение №89/10.03.2015г в полза на Д.Н.Г. и Т.Н.Г.
не са прехвърли собствеността върху 1/3 ид.ч. от
дворното място, тъй като никой не може да прехвърля вещни права, които не
притежава. Твърди се, че предишните собственици
на втория етаж не са живели в имота , а настоящите го ползват отскоро.
Твърди се, че след смъртта на С.Н.м. ответниците по
делото по силата на наследствено правоприемство са
придобили правото на собственост на първи жилищен етаж от триетажната жилищна
сграда и 1/2 идеална част от дворното място. Тъй като не може да бъде
постигнато съгласие с тях относно начина
на разпределение на ползването на
дворното място , съобразно правата на собственост върху същото за ищците възниква
правен интерес да заведат настоящия иск за определяне режим на служене и
ползване на общата вещ по съдебен ред, като бъде съобразено , че ищците са
собственици на ½ ид.част от дворното място и
използват входа от страна на ул.“Н.Ц.“. В имота са построени гараж и стопанска
постройка. Моли се съда да постанови решение, с което да се определи начин на
реално ползване между ищците и ответниците на съсобственото им дворно място, означено като поземлен имот №2315,
съставляващ УПИ IV
2315 в кв.76“а“ по плана на град П., ул.“И.С.“№**, цялото с измерена площ от
312 кв.м. като се съобрази фактическото състояние на имота, изградените в него
постройки и дяловете в съсобствеността, които са ½ ид.част за
ищците и 1/ 2 ид.част
за ответниците. Претендират се строените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията се ангажират доказателства.
След
депозиране на исковата молба от ищците е
подадена молба вх.№1970/23.01.2017г, в която са изложени обстоятелства, че с
нотариален акт за дарение от 10.03.2015г. А.Т.В. – Г. и съпругът и Н.И.Г.
дарили на децата си Д.Н.Г. и Т.Н.Г. следните свои недвижими имоти:
самостоятелен обект в сграда,
предназначение – жилище , апартамент с площ от 120 кв.м., с адрес гр.П.,
ул.“Ил.Стамболиев“№15, ет.2, с идентификатор 55155.505.555.1.2, ведно с изба 9
кв.м., поземлен имот , пл.№2315, парцел IVплощ -318 кв.м., гр.П.,
ул.“Ил.Стамболиев“№15, с идентификатор 55155.505.555, гараж с площ от 29 кв.м. с
идентификатор 55155.505.555.1.6. Сочи се в молбата, че на 09.12.2016г с договор
за покупко- продажба Т.Н.Г. продава своите идеални
части на майка си А.Т.В.- Г..Следователно
настоящите собственици на втория жилищен етаж
от сградата с вещни претенции към дворното място са А.Т.В.-Г. и Д.Н.Г..Моли
се съда да ги конституира като ответници по делото ,
тай като същите имат качеството на
необходими другари в процеса.
С
определение №230 от 25.01.2017г. съдът е конституирал А.Т.В.-Г. с ЕГН **********
и Д.Н.Г. с ЕГН ********** *** като ответници по
делото.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответниците П.Т.М., С.С.М. и И.С.М.,
чрез особения им представител адв.Б.Д., е подаден
писмен отговор, с който не се оспорва иска. Правят се доказателствени
искания.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответниците А.Т.В.-Г. и Д.Н.Г., чрез пълномощника им адв.И.Г., е подаден писмен отговор. Поддържа се, че ответниците са собственици при равни права на втори на
втория жилищен етаж от масивна жилищна сграда , построена в имот с
идентификатор 55155.505.555 и респективно са собственици на 1/3 идеална част от
същия този имот съгласно първоначалния
нотариален акт за покупко –продажба №25, том 5, нот.дело
№757 от 13.10.2010г. по описа на нотариус А.И., с който съвместно с Н.Г./ бивш съпруг на А.В./ са закупили от В.Д.С.и съпругата му М.С.втория
жилищен етаж, ведно с 1/3 идеална част от поземления имот.Оспорва се предявения
иск като се твърди, че ищците не са собственици на ½ идеална част от
поземления имот и респективно първите трима ответници/
по коляното на починалия С.Н.М./ –
собственици на другата ½ ид.ч. от този имот.
Твърдят, че те са собственици на 1/3 ид.ч. от този
имот, тъй като първоначалния собственик на втория жилищен етаж/ съгласно
учредената суперфиция/ М. Н.м. / брат на ищеца и на
наследодателя на първите трима ответници/ се
разпоредил с имота си с нотариален акт №172 от 02.08.1985г. и това било станало
по време на делба , приключила с влязло в сила решение по възз.гр.д.№465/1986г.
по описа на Окръжен съд-П., при която парцелът бил поставен в общ дял на Г.Н. М. и на С.Н.М.. Въз основа на него ищецът Г.м.
се снабдил с констативен нотариален акт №155, том5, нот.дело
№850 от 12.12.2008г. по описа на нотариус Т.Д.. Ответниците оспорват този нотариален акт. Твърдят, че
делбата е нищожна, тъй като в нея не са участвали всички съсобственици на
имота, респективно отразеното в него обстоятелство, че ищецът е собственик на
½ ид.част от имота не отговаря на истината.
Поддържа се , че М. М., заедно с братята си построява жилищната сграда в имота въз основа на учредена от майка им суперфиция, вписана на 28.06.1973г. и се снабдява с
констативен нотариален акт за собственост №76, том 3, дело 1023 от 02.07.1985г.
за втория жилищен етаж от процесната триетажна
масивна жилищна сграда и прилежащите към него общи части на сградата, тъй като
за собствеността върху земята е разполагал с нотариален акт №56, том 3, дело
910/1963г., с който майка му Д.В.М. е закупила този имот и тъй като към онзи
момент вече е била починала , то той е притежавал идеални части по наследство
от нея.Месец по-късно с нотариален акт
за замяна на недвижим имот №172 том 3, дело 1217 от 02.08.1985г. М. Н.М.
прехвърля на Г.П.Т.и съпругата му Т.Т.целия втори
етаж с прилежащите част и 1/3 ид.части от дворното
място , което притежава по наследство. Неговите приобретатели
от своя страна прехвърлят имота на сина си П.Г.Т. с нотариален акт №157, том4
дело 1597/1985г., а той впоследствие го продава на В.Д.С.с нотариален акт №44
том 2 дело 337 от 07.02.1997г. В.С. с нотариален акт за покупко-продажба №25,
том 5, н.д.№757 от 13.10.2010г. се разпорежда в полза на ответниците
А.В. и Д.Г.. Поддържа се, че имотът има два входа – откъм ул.“Н.Ц.“, който вход
ползват ищците и откъм ул.“И.С.“, който вход ползват всички ответници.
Твърдят, че от самото начало на тяхното нанасяне в жилището и до сега ищецът Г.М.
не ги допуска през входа на парцела на ул.“Н.Ц.“. Ответниците
твърдят, че почти не ползват двора освен за преминаване през малка част от него
, за да влязат в жилищната сграда и държат малко вещи в един сайвант на двора.
Собствениците на първия етаж им дали възможност да ползват тази част от
сайванта, където в момента държат един
велосипед, малко стари мебели. Същата тази постройка в голямата си част се
ползва от ищците. Твърдят, че докато праводателят им В.С. е притежавал процесния
имот в продължение на 13 години от 1997 до 2010г./ са се водили две дела,
приключили с влезли в сила съдебни решения , от които е видно, че той е
собственик на 1/ 3 идеална част от дворното място. Първото дело е
гр.д.№1552/1997г по описа на РС-П., в което съдът е приел, че В.С. е собственик
на 1/3 идеална част от поземления имот и е осъдил другите двама
съсобственици в лицето на Г.М. и С.м. да
му осигурят достъп до имота. Второто е гр.д.№2186/2000г по описа на РС-П.,
чието решение е обжалвано пред Окръжен съд и е образувано възз.гр.д.№1456/2002г.
по описа на Окр.съд-П.. Двете съдебни инстанции са категорични
в изводите си, че В.С. е собственик на 1/3 ид.ч. от имота
и са осъдени Г.М. и С.М. да му заплатят обезщетение за периода, за който са му
отказали достъп до имота. Поддържа се, че делбата е започнала след извършване
на разпоредителната сделка на М. М. с
втория етаж и с идеалните части от земята през 1985г.Следователно в делото за
делба не са били привлечени новите собственици – съпрузите Г. и Т.Т., а в последствие и сина им П.Т., което прави делбата
нищожна , поради неучастие на съсобственик в нея.Твърди се, че това решение за
делва не е вписано по надлежния ред и неможе да служи за удостоверяване на
обстоятелството, че Г.м. е собственик на ½ ид.ч.
от дворното място , както е отразено в констативен нотариален акт №155, том 5, нот.д.№850 от 12.12.2008г по
описа на нотариус Т.Д.. Моли се съдът да определи начин на реално ползване
според действителните права в съсобствеността: 1/3 ид.час
за ищците,1/3 идеална част общо за първите трима ответници/
по коляното на С.М./ и 1/3 ид.ч. за ответниците А.В. и Д.Г.. С отговора се правят доказателствени искания.
На основание чл.212 от ГПК ищците Г.Н.М. и А.Й.М.
са предявили срещу ответниците
по делото инцидентен установителен иск, предвид
възраженията на ответниците А.В.-Г. и Д.Н.Г., че
притежават 1/3 ид.част от процесното
дворно, означено като поземлен имот с идентификатор №55155.505.555 по КККР на
град П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на
АГКК с площ от 318 кв.м. при съседи : 55155.505.556, 55155.505.9580,
55155.505.9576, 55155.505.554 с номер по предходен план ПИ№2315, съставляващ
УПИ IV
2315в кв.76“а“ по плана на град П. по силата на частно правоприемство
от В.Д.С.и с това оспорват правата на ищците по отношение на този имот които са
в размер ½ ид.ч. Твърдят, че посочените ответници
не са станали собственици на 1/3 ид.част от процесния имот тъй като по силата на решение възз.гр.д.№465/1986г по описа на Окръжен съд-П. е извършена
делба на имоти и в общ дял на ищеца Г.М.
и брат му С.М. е бил поставен недвижим имот
в парцел IV с пл.№2315 в кв.438 по плана на град
П., представляващ само терена без
построената върху него триетажна жилищна сграда. Този имот е идентичен
с описаното по-горе дворно място, собствеността
на половината от което принадлежи
на ищците. Поддържа се, че
докато делото за делба е било
висящо М. М. се е разпоредил със собствения си втори
жилищен етаж и 1/3 ид.час от дворното
място като тази сделка е обективирана в нотариален акт №172, том IIIдело 1217/1985г.Приобретатели
са били Г.П.Т.и съпругата му Т.А.Т..
Разпореждането на М. М. с идеална част от имот, който впоследствие е бил
поставен в общ дял на неговите братя е
станало след завеждане на делото за делба на 11.07.1985г.Така нито приобретателите по сделката с М. М. , нито последващите приобретатели Д.Н.Г.
и Т.Н.Г. са придобили 1/3 ид.част от дворното място. Твърди се, че сделките, обективирани в нотариален акт №44/07.02.1997г, том II,нот.д.
№337 и в нотариален акт №25/13.10.2010г том V, рег.№7772, нот.д.№757/2010г.
и нотариален акт за извършено дарение №89/10.03.2015г. в полза на Д.Н.Г. и Т.Н.Г. не са прехвърлили собствеността върху 1/3 ид.ч. от дворното място, тъй като никой на може да
прехвърля вещни права, които сам не притежава. Със сделката от 09.12.2016г, изповядана с нотариален акт
том 39, акт №123 със страни продавач
Тодор Н. Горанов с ЕГН ********** и
купувач ответника А.Т.В.-Г. с предмет на
договора идеални части от процесния имот не е
прехвърлено правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от
този имот. Моли се да се приеме за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на ½ ид.ч. от дворно
място, означено като ПИ с идентификатор №55155.505.555 по КККР на град П., одобрени
със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК с площ от 318 кв.м. при съседи: 55155.505.556,
55155.505.9580, 55155.505.9576, 55155.505.554 с номер по предходен план
ПИ№2315, съставляващ УПИ IV
2315в кв.76“а“ по плана на град П..
Постъпил
е писмен отговор от ответниците А.Т. В. и Д. Николова Г., чрез пълномощника им адв.И.Г., с който се оспорва инцидентния установител
иск. Твърдят, че притежават правата им на собственост по отношение
на процесното
дворно място са в размер на 1/3 ид.ч., толкова
колкото са и правата на ищците и на първите трима ответници
като съображенията им са идентични с тези, развити в отговора срещу първоначалната искова молба.
Постъпил
е писмен отговор от първите трима ответници, чрез особения им представител, с който се
оспорва инцидентния установителен иск.
В
съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявените при последващо обективно съединяване искове. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания,
чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответниците П.М., С.М. и И.М., чрез
особения си представител, поддържат писмените отговори.
В
съдебно заседание ответниците А.Т.В. и Д.Н.Г., чрез
пълномощника си, поддържат писмените отговори. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените
по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представените писмени
доказателства / нотариален акт за продажба на недвижим имот №56, том III, дело №910/1963г., заявление до председателя на ГОНС, вписано под №1 , кн.I,
на 28.06.1973г., че през 1963 година Д.В.М.
е придобила чрез покупко-продажба
следния недвижим имот: дворно място с площ от 315 кв.м., съставляващо парцел IV-2315 в кв.438 по плана на град П. , при
съседи: от две страни улици, Г. Д.С. и Г.
Т.М., ведно с построените в това
дворно място две едноетажни сгради. На 28.06.1973г. Димитрия М. е учредила в полза
на тримата си синове С. Николова М., М. Н.М. и Г.Н. М. право да построят в това дворно място
масивна жилищна сграда на три етажа. По
делото не са спорни обстоятелствата, че
ищецът Г.Н. М., С.Н.М.
и М. Н.М. са братя, както и че Д.В.М. е
тяхна майка. Не е спорно обстоятелството, че ответниците
П.Т.М., С.С.М. и И.С.М. са преки законни наследници/
респ.съпруга и деца/ на починалия брат С.Н.М..
Видно
от нотариален акт № 172, том III
дело 1217/1985г за замяна на недвижим имот с лек автомобил по описа на РС-П., че на 02.08.1985г. М. Н.М. е
прехвърлил на Г.П.Т.и съпругата му Т.А.Т. следния свой недвижим имот: втори
етаж от триетажна жилищна сграда, построена на 120 кв.м. в кв.76 по плана на
град П. при съседи на имота: имот пл.№2314 на Слави Димитров С. и Никола Иванов
Горостанов, имот пл.№2316 на Г. Тодоров М. и от две
страни улици, ведно с гараж със застроена площ от 29 кв.м. и изба от 9 кв.м.,
както и 1/3 идеална част от дворно място и общите части на сградата.
Установява
се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, том II, дело №337 по описа на нотариус
Петкана Минева, че на 07.02.1997г П.Г.Т. е продал на В.Д.С.следния свой
недвижим имот: втори етаж от триетажна жилищна сграда с площ от 120 кв.м.,
застроена в имот пл.№2315 в кв.76А по плана на град П., ведно с гараж, застроен
върху 29 кв.м., построен в същия имот и избено помещение с площ от 9 кв.м. и
толкова идеални части от общите части на сградата, както и 1/3 ид.ч. от дворно място , представляващо имот пл.№ 2315, за което
е отреден парцел IV
в кв.76А по плана на град П., урегулиран, целият с площ от 312 кв.м. при съседи
на имота : имот пл.№2314 на Слави Димитров С. и Никола Иванов Горостанов, имот пл.№2316 на Г. Тодоров М. и от двете
страни улици.
Видно
от нотариален акт за покупко –продажба на недвижим
имот № 25, том V,
рег.№7772, н.д.№757/2010г по описа на нотариус А.И.с рег.№423, вписана в НК с
район на действие РС-П., на 13.10.2010г. В.Д.С.е продал на Д.Н.Г./ ответница по
делото/, Н.И.Г. и А.Т.В. –Г./ ответник
по делото/следния свой недвижим имот:1/ 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор 55155.505.555 по
КККР , одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на
АГКК с адрес на имота : гр.П., ул.“И.С.“№15, целият с площ от 318 кв.м., с
трайно предназначение на територията : урбанизирана сначин
на трайно ползване : ниско застрояване / до 10 м/ със стар идентификатор 2315
кв.76а, парцел IV
при съседи : 55155.505.556, 55155.505.9580, 55155.505.9576, 55155.505.554 , 2/
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.505.555.1.2 по КККР ,
одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с
адрес на имота : гр.П., ул.“И.С.“№15, етаж 2 , който самостоятелен обект се
намира в сграда с идентификатор 55155.505.555.1 състояща се от три надземни
етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.505.555 с предназначение
на самостоятелния обект : жилище, апартамент с площ от 120 кв.м., ведно с
прилежащите части : избено помещение с площ от 29 кв.м. и 9 кв.м. при съседи на
самостоятелния обект на сградата: на
същия етаж-няма, под обекта :55155.505.555.1.1, над обекта -55155.505.1.3, 3/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.505.555.1.6 с предназначение на
обекта гараж с площ от 29 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите
части на сградата. Установява се от приложената справка от имотния
регистър към Служба по вписванията- П.,
че с нотариален акт за дарение А.Т.В. –Г.
и Н.И.Г. са дарили на децата си Д.Н.Г. и
Т.Н.Г.. притежаваните от тях идеални части от правото на собственост по
отношение на описания по-горе недвижим имот. На 09.12.2016г с договор за
покупко-продажба Т.Н.Г. е продал своите идеални части от дарения му имот на майка си на А.Т.В. –Г./ ответница по делото/.
От
приложеното като доказателство по делото гр.д№ 1431/1985г по описа на
ПРС/преобразувано в гр.д.№2321/1987г по
описа на ПРС/ е видно, че по подадена на 11.07.1985г от С.Н.М./ наследодателят
на първите трима ищци/ срещу Е.Н.С., С.Н.В., М. Н.М. , Й. Н.м. , Г.Н. М. / ищец по настоящото дело/ искова молба е образувано дело за съдебна
делба. Предмет на тази делба е било дворно място от 367 кв.м. съставляващо имот
пл.№1314 в кв.174а по плана на град П., ведно с построените в него паянтова
жилищна сграда върху 57 кв.м., два навеса, единият с площ от 24 кв.м. и другия с площ от 52 кв.м.,
оборудвани като дърводелски работилници. По реда на чл.278, ал.2 от ГПК /
отменен/ в делбената маса е включен и следния
недвижим имот: дворно място съставляващо имот пл.№2315 в кв.438 по плана на
град П., цялото с площ от 315 кв.м., за което е отреден парцел IV-2315 в кв.438 по плана на град П.
при съседи : от две страни улици, Г. Д.С. и Г. Т.М.. С решение №1185 от
16.09.1985г., постановено по гр.д.№1431/1985г по описа на ПРС е допусната
съдебна делба между посочените по-горе страни на следния недвижим имот: дворно
място съставляващо имот пл.№2315 в кв.438 по плана на град П., цялото с площ от
315 кв.м., за което е отреден парцел IV-2315 в кв.438 оп плана на
град П. при съседи : от две страни улици, Г. Д.С. и Г. Т.М. без построената в
този имот триетажна жилищна сграда при равни права по 1/7 идеална част за всеки
съделител. С решение №1292 от 23.10.1985г. по
гр.д.№1431/1985г по описа на ПРС/ постановено във втора фаза на делбения процес/ делбеният имот: дворно място съставляващо имот пл.№2315 в
кв.438 по плана на град П., цялото с площ от 315 кв.м., за което е отреден
парцел IV-2315
в кв.438 оп плана на град П. при съседи : от две
страни улици, Г. Д.С. и Г. Т.М. е изнесен на публична продан. С решение от 03.02.1986г по възз.гр.д.№224/1986г
по описа на ПОС е отменено решение №1292 от 23.10.1985г. по
гр.д.№1431/1985г по описа на ПРС и делото е върнато на районен съд за ново
разглеждане от друг състав. Делото е преобразувано под №332/1986 по описа на
ПРС. С решение №326 от 24.03.1986г. по гр.д.№332/1986г по описа на ПРС отново
: дворно място съставляващо имот пл.№2315 в кв.438 по плана на град П.,
цялото с площ от 315 кв.м., за което е отреден парцел IV-2315 е изнесен на публична продан. С
решение по възз.гр.д.№465/1986г по описа на ПОС е отменено изцяло решение №326 от 24.03.1986г
по гр.д.№332/1986г по описа на ПРС и вместо него е постановено следното: в общ дял на съделителите
С.Н.М. и Г.Н.м. е поставен недвижим имот представляващ парцел IV, отреден за имот пл.№2315 в кв.438
по плана на град П. / само терена без построената в него жилищна сграда/.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, по която са изготвени и приети две заключения
основно и допълнително, всяко едно
придружено със скица-проект. Съгласно основното заключение след извършен от
вещото лице оглед на място и направени в
тази връзка измервания процесният имот с
идентификатор 55155.505.555 по КККР на град П. е с площ от 318 кв.м. с начин на
трайно ползване – дворно място в урбанизирана територия за индивидуално ниско
застрояване.Дворното място е с два външни самостоятелни входа с административни
адреси: източен - към ул.“И.С.“№15, обслужващ ответниците и северен
към ул.“Н.Ц.“№39, обслужващ ищците. Според констатациите на вещото лице в този имот са изградени следните сгради:1/ масивна
жилищна сграда на четири надземни етажа-първи надземен нежилищен и три редовни жилищни етажа/ със застроена
площ от 130 кв.м./, разположена изцяло на двете лица на поземления имот,
отразена в КК под №1. Жилищната сграда е
с обособени два външни самостоятелни входа
за обслужване на жилищните етажи както следва: западен за обслужване на
втори и трети жилищни етажи и източен за обслужване на първи жилищен етаж.
Експертизата установява, че в имота са изградени две сгради на допълващо
застрояване, а именно: 1/ сграда на един етаж
със застроена площ от 36 кв.м. и разположена на уличната регулация към ул.“И.С.“ и на имотната граница към
съседен поземлен имот №556 с НТП –гараж,
хангар, депо , отразена в КК под №2 и 2 /стопанска сграда на един етаж със застроена площ от 42 кв.м., , разположена на имотната граница към съседните ПИ №554 и
ПИ №556 , която сграда не е отразена в КК. Вещото лице обобщава, че
незастроената площ е 110 кв.м. В скицата- проект към основното заключение,
която скица се съдържа на лист 132 от досието на делото вещото лице,
съобразявайки обстоятелството, че правата на ищците и на първите трима ответници в процесния имот са
равни и са по ½ ид.части и като съобразил застроената част на имота е дал
вариант за ползване на дворното
място както следва: ищците да ползват
оцветената в червено площ от 83.00кв.м., в която площ попада и стопанската сграда с площ от 42 кв.м.
Ответниците П.М., С.М. и И.М. да ползват оцветената в
синьо площ от 83.00 кв.м., в която площ попада сградата на допълващо
застрояване с площ от 36 кв.м. Площта от 11 кв.м. оцветена в жълт цвят да се ползва общо от ищците и ответниците А.В. и Д.Г.. Площта от 11 кв.м. оцветена в
зелено да се ползва общо от ответниците М.ви и ответниците А.В. и Д.Г.. С допълнително заключение и приложена към него скица / съдържаща се на
лист 128 от досието на делото/ вещото лице е определило вариант на реално
ползване при права страните по отношение
на дворното място- 1/3 ид.част за ищците , 1/3 ид.ч. за ответниците М.ви и 1/3 ид.част за ответниците А.В.
Според този вариант за ищците следва да ползват площ от 57.17 кв.м., оцветена в
червено, ответниците М.ви да ползват площ от 57.17
кв.м., оцветена в синьо. Ответниците А.В. и Д.Г. да
ползват площ от 51.67 кв.м. оцветена в сиво. При този вариант за общо ползване
между ищците и ответниците А.В. и Д.Г. е определена
площ от 11 кв.м., оцветена в жълто, а за общо ползване между всичките ответници е определена площ от 11 кв.м., оцветена в
зелено.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото се ангажираха и гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля М. Б.
се установи, че свидетелят се е познавал много добре с наследодателят на
първите трима ответници. Свидетелят живее на ул.“Н.Ц.“. Често посещавал процесния имот, докато С.М. бил жив, тъй като същият както
и свидетеля се занимавали с дърводелство
като в двора на къщата на С. от
много години има стар навес, в който С. държал дърводелски машини. Свидетелят допълни,
че откъм другата улица има също постройка.Според свидетеля всеки от двамата
братя Г. и С. влизали в двора от отделни
входове като С. ***, а брат му Г. винаги влиза в двора от входната врата откъм ул.“Н.Ц.“. В тази насока са и
показанията на свидетеля С. Б./ също
свидетел на ищцовата страна/, поради което не се налага да бъдат подробно обсъждани от съда.
Този свидетел допълни, че семейство Г. влизат в имота от входа към
ул.“И.С.“, завиват покрай къщата
и влизат в жилищната сграда от жилищни
вход, който се използва и от ищците. Според свидетеля двамата братя Г. и С.
ползвали заедно бараката, в която държали дърводелски машини. Към настоящия
момент ищецът продължава да ползва част от бараката, като позволил на ответниците Г. да ползват и те част от същата постройка.
От
разпита на свидетеля С. В./ свидетел на ответната страна и брат на ответницата А.В.
/ се установи, че ищецът Г.М. ползва незастроената част от дворното място,
която е откъм ул.“Н.Ц.“. Ползва и част от бараката/ навес/, която се намира в
тази част на дворното място. Свидетелят уточни, че в тази барака се влиза от
два входа – единият е откъм ул.“Н.Ц.“, другият – откъм улица „И.С.“.
Въз
основа на така очертаната по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са при условията на последващо обективно съединяване два иска: иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС и иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК. Инцидентният установителен
иск за собственост е преюдициален по отношение на
иска за разпределяне ползването на общата вещ, поради което съдът дължи
произнасяне първо по този иск:
По
инцидентния установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК съдът намира следното:
Установи
се по несъмнен и категоричен начин от данните, почерпени от приложеното
гр.д.№1431/1985г по описа на ПРС/ преобразувано в гр.д.№2321/1987г по описа на
същия съд/, от кредитираното заключение
на съдебно-техническаат експертиза и
обсъдените по-горе писмени доказателства, че
процесният имот като незастроено дворно място е бил предмет на съдебна делба със страни тримата
братя – ищецът Г.М., С.М.- наследодателят на първите трима ответници
и М. М.. Делото за делба е било образувано на
11.07.1985г. Докато делбеното производство е
било висящо в първата си фаза / по допускане на делбата/, а именно на
02.08.1985г. съделителят М. М. се разпоредил в полза
на трети лица - семейство Танчеви с притежавания от него в индивидуална
собственост втори жилищен етаж от построената в процесното
дворно място триетажна масивна жилищна сграда и 1/3 ид.части
от процесното дворно място. След тази транслативна сделка са последвали няколко разпоредителни
сделки със същия предмет / хронологически
проследени по-горе от съда чрез
анализ на писмените доказателствени средства/ като
последни приобретатели на този имот
са ответниците Г., легитимирайки се със следните титули за собственост- нотариален
акт за покупко –продажба от 2010г, впоследствие
нотариален акт за дарение от 2015г. и нотариален акт за покупно- продажба от
2016г./ съгласно приетата справка от
Служба по вписвания –П./. При това положение и предвид изразеното от ответниците Г. становище в писмения им отговор по този иск и
поддържано в хода на съдебното дирене/ съдът счита, че правото на собственост на
ищците е оспорено от тези ответници и за тях е налице правен интерес от преодоляване
на тази несигурност в правната им сфера
като се внесе яснота в отношенията им с тези ответници
посредством заявената установителна искова защита в производството по чл.32, ал.2
от ЗС , в което според разясненията, дадени в ТР №13 от 10.04.2013г. по тълк.д.№13/2012г на ОСГК на ВКС съдът във всички случаи изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. По
отношение на тези ответници инцидентният установителен иск е
допустим. Правният интерес на ищците от установителна
защита съществува и по отношение на ответниците М.ви
предвид солидализиране на позицията им с тази
на ответници Г. досежно правата
страните по отношение на дворното място, а именно по 1/3 ид.част за
ищците и по 1/3 идеални части за ответниците М.ви и ответниците Г..
Съдебната делба по отношение на процесия имот
е приключила като с влязло в сила на 14.08.1986г. решение по възз.гр.д.№465/1986г по описа на ПОС имотът е поставен в общ дял на ищеца Г.Н.М. и С.Н.М. и същите са осъдени да
заплатят на останалите съделители парично уравнение
на дяловете им. При това положение и предвид обстоятелството, че ищците са
сключили граждански брак през 1977г. права по отношение на този имот притежава и
ищцата А.М.. По силата на съдебна делба
ищците притежават право на
собственост по отношение на процесния имот в обем ½ ид.част
в режим на съпружеска имуществена общност, останалата ½ ид.част
принадлежи на ответниците П.М.С.М. и И.М. по силата
на наследствено правоприемство от техния наследодател С. М..
Съгласно
разясненията, дадени в т.3 от ТР №3/19.12.2013г. по т.д.№3/2013г на ОСГК,
докладчик съдия Светлана Калинова при извършено разпореждане със спорното право
от съсобственик / съделител/ в полза на друго
лице в хода на делбеното
производство във фазата по допускане на делбата/ както е процедирал в настоящия
случай съделителят
М. М./ се прилага разпоредбата на чл.226 от ГПК/ чл.121 ГПК отм/.
Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първа фаза на делбата след предявяване на иска
за делба / в настоящия случай това са първите приобретатели
семейство Танчеви/ може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласие на
всички съделители или да встъпи главно по реда
на чл.225 от ГПК/чл.18 ГПК отм/ в първа или втора
фаза на производството. След влизане в сила на решението по допускане на
делбата във фазата по извършването приобретателят
участва чрез своя процесуален субституент / прехвърлителя/ ако
не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по
реда на чл.225ГПК/ чл.181 ГПК отм/. Приобретателят ще бъде
обвързан от решението по извършване на делбата , независимо от това дали е
встъпил в производството , заместил е прехвърлителя
или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент.
Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него независимо в чий
дял ще се падне имота. Постановеното решение във всички случай ще съставлява пресъдено нещо както
за съделителите така и спрямо приобретателя
по въпроса дали имотът е съсобствен между съделителите и
какви са делбените им права като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. Ако делбеният имот
се падне в дял на друг съделител, приобретателят ще има право да претендира връщане на
даденото по договора от прехвърлителя на основание
чл.192 от ЗЗД. Вещноправните последици на решението
по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя дори същият да не е взел участие в делбеното производство/ както се установи сем.танчеви не са участвали в делбата/ като главна страна ,
включително и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за
съда.
В
контекста на горните разсъждения настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответниците, че делбата е нищожна, поради неучастие на
новите съсобственици. Счита също така, че на 02.08.1985г. сем.Танчеви не са придобили
собствеността на 1/3 ид.част от процесния
имот. Така с всички последващи сделки с процесния имот праводателите не
са прехвърлили правото на собственост на 1/3 идеални части от дворното място,
тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.
Вярно
е, че исковата молба за делба, по която е
образувано гр.д.№1431/1985г.,не е била вписана, но към този момент законът не е поставял такова
изискване. Вписването на исковите молби за делба е законодателно закрепено на
основание чл.114,б.“в“ ЗС във вр.с чл.112,б.“з“ и
б.“а“ ЗС в редакцията на нормата-ДВ бл.34/25.04.2000г. Ето защо са
неоснователни възраженията на ответниците Г., че след
като исковата молба и решението за съдебна делба не са били вписани, последното
не може да им бъде противопоставено.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявеният инцидентен установителен
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен като се приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ½ идеални
части от поземлен имот с идентификатор 55155.505.555 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със Заповед
РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 318 кв.м. при
съседи: 55155.505.556, 55155.505.9580, 55155.505.9576, 55155.505.554.
По
иска с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС съдът намира следното:
Искът по чл.32, ал.2 от има за предмет
осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между
съсобствениците по повод служене с общата
вещ. Правомощието на съсобственика да си служи с общата вещ е в зависимост от фактическото състояние на
вещта и нейното предназначение, но упражняването му не трябва да накърнява
правата на останалите съсобственици. Това е юридическият критерий, от
който сезираният съд следва да се ръководи при съдебната намеса в управлението на съсобствената
вещ.Начинът на ползване следва да бъде съобразен както с обема на правата
съсобствениците, респективно лицата притежаващи ограничени вещни права по
отношение на общата вещ, така и с техните взаимоотношения с цел осигуряване
възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ.
Предявеният
иск е за разпределение ползването на общо дворно място, което бе предмет
на разгледания по –горе от съда инцидентен установителен
иск. Установи се, че съсобственици на това дворно място са ищците и ответниците М.ви, като правата в тази съсобственост на
равни – ½ идеални части общо за
ищците и ½ идеални части общо за ответниците М.ви. Ответниците Г. не
притежават право на собственост по отношение
на това дворно място. Същите са
собственици на втори жилищен етаж от построената в процесния
имот триетажна жилищна сграда. Собственици на първия жилищен етаж са ответниците М.ви и собственици на третия жилищен етаж са
ищците.
Ползването
на дворното следва да бъде разпределено съобразно вещните
права на съсобствениците- ищците и ответниците М.ви
като бъде съобразено съществуващото фактическо положение, достъпа на отделните
етажни собственици до жилищата си в триетажната масивна жилищна сграда,
построена в този имот. При разпределяне на ползването следва да се
отчете и правото на ответниците
А.В.-Г. и Д.Г. ,притежаващи
самостоятелен обект в сградата/ втори жилищен етаж/, да ползват земята
доколкото това е необходимо за
използване на постройката според нейното предназначение. Следва да намери
приложение нормата на чл.64 от ЗС, която
регламентира това право на собственика на постройката. Респективно
собствениците на терена/ ищците и ответниците М.ви /
имат право да го ползват при спазване на ограничението по чл.64 от ЗС./ В този
смисъл е съдебната практика по чл.290 от ГПК-решение№28/01.02.2012г. по дело
№331/2011г на ВКС, II
г.о., решение №181/07.07.2011г по гр.д.№1159/2010г на
ВКС, II
г.о/ Разпределението на ползването следва да се съобрази и с необходимостта от достъп до сградата в същото дворно място. И не на последно място
определянето на частите за реално ползване на отделните съсобственици следва да
стане по начин, който да не създава неудобства и предпоставки за бъдещи
спорове в тази връзка.
Предвид
изложеното съдът счита, че предложения от вещото лице вариант за разпределяне на ползването, обективиран в скица-проект към основното му заключение,съдържаща
се на лист 132 от досието на делото/ е удачния вариант. На първо място този
вариант е съобразен с правата на страните/ ищците и ответниците
М.ви/ по отношение на дворното място. Съобразен е изцяло със съществуващото
фактическо положение, което се установи по един
категоричен начин от гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпит на
свидетели, чиито показания съдът кредитира с пълно доверие като еднопосочни, взаимодопълващи се и непосредствени. Установи се, че
дворното място е с два входа- единият от
ул.“Н.Ц.“ като незастроената част от
това дворно място включително и попадащата в
него постройка на допълващо
застрояване/ барака с площ от 42 кв.м./ се ползва от ищците като в
тази част е ситуиран и входа към жилищната сграда, който вход
осигурява достъпа им до техния жилищен етаж. На скицата на вещото лице това
фактическо положение е онагледено в
червен цвят с площ от 83 кв.м. Установи се по несъмнен и категоричен начин, а и
този релевантен факт не бе спорен, че ответниците М.ви
използват източния вход за достъп до
дворното място – този откъм ул.“И.С.“.
Този вход се ползва и от ответниците Г., за да
стигнат до жилищната сграда и до
собствения си втория жилищен етаж в тази
сграда. Това фактическо положение е съобразено от вещото лице. В скицата проект
е отразено в син цвят площ от 83 кв.м. за ползване от М.ви, ведно със съществуващата в тази част на
дворното място и разположена на уличната регулационна линия на ул.“И.С.“,
постройка на допълващо застрояване с площ от 36 кв.м. Във варианта,
онагледен на скицата-проект/ лист 132 от делото/е
съобразен факта, че ответниците Г. не притежават
собственически права по отношение на дворното място , а е съобразено правото им
да ползват терена така, че да имат
достъп до жилищната сграда, поради което вещото лице е предложило за общо
ползване от ответниците М.ви и Г. оцветената в
зелено на скицата площ от 11 кв.м. и за
общо ползване между тези ответници и ищците оцветената
в жълто площ от 11 кв.м. С този вариант в максимална степен са зачетени правата на
съсобствениците на терена, като разпределената за всеки от тях / двамата ищци
от една страна и ответниците М.ви от друга/ реална
част от по 83.00 кв.м. сумарно усвоява цялата незастроена част и застроена с
допълващи постройки част общо 188 кв.м. и се приближава в максимална степен до
действителните права в дворното им място по ½ ид.част
равняващи се на 94 кв.м. като разликата от 83 кв.м до 94 кв.м. се обхваща от
разпределените по 11 кв.м. площи по
протежение на жилищната сграда , дадени за общо ползване с ответниците Г.,които както се установи притежават право на собственост по отношение
на самостоятелен обект в жилищната сграда, което трябва да бъде зачетено. Вторият вариант за разпределение на
ползването, онагледен в скица проект към допълнителното заключение не следва да
се обсъжда, тъй като този вариант разглежда хипотеза на съсобственост на
дворното място между ищците, ответниците М.ви и ответниците Г.
при равни права по 1/3 идеални части, каквато съсобственост не е налице предвид
решението на съда по предявения
инцидентен установителен иск.
Ето
защо по иска по чл.32, ал.2 от ЗС съдът следва да постанови решение като
определи начин на реално ползване на процесното
дворно място както следва: ищците да ползват оцветената в червено част от
дворното място с площ от 83 кв.м., ответниците М.ви да ползват оцветената в синьо част от
дворното място с площ от 83 кв.м., ответниците М.ви и
ответниците Г. да ползват общо оцветената в зелено част от 11 кв.м., ищците и ответниците Г. да
ползват общо оцветената в жълто част от 11 кв.м., съгласно скицата на вещото лице, приложена към
основното заключение, изготвено на 08.06.2017г, съдържаща се на лист 132 от
досието на делото и съставляваща неразделна част от настоящото решение.
По разноските:
В
производството по разпределението на ползването на съсобствен
имот страните трябва да понесат такава част от разноските , включващи заплатени
такси и възнаграждение за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат/ в т.ч. и за особен представител/ разноските следва
да останат за всяка страна в обема,в който са направени. Следва да се отбележи, че с определение на съда №18
от 05.01.2017г ищците са освободени само за разноски за особен представител, но
не и за други такива. Ето защо на ищците
и на ответниците М.ви следва да се възложат
разноските за съдебно техническа експертиза в размер на 180 лв., платени от
бюджета на съда като ищците и ответниците М.ви
следва да бъдат осъдени да заплатят
на РС-П. по 90 лв. разноски за вещо лице.Общо платените от ищците такси в това производство възлизат на сумата от 48 лв./ от които 25 лв.
ДТ и 23 лв. за удостоверения/. Следва ответниците М.ви да бъдат осъдени да заплатят на ищците
половината от тези такси, които са в размер на 24 лв.
По
инцидентният установителен иск ищците са направили
само разноски в размер на 50 лв./ внесена държавна такса/. Липсват данни за
други сторени в това производство разноски/ включително и за адвокатско
възнаграждение/. Ето защо следва да бъдат осъдени ответниците
М.ви и Г. да заплатят на ищците сумата от 50 лв. разноски по инцидентния установителен иск.
Воден
от горното Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
По предявения от Г.Н.М. с ЕГН ********** и А.Й.М.
с ЕГН ********** *** срещу П.Т.М. с ЕГН ********** , С.С.М.
с ЕГН **********, И.С.М. с ЕГН ********** ***, А.Т.В.-Г. с ЕГН ********** и Д.Н.Г.
с ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Н.М. с ЕГН ********** и А.Й.М. с ЕГН **********
*** са собственици на ½ идеални
части от поземлен имот с идентификатор
55155.505.555 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П.,
одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с
площ от 318 кв.м. при съседи: 55155.505.556, 55155.505.9580, 55155.505.9576,
55155.505.554.
По
предявения от Г.Н.М. с ЕГН ********** и А.Й.М. с ЕГН ********** *** срещу П.Т.М.
с ЕГН ********** , С.С.М. с ЕГН **********, И.С.М. с
ЕГН ********** ***, А.Т.В.-Г. с ЕГН ********** и Д.Н.Г. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС-
ОПРЕДЕЛЯ НАЧИН на реално ползване на поземлен
имот с идентификатор 55155.505.555
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със
Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 318
кв.м. при съседи: 55155.505.556, 55155.505.9580, 55155.505.9576, 55155.505.554
както следва : 1/ Г.Н.М. и А.Й.М. да
ползват оцветената в червено част от дворното място с площ от 83 кв.м.,2/ П.Т.М., С.С.М. и И.С.М. да
ползват оцветената в синьо част от
дворното място с площ от 83 кв.м., 3/ П.Т.М., С.С.М.
и И.С.М. и А.Т.В.-Г. и Д.Н.Г. да ползват общо оцветената в зелено част от 11 кв.м., 4/ Г.Н.М., А.Й.М. и А.Т.В.-Г. и Д.Н.Г. да ползват общо оцветената в жълто
част от 11 кв.м.,съгласно скицата на
вещото лице, приложена към основното заключение, изготвено на 08.06.2017г,
съдържаща се на лист 132 от досието на делото и съставляваща неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Г.
Н.М. и А.Й.М. / с посочени
по-горе адрес и ЕГН/ да заплатят на РС-П. сумата от 90 лв. разноски за вещо
лице.
ОСЪЖДА П.Т.М.,
С.С.М. и И.С.М./
с посочени по-горе адрес и ЕГН/ да заплатят на РС-П. сумата от 90 лв. разноски
за вещо лице.
ОСЪЖДА П.Т.М., С.С.М.
и И.С.М./ с посочени по-горе адрес и
ЕГН/ да заплатят на Г. Н.М. и А.Й.М. сумата от 24 лв,
разноски по делото.
ОСЪЖДА П.Т.М., С.С.М.
и И.С.М.,А.Т.В.-Г. и Д.Н.Г./ с посочени
по-горе адреси и ЕГН/ да заплатят на Г. Н.М.
и А.Й.М. сумата от 50 лв. разноски по
делото.
Решението
подрежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: