№ 213
гр. Поморие, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20232160100259 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано предявен от К. Л. Л. с ЕГН
**********, действаща в качеството си на майка и законен представител на
малолетното дете Л. Х. Д., срещу Х. М. Д. с ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 150 СК, за изменение на присъдената с влязло в сила Решение
№ 64/13.09.2021 г. по гр.дело № 429/2021г. по описа на Районен съд –
Поморие, в полза на детето месечна издръжка от 250 лв. на 400 лв.
По твърдения в исковата молба, с влязло в сила Решение №
64/13.09.2021г., постановено по гр. дело № 429/2021г. по описа на РС
Поморие, ответникът Х. М. Д. е осъден да заплаща на малолетното си дете Л.
Х. Д. с ЕГН **********, роден на 10.05.2012г. в гр. Бургас, чрез неговата
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на по 250 лева,
платима до 5-то число на текущия месец, до навършване на пълнолетие на
детето.
Ищцата сочи, че от определяне на издръжката до този момент е изминал
значителен период от време – 2 години, като са променени както социално
икономическите условия така и социално-битовите потребности на детето.
Твърди, че същото се обучава в СУ „Иван Вазов“ гр. Поморие и се
нуждае от все повече средства, които да покриват неговите разходи.
Посещава целодневна форма на обучение, а ищцата заплаща храна в
училището. Л. поддържа и карта за мобилен телефон, за да има връзка с
детето постоянно, като месечният абонамент е на стойност около 20 лева. В
тази връзка твърди, че за периода 17.01.2022г. до 15.03.2023г. е заплатила
сумата от 255,63 лв. В допълнение сочи, че детето е с крехко здраве, тъй като
1
е диагностицирано с предсърдно-камерен септален дефект през 2015г., за
което му е направена операция. След операцията се налага здравословното му
състояние да се следи редовно, което изисква чести пътувания за прегледи в
гр. София. Твърди се, че тези пътувания и прегледи допълнително натоварват
бюджета, необходим за отглеждането на детето. В допълнение се сочи, че за
Л. са необходими и средства за дентално лечение.
Ищцата излага, че ответникът е в трудоспособна възраст, няма други
алеаторни задължения за даване на издръжка, не полага непосредствени
грижи за детето, но и не контактува с него редовно. Не го посещава в
предоставените му дни за лични контакти. Заплаща определената му от съда
издръжка с голяма закъснение, като понякога дори минават повече от 40 дни
без да е предоставил средства за издръжката на детето и за нея става трудно
да покрие всички разходи. Гореизложеното мотивира ищцата да депозира
настоящата искова молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба. В същия се сочи, че
Х. Д. отскоро е започнал работа в чужбина, но приходите които получава не
са големи, а има да погасява кредити, поради което няма възможност да
заплаща претендираната от ищцата издръжка, Твърди се, че ответникът няма
собствени имоти, МПС или налични суми по банкови сметки. Работата му не
е на постоянен договор, поради което не може да разчита на постоянен и
сигурен доход. Сочи се, че и към момента ответникът изпитва затруднения да
заплаща дължимата издръжка от 250 лв., като се случва да забави плащането
до няколко месеца. Твърди се, че Д. се чува редовно с детето си, интересува
се от него и от здравословното му състояние, като желае да задоволява
всичките му потребности, но това е свързано с неговите финансови
възможности, които към момента са ограничени.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат изразените позиции по спора.
Контролиращата страна ДСП – Поморие не изразява становище по
делото, извън изложеното в депозирания по делото социален доклад.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени
обстоятелствата, че страните са родители на детето Л. Х. Д. с ЕГН
**********, както и че с влязло в сила Решение № 64/13.09.2021г.
постановено по гр. дело № 429/2021г. по описа на РС Поморие, бащата е
осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 250 лв. Не се
спори, че към датата на подаване на искова молба детето не е навършило
пълнолетие, както и че майката упражнява родителските права.
От представените по делото Приходни касови ордери се установява, че за
детето Л. Х. Д. са заплащани такси за посещаване на занятия по английски
език в Школа по английски език, за периода от 28.09.2021г. до 08.05.2023г. За
целия период е заплатена сума в общ размер на 1943 лв.
2
Видно от представените Фискални бонове (л. 14-16), за периода от
17.01.2022г. до 13.06.2023г. са заплатени такси за мобилен телефон с
клиентски номер ********* в общ размер на 295,63 лв.
От представените Фискални бонове (л. 18-27) се установява, че за
периода от 14.01.2022г. до 02.06.2023г. са закупени лекарства в общ размер
на 606,11 лв.
От представените по делото фактури от лечебни заведения се установява,
че за детето са заплатени 250 лв. за прегледи в гр. София, както и 300 лв. за
поставяне на зъбни шини. Установява се, че са заплатени и суми за гориво в
размер на 423,84 лв.
По делото са представени и разходни документи, удостоверяващи, че за
периода от 09.06.2022г. до 04.04.2023г. за детето са направени разходи за
задоволяване на личните му нужди, извън разходите за храна, които разходи
са в общ размер на 670,49 лв.
От представени по делото медицински документи се установява, че
детето Л. Х. Д. е диагностицирано с кардиологично заболяване, което е
довело до извършване на операция на три годишна възраст. 8 години след
операцията на детето продължава да се назначава поддържащо
медикаментозно лечение. От протокол от направено изследване на
14.03.2023г. е видно, че за детето следва да се спазва стриктна профилактика
с бактерицидни антибиотици, а състоянието му следва да се контролира всяка
година.
От амбулаторен лист (л. 34) е видно, че на 03.04.2023г. за детето Л. е
установен хиперсилитет във всички стави, наличие на пес планус, по-
изразено в дясно, като терапията която следва да се приложи е ортопедични
стелки.
От представените Фискални бонове е видно, че са закупени детски дрехи
в периода от 02.05.2023г. до 07.06.2023г. на обща стойност от 706 лв., а за
рождения ден на детето в периода от 06.05.2023г. до 10.05.2023г. са
направени разходи от 223,39 лв.
От получената по делото информация от ТД на НАП Велико Търново се
установява, че ответникът е работил по трудово правоотношение в периода
от 01.01.2022г. до 31.10.2023г. общо в продължение на 6 месеца и то само
през 2022г., като след месец ноември 2022г. същият не се е полагал труд по
трудово правоотношение.
По делото е разпитан един свидетел в полза на ищцовата страна –
Димитрина Л. Л., сестра на ищцата. В показанията си свидетелката сочи, че
детето се отглежда от неговата майка, която полага всички необходими за
него грижи. Същата няма редовни приходи, тъй като е масажист и реализира
доходи, когато има клиенти. Свидетелката твърди, че детето ежегодно следва
да бъде водено на прегледи в София, както и профилактично в Бургас, като
всички разходи свързани с това се поемат само от майката. Бащата от своя
страна не вижда детето, не го търси и не спазва режима на лични отношения.
От представения по делото социален доклад се установяват
обстоятелствата, които ищцата е посочила в исковата молба и които се
установяват от горепосочените писмени доказателства.
3
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Основателността на претенцията за изменение размера на издръжката,
заплащана от родителя, който не упражнява родителски права, е обвързана с
пълно и главно доказване на настъпило трайно съществено изменение в
обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, в това
число нуждите на детето и размера на необходимите разходи за тях, както и
възможностите на дължащия издръжка родител.
Съблюдавайки обичайната житейска логика следва да се приеме, че
нормалните разходи за отглеждането на дете на дневна, месечна и годишна
база нарастват правопропорционално на неговата възраст.
В настоящия случай от датата на определяне на актуалната издръжка в
размер на 250 лв. с Решение № 64 / 13.09.2021. на РС Поморие, до датата на
завеждане на настоящата искова претенция е изминал период от две години.
Според съда този период е напълно достатъчен за да настъпят трайни и
съществени изменения в нуждите на момчето Л., особено предвид факта, че
същият е във фаза от своето порастване, характеризираща се с висока степен
на физическо, умствено и социално развитие. Напредващата възраст на
детето налага наред с разходите, които са взети предвид при определяне на
настоящия размер на издръжката, отглеждащият родител да извършва и
допълнителни разходи за актуални дрехи и аксесоари, мобилни устройства и
такси към мобилни оператори и доставчици на интернет, както и средства за
покриване на разходи свързани с извънкласни занимания, развиващи
уменията на детето. В допълнение се установяват и нови потребности на Л.,
които следва да бъдат задоволени, а именно необходими са средства за
дентално и ортодонстко лечение, както и за справяне с установените ставни
проблеми.,
Отделно от горното общоизвестно е обстоятелството, че разходите за
отглеждането на дете са се увеличили от момента на определяне на
издръжката през 2021г. до настоящия момент, като пряко следствие от
икономическата конюнктура в страната, която се променя единствено в
посока на нарастване на средствата необходими за осигуряване на издръжка
на членовете от семейството.
На следващо място за определяне на действителния размер на
издръжката на момчето съдът съобрази, че според данните на Националния
статистически институт общият разход на член от домакинство за второто
тримесечие на 2023 г. е средно в размер на 2 367,32 лв. След изключване на
групите разходи, които не се следват за дете (за алкохол, тютюневи изделия,
данъци, социални осигуровки и регулярни трансфери към други домакинства)
размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 1 869,98 лв.
или месечно по 623,32 лв. Отчитайки, че това са средства за покриване на
основни потребности, както и че по статистически данни средствата за храна
възлизат на крайно недостатъчния размер от 240,92 лв. (т.е. около 8 лв. на ден
общо за три хранения или по приблизително 2.66 лв. на хранене), съдът
намира, че издръжката на детето следва да бъде определена в размер на 700
лв.
4
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1
от СК, а именно техните възможности и материално състояние.
По делото не е установено дължащият издръжка родител да притежава
движимо или недвижимо имущество на висока стойност. От представените
писмени доказателства е видно, че считано от 05.11.2022г. ответникът е
безработен, а през последните две години е реализирал трудов доход само за 6
непълни месеца през 2022г.
Същевременно по делото липсват данни ответникът да е трайно
нетрудоспособен или да страда от заболявания, които да му пречат да
упражнява труд. При това положение съдът намира, че в хода на процеса не
се установяват причини, които към настоящия момент да го препятстват да
реализира доходи в размер на около средната работна заплата за страната,
която според данни на Националния статистически институт за последното
тримесечие на 2021 г. е в размер на 1 957 лв. Нещо повече, дори да бяха
налице данни, че ответникът не е работоспособен, то това обстоятелство не
би довело до отпадане на задължението му да изплаща издръжка, съобразно
нормата на чл. 143, ал. 2 от СК.
По делото не са налице и данни ответникът да има алиментни
задължения за издръжка към други деца. Нещо повече, по делото не са и
наведени такива твърдения.
Предвид горното, при дължимата преценката за размера на свободния
дял от горепосочения брутен доход, който ответникът би могъл да реализира
и да отдели за издръжка на Л., съдът следва да съобрази и липсата на
твърдения и респективно доказателства, сочещи за ежемесечни разходи на
ответника за медикаменти, наеми и други неотложни разходи.
Не на последно място следва да се вземе предвид и фактът, че ответникът
чрез особения си представител признава, че може да заплаща издръжка, но в
определения към момента размер.
По делото се установи, че майката на детето също не получава трудово
възнаграждение, доколкото не е назначена на трудов договор, а реализира
приходи от дейността си като масажист, но предимно през летния сезон и
когато има клиенти.
Установи се още, че извън разходите за храна и битови нужда, майката е
реализирала разходи да отглеждане на детето за периода от 28.09.2021г. до
13.06.2023г. в общ размер на около 4 500 лв., което изчислено на
средномесечно база възлиза на около 215 лв.
При така доказаните възможности на родителите, съдът следва да
разпредели между тях отговорността за издръжката на непълнолетното им
дете, като вземе предвид и грижите в натура, полагани от родителя, при
когото се отглежда то. В този смисъл е задължителната съдебна практика,
обективирана в т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
От събраните гласни доказателствени средства и от депозирания
социален доклад се установи, че непосредствените грижи за Л. са поети
изцяло от неговата майка, на която е предоставено упражняването на
родителските права. Отчитайки това обстоятелство, респективно
предоставяната от майката издръжка в натура, при определената месечна
5
издръжка на детето в размер на 700 лв. и установените възможности на
родителите, майката следва да поеме половината от издръжката на Л., а
останалата част в размер на 350 лв. следва да бъде поета от неговия баща –
ответник по делото.
Равният размер на дължимата издръжка е обусловен от факта, че по
делото се установи, че и двамата родители на Л. не полагат труд по трудово
правоотношение или друго такова, приравнено на трудовото, респективно не
реализират трудови доходи.
Съдът намира, че не следва да се определи по-нисък размер на
дължимата от майката издръжка, за сметка на дължимата такава от бащата,
тъй като по делото се установи, че макар грижи за детето да се полагат само
от семейството на майката, бащата опитва да подобри финансовото си
положение като се установи в чужбина и реализира по-високи доходи.
Установи се още, че бащата все пак е изплащал макар и със закъснение
дължимата от него издръжка.
С оглед на горните изводи, искът с правно основание чл. 150 от СК
следва да бъде уважен до размер от 350 лв. Този размер ще се дължи, считано
от датата на подаване на иска – 17.05.2023г., до настъпване на обстоятелство
налагащо изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, а за остатъка до 400 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 144 лв., за държавна такса върху
тригодишните платежи от увеличения размер на издръжката, дължима на
основание чл. 1 от Тарифата за държавните каси, които се събират от
съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право да репарира
сторените разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от
исковата претенциия. Въпреки това само ищцовата страна е претендирала
присъждане на сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че такова не следва да бъде присъдено, доколкото ищцата не е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като не е представила и
никакви доказателства, от които да се установи техния размер. Не е
представен и договор за правна защита и съдействие за безплатна адвокатска
помощ по реда на чл. 38 от ЗА, въз основа на който съдът да присъди
адвокатско възнаграждение в полза на адв. А., а единствено в съдебно
заседание е направено искане за присъждане на минимално предвидения за
това размер на хонорар.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №64/13.09.2021г.
постановено по гр. дело № 429/2021г. по описа на РС Поморие издръжка,
6
дължима от Х. М. Д. с ЕГН **********, в полза на детето Л. Х. Д. с ЕГН
**********, роден на 10.05.2012г. в гр. Бургас, платима чрез неговата майка и
законен представител К. Л. Л. с ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от
250 лв. (двеста и петдесет лева) на 350 лв. (триста и петдесет лева)
месечно, считано от датата на подаване исковата молба в съда – 17.05.2023г.
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл.
150 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от
350 лв. до претендираната сума от 400 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. М. Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Поморие държавна такса в
размер на 144 лв. (сто четиридесет и четири лева), на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред окръжен съд
Бургас в двуседмичен срок, считано от 14.11.2023г., на основание чл. 315, ал.
2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
7