Решение по дело №2575/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 19.05.2022г. по АНД № 2575/2022 г.
ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият П.С.Т. да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК за това, че на 15.05.2021 г. в гр. Пловдив е
причинил лека телесна повреда на В.А.Б., с ЕГН **********, в качеството му
на длъжностно лице, при изпълнение на функцията му като „*******“ в
„Алфа СОТ Секюрити“ ООД, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
лицето, с което му е било причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление но чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. I-
во, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Обвиняемият редовно призован, не участва лично в производството. В
хода на съдебното следствие защитника пресъздава волята на обвиняемия да
се признае за виновен по така повдигнатото обвинение, да признае фактите,
така както са изложени в прокурорското постановление и да изрази
съжаление за стореното.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му
се наложи административно наказание глоба в рамките на минимума
предвиден в 78а НК.
Защитникът на обвиняемия се солидаризира с представителя на
държавното обвинение. Моли за глоба в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият П.С.Т., ЕГН **********, е роден на *******, б.г.,
*******, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с адрес
*******.
Свидетелят В.А.Б. работил на длъжност „*******“ по трудов договор
с „Алфа Сот Секюрити“ ООД от 20.01.2020 г. /л. 1 от ДП/.
С трудовия договор св. Б. се задължавал да работи на посочената
длъжност в дружеството в отдел „Казина“, с място на работа в гр. Пловдив.
Съгласно длъжностната характеристика на Б. той:
- отговарял за пропускателния режим в охранявания обект и трябвало
да реагира при произшествия, включително й носел постова и патрулна
служба за осигуряване охрана на обекта;
- отговарял за недопускане на кражби от охранявания обект, тоест
му било възложено и следвало да пази имуществото в същият.
В съответствие с утвърден график /л. 48 от ДП/ от 20:00 ч. на
14.05.2021 г. до 08:00 ч. на 15.05.2021 г. св. Б. бил на работа като ******* в
игрална зала „Империя“, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“,
1

№ 82, стопанисвана от „МАКАО 2“ ООД, което дружество имало договор за
физическа охрана от 19.08.2019 г. /л. 43 от ДП/ с работодателя на св. Б. -
„Алфа Сот Секюрити“ ООД.
Съгласно договора между „Алфа Сот Секюрити“ ООД - като
изпълнител и „МАКАО 2“ ООД - като възложител, изпълнителят следвало
да осъществява физическа охрана на обекта, изразяваща се включително в:
-предприемане на подходящи действия при констатиране на опит за
„кражба или грабеж на стоково-материални ценности“ от обекта,
-както и осигуряване на реда и спокойствието в обекта и на
пропускателния режим в охранявания обект.

Около 06:30 ч. на 15.05.2021 г. в игралната зала влезнали обвиняемият
П.С.Т. и Н.Н.Н.. Т. се легитимирал на св. Б. с документ за самоличност —
лична карта, а Н. - с карта, издавана от дружеството, стопанисващо игралната
зала. И двамата били непознати за Б. до този момент. Н. седнал до една от
машините и започнал да играе, а обв. Т. бил седнал в близост до него, но не
играел.
Когато започнал да играе, Н. поръчал две бири - една за него и една за
обв. Т.. Докато играел, неволно Н. бутнал една от бутилките бира и тя
паднала на земята и се счупила. Св. Б. почистил стъклата. След това Н.
спечелил известна сума пари - около 200-240 лв. и поискал да получи част от
сумата, а другата част да остане в машината, на която играел, за да продължи
да залага.
След като Н. спечелил, обв. Т. започнал да го убеждава да спре да играе
и да си ходят, но Н. отказвал, продължавайки да играе. След като двамата
започнали да спорят дали да си ходят или не, св. Б. разговарял със св. В.Д.П. -
работеща като ******* в същата игрална зала, която била до него и също
възприемала поведението на Н. и Т., и я попитал дали не трябва да ги
отпратят, визирайки Н. и Т.. П. се съгласила и св. Б. отишъл до Н. и Т., за да
им съобщи, че трябва да напуснат игралната зала.
Докато бил до тях, между Б. и Т. възникнал спор, съпроводен с
размяна на реплики. Докато спорили, двамата били прави, а Н. бил седнал
на стол пред машината и продължавал да играе. Тъй като обв. Т. отказал да
напусне доброволно игралната зала, св. Б. минал зад него и го избутал към
изхода на игралната зала.
Стигайки до изхода на игралната зала св. Б. спрял, избутвайки обв. Т.
извън залата. След това обв. Т. се обърнал, направил няколко крачки към
св. Б., който стоял на място, и с ръка свита в юмрук ударил Б. в лицето -
в областта на лявата вежда, без към този момент Б. с поведението и
действията си да го е застрашавал и провокирал по някакъв начин.
От удара Б. залитнал, направил няколко крачки назад, но не паднал.
Същевременно обвиняемият Т., след като ударил Б., се обърнал и направил
няколко крачки към улицата, след което се върнал обратно до входа на
игралната зала и заплашително вдигнал ръце със свити юмруци към Б.,
2

който все още бил до входа.
В резултат на нанесения му от обв. Т. удар — в лицето, в областта на
лявата вежда, на св. Б. била причинена разкъсно-контузна рана на лицето и
по точно — с дъговидна форма, в основата на лявата вежда и гърба на носа в
основата му, с приблизителна дължина от 4,5 см., довела до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Причиненото
травматично увреждане наложило раната да бъде обработена хирургично
(защита с 14 хирургични конци).

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства и способи за доказване, както
следва:
-обяснения на обвиняемия, дадени на ДП /частично/;
-показания на свидетелите Н. Н., В. Б., В. П., Е.М., М.Й.;
-съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 271/2021;
-както и приложените по делото писмени доказателства, както следва:
протокол за доброволно предаване, епикриза от клиника по ЛЧХ, СМУ
449/2021г, трудов договор № 000357, длъжностна характеристика на
длъжността *******, договор за физическа охрана № 4071/19.08.2019г.,
график за периода 01.09-31.09.2021г., медицинска документация от УМБАЛ
„Свети Георги“, протокол за оглед на веществени доказателства.

В посочените доказателствени материали съществуват съществени
противоречия между обясненията на обвиняемия от ДП и показанията на
пострадалото лице, досежно следните групи от обстоятелства:
-причините, поради които обвиняемият е нанесъл ударите по
пострадалия. В обясненията си обвиняемият съобщава, че след като е бил
изтласкан извън казиното, пострадалият направил движение, което Т.
възприел като заплаха за удар към него и тогава чисто инстинктивно
посегнал и ударил *******я. В показанията си св. Б. е категоричен, че след
като изтласкал обвиняемия от казиното, Т. сам се върнал и напълно
непровокирано се нахвърлил върху пострадалия и започнал да го удря;
-според обвиняемия, той не бил възприел длъжностното качество на
пострадалия, а според показанията на св. Б. Т. бил напълно наясно, че е
*******, доколкото носел бадж с длъжността си на униформата.

При разрешаване на посоченото противоречие съдът съобрази трайната
съдебна практика, според която обясненията на подсъдимия имат
двойствена правна природа- като те са едновременно средство за защита и
годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да
бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с
3

оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези
процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
Така изрично Решение №242/16.04.2020 по дело №1018/2019 на ВКС,
Решение №110/18.07.2019 по дело №472/2019,Решение № 218 от 16.01.2018 г.
по н. д. № 1060 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 69 от 28.04.2014 г. по нак. д. № 1392 / 2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 619 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 622/2008
г., I н. о, Решение № 453 от 14.12.2009 г. по н.д. № 462/ 2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение №173/18.12.2019 по дело №735/2019 на ВКС,
Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС, Решение № 15 от
8.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2983/2011 г., I н. о. и много други.
На следващо място, съдът отчете и трайната съдебна практика досежно
статута на лицето, което е пострадало от престъпление и доказателствената
стойност на неговите изявления.
Съдът отчита, че всеки пострадал от престъпно деяние има право да
защитава в процеса своите накърнени права и интереси, като един от
процесуално предвидените способи за това е предявяване на претенция за
поддържане на обвинението наред с прокурора. Действително посоченото
принципно е от естество да създаде известна заинтересованост от изхода на
делото.
Независимо от това обстоятелство обаче, пострадалият е и свидетел по
делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства,
подлежащи на доказване. При това пострадалият е такъв свидетел, който като
участник в инкриминирания инцидент обикновено има най-
непосредствени, пълни и всеобхватни впечатления от него. Нещо повече
обстоятелството, че личната или имуществената сфера на пострадалия е била
засегната от деянието създава от психологическа гледна точка предпоставки
увреждащите действие да оставят по-трайна следа в съзнанието му в
сравнение с отражението, което те биха оставили у един независим
наблюдател.
Именно в качеството си на свидетел, пострадалият носи и
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на
неверни показания по делото. Затова показанията на свидетелите –
пострадали в наказателния процес винаги са освен тяхно основно средство за
защита на накърнените им интереси, но и годно доказателствено средство,
включително и върху което може да се базира осъдителна присъда.
От гореизложеното следва, че обстоятелството, че даден свидетел се
явява и пострадал от престъплението не може само по себе си да служи като
аргумент за обосноваване недостоверността на показанията му. То само
поставя завишени изисквания към съда за проверката му с оглед изясняване
истинността на възпроизведените факти.
Така изрично Решение № 47/06 февруари 2015 г., първо наказателно
4

отделение, наказателно дело № 1933/2014 г. на ВКС, Решение № 201/
20.10.2017 г., Наказателна колегия, второ наказателно отделение, наказателно
дело № 552/2017 г. на ВКС, Решение № 11 от 16.04.2020 г. по н. д. № 1163 /
2019 г. на Върховен касационен съд, Решение № 90 от 04.03.2014 г. по нак. д.
№ 167/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 47/06 февруари 2015
г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 1933/2014 г. на ВКС.
С оглед всички гореизложени съображения, съдът кредитира заявеното
от пострадалото лице не само поради обстоятелството, че показанията му са
логични, последователни, вътрешно устойчиви и убедителни, но и поради
пълното им съответствие с останалите доказателства по делото -
показания на св. П., заключение на СМЕ, протокол за оглед на ВД.
Особено показателен е огледа на ВД- видеофайлове от *******ни
камери, на които е заснето цялото инкриминирано деяние, като от кадрите е
видно:
-наличието на служебен бадж по униформата на пострадалото лице,
с посочване на длъжността му, което установява знанието у обвиняемия за
служебното му качество;
- поведението на двете лица непосредствено преди нанасяне на
инкриминираните удари и по конкретно, че след като изтласква обвиняемия
извън казиното, поведението на пострадалото лице Б. е изцяло защитно,
като именно обвиняемия е този който абсолютно непровокирано се връща
и приближава пострадалия, като също така непровокирано започва да
му нанася удари.

Допълнителен аргумент за кредитиране показанията на пострадалия Б. е
и съответствието им с показанията на св. М.. Действително показанията на св.
М. имат производен характер, доколкото същият споделя не свои
непосредствени възприятия, а пресъздаденото му от пострадалия Б..
Съобразно трайната съдебна практика, обаче производните
доказателства могат да се използват за проверка достоверността на
първичните доказателства, като наличието на идентичност или сходство
между първичните и производните е индиция за правдивостта на
първичните доказателства.
Така изрично Решение № 374 от 19.11.2015 г. по н. д. № 1107 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №113/23.06.2015
по дело №93/2015на ВКС, Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на
ВКС, Решение № 90 от 04.03.2014 г. по нак. д. № 167/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение №62/02.08.2019 по дело №138/2019 на ВКС.

По всички гореизложени съображения съдът намира, че обясненията на
обвиняемия в частите, в които противоречат на показанията на пострадалото
лице, са израз на неговата линия на защита и не ги кредитира. Косвен
аргумент в тази насока е и предприетата на съдебна фаза линия на признание
на вината, признаване на фактическите обстоятелства изложени в
5

прокурорското постановление и изразяване на съжаление за стореното.
В останалите части обясненията на обвиняемия намират
безпротиворечива подкрепа в събрания доказателствен материал, поради
което се кредитират от съда.

Други съществени противоречия в гореизброените доказателствени
материали не се съдържат. Същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление и призната от обвиняемия на съдебна фаза,
поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.

Само за пълнота на изложението, макар и да не са оспорени от
страните, следва да се посочи, че съгласно актуалната трайна съдебна
практика видеозаписите от *******ни камери, представляват годно
веществено доказателство, поради което изцяло законосъобразно са
приобщени като такова по ДП и са били обект на оглед на ДП и от съда.
Така изрично Решение №206/15.01.2019 по дело №913/2018 на ВКС,
Решение № 103/08 юни 2017 г, н. д. № 406/2017 г на ВКС, Решение № 459/
11 февруари 2015 г., КНД №1462 по описа за 2014 г. на ВКС, Решение №
447 от 18.12.2013 г. по нак. д. № 1491/2013 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 449/ 28 януари 2016 година, първо наказателно отделение,
касационно дело № 1208 / 2015, Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. №
393/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 232 от 29.04.2010 г. по
н.д. № 170/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 112 от 25.06.2015
г. по н. д. № 71 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 532 от
07.01.2014 г. по нак. д. № 1894 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 462 от 26.11.2012 г. по нак. д. № 1416/2012 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 602 от 20.02.2012 г. по нак. д. № 2736/2011 г. на Върховен
касационен съд.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
обвиняемият на 15.05.2021 г. в гр. Пловдив е причинил лека телесна повреда
на В.А.Б. с ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице, при
изпълнение на функцията му като „*******“ в „Алфа СОТ секюрити“ ООД,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лицето, с което му е било
причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК.

Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението
по 131, ал. 1, т. 1, пр. I-во във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
В пряка причинна връзка с действията на обвиняемия е причинен
съставомерния обществено опасен резултат- лека телесна повреда,
6

изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК.

Тук следва да се съобрази и спецификата на умисъла при
посегателствата срещу личността. Както доктрината, така и съдебната
практика са последователни в становището, че за умисъла при телесните
повреди е характерна известна неопределеност - деецът цели последици от
даден вид /с неконкретизирано съдържание/, като не съзнава в каква степен
ще засегне охраняваните обществени отношения, и той реализира действия за
постигане на различни резултати, като иска настъпването, на който и да е от
тях.
В този изричен смисъл досежно съдържанието на неопределения
умисъл е имащото основополагащо значение Решение № 32 от 11.03.1991 г.
по н. д. № 868/90 г. на Върховен съд на РБ, I н. о , в което се сочи, че: „ за
умисъла при телесните повреди и убийствата често е характерна една
неопределеност (алтернативност) на представите на дееца. Той
предвижда най-общо обществената опасност на два или повече
възможни резултата и иска (или допуска) настъпването на който и да е
от тях. При това трябва да се разграничат двете хипотези - при пряк и
евентуален умисъл. Когато деецът действува с евентуален неопределен
умисъл, той ще отговаря за реално настъпилия, а не за по-тежкия
резултат, който е предвиждал, тъй като не е възможен опит с евентуален
умисъл. Но когато виновният действува с пряк неопределен алтернативен
умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-лекия от
резултатите, отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат…“
В този смисъл е и последващата практика на ВС и ВКС- Решение № 48
от 03.02.2012 г. по нак. д. № 3099/2011 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 24 от 05.05.1996 г. по н.д. № 452/96 г., I н.о., Решение № 213 от
06.12.2019 г. по н. д. № 979 / 2019 г. на Върховен касационен съд, Решение №
250 от 19.06.2015 г. по н. д. № 621 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 211 от 12.11.2019 г. по н. д. № 771 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 48 от 03.02.2012 г. по нак. д. №
3099/2011 г. на Върховен касационен съд.

Също така съгласно трайната съдебна практика за формата и
съдържанието на умисъла при телесните повреди се съди от средствата, с
които е извършено деянието, от броя, насоката, силата и интензивността на
ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост, от разстоянието,
от което се посяга на жертвата, медико-биологичните особености на
причинените на жертвата наранявания, както и от комплексната оценка на
всички обстоятелства за извършеното престъпление, включително и
предшестващото поведение на виновния и пострадалия-.
Така Решение № 395 от 03.12.2014 г. по нак. д. № 1223/2014 г. на
Върховен касационен съд., Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 /
7

2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак., Решение № 417 от 11.12.2015
г. по н. д. № 905 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 413 от 23.03.2016 г. по н. д. № 1455 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 18 от 10.V.1971 г. по н. д. №
15/71 г., ОСНК, Решение № 72 от 18.III.1977 г. по н. д. № 25/77 г., II н. о.,
Решение № 71 от 7.III.1979 г. по н. д. № 38/79 г., II н. о., Решение № 48 от
03.02.2012 г. по нак. д. № 3099/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 544 от 09.01.2013 г. по нак. д. № 1844/2012 г. на Върховен касационен съд.
С оглед гореизложеното и като съобрази, дадените от ВКС критерии и
особеностите на конкретния случай: касае е се за разкъсно контузна рана в
областта на лицето, водеща до най -леката форма на разстройство на здравето,
причинена след нанесен директен удар с юмрук в същата област от
близко разстояние, настоящият състав намери, че подсъдимият е действал
с пряк неопределен умисъл за причиняване на телесна повреда , като в
конкретния случай следва да отговаря за реално причинения резултат, а
именно лека телесна повреда.

С оглед гарантиране в максимална степен правото на защита на
наказаното лице, следва да се обсъди и имплицитно навеждания от него
довод на ДП, който обаче не се поддържа на съдебна фаза, че извършеното от
него било провокирано от противоправни действия на пострадалия, тоест, че
е извършено в условията на неизбежна отбрана.
Според чл. 12, ал.1 НК не е общественоопасно деянието, което е
извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено
противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността
или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на
нападателя в рамките на необходимите предели.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата указания на ППВС №
12/1973 г. по н.д 11/73 г. законът допуска неизбежната отбрана срещу всяко
пряко и непосредствено нападение не само спрямо личността или
законните права на гражданите, но и срещу държавните и обществени
интереси.
В т.3 от ППВС № 12/1973 г. са изброени характеристиките, на които
следва да отговаря поведението, за да се приеме, че то представлява
нападение, обуславящо приложението на института на неизбежната отбрана:
- нападението трябва да бъде общественоопасно и противоправно,
като не е безусловно необходимо то да реализира състав на престъпление;
-нападението следва да е непосредствено, а то е такова не само когато
е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност за
увреждане на държавните и обществените интереси, личността или
законните права на гражданите;
-нападението следва да не е прекратено. А то е прекратено, когато е
отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е
отказал да го завърши или го е завършил и др.
8

С особено значение е трайната съдебна практика, постановена в
изпълнение на задължителните указания на ТР № 12/1973 г. на ОСНК, в която
е прието, че е възможно да се приеме, че нападението е прекратено, дори в
хода на продължаващ физически и словесен конфликт, когато според
обстоятелствата на конкретния случай е видно, че ролите са се сменили, като
нападнатият се е превърнал в „нападател“ и обратното първоначалния
нападател е прекратил нападението си (по своя воля или то е било
окончателно парирано) и сам той се е превърнал в жертва.
В тези случаи първоначално нападнато лице, което само се е
превърнало в нападател, не може да се позовава на „неизбежна отбрана“,
доколкото умисълът му вече обхваща причиняване на телесна повреда или
смърт, а не само защита срещу противоправно нападение.
Така Решение № 23/12.03.2019 г. по дело № 1247/2018 г. на ВКС,
Решение № 151/25.11.2020 г. по дело № 619/2020 г. на ВКС, Решение № 421
от 18.IХ.1978 г. по н. д. № 383/78 г., I н. о., Решение № 182/03.02.2021 г. по
дело № 890/2020 г. на ВКС, Решение № 131/19.10.2020 г. по дело № 369/2020
г. на ВКС, Решение № 119 от 19.III.1980 г. по н. д. № 91/80 г., I н. о., Решение
№ 99/30.11.2020 г. по дело № 359/2020 г. на ВКС.

В процесния случай предшестващото поведение на пострадалия Б. не
отговаря на нито едно от условията, за да се приеме, че представлява
непосредствено противоправно поведение, което да обуслови възможност
за обвиняемия да се позовава на неизбежна отбрана.
На първо място, действията на пострадалия по принудително
извеждане на обвиняемия от сградата на казиното, не могат да бъдат приети
за противоправни, доколкото по техния характер, естество и интензитет
изцяло съответстват на правомощията и задълженията му по
длъжностна характеристика да следи за спазване на обществения ред в
обекта, тоест явяват се правомерни.
На следващо място, дори да можеше да се приеме, че тези действия на
*******я представляват противоправно нападение (а то не може), то това
нападение към момента на нанасяне на ударите от страна на обвиняемия вече
би се явило прекратено.
Това е така, доколкото от кредитираните показания на св. Б., а и от
огледа на ВД се установява, че след като пострадалият избутва обвиняемия
от обекта:
-минава известен период от време, през който пострадалият заема
изцяло защитна позиция;
-обвиняемия се окопитва, след което изцяло непровокирано сам се
връща към обекта и се нахвърля върху *******я,
-като също така непровокирано започва да му нанася удари с юмрук
в лицето, като *******ят отново само се защитава.

Налице и квалифициращия белег по чл. 131 НК, доколкото
9

съставомерния резултат е причинен спрямо длъжностно лице при
изпълнение на службата му.
Понятието длъжностно лице е разяснено в задължителната практика на
ВКС-ППВС 9/1975, ППВС 3/1970, ППВС 3 /1958, ТР 73/1974 ОСНК.
Посочено е, че по силата на чл. 93, т. 1 НК длъжностни лица са
изпълняващите:
1)служба в държавно учреждение с изключение на извършващите
дейности само на материално изпълнение-чл. 93, т.1, б.“а“ НК;
2) ръководна работа в държавно предприятие, в кооперация или друга
обществена организация, друго ЮЛ или едноличен търговец -чл. 93, т.1, б
„б“, предл.1 НК;
3) работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно
предприятие, в кооперация или друга обществена организация, друго ЮЛ
или едноличен търговец - чл. 93, т.1, б „б“, предл. 2 НК.

Общото и за трите хипотези е, че законът изисква изпълнението на
службата или работата да е възложено на длъжностното лице.
Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде със заплата или
безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да бъде
извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав,
наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов
договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на
властта и др.
Трудовото възнаграждение не е необходим елемент от понятието
длъжностно лице. Без значение за длъжностно качество на лицето е и
обстоятелството дали заплащането е в процент от реализираната печалба на
предприятието или по друг начин. Необходимо е обаче работникът или
служителят да са включени в организационната структура на
предприятието или учреждението.

В случая предвид събраните по делото доказателства се установява, че
всички общи характеристики на „длъжностното лице“ са налице по
отношение на пострадалия, доколкото същият е бил назначен на трудов
договор на длъжността ******* в „Алфа СОТ Секюрити“ ООД, като по
силата на връчената му срещу подпис длъжностна характеристика и на
сключения между МАКАО 2 ООД и „Алфа СОТ Секюрити“ ООД договор
за физическа охрана № 4071/19.08.2019г. са му били възложени срещу
заплащане правомощия и задължения свързани с:
-опазване на имуществото на МАКАО 2 ООД при опити за кражба и
грабеж на стоково-материални ценности;
- извършване на постова и патрулна служба в обекта за осигуряване на
охрана на обекта, както и осигуряване и опазване на реда и
спокойствието в обекта, предприемане на подходящи действия при
констатиране на опит за нападение над служител или клиент или над други
10

лица, намиращия се в границата на обекта.

Както вече се посочи, в цитираната задължителна съдебна практика са
визирани три вида длъжностни лица:
1) изпълняващи служба в държавно учреждение по смисъла на чл. 93,
т.1, б. "а" НК
По смисъла на чл. 93, т.1, б. "а" НК по начало всички служители в
държавно учреждение са длъжностни лица освен тези, които извършват
дейност само на материално изпълнение. Под дейност само на материално
изпълнение следва да се разбира дейност, която не изразява служебните
функции, възложени на държавното учреждение по съответен нормативен
ред. Ако обаче на лицата, които вършат дейност само на материално
изпълнение, се възложат и служебни функции, те стават и длъжностни лица
по смисъла на закона. За да бъде лицето длъжностно по б „а“ няма значение
дали лицето, което изпълнява службата, е предвидено в щатното разписание
или не, обаче самата служба, самата дейност на служителя трябва да е
определена в закона или в друга нормативна разпоредба. Следователно, ако
определената работа не е предвидена със закон или друга нормативна
разпоредба, че спада към дейността на дадено учреждение, не може да
придаде качеството на длъжностно лице на онова лице, което я изпълнява

2) изпълняващи ръководна работа в държано учреждение или в
частноправен субект- длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. "б" НК
Ръководна работа е тази работа, която се изразява в стопанско-
разпоредителна, организационно-ръководна или организационно-
възпитателна дейност. Длъжностното качество на лицето, което заема
ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при
вземане на решения то действува в колективен орган.
3) изпълняващи работа, свързана с пазене на чуждо имущество в
държано учреждение или в частноправен субект- длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т.1, б. "б" НК.
Тази категория длъжностни лица, се характеризира с това, че пазенето
се явява съдържание на задължението на длъжностното лице, същност на
възложената му работа.

С прокурорското постановление е вменено, че пострадалият е имал
качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1 б. "б" НК ,
доколкото с длъжностната характеристика, като същностна част от
съдържанието на длъжността му, било възложено опазване на чуждо
имущество, а именно стоково материалните ценности на МАКАО 2 ООД
от кражби и грабежи.
Тези доводи на прокуратурата се явяват законосъобразни предвид,
установеното от фактическа страна съдържание на функциите, възложени на
обвиняемия по силата на връчената му срещу подпис длъжностна
11

характеристика и на сключения между МАКАО 2 ООД и „Алфа СОТ
Секюрити“ ООД договор за физическа охрана № 4071/19.08.2019г.

По мнение на настоящия състав е налице и още едно самостоятелно
основание да се приеме, че пострадалият е имал качеството
„длъжностно лице“, отново по чл. 93, т.1, б. "б" НК , доколкото е
изпълнявал и ръководна работа в частноправен субект - дружеството
„Алфа СОТ Секюрити“ ООД.
Гореизложеното представлява правен извод, до който няма
процесуална пречка съдът да достигне за първи път със съдебния акт,
доколкото всички факти които го обуславят са:
-надлежно очертани в прокурорското постановление и в този смисъл
са предявени на дееца и той се е защитавал по тях;
-се установяват по безспорен начин от доказателствата по делото.

Във връзка с горното следва да се съобрази, че в трайната съдебна
практика се приема, че: „Ръководната работа по смисъла на чл. 93, т.1, б.
„б“ от НК, съгласно ТР № 73/74 год. на ОСНК на ВС, се изразява в
стопанско – разпоредителна, организационно - ръководна или
организационно - възпитателна дейност, която ангажира волята на повече
лица при отправянето на задачите или при изпълнението им, като
длъжностното качество на лицето, не се променя от обстоятелството, че
в някои случаи при вземане на решения то действа в колективен орган. От
мотивите на ТР № 2/2011 год. на ОСНК на ВКС се извежда
заключението, че ръководна дейност, характеризираща този, който я
извършва като „длъжностно лице“ е и тази, свързана с осъществяването
на публични функции - такива, които са изцяло прерогатив на
държавата и които тя по силата на изричен закон е делегирала
/възложила/ на физически или юридически лица, извън структурата на
държавните органи. В Решение № 10/1994 год. на Конституционния съд на
Република България, а също и Решение № 3/2000 г. на КС на РБ, е прието, че
на граждански сдружения могат да се възлагат известни държавни
функции, които по дефиниция се упражняват само от държавни органи,
като това следва да стане със закон, тъй като единствено Народното
събрание може да прави преценка допустимо и обществено оправдано ли е
такова възлагане. Според същото решение, на законово ниво трябва да се
регулират точно и ясно характерът и обемът на възлаганите функции,
както и изискванията към сдруженията, на които те ще се възлагат.“
В този изричен смисъл Решение № 295 от 19.01.2018 г. по н. д. № 1137 /
2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.

Точно такъв е и процесния случай. Вече се посочи, че основна функция,
възложена на пострадалия съгласно длъжностната му характеристика е по
осъществяване на охрана на процесния обект- казино и осигуряване на
12

реда и спокойствието в него.
Същевременно съгласно чл. 6, ал.1, т.2 ЗМВР основна функция на
Министерството на вътрешните работи е дейността по осъществяване на
*******на дейност. Видовете *******на дейност са дефинирани в чл. 14
ЗМВР, като в т.1 изрично е посочена и патрулно-постовата дейност.
Доколкото *******ната дейност е част от служебните функции,
възложени на държавното учреждение по съответен нормативен ред-
ЗМВР, то лицата от личния състав на МВР, които я изпълняват биха се
явили длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т.1, б. „а“ НК.
Същевременно с чл. 4 от Закона за частната *******на дейност на
частните *******ни дружества са делегирани по законодателен път част
от функциите, които принципно са изключителен прерогатив на
държавен орган –Министерство на вътрешните работи, а именно
*******на дейност.
От изложеното следва, че по силата на горецитираната трайна съдебна
практика, лицата:
- които са включени в организационната структура на частно
*******но дружество и
- по длъжностна характеристика им е възложено изпълняването на
функция по *******на дейност
се явяват длъжностни лица по чл. 93, ал.1, т.1, „б“ НК имащи
ръководни функции, доколкото изпълняват макар и в частно правен
субект публични функции, които са част от изключителните
правомощия на орган на изпълнителната власт (МВР), които по нарочен
законодателен път държавата е делегирала на частноправния субект.
Точно такъв е и процесния случай, като следва да се приеме, че
пострадалият в качеството му на служител на длъжност „*******“ в частно
*******но дружество по ЗЧОХД има качеството длъжностно лице и на
това самостоятелно основание, освен на основанието сочено от
прокуратурата, че му е възложено пазене на чуждо имущество.

Предвид дискредитиране обясненията на обвиняемия в тази част и
кредитиране показанията на пострадалия, следва да се приеме, че
обвиняемият е съзнава длъжностното качество на пострадалия по време
на деянието и то е било обхванато от неговия умисъл.

Телесната повреда е нанесена през работното време на пострадалия,
докато същият непосредствено е изпълнявал гореизброените функции,
придаващи му качеството длъжностно лице, поради което е налице
функционалния критерий „при изпълнение на службата или
функцията“.
Така Тълкувателно решение № 56 от 01.06.1961 г. по н. д. № 36/1961 г.,
ОСНК на ВС

Доколкото:
13

- предвижданото за престъплението по чл. 131, ал.1, т.1 вр. с чл.130, ал.1
от НК наказание е лишаване от свобода до три години;
-обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на 78а;
-от деянието не са причинени имуществени вреди,
то са налице условията за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 А НК. В същото време не е налице нито една от
хипотезите, изключващи приложението на чл. 78а НК, визирани в ал. 7 от
същия член.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

При индивидуализиране на административното наказание глоба на
обвиняемия съдът съобрази:
- вида и характера на засегнатите обществени отношения.
Основният състав на престъплението обуславя засягане на обществените
отношения по гарантиране неприкосновеността на личността, нейният
физически интегритет и здраве. Квалифициращите обстоятелства разширяват
кръга от засегнати обществени отношения, като в случая накърнени се
оказват и тези гарантиращи безпрепятственото изпълнение на
функциите на длъжностни лица по ЗЧОХД;
-степента на засягане на обществените отношения, намерила израз в
причинения обществено опасен резултат-лека телесна повреда, изразила се
в най-леката форма на разстройство на здравето;
-данните за личността на обвиняемия. Същият е неосъждан, с добри
характеристични данни, като на съдебна фаза, макар и чрез своя защитник, е
признал вината си, изразява съжаление и разкаяние за стореното.

При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика.
В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на
ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение №
208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на
обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума,
14

предвиден в закона, а именно 1000 лв.

Този размер на глобата съдът намира, че съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, като счита, че ефективно ще
съдейства за поправянето на обвиняемия, без да се накърнява принципа на
пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената
държавна репресия.

ПО РАЗНОСКИТЕ и ВД.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемия следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 117 /сто и седемнадесет/,
представляваща разноски по делото.

Вещественото доказателство по делото – 1 брой оптичен носител –
флаш памет, находящи се на л. 16 от ДП, следва да остане по делото до
неговото унищожаване по реда на ПАС.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

15

Номер на акта:	1004
Дата:	19 май 2022 г. (в сила от 4 юни 2022 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20225330202575
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 май 2022 г.

Решение по дело №2575/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите