№ 670
гр. Варна, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502453 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 820/12.01.2023 г. от адв. В. Д. с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 14/05.01.2023 г., постановено по в. гр. дело № 2453/2022
г. по описа на ВОС.
Молителят претендира размер на адвокатско възнаграждение за защита по иска за
отмяна на уволнението и възстановяване на работа, който да е в размер на 710 лева,
отговарящ на минималната работна заплата към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие. За оказаната правна помощ по иска с правно основание чл. 225 от КТ
счита, че му се дължи хонорар, изчислен по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията от 04.11.2022 г., ДВ бр. 88. Моли
за изменение на решението в частта за разноските, като му се присъди общо сумата 2027,36
лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – „Вилокс Груп“ ЕООД, чрез адв.
А. е депозирала отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на
претендираните възнаграждения. Релевира твърдение за прекомерност.
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от „Вилокс Груп“
ЕООД срещу решение № 260337 от 29.06.2022 г. , постановено по гр. д. № 2285 по описа за
2021 г. на ВРС, с което уволнението на Е. П. Г., извършено със Заповед № 414/22.12.2020 г.
на работодателя „Вилокс Груп“ ЕООД се признава за незаконно и се отменя заповедта,
възстановен е въззиваемият на заеманата длъжност преди уволнението, както и е осъден
1
въззивникът да заплати на Е. П. Г. сумата от 10 192,92 лева, представляваща обезщетение за
оставането му без работа поради уволнението за периода от 22.12.2020 г. до 22.06.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 и чл. 225, ал. 1 от
КТ, както и е осъдено дружеството да заплати разноски в полза на бюджета на съдебната
власт 627,72 лева.
С Решение № 14/05.01.2023 г. ВОС е потвърдил първоинстанционното решение, като
е осъдил въззивника да заплати в полза на адв. Д. сумата от 1485 лева, съставляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Е. П. Г.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр.чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Съгласно чл. 38 от ЗАдв., при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в исково производство, насрещната страна по делото се осъжда
да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото
са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността. Размерът им се
определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Трайната съдебна практика е ориентирана към
присъждане на тези разноски в полза на адвоката, осъществил правната помощ.
В конкретния случай, съставът на въззивния съд е установил, че с оглед изхода на
спора въззивникът следва да понесе отговорност за разноските на въззиваемия. На
последния е оказана защита и съдействие под формата на безплатна адвокатска помощ,
съгласно представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 01.12.2022 г.
Съобразно предмета на исковете, приложение намират разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т.
1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й от 04.11.2022 г., ДВ бр. 88. Видно от
представения договор на лист 86 по делото, той е сключен на 01.12.2022 г., т.е при
действието на Наредбата в посочената редакция.
Регламентът на чл. 7, ал. 1, т. 1 гласи, че размерът на възнаграждението по искове за
отмяна на уволнението и възстановяване на работа не следва да е по - малък от минималната
работна заплата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.
С Постановление № 37 от 24 март 2022 г. за определяне размера на минималната
работна заплата за страната на МС от 01.04.2022 г. същата е установена на 710 лева.
Предвид това и възнаграждението по неоценяемите искове не може да бъде по-малко от 710
лв.
Що се касае до възнаграждението на адвоката по иска с основание чл. 225, ал. 1 от
КТ, който е с цена 10 192,92 лева, приложима се явява разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наребдата, съгласно която размерът се равнява на 1317,36 лева.
При така определените възнаграждения за всеки от исковете, на адвокат В. Д., която е
осъществила процесуалното представителство на въззиваемия се следва общо 2027,36 лева.
Тази сума надвишава с 542,36 лева присъдените с решението по делото разноски.
2
Определянето на възнагражденията по минималните стойности от Наредбата
изключва прекомерността им, поради което неоснователно е възражението на дружеството,
направено в отговора на молбата.
По изложените съображения решението следва да бъде изменено в частта за
разноските, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати разноски за адвокатски
хонорар на адв. Д. още в размер на 542,36 лева.
Водим от горното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 14/05.01.2023 г., постановено по в. гр. дело № 2453/2022 г. по
описа на ВОС, в частта му относно разноските, на основание чл. 248 от ГПК, в следния
смисъл:
ОСЪЖДА „Вилокс Груп“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, ет. 12, представлявано от Живко Ковачев, ДА
ЗАПЛАТИ допълнително на адв. В. Д. от ВАК, със съдебен адрес в гр. *************,
сумата от 542,36 лв. /петстотин четиридесет и два лева и тридесет и шест ст./,
представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал.
2 ЗАдв. във вр. с чл. 248 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3