№………………2023 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти състав,
в открито заседание, проведено на двадесет и втори декември 2022 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело№ 2719 по описа за 2022 година,
за да се произнесе
взепредвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/
във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето.
Образувано е по жалба на Р.Р.А. чрез адв. В., срещу Заповед №
ЗД/Д-В-ДЧ-031/17.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни чифлик, с която детето О Р Р. ЕГН ********** е настанено
спешно в Кризисен център за деца гр. Шумен.
В жалбата се излагат твърдения, че неправилно е прието от
административния орган, че детето О Р е в риск за живота и здравето. Твърди се,
че бащата Р.А. полага всички необходими грижи за детето, като му е осигурил
нормална среда за израстване и детето е обгрижвано и в отлично здравословно
състояние. Отрича се наличието на предпоставките за настаняване на детето извън
семейството, посочени в чл.25, ал.1 т.4 от ЗЗД. Инцидента от 17.11.2022 г., дал
повод за издаване на процесната заповед е представен, като „урок“ от бащата към
детето му, „за да промени поведението си“. Твърди се, че приложената мярка за
закрила не е съобразена с целта на закона.
Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Ответната страна – директор на Дирекция „Социално
подпомагане“-Долни чифлик, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Твърди, че са налице доказателства, че детето О е „дете в риск“ и с него трябва да работят
специалисти, като същевременно излага мнение, че бащата не може да се справи с
възпитанието на детето си.
Съдът, предвид представените по делото писмени
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
17.11.2022 г. в отдел „Закрила на детето“ гр. Долни чифлик постъпил сигнал от
директора на СУ „В. Левски“ гр. Долни чифлик, касаещ детето О Р Р. / ученик от
4 -ти клас/. Директора на училището е уведомила служителите в отдела, че бащата
на детето – жалбоподателя А. е влязъл в класната стая в училището и е нанесъл
побой над О пред съучениците му.
Сигналът е бил заведен под номер РС№ СИГ/Д-В-ДЧ/135 от 17.11.2022 г.
Във
връзка със сигнала е извършено социално проучване, при което е било установено,
че детето О Р Р. е родено на *** г. от съвместното съжителство на Р М Х и Р.Р.А.. Има по-големи един брат Р и две сестри Г
и П от предишно съжителство на Р.А., които към момента са в чужбина. На
25.03.2019 г. майката на О е починала и
от тогава грижи за детето полага само бащата. Установено е, че двамата живеят в
новозакупено жилище, състоящо се от стая, кухня, коридор, баня и тоалетна.
Хигиенните условия са задоволителни. Бащата, който е на 68 години няма
постоянна работа и не получава пенсия. Детето получава наследствена пенсия в
размер на 350,25 лв., която се явява единствения постоянен доход в семейството.
След
смъртта на майката О е бил записан в
училище за деца в неравностойно положение „Димитър Екимов“ с. Русаля, обл.
Велико Търново, но е отписан от бащата поради лични приини.
С
направление от 28.02.2019 г. детето е било насочено за ползване на социална
услуга в ЦСРИ гр. Долни чифлик за периода от 28.02.2019 г. до 28.02.2020 г.
През
месец ноември 2020 г. О Р е бил отписан от СУ „В. Левски“ гр. Долни чифлик от
баща му и е бил записан в изнесена паралелка в ЦСОП „Св.св. Кирил и Методий“
с.Кривня. В последствие е установено, че основния мотив, изразен от родителя не
е свързан с образователните потребности, а с промяна на социалната среда на
ученика, както и с прехвърляне отговорността за отглеждането му към съответната
институция. След изразено становище от Регионалния център за подкрепа на процеса
на приобщаващо образование – Варна, О отново е записан в училището в Долни чифлик.
По молба на бащата за настаняване на детето в образователна институция от резидентен тип, на 05.04.2022 г. е
проведена екипна среща в офис ОЗД/ДСП гр.- Варна, по време на която на бащата
са разяснени условията при които детето може да бъде обучавано в ЦНСТ
„Другарче“ гр. Варна. След като бащата е разбрал, че ако О бъде настанен в ЦНСТ ще спре да получава
наследствената пенсия, се е отказал, с мотива, че няма да може да се издържа.
Социалното
проучване е приключило с изготвен доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№
СИГ/Д-В-ДЧ/135/17.11.2022 г. от Д М В –
социален работник ЗД, съгласуван от Я С Д – Началник отдел ЗД. В доклада е изведен
извод, че по сигнала е необходимо настаняването на детето в Кризисен център за
деца гр. Шумен, с цел опазване живота и здравето му.
В
последствие била издадена оспорената заповед, с която на основание чл.27, ал.1
вр. чл.25, ал.1 т.4 от ЗЗД детето О Р. е
настанено спешно в Кризисен център за деца гр. Шумен.
По
делото е приложен и Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила спрямо дете от 21.11.2022, който съдът намира за ирелевантен към спора,
тъй като е издаден след процесната заповед.
В
хода на съдебното следствие беше разпитан свидетеля Д М А – съсед на жалбоподателя. В показанията си св.
А потвърди, че Р. гледа сам сина си О ,
но има проблеми с възпитанието му. Каза, че за инцидента на 17.11.2022 г. е
научил от бащата, с който се били видели пред блока. Р. му обяснил, че отишъл в
училището за да усмири сина си, който буйствал. Свидетеля заяви, че и друг път
е бил свидетел на агресивно поведение от страна на детето спрямо други деца,
при което бащата му е правил забележки. Отрича да е ставал свидетел на
агресивно поведение от страна на бащата спрямо детето. Твърди, че Р. е добър
баща.
Свидетеля
А Р А – брат на жалбоподателя също потвърди, че бащата се грижи сам за детето,
но не успява да се справи с възпитанието му. А свидетелства за постоянни бягства на детето от
дома му и за посещението му на нощни заведения, при което се събира с неизвестни
лица и „пуши марихуана“. Свидетелства за поне два случая в които в 2 часа през
нощта полиция намира О извън дома му и
се обажда на бащата да отиде в районното управление за да си го прибере. За
инцидента е научил от жалбоподателя, който му казал, че видял О в двора на училището и го завел в класната
стая за да влезе в час. Когато го видели другите деца започнали да се оплакват
от О , че постоянно „пуши марихуана“ и ги бие. Тогава О започнал да буйства, а баща му го „захлупил по
рамото да седне на чина“. Не знае дали брат му е удрял детето. Отрича друг път
да е бил свидетел на агресия от страна на Р. спрямо сина му.
Свидетелката
Б Ц И – учителката в чийто час е станал
инцидента заяви, че всички учители в училището имат проблем с поведението на О .
Детето се държало грубо и със съучениците си и с учителите. Не посещава
учебните часове. „Влиза в час, хвърля си чантата на чина и заминава или ступва
някого и пак заминава“. В деня на
инцидента И е видяла О и баща му в двора на училището. След началото
на часа, О отново е напуснал класната
стая, но малко по-късно баща му го е върнал отново и се е опитал да го накара
да си седне на чина. Детето е отказвало да послуша баща си и е започнало да се
търкаля по земята. Въпреки увещанията на баща му О отново се е опитал да напусне стаята. Тогава
едно от децата се е оплакало на жалбоподателя от поведението на сина му. В
отговор О е напсувал детето, което се е
оплакало от него. Тогава всички деца започнали да се оплакват от поведението на
О , както и, че постоянно пуши цигари. Жалбоподателя се възмутил от поведението
на детето си и го попитал – затова ли му дава всеки ден по 5 лева, вместо за
закуска да ги дава за цигари. Тогава О напсувал и баща си и той го ударил с ръка по
главата. О продължил да псува и вика и
жалбоподателя го ударил още няколко пъти. Поведението на Р. стреснало
останалите деца, които започнали да се пазят за да не пострадат.
Свидетелката
М Б Р – класен ръководител на О ,
напрактика потвърди показанията на св. И относно проблемното поведение на детето в
училище. Също свидетелства за агресивно поведение от негова страна, както и за
предизвикани от него сбивания с други по-големи ученици. Обяснява за множество
случаи, в които след като напусне класната стая, после се връща набит. Познат е
на полицията, която многократно е сезирала Р , затова, че по време на учебни
занятия О се шляе из града.
Свидетелства, че бащата на О полага
грижи за детето, но не може да се справи с възпитанието му. За инцидента е
разбрала след часа от св. И . В последствие, заедно с директора на училището са
прегледали записа от камерата, която е разположена в класната стая и е видяла,
как Р. нанася побой над О в присъствието
на останалите ученици и св. И . Съдът изиска записа от камерата, но
такъв не беше представен. В отговора на директора на училището е посочени, че
записите от камерите се пазят в рамките на 10 дни.
Свидетелката
Д М В – социален работник, който работи
с детето О , свидетелства за усилията положени от институциите за подпомагане
възпитанието и отглеждането на О , както и за мерките, които са били предприети
в тази насока. Потвърждава за множество срещи с бащата и с детето, както и за
различни мерки за подпомагане предприети по отношение на семейството, които в
крайна сметка не са довели до очакваните резултати. Свидетелката обяснява, че
по време на срещите с бащата, последният многократно е изразявал мнение, че не
може да се справи с възпитанието и отглеждането на детето и е настоявал то да
бъде настанено в образователна институция от резидентен тип, но без да бъде
прекъсвано изплащането на наследствената пенсия получаване от детето. Потвърди,
че никой от роднините на О не е изявил
желание да поеме грижите за него, затова е избрана процесната мярка – по
спешност да бъде настанен в кризисен център.
По
отношение на изложеното в социалния доклад, че О е бил връзван с верига от баща си,
свидетелката заяви, че това е ставало преди двамата да се преместят в новото
жилище, но отказа да назове източниците си, тъй като същите желаели да останат
анонимни. За деня на инцидента, заяви, че след получаване на сигнала е отишла
да търси детето в дома му. След като не го е намерила там е потърсила
съдействие на полицията. След намирането му, детето е било транспортирано в
кризисния център в гр. Шумен, а на баката е била връчена оспорената заповед.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите. Същите са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се по отношение на основния предмет на доказване по делото, а именно,
че на 17.11.2022 г. бащата Р.А. е упражнил физическо насилие над сина си О Р. в класната стая, пред съучениците и учителя
на детето. Свидетелските показания са еднозначни и в описание на усилията на
жалбоподателя по отношение на възпитанието и отглеждането на детето, както и
относно липсата на положителни резултати в тази насока и на достатъчен
родителски капацитет за справянето със ситуацията.
В
хода на съдебното следствие бяха представени доказателства, че по отношение на О
Р. е издадена Заповед за незабавна
защита №199/16.12.2022 г. на РС Варна, с която
бащата Р.Р.А. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо детето, както и му е забранено да се приближава на по-малко от 100 метра
от детето. Заповедта е издадена в по гр.дело №6515/2022 г. по описа на РС
Варна, образувано по закона за защита от домашното насилие и насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 13.01.2023 г.
Представено
е и становище от социален работник към ДСП Долни чифлик, в смисъл, че
изслушването няма да е в интерес на детето. Предвид горните доказателства,
съдът прие, че изслушването на детето не е необходимо за разкриване на
обективната истина по делото, както и, че няма да бъде в негов интерес, тъй
като би предизвикало допълнителен стрес.
Беше
представено и доказателство, че в РС Шумен е образувано дело №2655/2022 г., по
чл.28 от ЗЗД, насрочено за 24.01.2023 г.
Представена
е и положителна характеристика за Р.А. от общински съветник при Общински съвет
гр. Долни чифлик.
При
така изложената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК, съгласно която съдът извършва проверка на административния акт на
всички основания посочени в чл. 146 от същия кодекс, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу акт, за който изрично е
предвидено в чл. 27а, ал. 1 от ЗЗД, че подлежи на обжалване пред съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорения
акт е издаден от компетентен орган – директор Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Долни чифлик, на основание чл.27, ал.1 от ЗЗД. При издаването й обаче са
допуснати съществени нарушения на предвидената в ЗЗД процедура, които водят до
нейната незаконосъобразност.
За
да издаде оспорената заповед, административният орган е приел, че О Р. е дете в риск, тъй като е жертва на насилие
в семейството му. От събраните по делото доказателства, съдът приема за
безспорно доказано, че на 17.11.2022 г. Р.А. е упражнил физическо насилие над
сина си О Р., нанасяйки му удари с ръце
по главата и тялото. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства
за други случаи на физическо насилие от страна на бащата към сина му. За
подобни инциденти свидетелства единствено социалния работник св. В , но нейните
възприятия са косвени, опосредени от показанията на други лица, които останаха
неустановени в рамките на процеса.
Законодателя
е разписал в чл.36г и 36д от ЗЗД подробно и изчерпателно процедурата, която
служителите на дирекция „Социално подпомагане“ следва да спазват при получаване
на сигнал за насилие над дете. В 36г, ал.1 от ЗЗД озаглавен „Кординационен
механизъм“ е въведено изискване за създаване на мултидисциплинарен екип,
членовете на който работят заедно до приключване на случая и който разработва
план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието. В
ал.3 на същия чл.36г са посочени и членовете, които задължително трябва да
участват в екипа и това са социалният работник, определен от директора на
дирекция "Социално подпомагане", който е водещ на екипа; представител
на районното управление на Министерството на вътрешните работи (районен
инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник);
представител на районната прокуратура и представител на общината. Дадена е
възможност за привличане и на допълнителни специалисти при нужда и по преценка
на ръководителя на екипа.
В
ал.2 на чл.36г са изброени действията, и последователността им, които трябва да
бъдат извършени от отговорните лица при получаване на сигнал за насилие над
дете. До изтичането на 24 часа от получаване на сигнал за дете в риск или
жертва на насилие социален работник, определен от директора на дирекция
"Социално подпомагане", прави оценка на сигнала. При потвърждаване на
информацията социалният работник уведомява устно по телефон, включително
мобилен, и писмено по пощата, по електронна поща или факс членовете на екипа по
ал. 1, като определя дата и час за събиране на екипа.
В
чл.36д са разписани правомощията на мултидисциплинарния екип. Като предпоставка
за предприемане на защита на дете в риск
или жертва на насилие, законодателя е предвидил проучване на случая от
мултидисциплинарния екип, както и изготвяне от последния на план за действие.
По
делото не бяха представени доказателства, въпреки допълнителната възможност
дадена от съда, подобен мултидисциплинарен екип да е бил създаден, още повече
да е заседавал. По делото е представен единствено социалния доклад за оценка на
сигнала изготвен от социалния работник съгласно изискването на чл.36г, ал.2 от ЗЗД. Липсват данни за членовете на мултидисциплинарния екип, както и протокол
или друг документ доказващ, че този екип е проучвал случая. Липсва и план за
действие съгласно изискването на чл.36д, ал.1 от ЗЗД.
За
заседание на мултидисциплинарен екип се говори едва във становището на
социалния работник депозирано в съда на 19.12.2022 г., както и в разпита на
същия в качеството му на свидетел по делото, но писмени доказателства за това
не са представени. Дори и да се даде вяра на показанията на св. В , че
мултидисциплинарен екип е бил създаден, то съдът намира, че съставът на екипа
не е отговарял на законовото изискване, в него да участва представител на
районна прокуратура. В съдебно заседание св. В заяви, че в екипа са взели участие тя, началник
отдела, представител на общината и представител на полицията, но съгласно
разпоредбата на чл.36г, ал.3 от ЗЗД участието на представител на районната
прокуратура е задължително. Липсва и доказателство екипът да е съставил план за
действие, въз основа на който да се вземе решение за настаняване на детето в
кризисния център. Напротив, в показанията си св. В заяви, че още преди да намерят О са връчили заповедта за настаняването му на
жалбоподателя, а след като са намерили детето, тя му е обяснила, че ще го
заведат на място, където ще се погрижат за него и го е съпроводила до гр.
Шумен.
Горните
показания, наред с липсата на каквито и да било доказателства за свикването и
решенията на мултидисциплинарен екип в състав определен от чл.36г, ал.3 от ЗЗД,
водят до извода за нарушена процедура по предоставяне на защита на дете-жертва
на насилие, което пък от своя страна води и до незаконосъобразност на
процесната заповед, с която е предоставена тази защита.
Извън
горното, с оглед липсата на безспорни доказателства за предходно упражняване на
насилие от страна на Р.А. спрямо сина му, съдът намира, че процесната заповед
се явява издадена в противоречие с целта на закона, тъй като настаняването на
детето извън семейството се явява крайна мярка, след изчерпване на всички
останали възможности за подкрепа и закрила.
Само
за прецизност, съдът намира за необходимо да отбележи, че от събраните по
делото гласни доказателства, може да се направи извод, че детето О Р. е „дете в риск“ много преди инцидента от
17.11.2022 г., тъй като се установи, че последният не посещава редовно учебни
занятия, употребява наркотици и проявява агресивно поведение към ученици и
учители. Класният му ръководител потвърди, че многократно го е виждала с
наранявания по лицето и тялото, причинени от сбивания, както и че е ставала
свидетел на агресивно поведение на О спрямо съучениците му, дори по време на учебни
занятия. Въпреки това, нито ръководството на училището, нито служителите на
дирекция „Социално подпомагане“ гр. Долни чифлик са предприели някакви действия
за защита спрямо детето.
Водимотгорнитемотиви и
наоснованиечл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ ЗД/Д-В-ДЧ-031/17.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Долни чифлик, с която детето О Р Р. ЕГН ********** е настанено спешно в
Кризисен център за деца гр. Шумен.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.