Определение по дело №113/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по жалба на И. С. М. от гр.Г. Д., У."З." №16 против решение №3297 от 18.10.2010г. по гр.д.№836/2010г. по описа на ГРС. Сочи се, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като при постановяването му съдът не е съобразил липсата на една от предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал.1, т.9 от КТ - не е предложена друга подходяща работа. Ето защо се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат уважени обективно съединените искове по чл. 344, ал.1, т.1 - т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

Ответникът е депозирал писмен отговор по жалбата, в който излага подробни съображения за неоснователност на същата. Иска да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

Въз основа на събраните от районния съд доказателства, настоящата инстанция прие следната фактическа обстановка :

Безспорно се установи, че М. е работил в М. “И. С." Е. гр.Г. Д. на длъжността “пазач”. С експертно решение №2784 от 22.12.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при М."Б." се установява, че е извършено преосвидетелстване на същия и му е поставена диагноза инсулинозависим захарен диабет водеща до 75 % трайна неработоспособност. Като противопоказни условия на труд са посочени психофизическо пренапрежение, простудни фактори, нощен труд, излагане на пряка слънчева светлина, тежък физически труд и натоварване на долните крайници. Направен е извод от лекарската комисия, че здравословното състояние на пациента не му позволява да работи като пазач. Представено е поименно разписания на длъжностите в М. "Ив. С." Е. гр.Г. Д. към 16.04.2010г., в което са посочени всички съществуващи щатни бройки в дружеството. Със заповед №242/22.04.2010г. на управителя на същото е прекратено трудовото правоотношение на И. С. М. на длъжността пазач, невъоръжена охрана на основание чл. 325, ал.1, т.9 от КТ. Мотивирана е с невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа, поради констатациите на ТЕЛК. Посочено е също, че при работодателя няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника. Видно е от регистрационна карта №10000632/28.06.2010г., че въззивникът е регистриран като безработен. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че шестмесечното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ на М. възлиза на сумата от 1 888, 34лв., както и че обезщетенията по чл. 222, ал.2 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ възлизащи на 1 340,17лв. са му изплатени с РКО №516/16.07.2010г.

Изложените факти обосновават следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ :

Разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.9 от КТ съдържа основание за уволнение без предизвестие от работодателя, което за да е налице следва да са кумулативно дадени предпоставките невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност и липсата на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа при същия работодател. В настоящия казус безспорно е доказана първата предпоставка, установена с влязло в сила решение на компетентен орган - ТЕЛК. Липсват твърдения и доказателства, че експертно решение №2784 от 22.12.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при М."Б." е обжалвано. Предвид това, изложените в него констатации за здравословното състояние на работника и изводите за невъзможността му да изпълнява трудовите функции на пазач са безспорни.

Спорен в казуса е въпросът дали е налице втората предпоставка - липсата на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа. Както е имал повод да се произнесе в решение №278 от 01.04.2010г. на ВКС по гр.д.№1002/2009г., ІІІ г.о. разпоредбата на чл. 325, т.9 от КТ обуславя законността на уволнението от изпълнението от работодателя на задължението му да предложи на работника друга, подходяща за здравословното му състояние работа. Длъжностите, които може да предложи в този случай работодателя са такива определени за заемане от лица с намалена работоспособност. Такива длъжности работодателят следва да е предвидил, съгласно задължението си по чл. 315 от КТ. В отговора на исковата молба работодателят твърди, че не е предлагал на ищеца друга работа, която той да заеме, тъй като такава при него няма. Работодателя носи доказателствената тежест да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 315 от КТ и че е предложил на работника подходяща за него работа, ако има такава. В случая работодателят не установи, че е изпълнил задълженито си да изготви списък на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност и сам твърди, че не е предложил на ищеца друга работа, подходяща за здравословното му състояние. Неизпълнението от работодателя на задължението му да определи работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, не го освобождава от задължението му по чл. 325, т.9 от КТ(виж отново горното решение на ВКС). В случая управителя на М. "Ив. С." Е. гр.Г. Д. не е изпълнил задължението си по чл. 315, ал.1 от КТ и не е предложил друга работа на М., подходяща за здравословното му състояние, поради което въззивният съд приема за недоказано наличието на втората от кумулативно необходимите предпоставки за законосъобразност на уволнението. Работодателят не може да черпи благоприятни последици от собственото си неизпълнение на задължения, установени с императивна разпоредба. Като не е предвидил работни места за работници с намалена работоспособност, няма как да им предложи подходяща за здравословното им състояние работа.По изложените мотиви заповед №242/22.04.2010г. на управителя на М. "Ив. С." Е. гр.Г. Д. следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ :

Искът за възстановяване на уволнения работник е акцесорен и уважаването му зависи от произнасянето на съда, досежно законосъобразността на уволнителната заповед. В изложените по – горе мотиви съдът прие, че тази заповед е незаконосъобразна и поради обусловеността на този иск от законността на уволнението, същият следва също да бъде уважен. Тъй като районният съд е отхвърлил иска като неоснователен, атакуваният съдебен акт се явява неправилен. Същият следва да бъде отменен и постановен нов, с който И. С. М. да бъде възстановен на заеманата преди уволненито длъжност пазач невъоръжена охрана.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ :

За да се присъди обезщетение на въззивника на основание посочената разпоредба от КТ е задължително да са налице кумулативно следните предпоставки : уволнението му да е признато за незаконосъобразно и същият да е бил без работа през периода, за който се иска заплащане на обезщетение. Периодът, за който се дължи обезщетение, законодателят е лимитирал като го е предвидил за не повече от 6 месеца, считано от уволнението. Установи се по делото, че от 28.04.2010г. за период от 6 месеца М. не е полагала труд по трудово правоотношение, поради което е безспорно, че е претърпял вреди от прекратяването на това му с ответника. Поради това, искът му за присъждане на обезщетение е основателен за сумата от 1 888,34лв., като над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По изложените съображения първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 - т.3 от КТ и постановен нов, с който същите да бъдат уважени.

По исковете с правно основание чл. 222, ал.1 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ :

Правилно според настоящия състав тези два иска са отхвърлени като неоснователни от районния съд. В заключението си експертът, изпълнил съдебно - икономическата експертиза, е установил, че и двете обезщетения са изплатени на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение и след предявяването на исковете. С оглед на горното, в тази част решението следва да бъде потвърдено.

М. "Ив. С." Е. гр.Г. Д. следва да бъде осъден да заплати на М. сторени от него разноски в двете съдебни инстанции съразмерно на уважената част от исковете в размер на 180лв.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №3297 от 18.10.2010г. по гр.д.№836/2010г. по описа на ГРС в частта, в която са отхвърленикато неоснователни предявените искове от И. С. М., живущ в гр. Г. Д., улица "З." № 16, с ЕГН- * против М. Б. за А. Л. "И. С." Е., със седалище и адрес на управление гр.Г. Д., У. "С. П." № 54 представлявано от управителя М. И. Р., с които се иска да се признае извършеното уволнение за незаконно, да се отмени Заповед № 242/22.04.2010година на управителя на М."И. С." Е. гр.Г. Д., прекратила трудовото правоотношение на М. като незаконосъобразна, да бъде възстановен на длъжността, заемал преди уволнението, да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 2400лева представляваща обезщетение за периода от 28.04.2010година до 28.10.2010година, времето през което е останал без работа поради незаконното му уволнение и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Заповед № 242/22.04.2010година на управителя на М. "И. С." Е. гр.Г. Д. като незаконосъобразна.

ВЪЗСТАНОВЯВА И. С. М. на заеманата преди уволнението длъжност пазач невъоръжена охрана в М. "И. С." Е. гр.Г. Д..

ОСЪЖДА М."И. С." Е. гр.Г. Д. да заплати на И. С. М. обезщетение за периода от 28.04.2010година до 28.10.2010година, времето през което е останал без работа поради незаконното му уволнение в размер на 1 888, 34(хиляда осемстотин и осемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки)лв., ведно със законната лихва от 23.06.2010г. до окончателното изплащане като отхвърля иска над уважения размер като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА М."И. С." Е. гр.Г. Д. да заплати държавна такса от по 30(тридесет)лева за двата неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и 75, 53(седемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки)лв. за иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА М."И. С." Е. гр.Г. Д. да заплати на И. С. М. съдебни разноски съразмерно на уважената част от исковете, възлизащи на 180(сто и осемдесет)лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :