РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Благоевград, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210102402 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. С. С., с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. С. срещу В. М. Л., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б..
С исковата молба се иска да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът В. М. Л., ЕГН: ********** дължи на А. С. С., ЕГН: ********** следните суми:
сумата от 1200, 00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляващи дължима неплатена сума по
Договор за паричен заем от 03.11.2020г., с нотариална заверка на подписите peг. №
3199/03.11.2020г. на Помощник-нотариус по заместване Р. Х., при Нотариус Ян. Т. peг. №
*** и район на действие: PC - гр. Благоевград и с настъпил падеж на 31.12.2020г.; сумата от
240, 00 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляващи дължима неустойка за неизпълнение
на задължението в срок, изчислена на основание чл. 8 от Договора за паричен заем от
03.11.2020г. с нотариална заверка на подписите в нейния максимален размер от 20% върху
стойността на договора, а именно върху сумата от 1200 лв. , изчислена за периода от
01.01.2021 г. до 20.04.2022г.; ведно със законната лихва за забава, дължима на основание чл.
86 от ЗЗД върху неизплатените суми от момента на подаване на заявлението по реда на чл.
417 от ГПК (11.05.2022г.) до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се от ищеца, че със съобщение по ч. гр. д. 1087/2022г. по описа на Районен съд -
гр. Благоевград, са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на иск по чл.
422 ГПК срещу В. М. Л., ЕГН: **********,
Твърди се, че на 03.11.2020г. между А. С. С., в качеството на заемодател и В. М. Л., в
качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем, с нотариална заверка на
подписите, peг. № 3199/03.11.2020г. на Помощник нотариус по заместване Р. Х., при
Нотариус Ян. Т., peг. № *** на НК и район на действие: PC - Благоевград /Договора/, като
съгласно чл. 1 от Договора Заемодателят - А. С. е предал на Заемателя - В. Л. сумата в
размер на 1200 лв., като Договорът служи за разписка за получаването на заетата сума.
Сочи се, че в чл. 2 от Договора страните са уговорили, че Заемателят се задължава да
върне заетата сума в срок до 31.12.2020г. Въпреки настъпилия падеж по горепосочения
договор за паричен заем Заемателят не е погасил дължимата сума.
Поддържа се, че поради допуснатото неизпълнение на основание чл. 8 от Договора
1
Заемателят дължи неустойка в размер на 1% дневно, но не повече от 20% от стойността на
договора, и която изчислена върху сумата от 1200лв. към настоящия момент е достигнала
своя максимален размер и възлиза на 240 лв. Поддържа се още, че претендираната
неустойка е изчислена за периода от 01.01.2021г. до 20.04.2022г.
За събиране непогасените задължения по Договора за паричен заем от 03.11.2020г., с
нотариална заверка на подписите от същата дата срещу Заемателя е образувано ч. гр. д.
1087/2022г. по описа на Районен съд - гр. Благоев град, в хода на което са издадени заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК №
620/20.05.2022г. и изпълнителен лист № 475/20.05.2022г., съгласно които В. М. Л. е осъден
да заплати на ищеца сумата от 1200 лв., представляваща дължима неплатена сума на
основание чл. 1 от договор за заем с нотариално заверени подписи, сключен между
длъжника и заявителя в производството, която дължимост на парично задължение е с
настъпил падеж на 31.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
11.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 240 лв., представляващо
задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението в срок, уговорена в
чл. 8 от договора за заем, сумата от 28,80 лв., представляваща заплатена държавна такса,
сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът В. Л. в законоустановения срок от връчване поканата за доброволно
изпълнение е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение от 20.05.2022г., с
оглед на което за А. С. С. е налице правен интерес от предявяването на настоящите искови
претенции за установяване на вземането по договора за паричен заем от 03.11.2020г.
С разпореждане № 3135/29.11.2022г. съдията докладчик, след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове,
в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено редовно на 14.12.2022г. чрез
Николай Л.-син, пълнолетен в едно домакинство.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване
на съобщението не е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
С определение № 128/23.01.2023г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищецът, редовно призовано, не се явява, не се явява и
упълномощения от същия процесуален представител, като на 21.04.2023 година е депозирал
молба, с която поддържа исковата молба, като по същество пледира за уважаването на
предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено решение и присъждане на
разноските. Представен списък за разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован по реда на чл.41 ал. 2 ГПК, не се явява.
По отношение на същия призовката на адреса, на който вече веднъж е връчено съобщение
по чл.131 ГПК, а именно гр.Б. е върната с отбелязване, че адресът е посетен на 04.03.
/събота/, 15.03., 25.03. /събота/, 03.04., 08.04. /събота/ по различно време на деня, но не е
намерен никой. Оставени са съобщения, лицето живее на адреса. По отношение на
ответника е изпратена призовка и на адрес гр.Кр., в която е отразено, че лицето не живее на
посочения адрес по данни на Сп. В.. По отношение на ответника съдът намира, че е редовно
призован, тъй като са налице предпоставките за прилагане на законовата фикция по чл.41
ал.2 ГПК. Видно от данните по делото съобщението по чл.131 ГПК е връчено на ответника
Л. на визирания от ищеца адрес на 14.12.2022 г., а за насроченото открито съдебно заседание
ответникът е търсен многократно по различно време, но не е намерен на адреса, на който
веднъж вече е получил съобщение. С оглед посоченото е налице предвидената в чл.41 ал.2
2
ГПК фикция за призоваване, тъй като по делото е надлежно удостоверено обстоятелството,
че страната отсъства дълго време от адреса, на който веднъж вече е получил съдебните
книжа и не е съобщил на съда новия си адрес.
Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства,
намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.
239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си в съдебно заседание е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В първото по делото редовно съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник в депозирана
на 21.04.2023 година молба е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника по делото. Съдът след като констатира, че ответникът не е представил
отговор на исковата молба в дадения едномесечен - преклузивен срок, не се е явил лично
или чрез процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е
направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК
ответникът не е представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с
нарочно съобщение редовно връчено на 14.12.2022 г. - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК,
същият не се е явил в първото редовно по делото съдебно заседание, проведено на
21.04.2023г., въпреки редовното си призоваване /по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК/, а също и не е
направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1
от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото
дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства към нея - арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а
именно: Договор за заем от 03.11.2020 г. между А. С. С. и В. М. Л., като следва да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които по
ч. гр. д. № 1087/2022г. по описа на РС-Благоевград е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение, за които е предявен настоящия иск.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено произнасяне по разноските, направени
от ищцата както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и
заявени от ищцата съдебно-деловодни разходи отговорността за разноски на ответника в
полза на ищцата трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 28,80 лв. държавна такса внесена по ч.гр.д. № 1087/2022 г. и сумата от 400, 00 лв.
адвокатско възнаграждение, присъдено със заповедта или общ размер на разноските в
заповедното производство- 428, 80 лв.
3
- 471, 20 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство, от които 71,
20 лв.-внесена държавна такса и 400, 00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
договор за правна защита и съдействие, ведно с преводно нареждане.
Претендираните от ищеца такси, разноски по образуваното изпълнително дело №
492/2022 година по описа на ЧСИ Б. В., както и адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело не следва да се присъждат с настоящия съдебен акт. Това е така,
защото се касае за разноски, които не са направени в хода нито на заповедното
производство, нито по исковото производство. В тази връзка следва да се изтъкне, че могат
да се присъждат разноските, направени в хода на заповедното и исковото производство, а не
и тези, сторени в хода на изпълнителното производство. Разноските, направени в
изпълнителното производство, ще се съберат в хода именно на това производство, като не е
допустимо да се присъждат в настоящето исково производство.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на
неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 от ГПК, че В. М. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ДЪЛЖИ на А. С. С., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., сумите, за
които по ч.гр.д. № 1087/2022г. по описа на РС-Благоевград е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
620/20.05.2022г., а именно: сумата от 1200, 00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляващи
дължима неплатена сума по Договор за паричен заем от 03.11.2020г., с нотариална заверка
на подписите peг. № 3199/03.11.2020г. на Помощник-нотариус по заместване Р. Х., при
Нотариус Ян. Т. peг. № *** и район на действие: PC - гр. Благоевград и с настъпил падеж на
31.12.2020г., ВЕДНО със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК-
11.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 240, 00 лв. /двеста и
четиридесет лева/, представляващи дължима неустойка за неизпълнение на задължението в
срок, изчислена на основание чл. 8 от Договора за паричен заем от 03.11.2020г. с нотариална
заверка на подписите в нейния максимален размер от 20% върху стойността на договора, а
именно върху сумата от 1200 лв., изчислена за периода от 01.01.2021 г. до 20.04.2022г.;
ОСЪЖДА В. М. Л., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ на А. С. С., с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. С. сумата в размер на 428, 80 лв. /четиристотин двадесет
и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща сторени разноски в заповедното
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 471, 20 лв.
/четиристотин седемдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща сторени
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната
страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4