Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2.02.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11297 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 76889/ 2018 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 30 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Н.А.Х. /ЕГН **********/ дължи
на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ******/ сумата 3 770.09 лв. общо, от които:
3 150.16 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в имот с аб.№
029140 през периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г. топлинна енергия, отразена в
общи фактури с № **********/ 31.07.2015 г.; № *********/ 31.07.2016 г. и №
**********/ 31.07.2017 г.; 543.63 лв.- лихви за забава, дължими за периода
16.09.2015 г.- 26.04.2018 г.; 62.58 лв.- главница за дялово разпределение, и 13.72
лв.- лихва върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 28.05.2018 г.- дата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до изплащане на
вземанията. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Н.Х. е осъден да заплати на
ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 650.80 лв.- разноски по делото /за заповедното и
първоинстанционното производства/.
Постъпила
е въззивна жалба от Н.А. Х.-В./ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод
подадената от ответника въззивна жалба.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично
основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество решението на СРС е частично неправилно и следва да бъде отменено за
част от признатата за дължима главница, за част от признатите за дължими лихви за
забава и за съразмерно присъдените на ищеца разноски.
С
подадената по делото искова молба, по повод на която е образувано гр.д.№ 76889/
2018 г. на СРС, 30 състав, ищецът „Т.С.” ЕАД е поискал да бъде призната
дължимостта на вземанията- главни и акцесорни, предмет на издадената по гр.д.№ 33156/
2018 г. на СРС, 30 състав, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В исковата
молба, както и в заявлението по чл.410 ГПК, ищецът е посочил, че претендира
сумата 3 150.16 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в имот
с аб.№ 029140 през периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г. топлинна енергия,
отразена в общи фактури № **********/ 31.07.2015 г., № *********/ 31.07.2016 г.
и № **********/ 31.07.2017 г.; сумата 543.63 лв.- лихви за забава, дължими за
периода 16.09.2015 г.- 26.04.2018 г.; сумата 62.58 лв.- главница за дялово
разпределение; и сумата 13.72 лв.- лихва върху главницата за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
до изплащане на вземанията.
В
своевременно подадения писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК
ответникът е оспорил дължимостта на претендираните от ищеца суми, представляващи
стойност на доставена топлинна енергия и лихви за забава, с довод, че са
погасени по давност с изтичане на 3- годишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че всички процесни вземания /главни и акцесорни/- предмет на
установителните искове на „Т.С.” ЕАД, са дължими, без да разгледа и изложи
съображения по съществото на своевременно заявеното от ответника Н.Х. правопогасяващо
възражение за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД, като е посочил единствено, че
размерът на погасените вземания е останал недоказан, поради което и
възражението е отхвърлено. Така приетият от СРС извод е необоснован и
неправилен, тъй като евентуалната недоказаност на размера на погасените по
давност вземания не може доведе до отхвърляне на иска /исковете/-
съгласно чл.162 ГПК.
Довод
за погасяване на част от процесните вземания по давност е релевиран и в
подадената от ответника въззивна жалба и предвид частичната му основателност,
следва да бъде постановено решение за частична отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 1 172.18 лв.- главница, и 296.66
лв.- лихви за забава.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 11297/ 2020 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
Възражението
на ответника за изтекла погасителна давност е основателно относно процесните
вземания за стойността на потребена в процесния имот топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила до 28.05. 2015 г. Това са вземанията за цената на
доставена в имота през периода м.05.2014 г.- м.04.2015 г. топлинна енергия на
обща стойност 1 172.18 лв., за които е издадена цитираната по- горе обща
фактура /за изравнителна сметка/ от 31.07.2015 г., представена от ищеца. Според
приложеното в първоинстанционното производство съобщение към издадената на
31.07.2015 г. обща фактура и приетото по делото като неоспорено от страните
експертно заключение на съдебно- техническата експертиза, възприето от
въззивния съд като компетентно и обективно дадено, за отоплителния сезон м.04.2014
г.- м.04.2015 г. е фактурирана топлинна енергия на стойност 913.39 лв., като е
налице подаден от ФДР изравнителен резултат в размер на 258.79 лв.,
представляващ сума за доплащане от абоната, вследствие на което дължимата за
периода сума е определена на 1 172.18 лв. /към която сума е относима посочената
обща фактура/. Предвид настъпилата преди 28.05.2015 г. изискуемост на тези
вземания, същите са погасени по давност, поради което и не може да бъде
призната дължимостта им в полза на ищеца. Съобразно даденото в Тълкувателно
решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС тълкувателно
разрешение относно приложимия за процесните периодични главнични вземания
специален давностен срок и при съобразяване на обстоятелството, че давността е
прекъсната на 28.05.2018 г., когато е подадена исковата молба по делото
/чл.422, ал.1 ГПК/, се налага извод за основателност на поддържаното от ответника
правопогасяващо възражение за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД за сумата 1 172.18
лв.- главница, което следва да бъде уважено, като бъде постановено отхвърляне
на иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за тази сума като неоснователен,
поради погасяване на вземането /вземанията/ по давност.
Съобразно
нормата на чл.119 ЗЗД за погасени по давност следва да се считат и акцесорните
вземания за лихви, определени върху погасените по давност главнични вземания.
Съгласно приетото по делото като неоспорено от страните заключение на
изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза,
лихвите за забава върху вземането по процесната обща фактура от 31.07.2015 г. е
определено на 296.66 лв. Вземанията за лихви за забава върху главницата от 1 172.18
лв., чиято изискуемост е настъпила до 28.05.2015 г., възлизащи на 296.66 лв., следователно
са също погасени по давност.
Останалите
наведени в жалбата на ответника доводи за неправилност на обжалваното решение
са неоснователни и не могат да доведат като краен резултат както до отхвърляне
на иска за останалата част от процесните главни и акцесорни вземания, така и до
намаляване на техния размер.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на исковете обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта му, в която е призната дължимостта
на главница над
сумата 1 977.98 лв. /цена на топлинна енергия/ и вместо това да бъде
постановено решение, с което искът на „Т.С.“ ЕАД относно сумата 1 172.18
лв. да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване на вземането /вземанията/
по давност. На отмяна подлежи решението и за сумата 296.66 лв.- лихви за забава
при плащане на горепосочената главница, дължими за периода 16.09.2015 г.-
26.04.2018 г., поради погасяването им по давност.
При
този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски
между страните, като съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от
исковете, ответникът дължи да заплати на ищеца сумата 76.56 лв.- разноски за
заповедното производство /за държ. такса и юриск. възнаграждение, определено на
50 лв./, и сумата 320.70 лв.- разноски за първоинстанционното производство /за
държавна такса, възнаграждения на вещи лица и юриск. възнаграждение, определено
от СРС на 50 лв./. При това положение обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта относно присъдените от СРС разноски по чл.78, ал.1 ГПК над
горепосочените размери.
В
останалата част, в която е призната дължимостта на главница от 1977.98 лв. /стойност
на потребена през периода м.05.2015 г.- м.04.2017 г. топлинна енергия/, ведно
със законната лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащане, на лихви
за забава в размер на 246.97 лв. /543.63-296.66 лв./, такса за услугата дялово
разпределение в размер на 62.58 лв. и лихви върху последната- в размер на 13.72
лв., и на ищеца „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски за заповедното производство-
до размер на сумата 76.56 лв., и разноски за първо-инстанционното производство-
до размер на сумата 320.70 лв., или общо разноски в размер на 397.26 лв., обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
частичното уважаване на подадената от ответника въззивна жалба, на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемото дружество дължи да му заплати сумата
152.34 лв.- разноски за въззивното производство /за държ. такса и платено адв. възнаграждение/.
Независимо
от частичното отхвърляне на подадената от ответника въззивна жалба, разноски за
въззивното производство на въззиваемата страна не следва да бъдат присъдени,
тъй като от дружеството не е подаден отговор на въззивната жалба, нито е
осъществено процесуално представителство в проведеното във въззивното
производство открито съдебно заседание. Подадената на 2.12.2021 г. писмена
молба не може да обоснове ангажиране отговорността на въззивника за сторени във
въззивното производство разноски.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от
25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 76889/ 2018 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 30 състав, в частта, в която по
предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
е признато за
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 11297/ 2020 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
установено, че Н.А.Х. /ЕГН **********/ дължи
на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ******/ сумата 1 172.18
лв.- главница /горница над сумата 1 977.98 лв. до пълния предявен
размер от 3150.16 лв./, представляваща стойност на доставена в имот с аб.№
029140 през периода м.05.2014 г.- м.04.2015 г. топлинна енергия, отразена в обща
фактура № **********/ 31.07.2015 г., ведно със законната лихва от 28.05.2018 г.
/дата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/ до окончателното й изплащане, и сумата 296.66 лв.- лихви за забава /горница над сумата 246.97 лв. до
пълния предявен размер от 543.63 лв./, дължими за периода 16.09.2015 г.-
26.04.2018 г., а също и в частта, в
която основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Н.Х. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“
ЕАД разноски над сумата 397.26 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С."
ЕАД- *** /ЕИК ******/ срещу Н.А.Х. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 1 172.18 лв. /хиляда сто седемдесет и два лева и 18 ст./-
главница /горница над сумата 1 977.98 лв. до пълния предявен размер от
3150.16 лв./, претендирана като стойност на потребена в имот с аб.№ 029140 през
периода м.05.2014 г.- м.04.2015 г. топлинна енергия, отразена в обща фактура №
**********/ 31.07.2015 г., ведно със законната лихва от 28.05.2018 г. /дата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/ до
окончателното й изплащане, и на сумата 296.66
лв. /двеста деветдесет и шест лева и 66 ст./- лихви за забава /горница над
сумата 246.97 лв. до пълния предявен размер от 543.63 лв./, дължими за периода
16.09.2015 г.- 26.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д.№ 33156/ 2018 г. на CPC, ГО, 30 състав, като
неоснователни, поради погасяване на
вземанията по давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 76889/ 2018 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 30 състав, в останалата част, в
която по предявени от „Т.С." ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н.А.Х. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ******/ сумата 1 977.98 лв.- главница, представляваща стойност на потребена в
имот с аб.№ 029140 през периода м.05.2015 г.- м.04.2017 г. топлинна енергия,
отразена в общи фактури № *********/ 31.07.2016 г. и № **********/ 31.07.2017
г., ведно със законната лихва от 28.05.2018 г. /дата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/ до окончателното й
изплащане; сумата 246.97 лв.- лихви
за забава, дължими за периода 16.09.2015 г.- 26.04.2018 г.; сумата 62.58 лв.- такса за услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2018
г. до изплащането й; и сумата 13.72 лв.-
лихва върху таксата за дялово разпределение, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 33156/ 2018 г. на CPC, ГО, 30 състав, а също и в частта относно присъдените на ищеца „Т.С." ЕАД разноски
по чл.78, ал.1 ГПК до размер на
сумата 397.26 лв. /от които: 76.56
лв.- за заповедното производство, и 320.70 лв.- за първоинстанционното
производство/.
ОСЪЖДА “Т.С." ЕАД- ***
/ЕИК ******/ да заплати на Н.А.Х.
/ЕГН **********/ сумата 152.34 лв. /сто
петдесет и два лева и 34 ст./- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- ***- като трето лице- помагач на “Т.С."
ЕАД- *** в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.