Р Е Ш Е Н И Е
№
……… 17.06.2021г. Гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На
10 май 2021
г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр.
дело № 2269, по описа за 2019 година.
Предявени са искове с правно основание чл.31,
ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗД, вр.чл.44 от ЗЗД, и чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът М.П.В., чрез
пълномощника си, твърди в исковата си
молба, че с ответника В.П.В. са братя. Двамата са родени от брака на П. В.П.,
починал на 06.03.2019г. с Гена Христова Бойчева, починала на 16.01.1996г. Родителите
на ищеца и първия ответник сключили граждански брак през 1952г. По време на
брака си П. П. и Гена Бойчева придобили недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в с. Малко Кадиево, общ. Стара Загора с площ от 1180 кв.м, а по
скица 1138 кв.м., съставляващо УПИ IX – 118, в квартал 15, по плана на селото,
утвърден със Заповед № 1216/06.07.1999г. при граници: улица, УПИ VIII -117, УПИ
XI - 118, УПИ Х-118 и УПИ XVI - 118. Имотът бил придобит с нот. Акт № 119, т.
XVI, н.д. 5847/1975г.на Нотариус при СтРС. В същия имот, по време на брака си,
построили жилищни сгради - две едноетажни масивни жилищни сгради, масивен
гараж, стопанска постройка - навес.
Ищецът твърди, че цял живот е живял в
посочения по- горе имот, заедно със своето семейство и с родителите си до
момента на тяхната смърт. В него били отгледани и децата му, в него живее и до
момента.
Майката на страните -
Гена Бойчева, починала на 16.01.1996г.
Тъй като преди смъртта си Гена Бойчева не била извършвала разпоредителни
действия със своята идеална част от описания недвижим имот, притежаваната от
нея идеална част станала съсобствена между наследниците й при равни дялове по
силата на чл. 9 от ЗН, а именно - съпруга й П. В.П. получил в дял 1/6 ид.част, В.П.В.
- получил в дял 1/6 ид.част и ищеца М.П.В. - получил в дял 1/6 ид.част. И след
смъртта на своята майка, ищецът продължил да владее и ползва описания недвижим
имот, заедно със своето семейство и баща си - П. В.П.. В този имот ищецът
направил редица подобрения, с цел поддържане и облагородяването му, вложил значителни
средства в ремонт, осъвременяване на жилищните сгради, като същевременно
съжителствал с баща си и полагал грижи за него.
Преди малко повече от
година /преди предявяване на иска/ П. П. заболял от рак на белия дроб.
Заболяването го изтощавало и постепенно изпаднал в състояние на безпомощност -
не можел да се обслужва сам и да се придвижва, което наложило ищецът и
съпругата му да полагат непрекъснати грижи за него. В последните месеци преди
смъртта на П. П. здравословното му състояние се влошило до такава степен, че
станал неконтактен, не разпознавал хората, не реагирал на говор, не изпълнявал
никакви действия. Наложило се да бъде обслужван непрекъснато. Предвид
обстоятелството, че ищецът и неговата съпруга били на работа през деня, за
грижите за бащата помагал и първия ответник, като идвал от време на време за
малко, за да го обгрижи. В следствие на заболяването, на 06.03.2019г. П. П.
починал. През последните месеци преди смъртта си П. П. не разговарял, не
разпознавал хората дори от своето най-близко обкръжение, бил дезориентиран за
време и място, не можел да изрази каквото и да било свое желание нито с думи,
нито с жест. Намирал се в безпомощно състояние и не е можел да контролира
движението на крайници и глава.
Малко след смъртта на
баща си, ищецът узнал, че на 25.02. 2019г. брат му /първият ответник/ се е
снабдил с пълномощно, посредством което е извършил покупко - продажба на
описания по - горе недвижим имот, като от името на баща си го е продал на самия
себе си. И пълномощното, и нотариалното изслушване на Договора за покупко -
подажба на недвижим имот са заверени на 25.02.2019г., т.е. в един и същи ден.
Пълномощното било подписано посредством пръстов отпечатък и било с удостоверено
съдържание и подпис от кметски наместник Т.Т. ***. Съгласно посоченото пълномощно,
П. П. упълномощил ответника В.В. да го представлява пред нотариус като продаде
от негово име описания недвижим имот при условие на запазване право на
пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота, да получи продажната
цена, да има право да договаря сам със себе си и да декларира пред Нотариуса,
че е получил преди сделката сумата от 4000 лева, както и пълномощника да му се
отчете за извършеното.
Ищецът твърди, че поради
тежкото си здравословно състояние, баща му П. П. не е бил в състояние да
формира и да изрази каквато и да било воля, нито да извърши действия с ръката
си, която държал отпусната и неподвижна. Повече от месец преди смъртта на
наследодателя на страните в настоящия процес, същият не е бил в състояние да
разбира свойството и значението на действията си. Счита, че не е налице валидно
упълномощаване, което води до унищожеамост на упълномощителната сделка.
Липсвала осъзната воля за извършване на правни действия, свързани с
разпореждане на собствения му недвижим имот. От своя страна унищожаемостта на
упълномощителната сделка обуслява недействителност на договора за покупко -
продажба.
Предвид обстоятелството,
че П. П. не е можел да движи сам крайниците си и било необходимо да бъде хранен
и обслужван напълно, счита, че същият не е положил сам и доброволно отпечатък
от палеца си върху процесното пълномощно. Именно поради това била сигнализирана
и РП Стара Загора, с подадена жалба, с
рег. номер от входящия дневник на РП Стара Загора № 2077/2019.
Счита, че посоченото по-
горе основание прави упълномощаването изцяло недействително, въпреки че преди
смъртта на общия на страните наследодател не е било искано поставянето му под
запрещение, поради бързо развиващото се заболяване и рязкото му влошаване на здравословното
състояние със скоротечно последвала смърт.
На следващо място, от
съдържанието на оспореното пълномощно, било видно наличие на противоречие и
липса на яснота относно продажната цена и момента на получаване на паричните
средства, дължими като цена на имота. От една страна, в пълномощното било
записано, че упълномощеният има право да получи продажната цена, а от друга -
да заяви пред Нотариуса, че сумата от 4000 лева е получена преди сделката. От
така посочено не ставало ясно дали изобщо тази сума е била заплатена, дали е
предадена на продавача или не, и ако е предадена, кога. От посоченото следвало,
че П. П. не е получил сумата от 4000 лева, представляваща продажна цена за
имота още повече, че такава сума не е намерена у него, нито преди датата на
сделката, нито след нея или след смъртта му. Ищецът и починалият негов баща
живеели в едно домакинство и грижите за възрастния мъж са се полагали
изключително от семейството на ищеца. Поради необходимостта от пълно обслужване
на П. П., било невъзможно да не бъде установено наличието на такава сума пари у
него.
Освен изложеното липсвал
отчет за извършеното въз основа на упълномощаването и приемане на отчета от
упълномощителя.
С оглед гореизложеното,
ищецът счита, че едностранната упълномощителна сделка е унищожаема, поради
липса на изразена валидна воля за упълномощаване от страна на упълномощителя, а
сключения договор за покупко - продажба на недвижим имот, описан по - горе в
исковата молба е недействителен, поради липса на представителна власт на
упълномощеното лице.
С оглед на което за
ищеца е налице правен интерес от провеждане на настоящото исково производство
до размера на идеалната част от описания недвижим имот, която се полага по
наследство от наследодателя П. П., а именно 1/2 идеална част от притежаваните
4/6 ид. части, или 2/6 ид. части от целия недвижим имот.
От друга страна имотът
не представлявал лична собственост на П. П.. Същият бил придобит по време на
брака и представлявал СИО към смъртта на съпругата Гена Бойчева. Сградите в
дворното място били построени по време на брака на П. В.П. и Гена Бойчева. В
този смисъл счита, че е нищожно разпореждането, извършено с дела на Гена
Бойчева, който е собствен на нейните наследници, а именно ищеца и първия ответник,
тъй като никой няма право да се разпорежда с повече от притежаваните от самия
него права. Посоченото основание, според ищеца, служи за обяваване на нищожност
на разпоредителната сделка до размера на притежаваната от Гена Бойчева идеална част,
представляваща наследствен дял на ищеца М.В., а именно 1/6 идеална част от
целия описан по - горе недвижим имот. Тази 1/6 идеална част станала собствена
на М.П.В. по силата на наследяване от неговата майка.
Ищецът моли, съдът да
постанови решение, с което да прогласи за унищожаема упълномощителна сделка
извършена между наследодателя му - П. В.П., и ответника В.П.В. и
материализирана в пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание с peг.
№ 05 и 06, том III от 25. 02. 2019г., поради обстоятелството, че
упълномощителят не е бил в състояние да изрази осъзната воля за извършване на
правни действия, свързани с разпореждане на собствения му недвижим имот, както
и поради факта, че не е могъл да разбира и ръководи действията си и не е
разбирал свойството и значението на извършеното правно действие, както и поради
обстоятелството, че не е бил в състояние сам да положи пръстов отпечатък от
палеца си. Като ответник по този иск ищецът посочва В.П.В..
При условията на
евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск за унищожаване на
описаната по - горе упълномощителна сделка, моли да обяви за недействителна
сключената прехвърлителна сделка - Договор за покупко - продажба на недвижим
имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Малко Кадиево, общ. Стара Загора с площ от
1180 кв.м /хиляда сто и осемдесет квадратни метра/, а по Скица №
1303/27.05.2019г. на Община гр. Стара Загора - 1138 кв.м. /хиляда сто тридесет
и осем квадратни метра/, съставляващо УПИ IX - 118 /девети за планоснимачен
номер сто и осемнадесет/ в квартал 15 /петнадесет/ по плана на селото, утвърден
със Заповед № 1218/06. 07. 1999г. при граници: улица, УПИ VIII -117, УПИ XI
-118, УПИ Х-118 и УПИ XVI - 118, заедно с находящите се в това дворно място
постройки - две едноетажни масивни жилищни сгради, масивен гараж, стопанска
постройка - навес, представляващи търпим строеж, с продажна цена от 4000 лева,
обективирана в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 16, том
I, per. 140, дело 11/25.02.2019г. на Нотариус Евелина Кръстева с peг. № 395 на
Нотариалната камара и с район на действие PC Стара Загора, поради липса на
представителна власт, въз основа на унищожаемата упълномощителна сделка, по
отношение на 2/6 идеални части от имота, които се полагат по наследство от
наследодателя П. П. на ищеца М.П.В.. Сочи, че ответници по посочения евентуален
иск следва да бъдат и двамата съпрузи - В.П.В. и И.Т. П.ова, тъй като по силата
на СК при покупко - продажба на недв. имот, същият става съсобствен между
съпрузите. Кумулативно моли, съдът да прогласи за нищожна сключената
прехвърлителна сделка - Договор за покупко - продажба на недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в с. Малко Кадиево, общ. Стара Загора с площ от 1180 кв.м
/хиляда сто и осемдесет квадратни метра/, а по Скица № 1303/27.05.2019г. на
Община гр. Стара Загора - 1138 кв.м. /хиляда сто тридесет и осем квадратни
метра/, съставляващо УПИ IX - 118 /девети за планоснимачен номер сто и
осемнадесет/ в квартал 15 /петнадесет/ по плана на селото, утвърден със Заповед
№ 1216/06. 07.1999г. при граници: улица, УПИ VIII -117, УПИ XI - 118, УПИ Х-118
и УПИ XVI - 118, заедно с находящите се в това дворно място постройки - две
едноетажни масивни жилищни сгради, масивен гараж, стопанска постройка - навес,
представляващи търпим строеж за продажна цена от 4000 лева, обективирана в
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 16, том I, peг. 140,
дело 11/25.02. 2019г. на Нотариус Евелина Кръстева с peг. № 395 на Нотариалната
камара и с район на действие PC Стара Загора по отношение на притежаваните от
ищеца 1/6 идеални части от описания недвижим имот, придобит по наследство от
неговата майка и общ на страните наследодател Гена Бойчева. Сочи, че ответници
по посочения кумулативен иск следва да бъдат и двамата съпрузи - В.П.В. и И.Т. П.ова,
тъй като по силата на СК при покупко - продажба на недв. имот, същият става
съсобствен между съпрузите.
Данъчната оценка на
описания в исковата молба недвижим имот възлиза на сумата 4274,70 лева съгласно
Удостоверение за данъчна оценка изх. № Д0006190БЦ/29.05.2019г.
Моли да му бъдат
присъдени направените съдебни и деловодни разноски по делото.
Ответниците В.П.В.
и И.Т.В., чрез пълномощника си адв. В.,
са депозирали са писмен отговор на исковата молба. Вземат становище по основателността на
исковете, като сочат, че от представено писмо изх. № 10-11-8178/15.07.2019
г. на О. се установява, че в регистрите по гражданско състояние на гр. Стара
Загора няма данни за сключен граждански брак между лицата П. В.П. и Гена
Христова Бойчева. Твърдят, че по делото не е представен нот. Акт 3119, т. XVI, н.д.
№ 5847/1975 г. на Нотариус при СтРС, от който да се установи собствеността на
процесния недвижим имот. Твърдят, че ответникът В.П.В., по силата на оспореното
пълномощно, бил валидно упълномощен да
получи продажната цена, да има право да договаря сам със себе си и да декларира
пред нотариуса, че сумата от 4000 лева е получена от П. В.П., като му се отчете
за извършеното. Упълномощителят е положил пръстов отпечатък, като в забележка
кметът на с. Малко Кадиева, общ. Стара Загора е посочил, че горното е сторено
поради старост и немощ. С договор за покупко-продажба от 25.02.2019г.,оформен в
нотариален акт № 16, том I, peг. № 140, дело № 11/2019 г. на нотариус Евелина
Кръстева, peг. № 395 в регистъра на НК, район на действие PC - Стара Загора, П.
В.П. чрез пълномощника В.П.В. е продал на последния недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в с. Малко Кадиево, общ. Стара Загора с площ от 1180 кв.м.,
заедно с находящите се в това дворно място постройки - две едноетажни масивни
жилищни сгради, масивен гараж, стопанска постройка - навес, представляващи
търпим строеж, съгласно удостоверение № 19-32-35/06.02.2019 г. на О., като си
запазил правото на ползване и обитаване на имота, срещу продажна цена от 4000
лева, платена напълно и в брой от купувача на продавача в деня на подписване на
нотариалния акт.
Оспорват иска с правно
осн. чл. 31, ал.2 от ЗЗД, като считат, че липсват доказателства, от които да се
установява, че П. В.П. е бил в
невъзможност за осмисляне и извършване на ежедневни дейности, както и че
психичното му състояние не му е позволявало да има годна психическа воля да
извършва правни сделки, както и към датата на сключване на упълномощителната
сделка не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Според
съдебната практика, неспособността да се разбират действията по смисъла на чл.
31 от ЗЗД е налице, когато това се дължи на слабоумие или душевна болест, а не
на съзнателна воля, както е в хипотезата на чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД.
Дори и да се приемело,
че към датата на извършване на едностранната сделка здравословното състояние на
упълномощителя е било до такава степен влошено и даващо основание да се приеме,
че същият е страдал от болест, което обуславя недееспособност, искът бил
предявен след смъртта на упълномощителя, поради което за необходимо се явявало установяването, че
преди смъртта на лицето е поискано поставянето му под запрещение или
доказателството за недееспособността да произлиза от самата сделка.
Тежестта на доказване
следвало да е върху ищеца, но същият не бил навел подобни твърдения и не е
представил доказателства в тази насока. Напротив, същият признавал в исковата
молба, че преди смъртта на П. В.П. не е поискано поставянето му под запрещение.
По довода на ищеца, че П. В.П. не е бил в
състояние сам да положи пръстов отпечатък излагат следното:
Както се приема в съдебната практика/в т.ч. и
постановени решения по чл. 290 от ГПК на ВКС-Решение № 313 от 22.06.2011 г.ДУ
пг.о., Решение от 05.05.2010г.по гр.д. № 137/2009г III г.о., решение от
20.02.2009г.по гр.д. № 633/2008г на V г.о. и др.,при недъг,който обуславя
необходимост да се положи отпечатък от десен палец при сключване на нотариална
сделка,същата е валидна. Нормата на чл. 579, ал.2 от ГПК изисква, когато някое
от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради
неграмотност или недъгавост да се приложи чл. 189, ал.1 от ГПК. Полагането на
десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради
неграмотност или недъгавост. Недъгавостта включва всякакъв вид заболявания,
които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на
здравето.
В настоящия случай дори
самият ищец признавал в исковата молба, че П. В.П. е бил в състояние на
„безпомощност - не можел да се обслужва сам и да се придвижва", „нито да
извърши действия с ръката, която държал отпусната и неподвижна". Именно,
това е възпрепятствало полагането на подпис и наложило поставянето на пръстов
отпечатък. Т.е, ищецът изтъквал неподвижност и липса на финна моторика, но не
обуславял частична или пълна парализа, която единствено може да доведе до
невъзможност за извършване на каквито и да било действия с ръката.
Съгласно чл. 39, ал. 1
от ЗЗД обемът на представителната власт спрямо трети лица се определя според
това, което упълномощителят е изявил. Нямало пречка упълномощителят да не
определи параметрите, условията на договора, в какъвто случай представителят
сам определя същите, дори и упълномощаването да е общо за разпореждане с имота
на пълномощника, без уточнен вид сделка и съществените й елементи (т. 1 от TP №
5/2014 г. на ОСГТК). В тази връзка, считат за ирелевантни доводите на ищеца за противоречие и липса на
яснота относно продажната цена и момента на получаване на паричните средства. Въпреки
това по делото безспорно се установявало от пълномощно с нотариална заверка на
подписа и съдържанието peг. № 05 и № 06, том III от 25.02.2019 г. на кмет с.
Малко Кадиево, общ. Стара Загора продажната цена, както и момента на заплащане
на същата, а именно преди изповядване на последващата сделка. Заплащане на
продажната цена било обективирано в договор за покупко-продажба от 25.02.2019
г., оформен в нотариален акт № 16, том I, peг. № 140, дело № 11/2019 г. на
нотариус Евелина Кръстева, peг. № 395 в регистъра на НК, район на действие PC -
Стара Загора, поради което не било налице и липса на отчет за извършеното.
Следователно, според
ответниците, сключената от П. В.П. едностранна сделка - пълномощно от
25.02.2019 г., не е унищожаема на посоченото от ищеца основание.
По предявеният при
условията на евентуалност иск за обявяване на недействителна сключената
прехвърлителна сделка - Договор за покупко - продажба на процесния недвижим
имот:
Посочват,че съгласно т.2
от TP № 5 / 2014 г. на ОСТГК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпвали, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал.2 ЗЗД. Смъртта на упълномощителя П. В.П. води до
невъзможност за саниране на порока чрез потвърждаване на предприетите действия
на разпореждане. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се
позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници. В случая искът бил заведен от наследник на
упълномощителя при липса на представителна власт за упълномощения ответник В.П.В.
при извършване на разпоредителната сделка. Съобразно съдържащите се
задължителни указания в тълкувателното решение, порокът водел до
недействителност. Продажбата била извършена през време на брака на В.П.В. с
втория ответник И.Т.В.. Предвид възмездния характер на сделката, последната
също се явявала купувач и задължителен необходим другар на първия ответник.
В настоящия случай не
можело да се приеме за висящо недействителна по отношение на наследника на
упълномощителя, тъй като упълномощеното лице - В.П.В. е договорял въз основа на
валидно учредената му представителна власт. По изложените съображения, иска с
правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД бил неоснователен.
По кумулативно
предявеният иск, с който се иска да се прогласи за нищожна сключената
прехвърлителна сделка - Договор за покупко - продажба на недвижимия имот,
подробно описан в исковата молба и писмения отговор, по отношение на притежаваните
от М.П.В. 1/6 идеални части от описания недвижим имот, придобит по наследство
от неговата майка и общ на страните наследодател Гена Бойчева, сочат, че по
делото не е установено дали приживе Гена Бойчева е била собственик на идеални
части от процесния имот, за да е налице придобИ.е по наследство на част от тях
от ищеца. Считат, че материалният закон не предвижда нито императивна, нито
диспозитивна забрана за прехвърляне на правото на собственост върху чужд имот.
При продажба на индивидуално определена вещ - недвижим имот, който не
принадлежи на продавача към момента на сключване на договора, правото на
собственост не се прехвърля от момента на сключване на договора и тази сделка е
непротивопоставима на действителния към този момент собственик на имота.
Правилата за последиците при съдебното отстранение /чл. 188 - 192 ЗЗД/
потвърждават, че продажбата на чужда вещ не представлява нищожен договор.
Законът урежда какви са правата на купувача и задълженията на продавача, ако е
продадена изцяло или частично чужда вещ. Такива правила не биха имали място,
ако договорът се считал от закона за нищожен, защото за последиците от
сключването на нищожен договор съществуват правила в общата част на закона.
Точно защото договорът за продажба на чужда вещ не се признава от закона за
нищожен, в него са предвидени специални правила за уреждане отношенията между
страните по един такъв договор.
В този смисъл била
последователна съдебната практика на ВКС, като нееднократно е посочвал, че
подобна разпоредителна сделка не е нищожна, но тя не поражда своя транслативен
ефект. Извършената продажба на чужд недвижим имот или част от него няма вещно
транслативно действие, защото приобретателят не може да придобие повече права
от своя праводател и щом последният не е бил собственик на имота, то и първият
не е станал негов собственик. В същото време обаче продажбата на чужда вещ,
какъвто е настоящия случай, е валидна правна сделка, която обвързва страните по
нея, въпреки, че няма вещно-прехвърлителен ефект. Обстоятелството, че тя е
собственост на друго лице, а не на продавача не означава, че тя не съществува
реално, че договора няма предмет или че предметът е невъзможен. Тя съществува
реално, поради което липсата на вещно транслативното действие на договора за
продажба на чужд недвижим имот не се дължи на нищожност на продажбата поради
невъзможен предмет, а на обстоятелството, че въз основа на сделката
действителният собственик на имота не е загубил своите права. Продажбата на
чужда вещ не е договор с невъзможен предмет, тя не е нищожна, въпреки, че не се
поражда нейния вещно-прехвърлителен ефект. В закона, респективно в разпоредбата
на чл. 26 от ЗЗД изчерпателно са посочени основанията за обявяване на един
договор за нищожен. Продажбата на чужд имот не е посочена като основание за
нищожност на договор, като в тази насока е и константната съдебна практика по
този въпрос и по-конкретно - Решение № 483 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр.дело №
991/2009 г., I г.о., ГК, Решение № 15 от 15.01.1980 г. по гр.дело № 2571/79 г.,
I г.о., ГК, Решение № 577 от 05.11.2008 г. на ВКС по т.д. № 331/2008 г., I о.
ТК и др.
Сочат се, че в чл. 188
от ЗЗД е указано, че продавачът отговаря пред купувача, ако трети лица имат
право на собственост или други права по отношение на вещта, което могат да противопоставят
на купувача, а според чл. 189, ал. 1 ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи на
трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД. Щом
законът дава правна възможност за разваляне на продажбата, това показва, че тя
е действителна между страните по договора за продажба. И щом законът не е
предвидил това обстоятелство за основание за нищожност на договорите, то с още
с предявяването му такъв иск е неоснователен, т.е. изначално е ясен изхода на
спора. Считат, че горното прави безпредметно осъществяването на исков процес,
което води и до липсата на правен интерес от неговото провеждане.
Ответниците претендират
разноски по делото. В случай на прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца, правят възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът се
представлява от пълномощника си, който поддържа предявените искове. Ответниците
се представляват от упълномощения си представител, който пледира за отхвърляне
на исковете.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По делото е представено в заверен препис пълномощно със заверка на
подписите, направена от Т.Т. ***, в което се съдържа изявлението на П. В.П. за изрично упълномощаване
на В.П.В. да го представлява пред нотариус като продаде от негово име собствения на упълномощителя
недвижим имот – дворно място, находящо се в с. Малко
Кадиево, общ. Стара Загора, с площ от 1180 кв.м., а по скица от 1138 кв.м.,
съставляващо УПИ IX – 118, в квартал 15
по плана на селото, утвърден със Заповед № 1216/06.07.1999г., при граници: улица,
УПИ VIII -117, УПИ XI - 118, УПИ Х-118 и УПИ XVI - 118, заедно с находящите се
в това дворно място постройки - две едноетажни масивни жилищни сгради, масивен
гараж, стопанска постройка - навес, представляващи търпим строеж, съгласно
удостоверение № 19 – 32 – 35/06.02.2019г. на О., като при продажбата да заяви,
че упълномощителят си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно право на
ползване и обитаване в имота. Посочва се,
че се упълномощава В.В. да получи продажната цена, да има право да договаря сам
със себе си и да декларира пред нотариуса, че сумата от 4000 лв. е получена от
упълномощителя преди сделката, като да се отчете за извършеното. При
подписването, упълномощителят е положил пръстов отпечатък, като с ръкописен
почерк е изписано:“Поради старост и немощ е положен отпечатък от десен палец на
П. В.П.“.
П. В.П. е
починал на 06.03.2019г., като видно от удостоверение за наследници изх.№
10/09.04.2019т. на км.с. Малко Кадиево, общ. Стара Загора, за свои законни
наследници е оставил двамата си сина – ищецът и първият ответник.
С нотариален акт за
покупко продажба на недвижим имот № 16, том І, рег. № 140, дело № 11/2019г.,
съставен на 25.02.2019г. от нотариус Евелина Кръстева, с рег. № 395 на НК и с район на действие СтРС, ответникът В.П.В., действащ като пълномощник на П. В.П., е
продал на себе си посочения по- горе недвижим имот – дворно място, находящо се в с. Малко Кадиево, общ. Стара Загора, с площ от 1180
кв.м., като е запазено правото на
пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване в имота на П. П..
Продажната цена е 4000 лв., за която е
посочено, че е получена от продавача преди сделката – което обстоятелство е
отразено в пълномощното.
Твърдението на ищеца е, че процесният недвижим
имот е придобит по време на брака на родителите му, сключен през 1952г.
Съпругата на наследодателя П. – Гена Христова Бойчева, е починала на
16.01.1996г., видно от удостоверение наследници изх.№ 11/11.04.2019г. на км.с.
Малко Кадиево, общ. Стара Загора. В същото, като законни наследници на Гена
Бойчева фигурират П. П. – съпруг, и двамата й синове – ищецът М.В., и
ответникът В.В..
По делото не се спори, че преди смъртта на П. П.
същият не е бил поставен под запрещение, нито е била започната процедура за
това.
По установяване фактическата действителност
относно обстоятелството дали към момента на упълномощителната сделка наследодателя
П. П. е разбирал свойството и значението на действията по извършеното от него
упълномощаване, са събрани гласни доказателства.
От показанията на св. М. П.ова и Стоянка И.ова
се установява, че един ден, в края на м. февруари 2019г., всяка от свидетелите,
поотделно е видяла кмета на селото и големия син на П. П. да излизат от дома на
последния. Св. П.ова разказва, че 5-10 мин. по- късно, отишла да види П. в дома
му, като описва, че същият е бил неконтактен, неадекватен, с блуждаещ поглед.
Св. И.ова отишла до къщата на П. 15-20 мин, след като видяла от там да излизат
кмета и сина на П., като последният „…нито гледаше, нито отговаряше …“, като
свидетелката си помислила, че е починал.
Св. Мина Янкова твърди, че когато е
разбрала, че П. П. се е залежал, е отишла да го види – през м. февруари 2019г.
На въпросите й какво прави, дали иска нещо, П. не отговорил, а само кимал с
глава.
Сестрата на П. П. – св. И.Д., твърди в
показанията си, че състоянието на брат й до последно е било нормално, пазарувал
си е, без да е губил мисълта си, като два дни преди да почине брат й „взе да не
може да се храни“. Свидетелката посочва като дата на смъртта на брат си 6 май, като
няколко дни преди това - на 2 – 3 май, е
била при него.
Св. Б.Т. работи в здравната служба на с.
Малко Кадиево. Твърди, че предния ден, преди да почине П. П., му е взел кръвни
изследвания, като посочва, че П. е бил
много отпаднал. Твърди, че месец преди да почине, се е залежал, като до тогава
сам се е обслужвал. След залежаването си синът му В. се е грижел за него. През
този месец П. е бил отпаднал, „не му се разговаряше“.
Св. Т.Т. ***, разказва за деня, в който е
извършено процесното упълномощаване. Пълномощното е било изготвено
предварително. Кметът изчел съдържанието на П. и след това му обяснил за какво
става въпрос. Направило му впечатление, че П. е силно отпаднал, физически
отмалял. След като изчел текста, П. казал „Да“ , „той заслужава“. Свидетелят не
останал с впечатление, че има някакъв проблем, или пък че състоянието на П. е
било неадекватно. Свидетелят сам предложил пълномощното да бъде подписано с отпечатък
от палеца на П., като знаейки, че е болен, предварително е взел мастило за тази
цел.
По делото е изслушан като свидетел и д-р Р.В.
- уролог. Същият е посетил П. П. в дома му на 26.02.2019г., когато, поради
невъзможността на пациента да уринира, му е поставил катетър. Според лекаря,
пациентът е бил на легло, неспособен да си свали сам дрехите, но е отговарял на задаваните му въпроси по повод
здравословния проблем.
Съдът кредитира с доверие показанията на всички
свидетели, с изключение на тези на св.И.Д. /сестра на П. П./. Дори да се
абстрахира от това, че свидетелят посочва различна от действителната дата на
смъртта на брат си / с около два месеца разлика/, както и че е посетила
последно брат си на 2 – 3 май /което като дата е след неговата смърт/, то
показанията на свидетелят не кореспондират с останалите свидетелски показания, включително
и тези за ответната страна, относно обстоятелството, че около месец преди да
почине П. П., същият се е залежал. В
показанията си св. Д. твърди, че брат й
„… до последно редовно си ходеше на магазина. Редовно ходи да си пазарува, на
двора си правеше всичко.“, като „Два дни преди да почине взе да не може да се
храни“.
По
делото са изслушани две послесмъртни съдебно психиатрични експертизи, и двете
възприети от съда като компетентно и добросъвестно изпълнени.
Видно
от първоначалното заключение, изготвено от д-р Р.Д. – Радева, П. П., починал на
06.03.2019г., на 83 год. възраст, най вероятно е страдал от деменция с
неуточнена етиология, което се е насложила върху тежки телесни заболявания –
белодробен карцином и сърдечна недостатъчност. Данните за когнитивните увреди
кореспондират с дементен процес, изразен в степен, при която е нарушена
способността му да разбира свойството и значението на постъпките си. По време
на съставяне на пълномощното на 25.02.2019г., П. не е бил в състояние да изрази
воля, като с голяма степен на вероятност е, да не е бил психически годен да
разбира и ръководи постъпките си.
Видно
от заключението по повторната посмъртна съдебно психиатрична експертиза,
изготвено от д-р З.Д., към датата на подписване на пълномощното от
25.02.2019г., П. П. е страдал от соматични заболявания – рак на белия дроб и
сърдечна недостатъчност, които са били в терминален стадий. Тези заболявания
нарушават способността му да разбира свойството и значението на постъпките си,
като нито е бил психически годен за това, нито е бил в състояние да изрази
воля. Вследствие на ограниченото увреждане на мозъка, П. е бил със силно
ограничена способност за целенасочени движения и с нарушена яснота на
съзнанието.
Като взе предвид
изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Относно
претенцията за унищожаване на пълномощното от 25.02.2019г., с правно осн. чл.
31, ал.2, вр.ал.1 от ЗЗД:
Упълномощаването
е едностранна сделка, с която представляваният овластява представителя да
извършва правомерни правни действия от негово име и за негова сметка.
Упълномощителната сделка обслужва сключването на други сделки /сделки на
пълномощника с трети лица/. Във всички случаи тя трябва да отговаря на
изискванията за действителност на сделките, за да породи представителна власт
за пълномощника. Упълномощаването ще бъде недействително, когато
волеизявлението на упълномощителя е направено при грешка, измама, насилие,
липса на дееспособност, заплашване и пр. Нужда от разрешаване на въпросите за
пороците на овластяването възниква само когато порочно учредената
представителна власт бъде упражнена, какъвто е и настоящия случай.
Липсата на съгласие, като
основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато изявлението е
направено несериозно, без намерение за обвързване, когато лицето се е намирало
в състояние на „съзнателна
липса на съгласие”, т. е., когато
изявлението е направено несериозно, без намерение за създаване, изменение или
прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние, изключващо въобще
формирането на воля, но по причини, недължащи се на някое от посочените
заболявания - малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко заболяване, тежко алкохолно
опиянение, тежка интоксикация и др.
Когато се атакува действителността на упълномощителна сделка за
разпореждане с недвижим имот с твърдения, че едно дееспособно физическо лице -
упълномощител, към момента на сключването на атакуваната сделка не е разбирал действията си поради тежко увреденото си
здравословно, то тези твърдения
не могат да се подвеждат под основанието „липса на
съгласие” за
извършване на упълномощителната сделка, обуславящи квалификация по чл. 26, ал.
2 ЗЗД, тъй като липсата на съгласие
/”липса на воля” при едностранните сделки) и на съгласие (при
договорите) трябва да е съзнателна (съзнавана) /в този смисъл решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2010 г., IV г. о., ГК/. Едностранните сделки може да страдат от
същите пороци, както договорите (двустранните сделки), това е една от причините
законодателят в чл. 44 ЗЗД да уреди съответната приложимост на правилата относно
договорите и към едностранните сделки. Всъщност,
с въведените от ищеца твърдения се навеждат основания за унищожаемост на
упълномощителната сделка с правно осн. чл. 31 от ЗЗД. Според ал. 1 на посочената
разпоредба, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Съобразно,
обаче, ал. 2 на
същия законов текст, унищожението на такъв договор не може да се
иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор.
За
да е налице хипотезата на чл.31 ал.1 от ЗЗД е необходимо съгласието за
сключване на упълномощителната сделка да е несъзнавано, тъй като лицето, което
го е изразило, макар и формално да е било дееспособно, не е могло да разбира
свойството и значението на действията си и да ги ръководи. По аргументи от
чл.31 ал.2 от ЗЗД и чл.5 от ЗЛС тази неспособност се дължи на слабоумие /тежка
или дълбока олигофрения или деменция/ или на душевна болест, които обуславят
поставянето на лицето под запрещение.
В случая, от заключенията на двете изслушани
по делото посмъртни съдебно психиатрични експертизи, се установява, че към
релевантния момент, П. П. не е разбирал свойството и значението на извършения
правен акт, както и неговите последици. Яснотата на съзнанието на наследодателя
е била нарушена, като по време на съставяне на пълномощното не е бил в
състояние да изрази вола, нито е бил психически годен да разбира и ръководи
постъпките си. В подкрепа на този извод са и събраните по делото гласни доказателства
на св. Янкова и П.ова, които в показанията си твърдят, че към деня на
подписване на пълномощното, са видели лично П. П. в състояние, което не
съответства на адекватност. Показанията на тези свидетели, относно състоянието
на упълномощителя, не се опровергават от показанията на останалите свидетели по
делото. Така например, св. Т. и св. В., са посетили П. по повод влошеното му
здравословно състояние, като от същите става ясно, че с последния са били
проведени кратки разговори по повод единствено здравословния му проблем. От
тези показания, както и от показанията на св. Т. ***, от които се установява,
че по време на упълномощаването единствените думи на П. са били „да“, „той
заслужава“, не може да се извлече категоричен извод, че упълномощителят, към
датата на упълномощаването, е разбирал
постъпките си, бил е способен да ги ръководи и да предвижда последиците от тях.
Искът
с правно основание чл. 31, ал.
2, вр. с ал. 1 ЗЗД
за унищожаване на упълномощителната сделка поради невъзможност на наследодателя
на ищеца и първия ответник да разбира и ръководи действията си е основателен.
Съгласно цитираните разпоредби, унищожаване на договор, сключен от дееспесебно
лице, ако при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си,
може да се иска след смъртта му, ако приживе е било поискано поставянето му под
запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия
договор. По делото няма спор, че преди смъртта на П. П. същият не е бил
поставен под запрещение, т.е., бил е дееспособен. Основанието по чл. 31, ал. 1 ЗЗД има предвид унищожаемост на договора, сключен от дееспособно
лице, което към датата на сключване на същия – 25.02.2019г. – да е в една от
двете визирани алтернативни хипотези на посочената правна норма. В случая,
съдът приема за доказана последната хипотеза на чл. 31, ал. 2 ЗЗД – наследодателят е бил недееспособен, като доказателствата за
това произлизат от оспорената упълномощителна сделка. Така например, в
пълномощното е налице волеизявление на
упълномощителят, че има право да получи продажната цена, а по- нататък в
съдържанието на пълномощното се посочва, че упълномощеният е овластен да
декларира пред нотариуса, че сумата от 4000 лв. е получена от упълномощителя
преди сделката. Предметът и цената на сделката са нейни основни елементи, по
които страните следва свободно да постигнат взаимно съгласие. Волеизявлението,
направено в пълномощното от наследодателя, свидетелства за факта на неразбиране
на собствените си волеизявления, както и на неразбиране на основните елементи
на сделката, за която е съставено пълномощното - не е разбирал кога и дали в действителност ще
получи плащане като насрещна престация за продажбата на собствения си имот.
Не без значение е и факта, че упълномощителят
при подписването на пълномощното е положил отпечатък от десния си палец. Това
обстоятелство, само по себе си, води до извод за ограничаване дееспособността
му по време на сделката, което обстоятелство, всъщност, се потвърждава и от всички събрани по делото
доказателства.
Изложеното по – горе обосновава извод за
ограничена дееспособност на упълномощителя към 25.02.2019г. С оглед на това,
съдът приема, че е изпълнена хипотезата на чл.31, ал.2, предл. последно от ЗЗД,
съгласно която доказателствата за недееспособността на упълномощителя
произлизат от самата упълномощителна сделка, имаща характер на едностранен
договор. Към датата на извършването й - 25.02.2019 г., наследодателят на ищеца
и първия ответник - П. П., е извършил упълномощителна сделка в състояние, което
не му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното, да
ръководи постъпките си, да предвижда последиците от действията си. Ето защо,
упълномощителната сделка, материализирана в пълномощно
от 25.02.2019г. със заверка на подписите под рег.№ 05/25.02.2019г., том III, и заверка на съдържанието под рег.№ 06/25.02.2019г., том III, двете заверки осъществени от Кмета на с.
Малко Кадиево, общ. Стара Загора, следва да бъде унищожена.
По предявения в условие на евентуалност иск
по чл.26, ал.2 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на прехвърлителната сделка,
обективирана в Нот.акт № 16, том І, рег. № 140, дело № 11/2019г., съставен на
25.02.2019г. от нотариус Евелина Кръстева,
с рег. № 395 на НК и с район на действие СтРС, поради липса на представителна
власт:
В конкретния случай се установява, че
процесната сделка е извършена при ненадлежно упълномощаване. Извършената чрез представител сделка поражда
действие в патримониума на представлявания само ако представителят е имал
представителна власт. Ненадлежното
упълномощаване за извършването на разпоредителната сделка води до
недействителността й спрямо
ненадлежно представлявания, ако той не потвърди действията на пълномощника,
което обуславя правна квалификация на иска за недействителност на сделката на
това основание по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В случаите когато волята на пълномощника не
е опорочена, но към момента на упълномощаването упълномощителят не е могъл да
разбира и ръководи действията си, са налице основания за унищожаване на
пълномощното по реда на чл. 31, ал.1 ЗЗД и при уважаване на такъв иск
пълномощното отпада /какъвто е настоящият случай/. В този случай договорът за
покупко – продажба ще е сключен без надлежна представителна власт и ще е в
положение на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
В
Решение № 285/28.09.2011г. по гр.д. № 1033/2010г. по описа на ВКС, ІІІ
г.о., и Решение № 249/23.07.2010г. по
гр.д. № 92/2009г. по описа на ВКС, ІV г.о., е прието, че договор, сключен при
липса на надлежна представителна власт е относително недействителен – правните
действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като
могат да бъдат потвърдени от представлявания, или е налице висяща
недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е
сключена, а ако мнимо представлявания откаже да потвърди договора,
недействителността се стабилизира като се трансформира в относителна, а не в
абсолютна нищожност, която може да е само изначална и несанируема.
В случая, не съществува възможност за
потвърждаване на сделката от мнимо представлявания, тъй като последният е
починал. Ето защо, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 2
пр. 2 от ЗЗД и опороченият договор следва да бъде прогласен за
нищожен поради липса на съгласие /в този смисъл са и разясненията, дадени в
цитираното от ищците решение № 223- 2013- ІV г. о./.
С оглед на горното, съдът приема, че
процесният договор не е породил вещно-правно действие и е нищожен. Ищецът, като
наследник на страна по сделката, може да иска унищожаването й само до размера
на наследствените си права. От представените по делото удостоверения за
наследници на П. П. и на съпругата му Гена Бойчева, както и съобр.разп. на чл.
5 и сл. от ЗН, се установява, че
наследствените права на ищеца възлизат на 2/6 ид.ч. от разпоредените
приживе от П. П. със собствените си 4/6 идеални части от процесния имот / в
какъвто размер е и предявения иск/. Ето защо предявеният иск с правно осн. чл.
26, ал.2 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и подлежи на уважаване.
Ищецът предявява и иск за прогласяване нищожност на процесната
прехвърлителна сделка по отношение на
притежаваните от него 1/6 ид.ч. от имота, по силата на наследяване от неговата
майка Гена Бойчева. Наведените доводи са, че прхвърлителят П. П. е извършил
разпореждане с повече от притежаваните си права, като се е разпоредил и с дела
на починалата си съпруга.
Исковете с правно основание
чл. 26 от ЗЗД са установителни по своя характер. С тях се цели да се установи по
съдебен ред, че определен договор страда от порок, обосноваващ неговата
нищожност. Извършената
разпоредителна сделка с чужд имот няма вещно транслативно действие, защото
приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател. Щом
последният не е бил собственик на имота, предмет на сделката, то и приобретателят
не е станал такъв. Продажбата на чужда вещ обаче не попада в обхвата на
основанията за нищожност по чл. 26 от ЗЗД. Ето защо, искът, като неоснователен,
подлежи на отхвърляне.
На
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените
по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Направените от
ищеца разноски възлизат в общ размер на 2017,40 лв. / 150 лв. за държавна
такса, 20 лв. такса за съд. удостоверения, 347.40 лв. за възнаграждение за вещо
лице, 1 500 лв. за адв. хонорар/, като съразмерно с уважената част от
исковете направените разноски възлизат на 1344.93 лв.
В писмения отговор ответниците са направили
възражение за прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар, което съдът
намира за неоснователно. Собр. Разп. на чл. 7, ал.6 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адв.
възнаграждение по всеки от предявените искове възлиза на 600 лв., като с оглед
заявените в настоящото производство претенции по три обективно, кумулативно
съединени иска, възлиза на 1800 лв.Платеният от ищеца хонорар за адвокат е
1 500 лв., което не следва да бъде намалявано.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответниците направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Направените разноски са в общ размер на
2 200 лв./1 800 лв. за платен адв. хонорар и 400 лв. за възнаграждение за
вещо лице/. Или, дължимите на ответниците разноски, платими от ищеца, се
равняват на 733.33 лв.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
УНИЩОЖАВА, на основание чл.
31, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД извършеното от П. В.П., поч. 06.03.2019г., с последен
постоянен адрес ***, в полза на В.П.В., ЕГН **********,***, упълномощаване, материализирано
в пълномощно от 25.02.2019г. със заверка на
подписите под рег.№ 05/25.02.2019г., том III, и заверка на съдържанието под рег.№ 06/25.02.2019г., том III, двете заверки осъществени от Кмета на с.
Малко Кадиево, общ. Стара Загора, по
силата на което П. В.П. е упълномощил В.П.В. да го представлява пред нотариус като продаде от негово име собствения му недвижим имот –
дворно място, находящо се в с. Малко Кадиево, общ. Стара
Загора, с площ от 1180 кв.м., а по скица от 1138 кв.м., съставляващо УПИ IX –
118, в квартал 15, по плана на селото,
утвърден със Заповед № 1216/06. 07.1999г., при граници: улица, УПИ VIII -117,
УПИ XI - 118, УПИ Х-118 и УПИ XVI - 118, заедно с находящите се в това дворно
място постройки - две едноетажни масивни жилищни сгради, масивен гараж,
стопанска постройка - навес, представляващи търпим строеж, съгласно
удостоверение № 19 – 32 – 35/06.02.2019г. на О., като при продажбата да заяви,
че упълномощителят си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно право на
ползване и обитаване в имота, както и получи продажната цена, да има право да
договаря и сам със себе си и да декларира пред нотариуса, че сумата от 4000 лв.
е получил преди сделката.
ПРОГЛАСЯВА, по предявения иск от М.П.В., ЕГН **********,***,
против В.П.В., ЕГН **********, и И.Т.В., ЕГН **********,***,
нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот от 25.02.2019г., обективиран в Нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 16, том І, рег. № 140, дело № 11/2019г., на
Нотариус Евелина Кръстева, с рег. № 395 на
НК и с район на действие СтРС, в
частта в която В.П.В., действащ като пълномощник на П. В.П., е
продал на себе си 2/6 ид.части от недвижим имот - дворно място, находящо се в с. Малко Кадиево, общ. Стара Загора, с площ от 1180
кв.м., а по скица от 1138 кв.м., съставляващо УПИ IX – 118, в квартал 15, по плана на селото, утвърден
със Заповед № 1216/06. 07.1999г., при граници: улица, УПИ VIII -117, УПИ XI -
118, УПИ Х-118 и УПИ XVI - 118, заедно с находящите се в това дворно място
постройки - две едноетажни масивни жилищни сгради, масивен гараж, стопанска
постройка - навес, представляващи търпим строеж,за сумата от 4000 лв., получена
преди сделката, при запазеното
на П. П. право на пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване в
имота, като сключен при липса на съгласие.
|
1 I |
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.В., ЕГН **********,***, против В.П.В., ЕГН **********, и И.Т.В., ЕГН **********,***,
иск за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот
от 25.02.2019г., обективиран в
Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 16, том І, рег. № 140,
дело № 11/2019г., на Нотариус Евелина Кръстева,
с рег. № 395 на НК и с район на действие СтРС, по отношение на притежаваните,
по наследствено правоприемство от своята майка, от М.П.В. 1 /6 ид.ч. от
недвижим имот - дворно място, находящо се в с. Малко Кадиево, общ. Стара Загора, с площ от 1180
кв.м., а по скица от 1138 кв.м., съставляващо УПИ IX – 118, в квартал 15, по плана на селото, утвърден
със Заповед № 1216/06. 07.1999г., при граници: улица, УПИ VIII -117, УПИ XI -
118, УПИ Х-118 и УПИ XVI - 118, заедно с находящите се в това дворно място
постройки - две едноетажни масивни жилищни сгради, масивен гараж, стопанска
постройка - навес, представляващи търпим строеж, като неоснователен.
ОСЪЖДА
В.П.В., ЕГН **********, и И.Т.В., ЕГН **********,***, да заплатят на М.П.В.,
ЕГН **********,***, сумата от 1344.93 лв. за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
М.П.В., ЕГН **********,***, да заплати на В.П.В., ЕГН **********, и И.Т.В., ЕГН
**********,***, сумата от 733.33 лв. за направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: