Р Е
Ш Е Н
И Е №85
гр. София, 13.06.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 175 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
В.В.Г. ***, с ЕГН **********, е предявил срещу „З.К.Л.И.”
АД, ЕИК ********* обективно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим
на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./, предявен като частичен
за сумата от 100 000 лева и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД –
за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева от общо дължимо такова в
размер на 200 000 лева, за причинени му неимуществени вреди – душевни болки и
страдания, стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
ранимост, вътрешна опустошеност, остра стресова реакция и душевно разстройство,
настъпили вследствие на смъртта на неговия брат – близнак Валентин В.Г.,
причинена при ПТП, настъпило на 12.09.2014 год. на второкласен път № SFО2171
/посока от гара С. към първокласен път № 6/ на
урегулирано с пътни знаци „Т”-образно кръстовище, образувано между ПП № 6, в
зоната на км.15+125м /землище на с. С.,
Софийска област/ и второкласен път № SFО2171, по вина на А.Г.Л. с ЕГН **********
– водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ, със
застрахователна полица № 22113002987706 за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 31.12.2013 год. до
30.12.2014 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на
увреждането, 12.09.2014 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.09.2014 год., била причинена
смъртта на неговия брат – близнак В. В.Г. с ЕГН **********,
вследствие на което търпи неимуществени вреди.
Твърди, че с присъда №
124/19.10.2016 год., постановена по НОХД № 606/2016 год. на СОС, влязла в
законна сила на 10.10.2017 год., подсъдимият А.Г.Л. с ЕГН ********** е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.„б“,
предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на
описаните в и.м. дата и място – на 12.09.2014 год. на второкласен път № SFО2171 /посока от гара Саранци към
първокласен път № 6/ на урегулирано с пътни знаци „Т”-образно кръстовище, образувано
между ПП № 6, в зоната на км.15+125м /землище на с. С., Софийска област/ и
второкласен път № SFО2171, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ, нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно – чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП,
като деянието било извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в
кръвта 1.2 на хиляда и по непредпазливост причинил смъртта на В. В.Г..
Твърди се, че причината за
настъпването на смъртта на В. В.Г. били множеството
несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Твърди се, че за лекия
автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ, е била сключена със „З.К.Л.И.”
АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна
полица № 22113002987706, валидна от 31.12.2013 год. до 30.12.2014 год. – към
датата на ПТП, 12.09.2014 год., което ангажира отговорността на ответника за
обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че преживява
изключително тежко смъртта на своя брат – близнак В.. Между двамата приживе
съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Със смъртта на В. животът му
коренно се променил – семейната хармония изчезнала, заменена от мъка, отчаяние
и безнадеждност. Прекъсната била връзката между братя – близнаци, която е не само
биологична, но и дълбока емоционално.
Ищецът сочи, че изживява
стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна
опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията с
другите и живота като цяло. Загубил е брат си като емоционално присъствие,
опора в живота им и надежда за сигурност на бъдещето си. Поради загубата на
близкия му човек ищецът развил остра стресова реакция и душевно разстройство.
Ответникът оспорва предявения иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ по основание и размер. Сочи, че от заявените с исковата молба фактически
твърдения не се установява, че ищецът следва да получи парична сума за
обезвреда на неимуществени вреди поради възникнала особена близост с
пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с близките на
пострадалия. Не се твърди ищецът да няма близки – съпруга, деца или поради
житейски обстоятелства да е имал отношения на особена близост, които да
обосновават житейска връзка, различна от обичайната между братя. Не се твърди и
настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което ищецът
и пострадалият да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните
между братя, поради което оспорва твърденията връзката между братя – близнаци
да е от естество, за което да липсва рационално обяснение и да е особено
засилена.
Ответникът оспорва твърденията
за механизма на ПТП и за извършено от водача на лекия автомобил „Опел“
нарушение на посочените в исковата молба правила за движение по пътищата.
Ответникът прави възражение по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на
пострадалия, който е извършил нарушение на разпоредбите на чл.16, ал.1, т.1,
чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДП, с което е създал предпоставките и е улеснил
настъпването както на транспортния инцидент, така и за възникването на
телесните травми, от които е настъпил летален изход. Твърди се, че леталният изход
за пострадалия Г. е настъпил вследствие на неговото виновно поведение, изразило
се в нарушаване на посочените правила за движение по пътищата, като тези
нарушения са обусловили тежестта на травмите и са способствали за настъпване на
смъртта на пострадалия.
Сочи се, че в случай на
движение на водача Г. със скорост, съответна на разрешената в конкретния пътен
участък, то двете превозни средства биха се разминали безконфликтно, респ. – за
водача на мотоциклета е съществувала възможност за спиране, а отделно – при
осъществяване на удар със скорост, приблизително равна на разрешената в
участъка на ПТП, травмите за пострадалия биха били значително по-леки, като не
биха настъпили такива, които са установени след ПТП и са обусловили настъпилия
летален изход. Поддържа се, че пострадалият е управлявал превозното средство
мотоциклет марка „Сузуки“ с превишена за участъка и конкретните пътни условия
скорост, което е в причинна връзка с настъпването на транспортния инцидент.
Поради движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, характера и
интензивността на движението, ограниченията на скоростта за движение в
участъка, както и с наличната предупредителна пътна сигнализация, пострадалият
се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на транспортния
инцидент и настъпването на травми. Твърди се, че произшествието е било
предотвратимо за пострадалия като водач на мотоциклет в случай на управление на
превозното средство със съобразена с пътните условия скорост.
Сочи се, че пострадалият е
съпричинил осъществяване на произшествието и настъпване на вредите поради
навлизане и движение в насрещната за движението му пътна лента, без да извършва
изпреварване или заобикаляне, като се сочи, че в случай на спазване от страна
на пострадалия на правилото за движение да се движи най-вдясно на пътната
лента, двете превозни средства биха се разминали безконфликтно.
Оспорват се всички твърдения в
и.м. за неимуществени вреди, които да са възникнали за ищеца и да са в причинна
връзка с осъществяване на процесното произшествие, както и твърденията относно
тяхното естество, проявление и период на търпене извън житейски нормалната
реакция на скръб. Оспорват се твърденията, че в причинна връзка с
произшествието при ищеца е възникнала остра стресова реакция и е настъпило
душевно разстройство, тъй като за установяване на заявените твърдения не са
налични медицински документи за извършени прегледи от психиатър след датата на
ПТП и за диагностициране на психично заболяване.
Ответникът оспорва и размера
на предявения иск като несъобразен с принципа за справедливост съгл. чл.52 от ЗЗД. Сочи и че претендираното обезщетение е прекомерно и по аргумент от
възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на
пострадалия, както и поради момента на настъпване на транспортния инцидент.
Твърди, че поради отдалечеността във времето на настъпване на смъртта и момента
на предявяване на претенцията – повече от четири години след настъпване на
произшествието, житейски логично и обосновано е ищецът да търпи по-малки като
интензитет негативни изживявания в по-късен момент. Отделно намира размера на
предявения иск като прекомерен и в противоречие с §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ
(обн., ДВ, бр.101/2018 год.), съгласно който до влизането в сила на наредбата
за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ – какъвто е
настоящият случай, се определя в размер до 5 000 лева.
Оспорва се и претенцията за
присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, като се прави
възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.„в“, предл. 2-ро от ЗЗД по
отношение на претенцията за лихва, считано от датата на настъпване на
произшествието до датата на предявяване на прекия иск срещу застрахователя.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
С определение от 15.01.2019 год. съдът
по искането на ответника, направено с отговора на исковата молба, на осн.
чл.219, ал.1 от ГПК е конституирал А.Г.Л. ***, с ЕГН **********, като помагач
на ответника.
Третото лице – помагач на ответника
чрез пълномощника си адв. З.Р. – К. от САК намира предявения иск за завишен и
несъобразен с установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат от
действията на пострадалия, съставляващо основание за редуциране на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от приложеното към настоящото
дело НОХД №
606/2016 год. на СОС, с присъда № 124/19.10.2016 год.,
влязла в законна сила на 10.10.2017 год., подсъдимият А.Г.Л. с ЕГН ********** е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.„б“,
предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на
12.09.2014 год. на второкласен път № SFО2171 /посока от гара Саранци към
първокласен път № 6/ на урегулирано с пътни знаци „Т”-образно кръстовище,
образувано между ПП № 6, в зоната на км.15+125м /землище на с. Саранци,
Софийска област/ и второкласен път № SFО2171, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С
3750 ХВ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.50, ал.1 от
ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП, като деянието било извършено в пияно състояние – с
концентрация на алкохол в кръвта 1.2 на хиляда и по непредпазливост причинил
смъртта на Валентин В.Г., с ЕГН **********,
като на осн. чл.343,
ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 и чл.54 от НК е бил осъден на наказание лишаване от
свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от
пет години и на осн. чл.343г от НК му е било наложено
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
години.
Видно от мотивите към присъдата на наказателния съд,
обвързваща с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящия, разглеждащ
гражданските последици от деянието, прието е, че на 12.09.2014 год. около 09.30
часа В. В.Г., Х. Г. А. и Т.Т. Д. тръгнали на море с мотоциклетите си от гр. С. за с. С.. Тримата
решили да пътуват по ПП № 6 от републиканската пътна мрежа. Движили се в
дясната пътна лента на ПП № 6 в посока от гр. С. към гр. П., един зад
друг. Най-отпред бил свидетелят Х. Г. А., управлявайки своя мотоциклет
марка „Кавазаки“, зад него бил свидетелят Т. Т. Д., управлявайки мотоциклета си
марка „Хонда“, а най-отзад бил В.В.Г., управлявайки мотоциклета
си „Сузуки GSX R 600“ с ДК № СА 2153 А. При приближаване към кръстовището с
път, водещ към гр. Е. П., тримата намалили скоростта
на управляваните от тях мотоциклети, като се движили с около
Движейки се в дясната лента,
със скорост от
По същото време по общински
път втора категория № SF02171 към първокласен път № 6 се приближавал лекият
автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ, управляван от А.Г.Л.. Платното за движение по общинския път е било двупосочно,
с широчина
Движейки се по общинския път втора категория № SF02171
с автомобила си, Л. навлязъл в „Т“ – образното кръстовище без да спре на пътен
знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, със скорост
около
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от
неоспореното от страните и прието от съда като обективно и пълно заключение по
допуснатата по настоящото дело комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, със
следната разлика – заключението на КСМАТЕ е категорично, че скоростта
на мотоциклета в зоната на ПТП е била не по-ниска от
С
оглед на горното и в отговор на третата от поставените задачи /в коя пътна лента
и къде спрямо границите й се е движел мотоциклетът непосредствено преди удара;
в случай, че мотоциклетът се е движел възможно най-вдясно на пътната лента,
предназначена за неговата посока на движение, ще се пресекат ли треакториите на
двете превозни средства/, експертизата сочи, че към момента
непосредствено преди удара мотоциклетът „Сузуки“ се е движил в зоната на лявата
част на неговата лента за насрещно движение; горното се допълва и с отговор на
в.л. на поставени въпроси в с.з. на 14.05.2019 год. – мотоциклетът не само че
се е движил в насрещната на него лента, но и в крайната й, най-далечна част. При условие, че мотоциклетът
се е движил възможно най-вдясно на пътната си лента, което експертизата приема
на около
- мотоциклетът, движейки се със скорост от
- при движение на мотоциклета със скорост от
КСМАТЕ
сочи, че ако мотоциклетът се е движил с разрешената за конкретния пътен участък
скорост, при удара в лекия автомобил и последвалото движение на тялото на
пострадалия, като се отчете наличието на специалното облекло с протектори на
водача, със сигурност уврежданията, които би получил, щяха да бъдат по-леки и
вероятността да бъде избегнат леталния изход – много голяма.
Видно
от представеното от ищеца удостоверение за родствени връзки изх. №
РОК-19ВК08217/1/ от 20.02.2019 год., издадено от Столична община, р-н О. К., починалият при описаното ПТП
В. В.Г. с ЕГН ********** е брат – близнак на ищеца В.В.Г. с ЕГН **********.
От представената с и.м.
справка от 16.09.2015
год. от база
данни на информационен център към Гаранционен фонд се установява, че за автомобила с ДК № С 3750
ХВ, управляван при ПТП от А.Г.Л., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица № 22113002987706, валидна от 31.12.2013 год. до
30.12.2014 год. – към датата на ПТП, 12.09.2014 год.
За установяване на твърдените в
исковата молба неимуществени вреди с определението си по чл.374 от ГПК съдът е допуснал
събиране на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели – Диана
Арсенова Павлова, на 66 години и Петър Г. Ангелов, на 32 години, и двамата без родство с ищеца.
Свидетелката Диана Павлова е
била дълги години съсед на семейството на ищеца в гр. С.,
жк „О.
К.”
– там живеели братята – близнаци В. и В. с родителите си и още един техен брат. Близнаците били неразделни,
правели всичко заедно, ремонтирали автомобили, поправяли покриви. В момента
ищецът не живеел там, тъй като създал семейство, имал малко дете и живеел в
апартамента на баба си зад баня
„Мадара”. Свидетелката споделя случай, при който Валентин, когато бил на
15 години, си счупил крака и за него се грижил брат му В., а тя им дала
инвалидна количка. Сочи, че петимата – семейството на В. и В., били невероятно семейство и не са имали
никакви конфликти помежду си.
След смъртта на брат си
ищецът рядко идвал в жилището на родителите му в „Овча Купел” – там била стаята на брат му и не искал да я
посещава. След произшествието В. не й говорил
нищо, бил се затворил в себе си.
Свидетелят П. А. също живее в жк „О. К.” в гр. С.. Познавал близнаците В.
и В.,
тъй като били заедно в една компания. Братята били неразделни, непрекъснато
заедно. Заедно работили – ремонтирали автомобили, покриви, били като „един
човек с четири ръце“. И понастоящем В. се занимавал с това, но след смъртта на
брат си не правил нещата със същия заряд. Преживял много тежко загубата на В., за което св. А. има преки впечатления –
работил в погребална агенция и видял В. непосредствено след трагичния случай –
„След инцидента не мога да опиша какво му беше на В., с една дума не беше
човек. Това до ден-днешен се вижда в очите му, че тъгата не е отминала.“.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015
год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор с полица № 22113002987706 от 31.12.2013 год./ е уредено правото на пряк иск
в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както
и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай с оглед
приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с
приложената по делото влязла в сила на 10.10.2017 год. присъда № 124/19.10.2016
год. на СОС, постановена по НОХД № 606/2016 год. – относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното
следва, че зачитайки така постановената присъда на наказателния съд, настоящият
съдебен състав следва да приеме за установени : първо, извършеното виновно от А.Г.Л.
с ЕГН ********** деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.„б“,
предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилата
като пряк резултат от ПТП смърт на В. В.Г. с ЕГН **********, брат –
близнак на ищеца В.В.Г..
Съгласно приетото с т.1 от ТР
№ 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969
год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва
да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства
и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
Съгласно приетото в ТР № 1/2018
год. особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС
№ 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания.
От събраните в хода на
производството по делото гласни доказателства по несъмнен начин бе установена
съществувалата между братята – близнаци В.В.Г. и В.В.Г. трайна и дълбока емоционална
връзка и причинените от смъртта на В. продължителни душевни болки и
страдания на преживелия брат – налагащи извода, че ищецът е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен дават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год.
Свидетелите Д. П. и П. А. са единни, че приживе близнаците са били неразделни /били
като „един човек с четири ръце“/, работили заедно, грижили се един за друг,
включително при здравословни проблеми /св. П./. Ищецът преживял изключително тежко
загубата на брат си /„не мога да опиша какво му беше на В., с една дума
не беше човек“ – св. А./,
а не може да преодолее загубата и до днес /„до ден-днешен се вижда в очите му,
че тъгата не е отминала.“/.
Освен така установената
активна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – в качеството му на лице извън кръга на лицата, посочени в
ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969 год., създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, чиято смърт му е причинила продължителни болки
и страдания, по делото бе установен и последният елемент от фактическия състав
за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – обстоятелството, че за
автомобила с ДК № С 3750 ХВ, управляван при ПТП от А.Г.Л., е била сключена със „З.К.Л.И.”
АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна
полица № 22113002987706, валидна от 31.12.2013 год. до 30.12.2014 год. – към
датата на ПТП, 12.09.2014 год., което ангажира отговорността на ответника за
обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
При определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът намери за основателно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за редуциране на размера на
същото поради установеното по делото съществено съпричиняване на вредоносния
резултат от действията на пострадалия.
Установено бе, че смъртта на Валентин Г. е пряк резултат от участието му в
ПТП, причинено от водача на л.а. „Опел“, но и че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия. За
да е налице последното, необходимо е конкретното поведение на пострадалия пряко
да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП, а горното по несъмнен
начин бе установено от заключението по КСМАТЕ, неоспорено от страните. Видно от
последното, непосредствено преди сблъсъка между мотоциклета с лекия автомобил В. Г. е
управлявал мотоциклета си с изключително висока скорост – не по-ниска от
От друга страна, безспорно бе установена и вината на деликвента А.Г.Л. за причиненото от него ПТП – с оглед постановеното в присъдата на наказателния съд и приложението на чл.300 от ГПК. Същият е могъл да избегне сблъсъка, ако бе спазил законово вменените му задължения в качеството му на водач на МПС, участник в движението, регламентирани в чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП –
- „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство.“;
- „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.“.
Преценявайки горните обстоятелства, при които
е настъпило ПТП, настоящият състав приема, че и двамата водачи на МПС – на
лекия автомобил и на мотоциклета, са виновни и са допринесли в еднаква степен
за настъпването на вредоносния резултат – сблъсъкът е бил изцяло предотвратим
от водача на лекия автомобил, който
– ако в зоната на кръстовището, движейки се по път без предимство, бе пропуснал
да премине движещия се по пътя с предимство мотоциклет; сблъсъкът е бил предотвратим и от водача на
мотоциклета, ако се бе движил с
максимално допустимата в този пътен участък скорост и без да навлиза в
насрещната лента за движение. Предвид изложеното
настоящият състав приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в
размер на 50 %, съставляващо основание за намаляване отговорността на прекия
причинител, респ. на застрахователя по предявения срещу него пряк иск, което съгласно
чл.51, ал.2
от ЗЗД следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди и неговото редуциране наполовина.
При определяне размера на обезщетението съдът
не следва да прилага разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за
застраховането (ДВ, бр.101/2018 год., в сила от 07.12.2018 год.), съгласно
която до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по
чл.493а, ал.2 от КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ – какъвто е настоящият случай, се определя в
размер до 5 000 лева. Настоящият иск е предявен на 30.08.2018 год., т.е. в
периода между 21.06.2018 год. – 07.12.2018 год., а с разпоредбата на §96, ал.3
от ПЗР на ЗИД на КЗ е придадено обратно действие на правилото на §96, ал.1,
което следва да се прилага и за висящи производства, каквото е и настоящото.
Последната разпоредба обаче не може да бъде приложена доколкото влиза в
противоречие с постановено по преюдициално запитване решение на Съда на
Европейските общности, което съгласно чл.633 от ГПК е задължително за
съдилищата в Република България – Решение на Съда (втори състав) от 24.10.2013
год. по дело C-277/12 (Vitalijs Drozdovs срещу Baltikums AAS).
Съгласно чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО
от 16.09.2009 год. на Европейския парламент и на Съвета относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка –
„Без да се засягат всякакви по-високи
гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка
изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните минимални суми : а) в случай на телесно увреждане – минимална застрахователна сума 1 000 000 евро
за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите;
б) в случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите.“
Цитираното по-горе Решение на СЕС по
дело C-277/12 е постановено във връзка с тълкуването
на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 год.
относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и
член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5/EИО на Съвета от 30.12.1983 год.
за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със
застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства. С решението по втория от поставените за тълкуване въпроси е
постановено, че –
„Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“
при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.“
Доколкото решението на Съда не съдържа
дефиниция на понятието „близки членове на семейството“, за да се прецени дали този кръг лица изключва
лицата по чл.493а, ал.4
от КЗ – лица, които не са : съпруг или лице, с
което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете,
включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или
отглеждащ, следва да се отчете следното :
Посочените в ал.4 лица
/извън кръга на лицата по ал.3/, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, са тези, създали трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Именно това са лицата,
неизчерпателно посочени със същата формулировка и в т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год.
на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год.
Видно от мотивите към ТР № 1/21.06.2018
год., Общото
събрание на трите колегии на ВКС е приело, че с оглед преценката, че има основание да се изостави възприетото от Пленума на
ВС изчерпателно определяне на лицата с право на обезщетение, следва да се
съобразят и произтеклите от присъединяването на Република България към
Европейския съюз задължения за синхронизиране на българското законодателство с
европейското, по-конкретно – освен сочената по-горе Директива 2009/103/ЕО, така
и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 год.
за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Съгласно чл.16 от последната държавите-членки гарантират, че в хода на
наказателното производство жертвите имат право да получат решение за
обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен
ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в
друго производство. Понятието „жертва“ е дефинирано в чл. 2, § 1, буква „а“,
според който за целите на Директивата „жертва“ означава физическо лице, което е
претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или
икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление, и членовете на
семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са
претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. В чл.2, § 1, буква „б“, като
„членове на семейството“ са посочени съпругът/та, лицето, което живее с
жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство,
роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица.
Съпоставяйки горното, съдът намира, че очертаният с
горната дефиниция за „членове на семейството“ кръг лица включва както лицата,
изчерпателно изброени в чл.493а, ал.3 от КЗ, така и тези, неизчерпателно
посочени в чл.493а, ал.4 от КЗ, респ. в т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС.
Очевидно и лицата, сочени в Решение на СЕС по дело C-277/12 като „близки
членове на семейството“, попадат в дефиницията, дадена в чл.2, § 1, буква „б“
на Директива 2012/29/ЕС, като спорен е единствено въпросът дали допълнително
използваното определение „близки“ може да стесни този кръг и как.
Съдът приема, че определението „близки“ като връзка между членовете на едно
семейство не е формален белег, който ясно и категорично да стесни кръга от
лицата по чл.2, § 1, буква „б“ – като дефинирана степен на родство например,
нито постановеното с Решението на СЕС от 24.10.2013 год. по дело С-277/12 има
тази цел. Така използваното понятие „близки“ в горното решение се доближава
максимално като смисъл и контекст до формулировката
в т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год. за лица, създали трайна и дълбока емоционална връзка помежду си, поради което роднините по пряка линия от втора степен, братята и сестрите и издържаните лица – ако
установят съществуването на тази трайна и дълбока връзка, са от кръга на
лицата, за които Решението на СЕС от 24.10.2013 год. по дело С-277/12 изключва
възможността с национална правна уредба
да бъдат лимитирани присъжданите им обезщетения за претърпени
неимуществени вреди до размер, по-малък от сочения в член 1, параграф
2 от Втора директива 84/5, кодифицирана
с Директива 2009/103/ЕО – минимална
застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие /чл.9,
ал.1, сочен по-горе/. Доколкото §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ лимитира за този кръг лица присъжданото обезщетение
до размер от 5 000 лева, то законовата разпоредба е в пряко противоречие с
постановеното по преюдициално запитване
цитирано решение на Съда на Европейските общности, поради което в случая
националната правна уредба следва да остане неприложена.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, което понятие не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на
размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за
неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV
г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение
№ 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение №
124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата
на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение
№ 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на
обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото
деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай
неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания,
търпени от ищеца, преживелият брат – близнак на починалия Валентин В.Г..
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко
благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от
друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи
по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха
установени от показанията на свидетелите Д. П. и П.А. – ищецът е преживял изключително тежко загубата на своя близък, с когото
са поддържали непрекъснати контакти и са имали близки човешки взаимоотношения.
Съдът отчита както вида на родствената връзка между починалия и ищеца –
последните са близнаци, така и особено болезнено изживяната загуба от страна на
последния. В заключение и съобразно
установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът
намери, че за
репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно
възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която
ответникът следва да заплати на ищеца, е в размер на 160 000 лева. Същата, съобразно изложеното по-горе относно
основателността на възражението на ответника по чл.51,
ал.2 от ЗЗД за редуциране на размера на обезщетението поради установеното по
делото съществено съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия
– в размер на 50 %, следва да бъде намалена наполовина – в размер на 80 000 лева, която
сума съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ по предявения като частичен пряк иск за сумата от 100 000 лева, при
пълен размер на иска от 200 000 лева. За разликата от присъдения размер от
80 000 лева до предявения му частичен размер от 100 000 лева искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Тъй като отговорността на
застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия
причинител на непозволеното увреждане, на ищеца се дължи и законна лихва върху
обезщетението от датата на увреждането – 12.09.2014
год., в който
момент съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила изискуемостта на вземането. С
оглед обаче направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност
по чл.111, б.„в“, предл. 2-ро от ЗЗД по отношение на претенцията за лихва,
считано от датата на настъпване на деликта, съдът следва да присъди на ищеца
законна лихва върху така присъдената главница за периода след 30.08.2015 год. –
три години преди предявяване на иска, като отхвърли иска за присъждане на
законна лихва върху главницата за периода от 12.09.2014 год. до 30.08.2015 год.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то с оглед
изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска
от 3 200 лева. По делото не са направени разноски от бюджета на съда.
Тъй като, видно от
представения по делото договор за правна помощ от 04.03.2019 год., сключен
между ищеца и Адвокатско дружество „Ч., П.и И.“, същият е за оказване на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2
от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – в размер на 3 516 лева с начислен ДДС
/минималният размер по чл.7, ал.2, т.5 при интерес от 80 000 лева/, като
осъди ответника да заплати тази сума на адвокатското дружество.
Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева,
което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто,
доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от
съда възнаграждение е в размер на 450 лева. Тъй като ответникът е направил разноски по делото в
размер на 700 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещи лица по КСМАТЕ, то
с оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3
и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да му заплати сумата от 230 лева,
съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. –
приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „З.К.Л.И.” АД,
ЕИК ********* да заплати на В.В.Г. ***,
с ЕГН **********, сумата от 80 000
лева /осемдесет хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – душевни болки и страдания,
стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна
опустошеност, остра стресова реакция и душевно разстройство, настъпили
вследствие на смъртта на неговия брат – близнак В. В.Г., причинена
при ПТП, настъпило на 12.09.2014 год. на второкласен път № SFО2171 /посока от
гара Саранци към първокласен път № 6/ на урегулирано с пътни знаци „Т”-образно
кръстовище, образувано между ПП № 6, в зоната на км.15+125м /землище на с. С., Софийска област/ и второкласен път № SFО2171, по
вина на А.Г.Л. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Опел”, модел
„Корса” с ДК № С 3750 ХВ, със застрахователна полица № 22113002987706 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника,
валидна от 31.12.2013 год. до 30.12.2014 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.08.2015 год. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
като частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата до предявения му частичен размер от
100 000 лева /при пълен размер на иска от 200 000 лева/ и предявения
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД в частта
му за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 12.09.2014 год. до 30.08.2015 год.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 3 200 лева /три хиляди и двеста лв./, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ със
седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ ********, сумата от 3 516 лева /три хиляди петстотин и
шестнадесет лв./,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК В.В.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ******** сумата от 230 лева /двеста и тридесет лв./, съставляваща определено от
съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК и направени разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при
участието на А.Г.Л. ***, с ЕГН **********, в качеството му на трето
лице – помагач на ответника „З.К.Л.И.” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :