Решение по дело №502/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 26
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20195630200502
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

            град Харманли       14.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Харманлийският районен съд, наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:   

                                                 

                                                                                                     Съдия: Ива Гогова

при секретаря: Антония Тенева

и с участието на прокурора:

като разгледа докладваното от съдия Гогова административно - наказателно дело № 502 по описа на РС-Харманли за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

 

         Подадена е жалба от Ф.М.К., ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление №19-0271-001429 от 11.10.2019 година на ВПД Началник РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково. Жалбоподателят твърди, че издаденото НП противоречи както на материалния, така и на процесуалния закон. Сочи още, че не била собственик на управлявания от нея автомобил, който бил собственост на А.А., а нарушението по чл.140 ал.3 от ЗДвП можело да се вмени във вина само на собственика. Деянието по посочената разпоредба се наказвало, когато било извършено умишлено, но не и когато било извършено непредпазливо. Също така липсвали доказателства жалбоподателят да била приобретател на МПС-то и съответно да е имала задължение да регистрира същия, както и за това да е знаела или предполагала, че е автомобилът е с прекратена регистрация. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.

          В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се явява и поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

          Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

          Районна прокуратура – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

 

         Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

 

            На 12.06.2019г. в гр.Харманли, по ул. „Преслав”, в посока кръстовището с ул. „Ас.Златаров”, жалбоподателят Ф.К., като водач на лек автомобил, управлявала МПС марка „Опел Астра”, с рег. № Х . АС, собственост на А. Х. А., като при извършената от контролните органи проверка се установило, че автомобилът не е прехвърлен в законоустановения срок и е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.

          С оглед на така установеното е съставен АУАН № 1429 от 12.06.2019г. от Пл.П. *** за нарушения по чл.140 ал.1, вр. чл.143 ал.15 от ЗДвП. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без възражения.

           Видно от приложената справка за собствеността на автомобила на ОД на МВР-Хасково, процесното МПС марка „Опел Астра”, с рег. № Х 6580 АС е с настоящ собственик жалбоподателят Ф.К., като същата е придобила собствеността му с договор за покупко-продажба на МПС от 07.12.2918г.

          Съгласно писмо от ОД на МВР-Хасково от 09.01.2020г., на 07.12.2018г. е направена служебна промяна на регистрацията на МПС марка „Опел Астра”, с рег. № Х . АС, регистриран е договор за продажба от същата дата, а на 07.02.2019г. е прекратена регистрацията на автомобила по чл.143 ал.15 от ЗДвП – непререгистрирано ПС.

           С Постановление от 25.09.2019г. на РП-Харманли е отказано да се образува ДП и е прекратена преписка с вх.№518/2019г. по описа на РП-Харманли, като препис от постановлението, ведно материалите по преписката са изпратени на Началника на РУ-Харманли за преценка за основание за реализиране на административно-наказателна отговорност на жалбоподателя.

          Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от ВПД Началник на РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково Наказателно постановление №19-0271-001429 от 11.10.2019 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана фактическата обстановка. С така извършеното АНО е приел за нарушен също чл.140 ал.1 от ЗДвП.  Предвид това и на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба  в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Отнети са й и общо 10 точни на осн. Наредба №Iз-2539 на МВР.

              Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН № 1429 от 12.06.2019г., заверени преписи от пр.преписка с вх.№518/2019г. по описа на РП-Харманли, ведно с Постановление от 25.09.2019г. на РП-Харманли, справка за нарушител/водач, справка за собствеността на автомобила, справка за собствеността на автомобила на ОД на МВР-Хасково,  писмо от ОД на МВР-Хасково от 09.01.2020г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя П.И.П. и присъствалия при проверката М.З.К. ***. Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.

 

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

 

           Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

           Разгледана по същество е неоснователна.

          АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената Заповед №8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, с която се допълва Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва от страните.

          При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според легалното определение на §6, т. 18а от ДР на ЗДвП, „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Нарушението е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, който регламентира, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В настоящия случай ангажирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя е обусловено от въведеното в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП задължение на приобретателя на регистрирано ППС в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. При неизпълнение на това задължение в двумесечен срок от придобиването на превозното средство, регистрацията служебно се прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна система.

С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателката Ф.К. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на 07.12.2018 г. жалбоподателката е придобила лек автомобил марка „Опел Астра”, с рег. № Х .. АС, като в едномесечен срок не е заявила за регистриране промяната в собствеността, поради което на 07.02.2019 г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Въпреки това на 12.06.2019 г. в гр. Харманли жалбоподателката Ф.К. управлявала процесното МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. В тази насока са показанията на разпитаните полицейски служители П.П. и М.К., които са констатирали извършеното нарушение, както и писмените доказателства, удостоверяващи факта на прекратяване на регистрацията по отношение на процесния автомобил - писмо от ОД на МВР-Хасково от 09.01.2020г.

 Неоснователно е възражението, че жалбоподателката не е знаела за служебно прекратената регистрация на автомобила. В разпоредбата на чл. 18б, вр. чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е регламентирано извършването на служебно прекратяване на регистрацията на ППС. Същевременно в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, уредена в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от наредбата, не е предвидено задължение за уведомяване на приобретателя. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административния орган, поради което не е било необходимо контролните органи да информират жалбоподателката К. за прекратяването на регистрацията, доколкото законодателят не им е вменил такова задължение. В този ред на мисли не може да бъде споделено и оплакването, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е извършено от жалбоподателя виновно поради липсата на умисъл. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такава изрична разпоредба, която да изключва административнонаказателната отговорност при непредпазливо осъществяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 175, ал. 3, пред. 1 от ЗДвП, не е предвидена от законодателя. Действително липсата на знание от страна на жалбоподателя за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила изключва умисъла, но не и непредпазливостта като форма на вината, която всъщност е налице. Това е изводимо от задължението й, като водач на МПС да познава приложимите в случая разпоредби на чл. 145, ал. 2, чл. 143, ал. 15 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Следователно жалбоподателката е била длъжна и е могла да предвиди, че бездействието й да регистрира промяната в собствеността на автомобила ще доведе до неблагоприятни последици, а именно служебно прекратяване на неговата регистрация, при което е следвало да съобрази поведението си с тези последици и да не предприема управление на автомобила по пътищата, отворени за обществено ползване. При това положение съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ф.К. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

При индивидуализиране на кумулативно предвидените за извършеното нарушение наказания, административнонаказващият орган е наложил наказанието „лишаване от право да управлява МПС” в минималния срок от 6 месеца, както и наказанието „глоба” в също в минималния му размер от 200 лв. При преценка на събраните по делото доказателства се обосновава извод, че в случая са налице единствено смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства – липсата на други нарушения на правилата за движение по пътищата съгл. справката за нарушител/водач, В контекста на тези съображения съдът преценява, че наложените наказания са съобразени със смекчаващите и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и се явяват адекватна на извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на наказанието. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., съгласно която за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер (чл. 175, ал. 3 от ЗДвП) се отнемат 10 контролни точки.

          С оглед на всичко изложено до тук съдът следва да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.         

          Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

Р  Е  Ш  И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0271-001429 от 11.10.2019 година на ВПД Началник на РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково, с което на Ф.М.К., ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 на МВР.

                

                Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                                                                         СЪДИЯ :