Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 142
30.08.2016
ГОДИНА ГР. СРЕДЕЦ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. СРЕДЕЦ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 01.08. /първи
август/ 2016 /две хиляди и шестнадесета/ година
В публично заседание в следния състав :
СЪДИЯ : Стоян Георгиев
Секретар – К.Л.
като разгледа докладваното от Ст. Георгиев
наказателно от административен характер
дело № 210 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод жалба на Ж.К.А., с адрес ***, с ЕГН – **********, против Наказателно постановление № 16-0269-000144/11.05.2016 година на началник група към ОДМВР Бургас, РУ Средец, с което : на основание чл. 185 от ЗДвП, на А. е наложено наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева ; на основание чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание Наредба Iз-2539 са отнети 6 контролни точки, за това, че вписано : “на 16.04.2016 година, около 11,30 часа, в Община Средец, на път втори клас № II-79, км. 65+800, посока гр. Бургас, управлява лек автомобил „Сузуки Суифт”, с рег. № А 46 90 КР, собственост на Радина Трифонова, като : не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон ; не включва светлини през деня ; не поставя обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван”. Вписано е, че е нарушил чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 137а ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата изразява становище, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че при спирането на автомобила от органите на полицията както той, като водач, така и пътника в автомобила, са били с поставени обезопасителни колани, че светлините на автомобила са били включени и че съдържанието на съставения акт не отговаря на истината. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят и негов процесуален представител се явяват в съдебно заседание. Поддържат жалбата.
Наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не представя становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
На 16.04.2016 година служители на РУП Средец осъществявали контрол на движението на МПС в гр. Средец, към изхода на гр. Средец, на път II-79, км. 65+800, до входа на магазин-склад „Марми”, недалеч от бензиностанция „Петрол”. Около 11.30 часа от посока гр. Средец приближил автомобил „Сузуки Суифт”, с рег. № А 46 90 КР. Автомобилът е бел без включени светлини. Актосъставителят подал сигнал за спиране на автомобила със стоп-палка, като посочил мястото, където да бъде спрян автомобила. Автомобилът не спрял на посоченото от актосъставителя място, а продължил движението, преминал покрай актосъставителя и спрял след входа на склада. Водачът на автомобила не е бил с поставен обезопасителен колан. Актосъставителят настоятелно посочил на водача на автомобила къде точно да спре. Водачът на автомобила, според жалбата /л.12/ дал назад и потеглил по самото платно за движение, като спрял на посоченото място, а именно успоредно на служебния автомобил. При извършената проверка се установило, че водач на автомобила е жалбоподателя А. – полицейски служител, колега на проверяващите. Същият не представил на проверяващите свидетелство за управление на МПС и контролен талон, като заявил, че е с работни дрехи и е оставил документите у дома си.
За констатираното от проверяващите органи е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 371781/16.04.2016 година и в последствие, въз основа на акта е било издадено атакуваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка съдът извлича чрез анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства – акт за установяване на административно нарушение, свидетелските показания, жалбата против наказателното постановление, а също и от жалбата на А. против Акта за установяване на административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка, абстрахирайки се от конфликтните колегиални отношения между актосъставителя и жалбоподателя, от правна страна съдът приема :
По съществото си жалбата е неоснователна.
При издаването на НП и при съставянето на акта за административно нарушение съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП.
Актът за административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
Оспорва се компетентността както на актосъставителя, така и на наказващия орган. Безспорно известен факт е, не само служебно на съда, а и на самия жалбоподател, като колега и познат на астосъставителя и на наказващия орган е, че актосъставителят работи на длъжност „младши автоконтрольор” в РУ Средец, а наказващия орган в случая, работи на длъжност „началник група” към РУ Средец. Съгласно изисканата и представена Заповед № 8121з-748/24.06.2014 година Министъра на вътрешните работи, „младши автоконтрольори” в ОДМВР и техните териториални структурни звена /т.1.3/ са определени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, а началниците на сектори/групи в РУ при ОДМВР на обслужваната територия /т.2.14/ са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП.
Предвид на това, актът е съставен и наказателното постановление е издадено от компетентни органи.
Възразява се, че не е посочено
точното място на извършване на проверката. Съдът не споделя това. Мястото е
точно посочено, както в акта, така и в наказателното постановление, което е
подкрепено както от показанията на свидетелите, така и от писмените
доказателства, включително от посоченото от самия жалбоподател в жалбата срещу
акта.
Не се оспорва обстоятелството, че А.
не е носил в себе си свидетелство за управление на МПС и контролен талон, което
съдът намира за установено по безспорен и категоричен начин. С това А. е
нарушил разпоредбата на чл. 100 ал. 1
т. 1 от ЗДвП, според която „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него”. Нарушението правилно е констатирано от
проверяващия орган и правилно наказващият орган е наложил предвиденото в чл. 183
ал. 1 т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП наказание.
Жалбоподателят твърди, че е бил с поставен обезопасителен колан и автомобилът е бил с включени светлини, което се опровергава от показанията на актосъставителя и свидетеля на акта, които са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се, поради което съдът напълно ги кредитира. Не може да се направи извод, че жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан или че автомобилът е бил с включени светлини и от показанията на водения от страна на жалбоподателя свидетел – Атанас Димитров.
Същия заявява, че при пътуването с автомобила, когато са били на кръговото кръстовище на изхода на гр. Средец е видял, че автомобилите присветват с фаровете си. Казал на А., че вероятно има полицаи. Закопчал своя колан, а А. казал, че ще закопчее своя.
Извода, който може да се направи от тези показания е, че по време на пътуването, до кръговото кръстовище, както жалбоподателя, така и св. Димитров, са били без поставени обезопасителни колани, въпреки, че автомобила е бил оборудван с такива. Дори и да се приеме, че А. е казал, че ще закопчее и своя колан, не може да се приеме за доказано, че е направил това, т.е. че е поставил обезопасителен колан, а и това не се твърди от свидетеля.
Както беше посочено по-горе, А. не е спрял за проверка на точното посочено от актосъставителя място, а в последствие е преместил автомобила, като той сам заявява в жалбата срещу акта /л. 12/, цит. : „… още при първото ми спиране угасих светлините и премахнах колана, защото автомобила не беше в движение. След като посочи къде да спра, аз дадох назад и потеглих по самото платно за движение ….”, т.е. при спирането на посоченото от актосъставителя място, жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан, а автомобила не е бил с включени светлини.
Предвид всичко изложено, настоящият състав приема за доказано, че А. не е бил с поставен обезопасителен колан и автомобила не е бил с включени светлини. Противоположните твърдения на жалбоподателя съдът приема като защитна теза, лансирана с цел избягване от реализиране на отговорност за извършени нарушения.
Нарушенията са правилно констатирани от контролиращия орган и правилно наказващият орган е наложил предвидените наказания.
Изхождайки от доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и всичко описано до тук, съдът счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и че като такова следва да бъде потвърдено, като подадената против него жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – гр. Средец
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0269-000144/11.05.2016 година на началник група към ОДМВР Бургас, РУ Средец, с което на Ж.К.А., с адрес ***, с ЕГН – **********, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева ; на основание чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушения по чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :