РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Бургас, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200672 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г. Р. Р. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. М. М. – БАК, с посочен съдебен адрес – *, срещу Наказателно
постановление № 20-0346-000173/10.09.2020 г. , издадено от Началник група в РУ-Созопол
към ОДМВР-Бургас, с което:
1. за нарушение по чл. 103 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца;
2. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
3. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1
и 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено на наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
4. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3
ЗДвП на жалбоподателя е наложено на наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва
се, че липсва описание на релевантната фактическа обстановка. Оспорва се твърдението, че
полицейските служители са подали ясен знак на Р. да спре мотоциклета, като се допълва, че
1
единственият знак, който са му давали, е бил да продължи, а не да спре. Именно за това той
е продължил и е спрял пред дома си, където е вечерял и употребил алкохол. Допълва се, че
полицаите са пристигнали пред дома му след повече от 30 минути и са му заявили, че не е
спрял за проверка.Твърдят се нарушения в действията на полицейските служители, като се
потвърждава, че техническото средство е отчело употреба на алкохол, но това е било много
след като жалбоподателят е бил паркирал мотоциклета и е бил вечерял, поради което и се
оспорват изводите, че е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Оспорват се изводите
и за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП. В допълнение се излагат твърдения за
процесуални нарушения, включително и свързани със забавяне на издаването и връчването
на НП. Иска се отмяна на санкционния акт изцяло и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
пълномощник – адв. М. М. - БАК, който завява, че поддържа жалбата по изложените в нея
доводи, като допълва, че недоказано е останало качеството „водач“ от страна на
жалбоподателя. Прави анализ на доказателствените източници, като достига до извод, че
пробата е направена много след като Р. се е прибрал у дома си и преустановил шофирането
на мотоциклета. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Самият Р. допълва, че полицейските служители в Созопол редовно превишават
правата си и бавят и протакат производствата, от което той не е единственият пострадал.
Административнонаказващият орган - Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-
Бургас не се явява и не се представлява в съдебното заседание, в което приключи
разглеждането на делото.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 24 гръб – НП е връчено на
жалбоподателя на 21.06.2022 г., а жалбата е депозирана по имейл на 28.06.2022 г. (справка
на л. 33 и разпечатка на л. 5), но по неясни за съда причини не е била своевременно
администрирана от АНО. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол, намира за установено следното:
На 14.08.2020 г., около 02.00 часа полицейските служители - св. Д. Д. и св. Д. Д.
изпълнявали служебните си задължения като авто-патрул на територията на гр.
Черноморец. На ул. „Димо Н.“ св. Д. забелязал мотоциклет „Априля Скарабео“ с рег. № *,
който се движел по улицата, с две лица, возещи се на него. Свидетелят подал сигнал със
„стоп-палка“ на водача, указвайки му да спре, но той не се подчинил и продължил по пътя
си. Това наложило полицейският патрул да го последва със служебния автомобил. На ул. „*“
в гр. Черноморец мотоциклетът спрял и от него слезли жалбоподателят и св. М. П.. През
това време на място пристигнал и св. Д. със служебния автомобил. Полицейските служители
установили самоличността на водача и го поканили да бъде изпробван за употреба на
2
алкохол с техническо средство. За целта на място бил повикан за съдействие втори
полицейски патрул в състав на който влизал и св. С. Ч. – мл. автоконтрольор. В 02:48:32
часа св. Ч. изпробвал жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство –
„Алкотест Дрегер 7510“ с № 0061, което отчело резултат от 1.2 на хиляда (проба № 3113).
След визуализиране на резултата св. Ч. пристъпил към съставяне на АУАН и издаване на
талон за медицинско изследване. Свидетелят съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. №
455980/14.08.2020 г., в който освен нарушението, свързано с управление на МПС след
употреба на алкохол, което било квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, свидетелят описал
и три други нарушения, а именно – нарушение по чл. 103 ЗДвП, свързано с неизпълнение на
разпореждането за спиране, както и две нарушения свързани с непредставяне на СУМПС и
контролен талон, както и непредставяне на СРМПС на управлявания мотоциклет. Актът бил
предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН възражения също не били депозирани.
След съставяне на документите в 03.15 часа свидетелят връчил на жалбоподателя и
талон за медицинско изследване № 0069711, с който му указал, че може в 60-минутен срок
да се яви в ФСМП – гр. Созопол и да даде кръвна проба за анализ, ако желае.
Въпреки връчения талон жалбоподателят не се явил в медицинското заведение и не
дал проба за анализ, видно от приложения протокол (л. 27), в който изрично било
отбелязано, че до 04.20 часа Р. не се явил във ФСМП – гр. Созопол.
Въз основа на АУАН на 10.09.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на:
1. чл. 103 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП наложил на
жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца;
2. чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП
наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
3. чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и
2 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
4. чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3
ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в която посока са и показанията на св. Д., който единствен от тримата разпитани
полицейски служители има съхранен ясен спомен за случая. Съдът няма причина да се
усъмни в добросъвестността на този свидетел, поради което цени изложеното от него. На
3
база на показанията на св. Д. се установява, че към Р. е бил подаден ясен и разбираме знак
със „стоп-палка“, указващ му да спре, но той не се е подчинил и е продължил с движението
си. Установява се също така, че той е бил последван от полицейския патрул и е бил
установен пред дома си в момента, в който е паркирал мотоциклета, без преди това да се е
качвал у дома си, а още по-малко да е употребявал алкохол. На съда не са известни
обстоятелства, които да дискредитират показанията на св. Д., поради което и настоящият
състав няма причина да не се довери на изложеното от полицейския служител.
Съдът кредитира частично и показанията на св. П., като отчита обаче, че тя е приятелка
на жалбоподателя, а към процесната дата дори е живеела заедно с него. Това сочи на
пристрастност и субективизъм и лесно обяснява стремежа за представяне на фактите в
максимално изгодна за жалбоподателя светлина. Именно поради това съдът не се доверява
на заявеното от тази свидетелка (и застъпено в жалбата), че спрямо св. Р. е бил подаден
сигнал от полицейския служител, но този сигнал е бил за продължаване на движението, а не
за спиране, както и че от момента на паркирането на мотоциклета до момента на проверката
е минало време, през което жалбоподателят се е прибрал у дома си и е употребил алкохол. В
тези им части показанията на свидетелката категорично се оборват от показанията на св. Д.,
поради което и съдът не ги кредитира, а ги окачествява като опит за изграждане на защитна
позиция на Р., която обаче се опровергава от показанията на държавния служител.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата
10.09.2020 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като съдът счита, че то е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
4
ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Вярно е, че по неясни причини (вероятно свързани с липса на добра организация) е
допуснато забавяне при връчване на НП и в последствие при администриране на жалбата, но
това са обстоятелства, които са ирелевантни за отговорността на Р., дотолкова доколкото в
случая давностните срокове са спазени.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се посочи следното.
Съдът намира за неоснователно възражението, че Р. не е имал качеството „водач” на
МПС, тъй като от проведеният разпит в качеството на свидетел на полицейския служител
Д., категорично се установява, че на описаната в АУАН дата и час, жалбоподателят е
управлявал МПС – мотоциклет, както и че е бил установен непосредствено след като е
паркирал мотоциклета пред дома си. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП - „ водач“ е лице,
което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, а съгласно
задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. - понятието
„управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на
превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в
движение. В случая от кредитираните показания на полицейския служител
безпротиворечиво се доказва, че именно жалбоподателят Р. е управлявал мотоциклета, а
проверката е извършена непосредствено след паркирането му. По мнение на съда тези факти
са достатъчни, за да се приеме, че Р. се явява „водач“ по смисъла на закона, поради което и
възраженията му в обратна посока се окачествяват от съда като неоснователни.
По същество, съдът следва да посочи следното:
1. По отношение на нарушението по чл. 103 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Неизпълнението на това задължение
съставлява нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Подаването на сигнал за спиране със „стоп-палка“, представлява нареждане на
контролния орган, отправено към водача по начина посочен в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП –
своевременен и ясен сигнал, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че
5
този сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-
вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Правнозначимият
факт е, че на посочената дата и място жалбоподателя не е спрял на подаден сигнал за
спиране със „стоп-палка“ от контролен орган. Възраженията в жалбата, че водачът не е
възприел сигнала, като такъв за спиране, а такъв за продължаване на движението, не се
споделят от настоящия състав. Видно от показанията на св. Д. – той е подал ясен и
разбираем сигнал именно за спиране, като мястото е било добре осветено и реално водачът е
имал обективна възможност да възприеме сигнала, но въпреки това не се е съобразил с него.
Нелогично звучи полицейските служители да са дали знак за продължаване на движението, а
след това да са решили да санкционират водача, при положение, че липсват каквито и да е
логични причини за това.
При това положение съдът счита, че всички елементи от състава на нарушението са
доказани по безспорен начин, поради което и правилно е била ангажиран отговорността на
жалбоподателя.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на всяка една
от санкциите, които следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда за конкретното нарушение
кумулативно наказание включващо - „Глоба” в размер от 50 до 200 лв. и „Лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца. При издаване на наказателното
постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да
обосновават определения максимален размер на всяка една от две санкции. По делото
липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният
размер на наказанието е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че
мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път (Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-
Бургас). Нарушението също не се отличава от типичните нарушения от този вид, поради
което съдът счита, че така наложеното наказание се явява несправедливо тежко, поради
което и следва да се измени, като на Р. се определи „Глоба“ в размер на 50 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. Съдът счита, че така
индивидуализираният размер на всяка една от санкциите, включени в единното наказание, е
справедлив и би обезпечил целите на наказанието по смисъла на ЗАНН.
2. По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - на водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според приложената санкционна
норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон - наказва се с „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
6
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
„Глоба“ от 1000 лв. В конкретния случай, както вече стана дума – безспорно се установява,
че на процесната дата Р. е управлявал МПС, както и че техническото средство е доказало
концентрация на алкохол 1,2 на хиляда, поради което и той безспорно е извършил
административно нарушение по ЗДвП. Тук е мястото да се посочи, че съставът на
нарушението е изцяло и напълно е очертан в разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП и в този
ред на мисли, дори да не беше посочена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, това не би било
основание да се приеме, че липсва посочване на нарушена норма, защото за разлика от
преобладаващия брой случаи, където съставът на административното нарушение включва
поне две законови разпоредби – нарушена и санкционна, в този случай съставът е описан
само в една разпоредба по подобие на съставите на престъпление, регламентирани в НК.
Това, че актосъставителят и АНО са цитирали и нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, по-
никакъв начин не е нарушило възможността на жалбоподателя да разбере в какво се
„обвинява”, доколкото въпросната разпоредба въвежда общата забрана, че водачът не трябва
да управлява МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда. В конкретния случай
процесната концентрация на алкохол, установена с изследването е 1,2 проМ., което при
всички случаи означава, че водачът е управлявал МПС с концентрация над 0,5 на хиляда. С
оглед горното съдът счита, че при описване на съставомерните признаци на нарушението и
посочване на нарушените материално-правни норми АНО не е допуснал нарушение, което
да е засегнало правото на нарушителя да разбере в какво се „обвинява” и да организира
защитата си. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по
аналогични казуси, като например – Решение № 912/11.05.2018г. по к.н.а.х.д. №
480/2018г. на АдмС-Бургас.
В случая използваното техническо средство е било годно и калибрирано, видно от
приложения протокол (л. 44), поради което и съдът възприема за достоверен отчетения
резултат (показанието не се оспорва и от жалбоподателя в хода на производството пред
съда, а в приложения талон за изследване той е посочил изрично, че приема показанието).
Съдът не възприема и твърдението, че има неяснота относно цитираните в АУАН и
НП часове. Видно от показанията на св. Д. – след като водачът е бил установен на мястото,
на което е паркирал, е било поискано съдействие от органите на КАТ, които са пристигнали
за около 10-15 минути и след това в – 02:48:32 часа са извършили проба на водача с
техническото средство. При това положение съдът приема, че правилно часът на извършване
на нарушението (управлението на МПС) е фиксиран в акта „около 02:40 часа“ – т.е. 8
минути преди извършване на пробата, като е отчетено времето необходимо за пристигане на
патрула на КАТ след момента на спирането на мотоциклета. Съвсем закономерно и талонът
за изследване е бил връчен на жалбоподателя в 03.15 часа, като се има предвид, че този
документ се връчва на лицето най-накрая след като се попълнят всички други документи,
поради което и съвсем логично от часа на пробата до часа на връчване на талона има
7
изтекли около 25 минути, необходими за изготвяне на останалите документи.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП законосъобразно е наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 12 месеца и „Глоба” в размер на 1000 лв. Видно от
санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер,
който е фиксиран и не може да се изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е
отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност
за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).
3. По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2
ЗДвП.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП - водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него, както и свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него
ремарке.
В случая жалбоподателят не е представил на контролните органи нито един от
изискуемите документи. Това обстоятелство не се оспорва и от него, нито в жалбата, нито
пред съда, а се доказва по косвен начин и от факта, че ако такива документи бяха
представени – те следваше да бъдат описани в акта и иззети с него (както е сторено с рег.
табелата на мотоциклета). В случая това, в комбинация с липсата на конкретни възражения
от жалбоподателя и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, карат съда да приеме, че и
двете нарушения са доказани, като Р. правилно е санкциониран на осн. чл. 183, ал. ,1 т. 1, пр.
1 и 2 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП с „Глоба“ в размер на от по 10 лева, чиито
размер е фиксиран от законодателя и не може да бъде променян. Това налага НП в частта,
относно нарушенията по пункт 3 и 4 също да бъде потвърдено
В заключение – конкретните нарушения, за които жалбоподателят е бил
санкциониран не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретните
деяния не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението
на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. На настоящия състав е служебно известно, че в практиката на
8
съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер следва да се
присъдят разноски, в случите когато е изменен само размерът на наложената санкция.
Според едното виждане в този случай следва да намери приложение принципът, важащ в
гражданския процес и разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема се по
аналогия, че за разликата от размера на наложеното наказание/санкция, до размера,
определен от съда, искът е уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото
схващане разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на
санкцията, определена от съда, е без значение.
Актуалната практика на касационната инстанция се е ориентирала около първото
виждане, като в Определение № 1997/08.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 2374/2021 г. на АдмС-
Бургас съдът е разяснил, че разпоредбата на чл. 63, ал. 3 (изм.) от ЗАНН предвижда, че в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН, уреждаща
въпросът за разноските изключва приложимостта на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3
от НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл. 143. Тази
норма обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично уважаване на
жалбата. Поради това, на осн. чл. 144 от ГПК приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал.
1 от ГПК. Въз основа на това правило, съдът следва да присъдени разноски съразмерно
уважената/отхвърлената част от жалбата.
Настоящият състав, макар да не споделя напълно мотивите на АдмС-Бургас, счита, че
следва да зачете становището на касационната инстанция, поради което и следва да присъди
на страните разноски съразмерно с намаления размер на санкцията, досежно нарушението
по пункт 1 от НП.
Доколкото жалбоподателят е приложил договор за правна защита и съдействие (л. 4),
в който е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 600 лева,
без да е уточнено каква сума се дължи за защита по всеки един от 4-рите пункта на НП, то и
съдът приема, че за защита срещу всяко едно от четирите нарушения е заплатена сума по
равно – т.е. по 150 лева за всяко едно от нарушенията. Доколкото за нарушението по чл. 103
ЗДвП НП е изменено, то и на жалбоподателя се дължат разноски пропорционално с
уважената част от жалбата, или казано по друг начин – сума в размер на 37,50 лева.
Съдът съобрази, че съгласно указанията дадени в Тълкувателно решение № 3 от
8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК - по делата от административнонаказателен характер
за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски, а
съдът с решението си е длъжен да се произнесе на коя от страната възлага разноските по
делото, като при потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът
осъжда нарушителя да заплати на държавата направените разноски. В конкретния случай - в
съдебното производство има сторени разноски в размер на 102,95 лева за пътни разноски на
свидетел, поради което и с оглед изхода на правния спор – те следва да се възложат в тежест
на жалбоподателя.
9
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0346-000173/10.09.2020 г.,
издадено от Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, В ЧАСТТА, с която:
- за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Г.
Р. Р. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
- за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1
и 2 ЗДвП на Г. Р. Р. с ЕГН: ********** е наложено на наказание „Глоба“ в размер на 10
лева.
- за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3
ЗДвП на Г. Р. Р. с ЕГН: ********** е наложено на наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0346-000173/10.09.2020 г. , издадено от
Началник група в РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 103 ЗДвП и
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на Г. Р. Р. с ЕГН: ********** е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от 200 на 50 /петдесет/ лева и
размера на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ от 6 на 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на Г.
Р. Р. с ЕГН: ********** сума в размер на 37,50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки)
лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН Г. Р. Р. с ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Бургас сумата от 102,95 /сто и два лева и
деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща сторени в съдебното производство
разноски за пътни разноски на свидетел.
УКАЗВА на основание чл. 182, ал. 2 ДОПК на Г. Р. Р. с ЕГН: ********** , че има
възможност в седемдневен срок от влизане в сила на настоящето решение да заплати
доброволно по сметка на РС-Бургас сумата от 102,95 /сто и два лева и деветдесет и пет
стотинки/ лева, като в противен случай ще дължи и 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и техните представители на
посочените по делото адреси.
10
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11