РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1231 по описа на Административен съд – Варна за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, вр. чл. 156, ал. 4 от Закона за устройство на територията. Образувано е за ново разглеждане на жалбата на Я.Е.П. от гр. Варна срещу Заповед № ДК-11-ВН-12/13.08.2020 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна, с която е отменено Разрешение за строеж № 24/28.07.2020 г. на Главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна за строеж „Тръбен кладенец“ в ПИ с идентификатор ***, местност „Франга дере и Кокарджа“ по КККР на с. Каменар, община Варна.
Развива се след обезсилване на постановеното при първото разглеждане на жалбата Решение № 1820/04.12.2020 г. на Административен съд – Варна по адм.д. № 2364/2020 г. с Решение № 6582/01.06.2021 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 1864/2021 г. Съгласно указанията на ВАС, на основание чл. 215, ал. 5 от ЗУТ в производството по дела за оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ се призовават ДНСК, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните лица.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, необоснована и неправилна. По-конкретно жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в противоречие с чл. 156, ал. 5 от ЗУТ. Оспорва извода на административния орган, че строежът, за който се отнася отмененото разрешение, е пета категория. Твърди, че категорията не може да се определи поради липсата на водоснабден обект в имота, чиято категория да бъде съобразена, а тя не може да се определя в зависимост от инвестиционните намерения. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът Дирекция за национален строителен контрол изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че оспорената заповед е издадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. Твърди, че неправилно в отмененото разрешение за строеж строежът е поставен в шеста категория, тъй като съгласно ПУП-ПРЗ и инвестиционните намерения на собственика са строежът да водоснабдява пет броя еднофамилни едноетажни жилищни сгради, съответно е от категорията на сградите, тоест пета категория. Посочва още, че в случая разрешението за строеж е трябвало да бъде издадено при спазване и на разпоредбите на Закона за водите, включително въвеждане в експлоатация, което изключва категоризирането му в шеста категория. Изброява и липсващите части от проекта за издаване на разрешението за строеж. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а издадената заповед да бъде потвърдена.
Органът, издал разрешението за строеж, Главен архитект на район
„Приморски“ при Община Варна не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване в производството е Заповед № ДК-11-ВН-12/13.08.2020 г. на Началника на РДНСК – Варна. Заповедта е издадена в производство по чл. 156 от ЗУТ за контрол за законосъобразност на Разрешение за строеж № 24/28.07.2020 г., издадено от Главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна. Посоченото разрешение се отнася до строеж „Тръбен кладенец в поземлен имот с идентификатор ***, местност „Франга дере и Кокарджа“ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Каменар, община Варна. В разрешението строежът е определен като VІ-та категория съгласно условията на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Разрешението е издадено по заявление от жалбоподателя, който се легитимира като собственик на недвижим имот с идентификатор *** в местност „Франга дере Кокарджа“ по плана на с. Каменар с Нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № ** година.
Разрешението е постъпило в РДНСК – Варна на 03.08.2020 г.,
като с Констативен протокол от 11.08.2020 г. е извършена служебна проверка по
чл. 156, ал. 2 от ЗУТ. В протокола е посочено, че издаденото разрешение е в
нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ и чл. 144, ал. 1, т. 3 и 5 и
ал. 2 от ЗУТ и чл. 148, ал. 4, изр. първо от ЗУТ.
Въз основа на резултатите от проверката е издадена
обжалваната заповед, с която Началникът на РДНСК – Варна е отменил издаденото
разрешение.
Съгласно мотивите на заповедта действащият ПУП–ПРЗ за УПИ
І-490, 599, 600, 601, 602, ІІІ-598 и ІV-597 „за жилищно строителство“, ІІ-9570
„за озеленяване и техническа инфраструктура“, V-768 „за озеленяване“ в кв. 57
по плана на кв. „Изгрев“, гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-312/02.09.2015
година на Заместник-кмета на Община Варна, поставя имота в устройствена зона
„Жм2“ за жилищно строителство с ниско застрояване – пет броя еднофамилни,
едноетажни жилищни сгради. Водоснабдяването на тези сгради е предвидено
посредством тръбен сондажен кладенец и според проекта по част ВиК върху сондажа
е предвидено изграждане на шахта за мониторинг, в която ще се поместят
нивомерно устройство, водомерно устройство за измерване на дебита на водата,
спирателни кранове и електрическо табло за сондажна помпа. На основание чл. 89,
ал. 4 от Наредба № 1/10.10.2007 година категорията на строежа е определена на пета
и за разрешаването на строежа са необходими одобрени инвестиционни проекти.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Заповедта е връчена на заявителя чрез пълномощник на
30.09.2020 г., жалбата е подадена от пълномощник на жалбоподателя чрез пощенски
оператор на 14.10.2020 г., поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началник на РДНСК – Варна, на когото с чл. 156, ал. 5 от ЗУТ е възложен контролът за законосъобразност на разрешенията за строеж. Изпълнени са изискванията за писмена форма и съдържание на заповедта, в която са посочени фактическите и правните основания за издаването й в достатъчна степен, позволяваща упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. Не се твърдят и не се констатират допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения, извършена е проверка по чл. 156, ал. 2 от ЗУТ, обективирана в протокол, отговарящ на изискванията по чл. 156, ал. 4 от ЗУТ.
Спор по установените в производството факти няма, в хода на делото не са представени или ангажирани други доказателства освен наличните в преписката.
Спорът е правен и се отнася до въпроса коя е категорията на строежа, за който се отнася отмененото разрешение за строеж.
Строежът, за който е издадено разрешението за строеж, е описан като тръбен кладенец в ПИ ***, за който подалото заявлението за разрешение за строеж дружество „Бизнес аспекти“ ЕООД притежава разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения № 21590304/23.03.2020 г., издадено от Басейнова дирекция „Черноморски район“. Съгласно описаното в разрешителното, представено в преписката по разрешението, целта на водовземането е самостоятелно питейно-битово водоснабдяване и водоснабдяване за други цели (поливане на зелени и тревни площи). Срокът за изграждане на съоръжението тече „след представяне в БДЧР на копие от разрешително за строеж по реда на ЗУТ“, а началният срок за упражняване на правото за водовземане – от датата на входирано в БДЧР заверено копие от документа за въвеждане на строежа в експлоатация по реда на чл. 177 от ЗУТ.
Строежите от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ са временните строежи и строежите по чл. 147 от закона. Предвиденият в отмененото разрешение за строеж тръбен кладенец не попада в изброените видове строежи по чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, освен това тръбните кладенци и водовземните съоръжения не попадат в определена категория от предвидените в чл. 137, ал. 1 от ЗУТ.
Правилата за определяне на категорията на водовземните съоръжения от подземни води се съдържат в чл. 89, ал. 4 от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, който предвижда, че те са строежи от категория, съответстваща на категорията на водоснабдителната система или водоснабдявания обект съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ. Също по силата на тази разпоредба съоръженията за водовземане от подземни води по чл. 89, ал. 2, буква в) от Наредба № 1/10.10.2007 г. се изпълняват в съответствие с предвижданията на устройствените планове и план-схемите на елементите на техническата инфраструктура към тях и съгласуван и одобрен инвестиционен проект за съоръженията при условията на ЗУТ.
В случая водоснабдяваният обект представлява строеж от пета категория, като от същата категория ще бъде и водовземното съоръжение от подземни води. Определено водовземното съоръжение не попада сред обектите по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както твърди жалбоподателят, тъй като няма характеристика на постройка от допълващото застрояване, а е особен обект, предвиден в Закона за водите и Наредба № 1/10.10.2007 г., за който са приложими специални правила.
Съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите от първа до пета категория се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон и подлежат на въвеждане в експлоатация. Както се установява от документите, представени при издаване на отмененото разрешение за строеж, инвестиционни проекти за водовземното съоръжение не са представени. По тези съображения съдът счита, че административният орган, издал разрешението за строеж, е определил неправилно категорията на строежа и това е довело до неправилен извод за необходимите за разрешаване на строежа документи, в резултат от което е издал незаконосъобразно разрешение. Тези обстоятелства са установени от контролиращия орган, чийто акт за отмяна на незаконосъобразното разрешение за строеж е обоснован и правилен и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на производството, на жалбоподателя не се следват разноски, а разноски от ответника не са поискани, поради което няма основание за присъждането им.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Я.Е.П. от гр. Варна срещу Заповед № ДК-11-ВН-12/13.08.2020 г. на
Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна, с
която е отменено Разрешение за строеж № 24/28.07.2020 г. на Главния архитект на
район „Приморски“ при Община Варна за строеж „Тръбен кладенец“ в ПИ с
идентификатор ***, местност „Франга дере и Кокарджа“ по КККР на с. Каменар,
община Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: