РЕШЕНИЕ
№ 1194
гр. Варна, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204217 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на АНДР. Р. К. ЕГН ********** от гр.Варна, подадена чрез адв. Й.А.
от ВАК, против НП № 23-0000982 от 29.06.2021год. на директор на РД „АА“
Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от
31.10.2020год. му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 2000лв.
на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че не било ясно защо АНО бил приел, че
нарушението било извършено на 28.01.2021год. като според въззивника
датата трябвало да бъде друга, а непосочването на акуратна дата
представлявало съществено нарушение на процес.правила. Отделно от това
изразява становище за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като претендира присъждане и на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. В
придружителното писмо с което е изпратена жалбата АНО изразява
становище за нейната неоснователност като отправя искане и за присъждане
1
на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че жалбата бъде
уважена, и се претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, отправя искане за присъждане на такова в минимален
размер.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.01.2021год. св. И.И. и негов колега, и двамата инспектори в РД
„АА“ Варна, изпълнявали служебните си задължения като се били
позиционирали на автомагистрала „Хемус“ на входа за летище Варна. Около
14.10ч. двамата спрели за проверка въззивникът който управлявал товарен
автомобил „ДАФ ХФ 105“ кат N3, с рег.№ В2155РР в композиция с
прикачено полуремарке „Кроле СДП 27 ЕЛБ 2 ЦС“ кат №04 с рег. №
В8836ЕК, за чието управление се изисква СУМПС от кат.СЕ. От
представените по време на проверката документи – международна
товарителница CMR от 27.01.2021год. проверяващите установили, че
въззивникът извършва международен превоз на товари – мебели по маршрут
Р. Румъния - Р. България. При проверка на документите на въззивника било
установено, че картата му за квалификация на водач била с отбелязан срок на
валидност 26.06.2020год. С чл. 2, §3 от Регламент (ЕС) 2020/698 срокът на
валидност на тези карти който изтичал в периода 01.02.2020год. –
31.08.2020год. се удължавал със 7 месеца считано от датата на изтичане на
срока на валидност посочен в картата. Направена била в инф. система на АА и
установили, че към момента на проверката въззивникът не притежава валидна
карта за квалификация.
За констатираното нарушение, на място св. И. съставил на въззивника
АУАН бл.№ 284732/28.01.2021год., в който посочил, че същият е нарушил
разпоредбата на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11/31.10.2002год. на МТС.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки, че има възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН, а и на по-късен етап писмени възражения не
били подадени.
На 29.06.2021год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е
приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от
31.10..2002год. и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП му наложил адм.
наказание глоба в размер на 2000лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
актосъставителя И.И., който възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
2
Като писмени доказателства към АНП са приложени CMR от
27.01.2021год., справка от инф. Система на АА, справка за нарушител, както
и Заповед № РД-08-30/24.01.2020год. на министъра на транспорта ИТС
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обстоятелствените части на същите
нарушението е описано в достатъчна степен за да може санкционирания
субект да разбере вида и характера на вмененото му нарушение.
Недвусмислено в АУАН и НП е посочено извършеното от въззивника
нарушение като са изложени конкретни фактически данни досежно това
какъв превоз е осъществявал, с какво МПС от каква категория, СУМПС от
коя категория се е изисквало за управлението на това МПС, както и липсата
на валидна карта за квалификация на водач, с което изцяло е охранено
правото му на защита. Следва да се отбележи още, че правото на защита се
осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация и в тази
насока е налице константна съдебна практика.
Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението както и нарушената законова норма като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение.
За каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да става
и по-конкретно за неяснота по отношение на това какво нарушение е вменено
на въззивника. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода
на адм. наказателното производство съдът не констатира. Дали датата на
нарушението е била правилно определена или не е въпрос по същество, като
неправилното и определяне би довело до допуснато нарушение на
материалния закон, а не до рефлектиране върху правото на защита, както се
сочи в жалбата.
Анализът на описаната по-горе фактическа обстановка дава основание
съда да приеме, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от
обективна страна административно нарушение по чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба
№ 11/31.10.2002год. на МТС. Съгласно цитираната разпоредба водачът на
превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари,
трябва да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на
3
наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
Безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че жалбоподателят към момента на проверката не е
притежавал валидна карта за квалификация. Такава е имал издадена в
предходен момент, но валидността на същата е била изтекла на 26.01.2021год.
съгласно цитираната по-горе норма от Регламент 2020/688. При това
положение основателно се налага извода, че въззивникът е извършил
посоченото по-горе нарушение, доколкото не се е съобразил с изискванията
на подзаконовия нормативен акт.
Правилно е била определена от АНО и датата на нарушението която в
случая съвпада с момента на проверката когато въззивникът, като водач на
ППС с което се извършва международен превоз на товари е извършвал
превоза без валидна карта за квалификация. Що се касае до изложеното в
жалбата становище, че в случая доколкото срока изтичал на 26.01.2021год. то
нарушението било извършено на следващата дата – 27.01.202год. то не се
споделя от съда доколкото нарушението не е обвързано от някакво
неизпълнено дължимо в определен срок поведение – подаване на документи в
определен срок например, а с управление на МПС от водач извършващ
обществен превоз през необходимата карта за квалификация на водача. В тази
връзка следва да се отбележи, че ако няма управление на ППС.
Доколкото нарушението е типично и не се отличава със степен на
опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид същото не попада в
обхвата на чл. 28 от ЗАНН – не е маловажно. В тази връзка факта, че
въззивникът притежава удостоверение за професионална компетентност сам
по себе си не влече извод за маловажност на нарушението. Посоченото
удостоверение е предпоставка за издаване на картата, но в тежест на
въззивника е да инициира такова производство. Отделен е въпроса, че видно
от подхода на законодателя – чл.7б, ал.1 от ЗАвт.П той предвижда две
комулативни изисквания за водачите осъществяващи обществен превоз – 1.
водачите да отговарят на изискванията за квалификация на водача и 2. Да
притежават карта за квалификация. С други думи удостоверението само по
себе си не дава възможност на водач, който няма карта за квалификация да
осъществява обществен превоз. Нещо повече завишената опасност на това
нарушение в случая се извежда както от предвидената в закона санкция в
значителен размер така и от това, че точно това нарушение е определено като
тежко такова в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/403 от 18.03.2016год. за допълнение
на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза,
които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния
превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, а и от факта, че въззивникът вече е
наказван за нарушения по ЗАвтП.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
4
и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 93, ал.1, т.1 от
ЗАвтП като е наложил на въззивника предвиденото в закона наказание глоба,
което определил във фиксирания размер от 2000лв.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса като исканията са
направени своевременно и са допустими.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на потвърждаване) искането на
въззивника за присъждане на разноски макар и допустимо бе прието за
неоснователно и като такова се отхвърля от съда.
Искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът също счете за неоснователно, независимо от изхода на
делото, доколкото в въззиваемата страна не е била представлявана в хода на
съдебното производство, поради което и законови предпоставки за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение няма.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000982 от 29.06.2021год. на директор на
РД „АА” Варна, с което на АНДР. Р. К. ЕГН ********** е било наложено
адм. наказание глоба в размер на 2000лв. на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП за
нарушаване нормата на чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002год. на
МТС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5