РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Перник, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500077 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 26162/21.11.2024 г. по регистратурата на РС-
Перник, подадена от Ю. Й. В., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител
адв. С. К. от САК, срещу решение № 923/31.10.2024 г., постановено по гр. д. №
675/2024г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което на основание чл. 109 ЗС
съдът е осъдил Ю. Й. В., ЕГН **********, *** да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на “ХД Електроникс” ООД, ЕИК ********* гр. София, ул.
“Траян Танев" № 89 да упражнява правото си на собственост като премахне
изградената ограда, попадаща в имота на “ХД Електроникс” ООД - УПИ *** в кв. ***
по плана за регулация и застрояване на с. ***, утвърден със Заповед № III - 145 от
22.02.1979 г. при граници: от север улица, от изток - поземлен имот, от югоизток -
улица и от запад - улица и УПИ ***, разположена между точки 1-3-4-5-7-8-1,
повдигната в зелено на скицата (л. 120 от делото), представляваща неразделна част от
решението и е отхвърлил иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че Ю. Й. В. е собственик на основание
давностно владение спрямо “ХД Електроникс” ООД на реална част от недвижим имот
УПИ *** в кв. *** по плана за регулация и застрояване на с. ***, разположена между
действащата кадастрална граница между УПИ *** и УПИ ***в кв. *** по плана за
1
регулация и застрояване на с. *** и материализираната на мястото ограда, заключваща
се между точки 1-3-4-5-7-8-1, повдигната в зелено на скицата (л. 120 от делото),
представляваща неразделна част от решението.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които
жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че по делото
било безспорно установено, че Й.Д. В., баща и наследодател на въззивника, е изградил
процесната ограда, разположена на източната граница между двата имота, собственост
на въззивнка и въззиваемия, като местоположението на тази ограда не било
променяно. Поддържа се, че съгласно чл.59 ал.2 ЗТСУ /отм./, възпроизведена в чл.200
ал.2 ЗУТ, е допусната възможността маломерна част да се присъедини към друг
поземлен имот, когато оставащата част отговаря на изискванията за образуване на
самостоятелен УПИ.
Поддържа, че законът допуска принципната възможност да се придобиват реални
части от имот по давност, в случай, че са спазени минималните изисквания за
минимална площ и лице на имота. Поддържа се, че процесната реална част от УПИ
*** е с площ 136 кв.м., съгласно заключението на приетата СТЕ, като се владее от
въззивника като неразделна част от притежавания от него недвижим имот - УПИ *** в
кв.*** по плана на с.***, общ.***, поради което неправилно първоинстанционният съд
е приел, че се касае за обособяване на маломерен парцел.
Поддържа се, че когато фактическият състав на придобивната давност не е завършен
към момента на урегулирането на поземлените имоти, реално определени техни части
могат да се придобиват по давност, ако е налице изключението по чл.200 ал.2 ЗУТ.
По предявения негаторен иск се поддържа, че неправилно същият е бил приет от
първоинстанционния съд за основателен, тъй като не се установява въззиваемият-ищец
да е собственик на вещта, а, от друга страна, по делото не е доказано, че процесната
ограда създава за дружеството по- големи от обикновените пречки и лишава
дружеството от възможността да ползва собствения си имот. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявената от
въззивника пред първоинстанционния съд насрещна искова претенция по чл.124 ГПК
бъде уважена, а искът по чл.109 ЗС – отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за
неоснвателност на жалбата по жалбата с подробно изложени аргументи.
Депозирана е и частна жалба от „ХД Електроникс” ООД чрез пълномощника адв. А. от
САК срещу определение № 4273/17.12.2024 г. по гр.д.№675/2024 г. по описа на РС-
Перник, с която се иска отмяна на същото като неправилно и вместо това
постановяване на друго такова, с което да бъде осъден Ю. Й. В. да заплати на
дружеството- жалбоподател сумата от още 1300 лв. адвокатско възнаграждение за
оказано процесуално представителство по посоченото дело при аргументи за
2
неоснователност на съображенията за прекомерност на същото.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата, с който
същата се оспорва като неоснователна и се моли за нейното отхвърляне.
В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат
изложените доводи за основателност, респективно неоснователност на депозираната
въззивна жалба.
Допълнително процесуалните представители на жалбоподателя излагат, че от
приобщеното заключение по СТЕ, назначена служебно от въззивния съд, се
установявало, че имотът на въззиваемото дружество е нанесен през 2000 г. в
кадастралния план на с.***, общ.***, а едва през 2009 г. по инициатива на праводателя
на въззиваемото дружество, е направено изменение на ПУП, в което е включен УПИ
***, кв.*** на с.***. Навеждат, че забраната по чл.200 ал.1 ЗУТ е приложима по
отношение на урегулирани поземлени имоти, какъвто имотът на въззиваемия става
едва през 2009 г. Поддържат, че от 1979 г. въззивният жалбоподател владее
необезпокоявано процесните 136 кв.м., като присъединява към този период и
владението на праводателя си.
Страните претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, като въззивникът прави възражение за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от фактическа страна следното:
Производството по гр. д. № 675/2024г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
образувано по искова молба по предявен негаторен иск от “ХД Електроникс” ООД,
ЕИК ********* гр. София, ул. “Траян Танев" № 89, представлявано от управителя си
К.Х., срещу Ю. Й. В., ЕГН **********, ***.
Ищецът твърди, че на 20.10.2021г. по силата на договор за покупко - продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ *** по н.д.№
756/2021 г. на нотариус Р.М., рег.№ ***, е район на действие РС - Перник, вписан в
Служба по вписванията - гр.Перник с вх.рег.№ 4856 от 20.10.2021 г., акт № ***, том
***, дело № 2828/2021г., е придобил от А. Д.А. и С.В.А. собствеността върху УПИ,
представляващ дворно място с площ от 1000 квадратни метра, находящо се в
землището на с. ***, община ***, област *** и означено по скица като УПИ *** в
кв.*** по плана за регулация и застрояване на с. ***, утвърден със Заповед № III - 145
от 22.02.1979 г. при граници: от север - улица, от изток - поземлен имот, от югоизток -
улица и от запад улица и УПИ ***.
Твърди, че собственик на съседния имот - УПИ - парцел № *** по регулационния план
3
на с. ***- Община ***, целият с площ от 915 кв.метра, е ответникът - Ю. Й. В..
Поддържа, че преди придобиването на имота от “ХД Електроникс” ООД, Ю. Й. В. е
изградил ограда между двата имота, но при изграждането не се е съобразил с правото
си на собственост и е изградил оградата навътре в УПИ ***. В тази връзка на
12.11.2015г. е образувана административна преписка № 15/ТР-4409 от 12.11.2015г. на
Община Перник по жалба на Н.Г., К.Г. и М. П. за незаконно изградени огради, които не
отговарят на документите, даващи право на собственост и които нарушава
предвижданията на действащия план за регулация на с. ***. На 27.07.2017г. на
ответника били дадени предписания в качеството му на собственик на УПИ ***, в
срок до 30 дни от получаване на писмото да премести оградата си съгласно
предвижданията на влезлия в сила и действащ устройствен план, но това не било
сторено. На 15.05.2023г. било извършено трасиране или означаване и координиране на
границите на УПИ *** по регулационния план на с. ***, община ***, като се
установило, че изградената от В. ограда не е поставена на границата на притежавания
от него имот и имота на “ХД Електроникс” ООД, а е поставена навътре в имота на
дружеството. При геодезическото заснемане е установено, че незаконно изградената от
собственика на УПИ *** ограда навлиза с около 3 – 3.5 метра в УПИ ***, което на
практика означава, че ответникът е завзел около 150-180 кв.м. от собствения имот на
“ХД Електроникс” ООД.
С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да преустанови неоснователните си действия, като премахне изградената
от него ограда, попадаща в имота на ищеца и разделяща собствения му УПИ *** в
кв.*** по плана за регулация и застрояване на с. *** и собствения на ответника УПИ -
парцел № *** по регулационния план на с. ***.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва предявения иск. Признава твърдяното право на собственост в полза на ищеца
върху сочения имот, както и обстоятелството, че собствения му такъв граничи с този
на ищеца. Признава и изграждането на оградата, но оспорва тя да пречи на ищеца –
необходима предпоставка за уважаване на предявения от него иск. Оспорва също и
твърдението на ищеца, че оградата не съвпада с регулационната линия, в резултат на
което да навлиза в неговия имот и да заема 150 – 180 кв.м. Твърди, че оградата е
поставена на мястото, на което е, от неговия наследодател през 1980 г., непосредствено
след като му е учредено право на строеж, като никой от предходните собственици не е
имал възражения. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
В срока за отговор на исковата молба Ю. Й. В. е предявил насрещен иск с правно
основание чл.124 ГПК при твърдения, че с договор за доброволна делба от 28.03.2006
г. е придобил УПИ - парцел № *** по регулационния план на с. ***, община ***,
4
целият с площ от 915 кв.метра. Пояснява правоприемството, като твърди, че на баща
му – Й.Д. В., през 1979 г. било учредено право на строеж върху този имот. На
20.04.2001 г. баща му закупил имота, а след смъртта му (***) той го е придобил на
посоченото основание. Твърди, че през 1980 г. баща му изградил ограда на източната
граница, което станало със съгласието на съседите му. От този момент наследодателят
на ответника и самият той владеели необезпокоявано, поради което е придобил по
давност съответната реална част. С оглед на изложеното моли съда да постанови
решение, с което Ю. Й. В. да бъде признат за собственик спрямо “ХД Електроникс”
ООД на реална част от имот, разположен между изградената западно от УПИ *** в кв.
*** по плана за регулация и застрояване на с. *** ограда и регулационна линия между
УПИ *** и УПИ ***, вторият от които е собственост на Ю. Й. В..
Ответникът по насрещния иск “ХД Електроникс” ООД е депозирал отговор в срока по
чл.131 ГПК, с който го оспорва, като се позовава на забраната по чл. 200 и чл. 19 ЗУТ.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявеният насрещен иск.
По делото не се спори, вкл. обявено за ненуждаещо се от доказване с доклада по
делото, обявен за окончателен в проведеното на 10.10.2024 г. открито съдебно
заседание пред първоинстанционния съд като неоспорен от страните, че “ХД
Електроникс” ООД е собственик на УПИ *** в кв. *** по плана за регулация и
застрояване на с. ***, а Ю. Й. В. е собственик на УПИ *** в кв. *** по плана за
регулация и застрояване на с. ***, като между двата имота – западно от УПИ *** и
източно от УПИ *** е изградена ограда от наследодателя на ответника и се стопанисва
от него.
В тази връзка от представения пред първата инстанция нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №***, том ***, рег.№9336, н.д. №756/2021 г. от
20.10.2021 г. по описа на нотариус Р.М., рег. №*** при НК и район на действие РС-
Перник, се установява, че въззиваемото дружество “ХД Електроникс” ООД е
придобило правото на собственост по отношение на УПИ *** в кв. *** по плана за
регулация и застрояване на с. ***, общ.***, с площ от 1000 кв.м., утвърден със Заповед
№ III-145/22.02.1979 г., при граници – от север- улица, от изток – поземлен имот, от
югоизток –улица и от запад – улица и УПИ ***.
Не се спори и от представените по делото договор за отстъпване правото на строеж
/суперфиция/ върху държавна земя от 30.10.1979 г. се установява, че ОбНС на с. ***,
общ.***, е отстъпило на Й.Д. В. /баща и наследодател на въззивния жалбоподател Ю.
Й. В., видно от удостоверение за наследници от 27.04.2005 г./ правото на строеж върху
урегулирано дворно място с площ 915 кв.м., съставляващо парцел *** в кв.*** по
плана на с.***, общ.***. Не се спори и от представените по делото заповед №
488/30.03.2001 г. на кмета на Община Перник и договор за покупко- продажба на
недвижим имот – частна собственост от 25.04.2001 г., вписан в Служба по вписванията
5
под №758/03.05.2001 г., че наследодателят на въззивника – Й.Д. В., е придобил
правото на собственост по отношение на следния недвижим имот- частна общинска
собственост, находящ се в с.***, общ.***, представляващ парцел ***, целият с площ
от 915 кв.м., находящ се в кв.*** по плана на с.***, при съседи- от изток парцел ***,
от запад – парцел ***, север- улица, от юг- парцел.
Не се спори между страните и се установява от представената заповед №
655/03.05.2001 г. на кмета на Община Перник, че на основание чл.64 ал.1 от Закона за
общинската собственост и договор за покупко- продажба на недвижим имот – частна
собственост от 25.04.2001 г., който имот е актуван с АОС №1888/12.03.2001 г. на
Община Перник, процесният недвижим имот, представляващ парцел ***, целият от
915 кв.м., находящ се в кв.*** по регулационен пран на с. ***, общ.***, е отписан от
актовите книги за общинска собственост и е предаден на наследодателя на въззивния
жалбоподател. Не се спори и от представения по делото договор за доброволна делба
от 28.06.2006 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 3903/28.06.2006 г., по описа
на нотариус В. П., рег. №*** при НК и район на действие СРС, вписан в Служба по
вписванията под №117/17.07.2006 г., се установява, че процесният имот парцел ***,
целият от 915 кв.м., находящ се в кв.*** по регулационен план на с. ***, общ.***,
ведно с построената в същия вилна сграда със застроена площ от 15,50 кв.м. е
поставен в изключителна собственост и в дял на Ю. Й. В..
Пред първата инстанция е приета като неоспорена от страните СТЕ, която съдът
кредитира и от която се установява, че е изградена ограда от метални колове и метална
мрежа-лек тип, частично с бетонова основа, между двата процесни имота- УПИ *** и
УПИ ***, която е височина от около 1,30-1,40 м. Според вещото лице по рег. план
границите на двата УПИ са следните: за УПИ ***: изток - ***,3апад УПИ *** кв.***,
север -улица с ОТ 9088- 87, юг-УПИ IX кв.*** и улица ОТ 260- 7088. За УПИ ***:
изток-имот без номер и ул.с ОТ 9088-88-260, запад- *** кв.***, север- улица ОТ 88-
9088- 87, юг- От 260- 7088. Вещото лице е посочило границата между двата имота по
регулационна линия със син цвят по т.А,Б от скица, находяща се на л.4 от СТЕ. Според
посоченото от вещото лице, оградата не съвпада с нея, като попада навътре в имота на
“ХД Електроникс” ООД (УПИ VIII) като между регулационната линия и оградата
попада площ от 136 кв.м. между точки 1-3-4-5-7-8-1, оцветено в зелено на скицата,
изготвена от вещото лице на стр. 5 от заключението. Вещото лице посочва, че тази
площ не отговаря на минималната площ за УПИ съгласно чл. 19 ЗУТ.
По делото служебно е назначена от въззивния съд допълнителна СТЕ, със задачи
вещото лице, след запознаване с материалите по делото и със старите и действащите
кадастрални и дворищно – регулационни планове на с.***, общ.***, да проследи
статута на УПИ *** в кв. *** по плана за регулация и застрояване на с. ***, утвърден
със Заповед № III - 145 от 22.02.1979 г. и съответно –на УПИ VII в кв. 39 по плана за
6
регулация и застрояване на с. ***, съобразно всички кадастрални и дворищно-
регулационните планове на с. ***общ.***, да изготви скици за състоянието и
границите на двата имота по всеки един от кадастралните и по всеки един от
дворищно- регулационните планове /вкл. има ли по някои от плановете придаваеми
или отчуждаеми места, за каква площ и от кой към кой имот/, както и комбинирани
скици, като допълнително отрази линията, на която е разположена оградата, разделяща
двата имота, Да посочи кога (на кои дати) са влезли в сила дворищно-регулационните
планове по т.1 от задачата.
Прието е в проведеното на 09.04.2025 г. открито съдебно заседание заключение на
СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира, в което вещото лице е посочило,
че преди регулационния план от 1979 г. има план от 1932г., но той не обхваща
процесните места. Първоначалният кадастрален и регулационен план на с. ***/касаещ
процесните имоти/ е планът, одобрен със заповед № III-145 / 22.02.1979г. За
процесните имоти има само регулационен и застроителен план, без кадастрални имоти
„под“ тях. Имотът на въззивния жалбоподател Ю. В. е УПИ *** кв.*** по т.АБВГДА
от скица на л.3 от заключението, като по отношение на него е отстъпено право на
строеж от 30.10.1979 г., а впоследствие, на 25.04.2001 г., бащата на въззивния
жалбоподател закупува терена от община Перник с площ 915 кв.м., следва и заповед за
отписване от актовите книги от 03.05.2001 г. Според заключението на вещото лице, за
кв.*** с.*** за процесните имоти по плана от 1979 г. има само регулация без
кадастрална карта /т.е. няма имоти планоснимачни номера „под“ УПИ/. Вещото лице
посочва, че имотът на „ХД Електроникс“ ООД /преди това собственост на А. Д.А./ в
настоящите му граници и площ не е нанесен към 1979 г. на плана. Нанесен е УПИ
/парцел/ с номер ***, кв.***, за който в Община Перник няма данни за собственост,
като според посоченото от вещото лице вероятно имотът е бил общински, тъй като
целият квартал е бил с отстъпено право на строеж. През 2000 г. със заповед на кмета
на Община Перник №1816/17.10.2000 г. е бил нанесен в кадастрален план на
с.***имот пл.№ *** с площ 1000 кв.м. по т.АБЕЖЗА на първата скица на стр.4 от
заключението. Впоследствие през 2009 г., по искане на тогавашния собственик А. А., е
поискано изменение на ПУП-ПР и ПРЗ за УПИ ***, кв.*** на с.***. Представен е
проект и този ПУП е одобрен със заповед №2391/07.10.2009 г. от кмета на гр.Перник,
като новообразуваният УПИ е УПИ ***, кв.*** на с.***с устройствена зона. Вещото
лице посочва, че по този начин за нанесения имот пл.№*** от 2000 г. се отрежда УПИ
със заповед № 2391/07.10.2009 г., което вече от предходния УПИ *** по плана от 1979
г. с площ 654 кв.м. се изменя в УПИ ***, кв.*** по плана на с.***с площ 1000 кв.м.
Промяната на границата /по ПУП/ е дадена, като е задраскана старата източна и южна
регулационна линия на УПИ *** по плана от 1979 г. и е пренесена по имотна граница
на ПИ пл.№ ***. УПИ ***, кв.*** по плана на с.***с площ 1000 кв.м. става с граници
по т.АБЕЖЗА по скиците на л. 5 от заключението. Вещото лице изрично посочва, че
7
границата със съседното място на Ю. В. -УПИ ***,кв.*** на с.***, не се променя по
плана, а остава по т.А -Б. Според посоченото от вещото лице, на място оградата
между двата УПИ не е поставена по регулационен план. По плановете няма
придаваеми или отчуждавани места, а за имот пл.№ ***, нанесен 2000 г. в
кадастралния план на с. ***, се изготвя ПУП по искане на собственика и УПИ ***по
плана от 1979г. /което е било с площ 654 кв.м./ се разширява на изток и юг, като
достига имотните граници на имот пл.№ ***и става УПИ ***, кв.***на с.***с площ
1000 кв.м. Вещото лице посочва, че регулационният план на с.***от 1979 г. е влязъл в
сила през същата година, а изготвения ПУП от 2009 г. е влязъл в сила в законовия
срок, поради което и въззивният съд приема за неоснователни доводите на въззивния
жалбоподател в обратния смисъл.
Вещото лице, след обследване на границите между двата имота при действието на
всички посочени КП и РП дава заключение, че границите между имота на “ХД
Електроникс” ООД и този на въззивника не са търпели промени според различните
планове и границите между тях не са променяни и до настоящия момент. Посочено е,
че съществуващата на място ограда, представляваща мрежа с метални колове, не
съответства на реалната регулационна граница между УПИ ***, кв.***на с.***и УПИ
***, кв.***на с.***. Вещото лице е определило, че замерена площта, заключена между
графичното отразената граница между двата съседни имота по кадастралната карта,
съотнесена към реално съществуващата между двата имота материализирана на място
граница, е 136 кв. м. и те изцяло попадат в имота на “ХД Електроникс” ООД.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Н.Л.Г. и Д. П. Д., от показанията на които се установява, че
същите са собственици на съседни спрямо двата процесни имота недвижими имоти,
като между имота на въззивния жалбоподател и този на въззиваемото дружество е
поставена ограда от метална мрежа и колове през 1980 г. от бащата на въззивника, като
през 2017 г. била проведена процедура по установяване на границите на всички
недвижими имоти в района от Община Перник, но някои от собствениците премахнали
поставените от геодезичната фирма колчета.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност съдът намира следното:
Предмет на настоящия инстанционен въззивен контрол е обжалваното съдебно
решение № 923/31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 675/2024г. по описа на Районен
8
съд – гр. Перник, с което на основание чл. 109 ЗС съдът е осъдил Ю. Й. В., ЕГН
**********, *** да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на “ХД
Електроникс” ООД, ЕИК ********* гр. София, ул. “Траян Танев" № 89 да упражнява
правото си на собственост като премахне изградената ограда, попадаща в имота на
“ХД Електроникс” ООД - УПИ *** в кв. ***по плана за регулация и застрояване на с.
***, утвърден със заповед № III - 145 от 22.02.1979 г. при граници: от север улица, от
изток - поземлен имот, от югоизток - улица и от запад - улица и УПИ ***, разположена
между точки 1-3-4-5-7-8-1, повдигната в зелено на скицата (л. 120 от делото),
представляваща неразделна част от решението и е отхвърлил иска с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Ю.
Й. В. е собственик на основание давностно владение спрямо “ХД Електроникс” ООД
на реална част от недвижим имот УПИ *** в кв. ***по плана за регулация и
застрояване на с. ***, разположена между действащата кадастрална граница между
УПИ *** и УПИ ***в кв. ***по плана за регулация и застрояване на с. ***и
материализираната на мястото ограда, заключваща се между точки 1-3-4-5-7-8-1,
повдигната в зелено на скицата (л. 120 от делото), представляваща неразделна част от
решението.
Няма спор между страните, че по действащата кадастрална карта металната ограда,
предмет на заявения от “ХД Електроникс” ООД негаторен иск, е разположена при
границата между двата имота. Твърденията на “ХД Електроникс” ООД, че оградата на
ответника навлиза в неговия имот, с което е обусловил и правния интерес от
предявения иск по чл. 109 от ЗС, налагат да бъде изследван въпроса за точното
местоположение на границата между имотите на страните. Решаването му ще е от
значение и за произнасянето по насрещния иск за собственост на ответника В., с който
той цели да бъде установено по отношение на “ХД Електроникс” ООД, че е
собственик на реалната част с площ от 136 кв. м. от недвижим имот УПИ *** в кв.
***по плана за регулация и застрояване на с. ***, разположена между действащата
кадастрална граница между УПИ *** и УПИ *** в кв. *** по плана за регулация и
застрояване на с. *** и материализираната на мястото ограда, заключваща се между
точки 1-3-4-5-7-8-1, повдигната в зелено на скицата.
По иска на Ю. В. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК:
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, в това число актовете за
собственост, установяват, че понастоящем “ХД Електроникс” ООД е собственик на
УПИ *** в кв. *** по плана за регулация и застрояване на с. ***, а Ю. Й. В. е
собственик на УПИ *** в кв. *** по плана за регулация и застрояване на с. ***, като
между двата имота – западно от УПИ *** и източно от УПИ *** е изградена ограда от
наследодателя на ответника и се стопанисва от него.
Спорът е в предметния обхват на притежаваното право на собственост от всяка от
9
страните.
За формиране на мотиви по поставения спорен въпрос съдът кредитира изцяло и
поставя в основата на правните си изводи заключението на проведената по делото
основна и допълнителна СТЕ на вещото лице А. Ц.. Съгласно него границите между
имота на “ХД Електроникс” ООД и този на въззивника не са търпели промени според
различните планове и границите между тях не са променяни и към настоящия момент.
Посочено е, че съществуващата на място ограда, представляваща мрежа с метални
колове не съответства на реалната регулационна граница между УПИ ***, кв.***на
с.***и УПИ ***, кв.*** на с.***. Вещото лице е определило, че замерена площта,
заключена между графичното отразената граница между двата съседни имота по
кадастралната карта, съотнесена към реално съществуващата между двата имота
материализирана на място граница, е 136 кв. м. и те изцяло попадат в имота на “ХД
Електроникс” ООД. Ищецът по насрещния иск – Ю. В. твърди, че процесната реална
част е придобита от него с изтекла в негова полза придобивна давност в периода от
1979 г., с присъединяване владението на неговия баща. За да бъде осъществен
фактическия състав на придобивната давност, следва да бъде установено владение
върху вещта, което да продължи в период на 10 години в хипотезата на чл. 79, ал. 1
ЗС, на която ищецът се позовава. Процесната реална част попада в територията на
населено място – с. ***, т. е. касае се за урбанизирана територия, спрямо която намира
приложение чл. 200 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ реално определени части от поземлени
имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за
минималните размери по чл. 19. Изискуемата според чл.19 ал.1 т.4 ЗУТ минимална
площ на поземления имот, находящ се в селата, е 500 кв. м. и лице най-малко 16 м.
Процесната реална част, която В. твърди, че е владял и е придобил по давност, е с
площ от 136 кв. м., т.е. не отговаря на минималните характеристики, посочени в
закона. Не е приложима и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, предвиждаща
изключение от забраната за придобиване по давност на имоти под размерите по чл. 19
от ЗУТ. Съгласно нея правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от
поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а
оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен
имот. Приложимостта на чл. 17 от ЗУТ се предпоставя от наличието на първоначално
урегулиране на територията, при която възникват придаваеми по регулация части
между съседни имоти /дворищна регулация/. Съгласно трайната съдебна практика
/решение № 154 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на I г. о. на ВКС; решение №
67 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2016 г., II г. о., ГК/ на давността по чл. 200,
ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават
части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ, в
10
случай че той ги е владял 10 години. Тоест изискването на закона е да има придаваеми
части при условията на чл. 17 от ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на
придобивната давност, а не да е налице фактическо присъединяване на част от съседен
имот, както е в настоящия случай. В този смисъл определение № 188 от 28.04.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 981/2021 г., I г. о., ГК; решение № 14 от 13.09.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 1600/2021 г., II г. о., ГК и др. С оглед изложеното и при липса на доказателства за
присъединяване по силата на първоначална регулация на неурегулирани имоти на
процесната реална част от имота на “ХД Електроникс” ООД към този на ответника,
хипотезата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 17 от ЗУТ е неприложима. Неоснователни
са доводите на въззивния жалбоподател в обратния смисъл, доколкото се установява
от заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ, че със заповед №
2391/07.10.2009 г. от предходния УПИ ***по плана от 1979 г. с площ 654 кв.м. се
изменя в УПИ ***, кв.*** по плана на с.***с площ 1000 кв.м. с разширяване на изток
и юг, а границите между имота на “ХД Електроникс” ООД и този на въззивника не са
търпели промени според различните планове, като и двата имота към 1979 г. са били в
регулация. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен
имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, както е в настоящия
случай, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на
собствениците на съседните имоти, а данни за постигнато съгласие в този смисъл
между страните по спора отсъстват.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че дори В. да е упражнявал
фактическа власт по отношение на процесната реална част с площ от 136 кв. м. от
УПИ ***, кв.*** на с.***, не я е придобил по давност на посоченото оригинерно
основание по причина, че същата не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, за да
може да бъде придобита по давност съгласно чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Не е било
възможно придобиването по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти
с по-малка от законоустановената площ и при действието на ЗТСУ (отм.), предвид
аналогичната забрана по чл. 59 от ЗТСУ (отм.), тъй като и двете разпоредби са
насочени към запазване целостта на обектите, формирани при изготвяне на
регулацията. В този смисъл възраженията на въззивника за придобиване на процесната
реална част от имота по давност в периода на действие на ЗТСУ (отм.) се явяват
неоснователни. При тези съображения предявеният от ищеца Ю. В. положителен
установителен иск за собственост срещу “ХД Електроникс” ООД по отношение на
реалната част с площ от 136 кв. м. от недвижим имот УПИ *** в кв. *** по плана за
регулация и застрояване на с. ***, разположена между действащата кадастрална
граница между УПИ *** и УПИ *** в кв. *** по плана за регулация и застрояване на
с. ***и материализираната на мястото ограда, заключваща се между точки 1-3-4-5-7-8-
1, повдигната в зелено на скица (л. 120 от първоинстанционното дело), основан на
твърдения за придобиване по давност се явява неоснователен и следва да бъде
11
отхвърлен.
По исковете на “ХД Електроникс” ООД с правно основание чл. 109 от ЗС за
премахване на изградената ограда, попадаща в имота на “ХД Електроникс” ООД -
УПИ *** в кв. ***по плана за регулация и застрояване на с. ***, утвърден със Заповед
№ III - 145 от 22.02.1979 г. при граници: от север улица, от изток - поземлен имот, от
югоизток - улица и от запад - улица и УПИ VII:
Защитата чрез предявяването на негаторен иск по чл. 109 от ЗС цели да бъде
прекратено всяко неоснователно действие, което пречи на собственика на една
вещ/имот да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Основателното му
провеждане предполага установяване на елементите от фактическия му състав -
доказано право на собственост на ищеца по отношение на имота, върху който
ответникът осъществява неоснователно въздействие /действие или бездействие/, както
и това действие, респективно бездействие на ответника да създава на ищеца пречки за
използването на имота по-големи от обикновените. За основателността на иска по чл.
109 ЗС е без значение дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е
чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното
упражняване на вещните права от техния титуляр.
Съгласно т. 3 от Тълкуателно решение №4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 от ЗС е
необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да
упражнява своето право. Изводът за извършено нарушение понякога произтича от
самото естество на нарушението – например, когато ответникът осъществява действия
в собствения на ищеца имот, без да разполага с права по отношение на него. В други
случаи преценката за извършено нарушение предполага установяване на конкретните
факти, с които се проявява на практика това засягане или ограничаване, доколкото не
се извършва директно в имота на ищеца. Обикновено се касае за случаи, в които
действията на ответника се изразяват с нарушение на строителни или санитарно-
хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед
осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по
предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
населено място или част от него. Твърденията на ищеца по негаторните искове са
именно за засягане на правото му на собственост поради разполагане от ответника на
ограда от метална мрежа и метални колове в собствения му недвижим имот.
Установеното навлизане на поставената от праводателя на ответника метална ограда в
имота на въззиваемото дружество безспорно създава затруднения за ползването на
този имот, с оглед поддържаното негативно въздействие и противоправно състояние,
вследствие на навлизане на оградата в имота на „ХД Електроникс” ООД, довело до
това, че части от имота не могат да се ползват от собственика и независимо че
12
нарушението не е извършено от ответника, а от неговия праводател. На това основание
настоящият съдебен състав намира, че предявеният от „ХД Електроникс” ООД иск с
правно основание чл. 109 от ЗС касателно изградената ограда от метална мрежа и
метални колове се явява основателен и правилно е бил уважен от районния съд.
По въззивната частна жалба:
Въззивната частна жалба е допустима, но по същество – неоснователна.
С обжалваното определение №4273/17.12.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от
ГПК, РС –Перник е отхвърлил молбата на „ХД Електроникс” ООД за изменение на
решение № 923/31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 675/2024г. по описа на Районен
съд – гр. Перник в частта за разноските по отношение на искането да се осъди
ответникът да му заплати разноски за процесуално представителство за разликата над
1500,00 лева с ДДС до 2800,00 лева с ДДС.
С частната жалба са въведени оплаквания, че присъдените от районния съд разноски
за адвокатско възнаграждение не отговарят на фактическата и правна сложност на
делото, поради което неправилно районният съд е уважил своевременно заявеното от
ответника възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК.
Настоящият състав напълно възприема доводите, изложени в определение № 50015 от
16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/22 г. по описа на ВКС, ТК, I отделение,
според което с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува
в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд
е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените
ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната,
осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
В случая са били предявени главен и насрещен иск, като предявеният от „ХД
Електроникс” ООД главен иск е бил уважен, а предявеният срещу посоченото
дружество насрещен иск е бил отхвърлен. Производството по делото е приключило в
13
едно съдебно заседание, в което е било прието заключение на вещо лице по СТЕ, както
и са били разпитани двама свидетели. Съобразно така постановения изход от спора на
ищцовото дружество е присъдена сумата от 1500 лева. За формирането на тази сума
съдът е изложил ясни и подробни мотиви за причината за редуцирането на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, съобразно направеното
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от насрещната страна. Съобразявайки характера на
исковете и наличието на ясна и категорично установена практика, въззивната
инстанция намира, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен правилно
от районния съд. Поради това настоящият въззивен съдебен състав счита, че
определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение се явява справедлив,
обоснован и кореспондиращ в пълна степен с характера на производството, поради
което и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски е основателно. Такива се претендират в размер на
2700 лева /2400 лева за адвокатско възнаграждение по въззивната жалба и 300 лева
депозит за вещо лице/. Представен е договор за правна защита и съдействие от
28.11.2024 г., видно от който претендираният адвокатски хонорар е бил заплатен по
банков път, за което е представено преводно нареждане от 28.11.2024 г. Поддържано е
било в срок възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което се възприема за
основателно, т. к. делото не се отличава със сложност, над обичайната за този вид
дела, проведено е едно съдебно заседание пред въззивния съд, прието е заключение на
служебно назначена от въззивния съд СТЕ, в което представител на въззиваемото
дружество се е явил. Поради това, а и доколкото посочените в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.)
възнаграждение не са обвързващи са съда по изложените вече аргументи, разноските
за заплащането на това възнаграждение, които ще се възлагат в тежест на въззивната
страна, следва да се определят в размер на 1500 лв., или общо 1800 лева, която сума
ще бъде присъдена на въззиваемото дружество.
При връщане на делото на РС-Перник следва да се извърши преценка относно
необходимостта от провеждане на производство по реда на чл.247 ГПК дали в
диспозитива на съдебното решение не е допусната очевидна фактическа грешка, като
наименованието на ищцовото дружество е посочено като “ХД Елекгроникс” ООД, а
ЕИК **********, вместо правилното наименование “ХД Електроникс” ООД и
правилният ЕИК *********, както са посочени в исковата молба.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд- Перник
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА решение № 923/31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 675/2024г. по
описа на Районен съд – гр. Перник.
ПОТВЪРЖДАВА определение №4273/17.12.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от
ГПК, с което РС –Перник е отхвърлил молбата на „ХД Електроникс” ООД за
изменение на решение № 923/31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 675/2024г. по
описа на Районен съд – гр. Перник в частта за разноските.
ОСЪЖДА Ю. Й. В., ЕГН **********, *** да заплати на “ХД Електроникс” ООД,
ЕИК *********, седалище иадрес на управление гр.София ул. „Траян Танев“ №89
сума в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща сторените в
производството пред въззивната инстанция съдебноделоводни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на РС-Перник за извършване на преценка относно необходимостта от
провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК дали в диспозитива на съдебното
решение не е допусната очевидна фактическа грешка досежно наименованието и ЕИК
на “ХД Електроникс” ООД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15