О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№...............
гр.София,18,09,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 14 състав
в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
Като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №2099 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по предявени от С.С.М. и И.С.М. искове, с правна квалификация чл. 269 от ДОПК, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ТД на НАП София и „В.Т.“ ЕООД, че ищецът С.С.М. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „********както и че ищецът И.С.М. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 70, находящ се в гр. София, ж.к. „********.
Релевират се доводи, че ищците са прехвърлили собствеността върху процесните недвижими имоти на ответника „В.Т.“ ЕООД в обезпечение на предоставен от П.М.заем, с уговорката при връщане на заемните средства, собствеността върху имотите да бъде прехвърлена обратно на ищците. В изпълнение на уговореното са сключени договори за покупко-продажба на недвижим имот от 24,02,2011 г., вписан в СВ-гр. София, рег. № 6118, акт № 116, том XV, дело 3017 и договор от 09,03,2011г., вписан в СВ-гр. София, № 7936, акт № 33, том XIX, дело № 3836. Твърди, че уговорените средства не са били предадени в заем на ищците. Посочва се, че предвид Закона за ограничаване на плащанията в брой са били попълнени банкови документи за удостоверяване на влагане, респ. изтегляне на сумата от 26000,00лв., без парични средства да са предавани реално между страните. Излагат се съображения, че с решение от 08,01,2018год. по гр. д. № 16369/2011г. на I-17 с-в. на СГС процесните недвижими имоти са били отнети в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД /отм./.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответника ТД на НАП София, в който е изложено становище за недопустимост, респ. неоснователност на предявения иск. Поддържа, че с влязъл в сила съдебен акт процесните имоти са били отнети в полза на държавата. Посочва, че апартаментът, находящ се в гр. София, ж.к. „********е продаден. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 29 от ЗОПДИППД /отм./ третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, следва да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция. По този начин, права на трети лица върху подлежащо на отнемане имущество, следвало да бъдат предявени в производството по ЗОПДИППД /отм./ и като не са направили това правото на ищците да предявят претенциите си върху процесните недвижими имоти е погасено.
По делото не се спори, че процесните недвижими имоти са били отнети в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД по гр. д. № 16369/2011г. на I-17 с-в. на СГС. Съгласно чл. 29 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция. „Граматическото тълкуване на правната норма води до извода, че възникналите спорове за права върху имуществото, което е предмет на мотивирано искане от Комисията, следва да бъдат заявени в указания от съда срок пред първата инстанция, за да встъпят в делото, т.е. в рамките на образуваното производство“ /така Определение № 433 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 3197/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Този извод следва и от систематическото тълкуване на нормата с оглед правилото на чл. 28, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.). Съгласно тази разпоредба в държавен вестник се обнародва обявление, с което на заинтересованите лица се определя срок за предявяването техните претенциите – това предполага, че целта на законодателя е била в производството по ЗОПДИППД (отм.) да бъдат уредени окончателно всички спорове във връзка със собствеността на подлежащото на отнемане имущество. След служебно извършена справка, настоящият състав констатира, че във връзка с производството по гр.д.№16369/2011год., по описа на СГС, е обнародвано обявление в ДВ, бр.20/09,03,2012год. за направеното искане, с указания до заинтересованите лица, че могат да предявят своите претенции върху имуществото - предмет на искането /индивидуализирани в обявлението/, в едномесечен срок от датата на обнародване в „Държавен вестник“/ до 09,04,2012год./, с което са изпълнени изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.).
Искът, по който е образувано настоящото производство е предявен в значителен период от време след определения срок по чл. 28, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), което налага извод, че правото на ищците да заявят претенциите си върху процесните недвижими имоти, подлежащи на отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.), е преклудирано. Ето защо, съдът намира, че исковите претенции са недопустими.
С оглед дължимата преценка съобразно чл. 130 от ГПК и констатацията за недопустимост на исковите претенции производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед горното и на осн. чл. 130 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2099/2020год. по описа на Софийски градски съд, ГО, І
14състав.
ВРЪЩА депозираната молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването.
СЪДИЯ: