№ 64
гр. Сливница, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200367 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Б. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес в гр. ............., обжалва електронен
фиш серия „К”, № 4657254, издаден от ОДМВР София, с който за нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП, за това, че на 23.11.2020 г. в 15.38 часа на път І-
8, 14 км. с посока на движение от гр. София към ГКПП - Калотина, като водач
на МПС – л.а. „Мерцедес”, модел „Ц 200“, с рег. № ............. при ограничение
на скоростта за движение от 50 км.ч., въведено с пътен знак В-26, се движел
със 106 км./ч. (или с превишение от 56 км./ч.), като скоростта, датата и часа са
фиксирани с АТСС TFR 1 – M № 504, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182
ал. 2, т. 6 ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на
650 лева. Жалбоподателят иска електронният фиш да бъде отменен.
Административнонаказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
На 23.11.2020 г. в 15.38 часа на път І-8, 14 км. с посока на движение от
гр. София към ГКПП – Калотина, с АТСС TRF 1 - M 504 е заснет лек
автомобил, марка л.а. „Мерцедес”, модел „Ц 200“, с рег. № ............. да се
1
движи със скорост от 106 км./ч. при въведено ограничение на скоростта от 50
км./ч. извън населено място. С това водачът е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
За нарушението е съставен електронен фиш серия „К”, № 2807315, издаден
от ОДМВР - София. Следва да се приеме, че същият е бил управляван от
жалбоподателя, тъй като в срока по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, последния не е
представил декларация с данни за лицето, което е управлявало цитираното
МПС на установената дата и място. Ето защо в конкретния случай не са
налице основания за анулиране на така издадения фиш.
Безспорно е установено също така, че в района на 14-ти км. на ПП І-8 се
е осъществявал контрол на скоростта на движещите се МПС с АТСС TFR 1 –
M № 504. Техническото средство било валидно към датата на която е било
установено нарушението, видно от приложения по делото протокол от
проверка № 3-41-20/26.05.2020 г., поради което по безспорен начин е
установена и скоростта, с която автомобила се е движил, както и точният час
на нарушението. Посочените в обжалвания фиш данни, съдът възприема за
безспорно установени и с оглед разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП.
От приложената по делото справка за собственост на лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „Ц 200“, с рег. № ............. се установява, че същият
е собственост на жалбоподателя Б. Р. Р..
При така описаната фактическа обстановка, съвпадаща с възприетата от
административнонаказващия орган, настоящия съдебен състав намира, че
атакуваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и следва да бъде
потвърден изцяло.
За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност
спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно
предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено
административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава
установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона
за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ
място, отговорността в административно – наказателното производство е
лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателно
2
производство и сроковете за завършването му, както и издадените фишове да
отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити.
Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на
съответното административно нарушение.
В конкретния случай съдът намира, че представения по делото
електронен фиш, издаден от ОДМВР София, от формална страна съдържа
изискуемите реквизити и отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП,
именно: съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, или мястото на доброволното й
заплащане, а също така образецът на електронния фиш съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи. Законодателят е определил
точно какви елементи съдържа този специфичен административен акт.
Електронният фиш няма характеристиките на АУАН и в този смисъл по
отношение на него не намират приложение разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН.
В случая е без значение и типа на техническото средство – мобилно,
или стационарно. По делото са налични доказателства (удостоверение за
одобрен тип средство за измерване) от които се налага извода, че
техническото средство с което е била измерена скоростта на движение и е
заснет автомобила управляван от жалбоподателя е годно техническо средство
по смисъла на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Законовият текст не разграничава
техническите средства на мобилни и стационарни, а единственото условие е,
че нарушението е установено от самото техническо средство в отсъствие на
контролен орган и нарушител. Логичното тълкуване на този текст предполага,
че при установяване на нарушението, контролният орган (дори да се приеме,
че присъства на място) не спира движещият се автомобил и не му съставя
АУАН, т.е. изключва се човешкият фактор, както от страна на контролния
орган, така и на нарушителя. Различно от изложеното тълкувание, води до
нелогичната интерпретация, че се издава електронен фиш и се санкционира
лице, без да е налице извършител, което противоречи както на правната, така
3
и на житейската логика.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол TRF 1 - M с радар с идент. № 504, надлежно калибрована, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Според решаващия съдебен състав на първо място безспорно е
установено по делото, че на конкретния пътен участък е наличен ограничаващ
скоростта на движението знак В-26, въвеждащ задължителна максимална
скорост на движение от 50 км./ч. В случая не е задължително и наличието на
указателна табела даваща разяснение, че на този участък се извършва контрол
на скоростта на движението.
От съдържащият се в делото доказателствен материал може да се
направи обоснован извод, че на посочените в обжалвания фиш, дата, час и
място, жалбоподателят е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно, както правилно е посочено там – чл. 21 ал.2 от ЗДвП,
като вместо със скорост от 50 км.ч. се е движил със скорост от 106 км./ч. или
е превишил максимално допустимата скорост с 56 км.ч. поради което
подлежи на санкция на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП в размер на 650
лева. В случая АНО е наложил именно предвидената в цитираната разпоредба
глоба, поради което не се налага нейното изменение.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като
автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на
нарушението. Съгласно разпоредбата на, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
4
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а
друго лице, съгласно разпоредбата на, след получаване на електронния фиш,
жалбоподателят е следвало в 14 - дневен срок да подаде писмена декларация
до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В настоящия случай в изпълнение разпоредбата на
наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по, като в същия изрично е
указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо
декларация, жалбоподателят е подал жалбата, предмет на настоящото
производство, т.е. той не се е възползвал от предоставената му законова
възможност. С оглед на това законосъобразно е ангажирана неговата
отговорност.
Видно от протокола за използване на АТСС на 23.11.2020 г. и справката
от ОПП-СДВР е категорично установено, че процесната мобилна система е
била настроена преди започване на функционирането й единствено за
заснемане на нарушения, осъществени в платното за движение в посока от гр.
София към ГКПП - Калотина (или посока за задействане приближаващ),
където се е движил и процесният автомобил. В този смисъл наличието на
заснет друг автомобил в насрещното платно за движение не оказва никакво
влияние върху функционирането на процесното АТСС. В този смисъл е
безспорно установено, че измерената скорост н движение е именно на
процесния лек автомобил л.а. „Мерцедес”, модел „Ц 200“, с рег. № ..............
При анализа на данните от снимковия материал се установява, че при
измерване на скоростта, автомобилът се е намирал в посоката на движение,
която е била зададена и на радара. Доколкото от протокола за използване на
АТСС е видно, че радарът е бил настроен за заснемане единствено на
автомобили в посока на движение от гр. София към ГКПП - Калотина, то и
законосъобразно е била измерена скоростта на движение именно на
процесния л.а. марка „Мерцедес”, модел „Ц 200“, с рег. № ............., а не на
насрещно движещо се МПС.
За прецизност следва да се отбележи, че не е налице несъответствие
между установената скорост на движение и тази за която е санкциониран
нарушителя. Посочената в ЕФ скорост е редуцирана съобразно трайната и
5
ноторно известна практика на наказващия орган от установената скорост да
бъде приспаднато допустимото отклонение от 3% което винаги е в полза на
водача, поради което и в обжалвания фиш е посочена скорост с 3 км. по –
ниска от реално установената.
С тези аргументи обжалваният електронен фиш, следва да бъде
потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.
Предвид изхода от спора и с оглед направеното в срок искане с
основание чл.63д, ал.3 ЗАНН, жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева съобразно чл.24 НЗПП. За да определи
размерът на присъденото възнаграждение, въззивната инстанция взе предвид,
че делото не представлява правна и фактическа сложност и процесуалният
представител на въззиваемата страна е представил писмена защита, но не се е
явявал в открити съдебни заседания.
С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К”, № 4657254, издаден от
ОДМВР София, с който на Б. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес в гр. ............., за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП, за това, че на 23.11.2020 г. в 15.38
часа на път І-8, 14 км. с посока на движение от гр. София към ГКПП -
Калотина, като водач на МПС – л.а. „Мерцедес”, модел „Ц 200“, с рег. №
............. при ограничение на скоростта за движение от 50 км.ч. въведена с
пътен знак В-26, се движел със 106 км./ч. (или с превишение от 56 км./ч.),
като скоростта, датата и часа са фиксирани с АТСС TFR 1 – M № 504, на
основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2, т. 6 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 650 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6