Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2820 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД „Северна
морска“ в Агенция „Митници“, предявена чрез процесуален представител
юрисконсулт Р., срещу решение № 1705/25.09.2019 г. по н.а.х.д. № 2682/2019 г.
на ВРС, с което е отменено НП № 393/2018/2019 г. от 15.05.2019 г. на
заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на
„Милки груп био“ ЕАД за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 ЗМ вр. чл. 70 пар. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета
вр. чл. 128 пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията е наложено на
основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ, чл. 83 ЗАНН вр. чл. 175 ал. 1 и
3, чл. 178 ал. 1 ДОПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗАНН административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 761, 33 лв., представляващ 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания. По изложени в жалбата съображения за
нарушаване на закона от страна на въззивния съд и за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1
и 2 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН - се иска решението да бъде отменено и
наместо него да се постанови друго от касационната инстанция по съществото на
правния спор, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление да се потвърди изцяло.
В с. з. на 14.11.2019 г. касаторът ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р., която поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Ответната страна „Милки груп био“ ЕАД, редовно призована, се представлява от адвокат Ж., която оспорва касационната жалба и моли решението на ВРС да се остави в сила. Явилият се по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба поради липсата на достатъчно доказателства, безсъмнено установяващи извършеното от „Милки груп био“ ЕАД нарушение.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 01.10.2019 г. /л. 74 от н.а.х.д. № 2682/2019 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат е предявена чрез въззивния съд на 03.10.2019 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира касационната жалба за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Милки груп био“ ЕАД по чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ за това, че на 20.02.2018 г. на МП „Пристанище Варна“ при Митница Варна с митническа декларация за едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена по ДДС от друга държава членка /код 4271/ MRN 18BG002005Н0002781 е декларирало стока: „1120 по 20 кг. колета палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39 с обща фактурна стойност в кл. 22 в размер на 12 465, 60 USD /при единична цена FOB за метричен тон в размер на 556, 50 USD /; с митническа стойност в размер на 21 249, 93 лв.; бруто тегло 23, 072 кг.; нето тегло 22 400, 000 кг.; тарифен код ********** и държава на произход Малайзия“; с начислени държавни вземания в размер на 1 912, 49 лв. мито и 0, 00 лв. ДДС или общо в размер на 1 912, 49 лв. вместо да декларира стоката с фактурна стойност в кл. 22 в размер на 17 808 USD /при единична цена FOB за метричен тон в размер на 795, 00 USD /; с митническа стойност в размер на 29 709, 14 лв. и с дължими държавни вземания в размер на 2 673, 82 лв. мито и 0, 00 лв. ДДС, вследствие на което административно-наказващият орган е приел, че дружеството е избягнало частично плащане на публични държавни вземания в размер на 761, 33 лв. мито и 0, 00 лв. ДДС, при което общият размер на щетата, възлизащ на 761,33 лв., не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоката.
Въз основа на изпратените от Агенция Митници до Митница Варна с писмо вх. № 32-267756/17.09.2018 г. документи, касаещи разменената кореспонденция с Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, между които и писмо от OLAF № ОСМ(2018) 18661/03.09.2018 г. с приложени копия на 23 малайзийски износни декларации, между които и издадената в PORT KELANG износна митническа декларация J15212000720/04.12.2017 г. с декларирана стойност при износа 54044, 10 USD/795 USD за метричен тон, АНО е приел за доказано обстоятелството, че износът по малайзийската износна декларация J15212000720/04.12.2017 г. и вносът по процесната митническа декларация MRN 18BG002005Н0002781/20.02.2018 г. касаят една и съща доставка, като при вноса стоката е декларирана на по-ниска от реалната й стойност. Позовал се е на изложеното в писмото от OLAF обстоятелство, че малайзийските власти са представили на Европейската служба за борба с измамите декларациите за износ за 23 пратки палмово масло за България, които според писмото кореспондират пряко с вносните операции в България, предмет на проверката от OLAF, от съпоставката между които се установявало, че декларираната стойност за износ показва, че вносителят системно занижава с 30% стойността на стоката при деклариране на вноса в България, като що се отнася до несъответствието между вписаните в износните митнически декларации номера на фактурите за доставка и тези по представените от „Милки груп био“ ЕАД фактури, отнасящи се до съответните вносни операции в България, OLAF е приел за неистински представените в България фактури. Аргумент за това, както според писмото на OLAF, така и според АНО е установената идентичност в реквизитите на документите по доставките, включително и по процесния внос по MRN 18BG002005Н0002781/20.02.2018 г. и съответстващата й износна митническа декларация J15212000720/04.12.2017 г., изключая единствено посочения номер на фактурата и обявената стойност на стоката. Прието е, че липсата на фактура за по-високата от двете стойности не е пречка за определянето на по-висока митническа стойност на стоката по реда на чл. 70 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета вр. чл. 128 пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, според които базата за определяне на митническата стойност е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, която се определя в момента на приемане на митническата декларация въз основа на продажбата, извършена непосредствено преди въвеждането на стоките в посочената митническа територия.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел за недоказано по безсъмнен начин извършването на нарушението като извода си е изградил въз основа на цялостна и задълбочена преценка на представените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно.
Действително, както правилно е прието от АНО, съгласно общото правило на чл. 70 пар. 1 и 2 от МК митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.е. действително заплатената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да се направят в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Същевременно съгласно Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20 митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.
Правилно обаче решаващият делото съд е
приел, че както в хода на АНП, така и във въззивното производство не са събрани
доказателства, установяващи с категоричност, че палмовата мазнина по процесната
вносна митническа декларация MRN 18BG002005Н0002781/20.02.2018
г. е продадена на вносителя на по-висока стойност от обявената в декларацията. Обосновани логически и правно издържани са съжденията
на решаващия делото съд, че наказаното търговско дружество не може да носи
отговорност за верността на отразените в износната митническа декларация данни,
след като подадената от него вносна декларация напълно съответства на
стойността на приложената към декларацията фактура и на извършените по нея
плащания. В тази връзка съдът с основание
е игнорирал като доказателство за действително договорената или реално платена
цена на стоката малайзийската износна декларация, която по смисъла на МК не
представлява документ, удостоверяващ горните обстоятелства по обвързващ насрещната
страна начин. Това разбиране правилно е подкрепено с разпоредбата на чл. 5 т.
12 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парманет и на Съвета, според която митническата
декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по
установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически
режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат
приложени. След като жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла
на чл. 5 т. 35 от МК, то не може да бъде обвързан от декларираното в износната митническа
декларация.
Не на последно място съдът правилно е съобразил и факта, че липсата на
приложена по преписката фактура или платежен документ във връзка с
декларираната по-висока стойност на стоката по износната митническа декларция
също индикират на невъзможността за съобразяване на данните по нея при
определянето на митническата стойност при вноса. Правилно е посочено, че до определянето
на по-висока митническа стойност на стоката по реда на чл. 70 пар. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета вр. чл. 128 пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447
на Комисията може да се достигне само когато са налице доказателства за
действителната продажна цена на стоката, която е по-висока от декларираната при
вноса, но в случая такива доказателства няма.
Относно писмото от OLAF № ОСМ(2018) 18661/03.09.2018 г. съдът с основание е приел, че след като разследването не е приключило и няма издаден окончателен доклад, а освен това писмото не е придружено и с препоръки на генералния директор, то има единствено уведомителен характер и поради това за него е неприложим чл. 11 пар. 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, признаващ на докладите на OLAF статут на годни доказателствени средства в административния и в съдебния процес.
Касационният състав споделя и останалата част от мотивите на районния съд, обусловили крайния му извод за недоказаност на повдигнатото спрямо „Милки груп био“ ЕАД обвинение, че посочвайки в подадената вносна декларация MRN 18BG002005Н0002781/20.02.2018 г. занижена стойност на декларираната стока, е избегнало да заплати пълния размер на дължимите държавни вземания. Поради това съгласно чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН касационният съд препраща към тях без да ги преповтаря в решението си.
Като се има предвид, че в тежест на АНО е да докаже чрез пълно доказване извършването на нарушението, за което с НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, като не остави и най-малкото съмнение в съществуването на фактите, индивидуализиращи нарушението, то правилно районният съд е отменил в случая обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление.
В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, воден от което съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1705/25.09.2019 г. по н.а.х.д. № 2682/2019 г. на ВРС, с което е отменено НП № 393/2018/2019 г. от 15.05.2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на „Милки груп био“ ЕАД за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 ЗМ вр. чл. 70 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета вр. чл. 128 пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията е наложено на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ, чл. 83 ЗАНН вр. чл. 175 ал. 1 и 3, чл. 178 ал. 1 ДОПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗАНН административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 761, 33 лв., представляващ 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/