Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 204 Дата
16.07. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение, Трети
търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 22.01. 2020 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 720/ 2019 г.по описа на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З.Д.„Е. „АД ЕИК ****,представлявано от
изпълнителните директори на дружеството
чрез пълномощника си адвокат
Р.Г. против Решение №410/ 09.08.2019 г. постановено от Старозагорският
окръжен съд по търговско дело № 62/2018
г.
Решението се обжалва само в
частта му, с която съдът е
оставил без уважение направеното от ответника З. „Е.“АД възражение за
прихващане за следните вземания:
а/ вземане в размер на 9 099 лева,представляващо
невъзстановена парична гаранция за добро изпълнение,което да се прихване с
присъдената в полза на ищеца мораторна неустойка в
размер на 40 075.74 лева,дължима по
т.6.2 от договора № МТ-468/06.11.2014 г
б/ вземане в размер на 11 254 лева,представляващо
невъзстановена парична гаранция за добро изпълнение, което да се
прихване с присъдената по делото мораторна неустойка
в размер на 48 289,дължима по т.6.2
от договор № МТ-469 от 06.11.2014 г.
Решението се обжалва и в частта
му, с която съдът е осъдил ответника да
заплати законна лихва върху присъдените
по делото неустойки, считано от датата на предявяването на исковете -06.03.2018
г. до окончателното им изплащане.
Претендира се отмяната на
постановеното решение в тези му
обжалвани части и постановяване на въззивно
решение по същество, по силата на което да се уважи възражението за прихващане
като от размера на присъдените в полза на ищеца
неустойки се приспаднат вземанията на ответника за внесените от него
и невъзстановените гаранции по договорите.
Въззиваемата
страна „М.М.“ЕАД- ***,представлявана от процесуалния
си представител старши юрисконсулт С.В. подържа писмен отговор, съгласно който въззивната
жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания,приема за установено следното:
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил З.“Е. „АД *** да заплати на ищеца „м.М.-И.“ЕАД сумата от 40 075.74 лева, представляваща неустойка, дължима съгласно т.6.2 от Договор № МТ-468 от 06.11.2014 г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяването на иска 06.03.2018 г.
Със същото решение съдът е осъдил З.“Е. „АД да заплати на ищеца сума размер на 48 289.05 лева,представляваща неустойка, дължима съгласно чл.6.2 от Договор № МТ- 469/06.11.2014 г ,ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска -06.03.2018 г.
В отговора на исковата молба ответника е направил възражение за прихващане,като от присъдените като неустойка суми се приспаднат внесените от застрахователя гаранции за добро изпълнение. Съгласно чл.4.2 от първия договор застрахователят е внесъл гаранция за изпълнение, включително и за гарантиране на качествените параметри на извършените дейности.в размер на 9 099 лева . По втория застрахователен договор, който е с еднотипно съдържание е внесена гаранция за изпълнение в размер на 11 254 лева.
Възможността от внесените като гаранции суми да се инкасират/удържат/ суми за начислени на застрахователя санкции и неустойки е изрично предвидена в чл.4.4.от договорите. Регламентиран е и механизма по който се извършва инкасирането , като съгласно чл.4.5 от договорите при всяко инкасиране на суми от гаранцията за изпълнение застрахованият длъжен да уведоми застрахователя за извършеното инкасиране. Едва след като застрахователят бъде уведомен за него възниква задължението да допълни размера на гаранцията за изпълнение до първоначалния размер.
По делото не са представени доказателства застрахованият
да е отправил уведомление за инкасиране на суми от внесените гаранции. Това означава ,че при действието на договора
застрахованият не е начислявал санкции и неустойки, сумите по които да се удържат от внесените гаранции.
Следва да се отбележи, че в договора изрично е предвидена възможността
застрахованият да задържи в пълен размер гаранцията за изпълнение по т.4.2 и
едновременно е това да претендира дължимите от застрахователя санкции и
неустойки.
Съгласно чл.4.6 от договора възможността застрахованият да задържи гаранцията е предвидена само в две хипотези, а именно: при прекратяване или разваляне на договора по вина на застрахователя. В случая договорът нито е развален, нито е прекратен по вина на застрахователя, а е прекратен поради тичането на 3 годишният срок на действието му.
Следователно от разпоредбата на чл.4.6 от договора следва че застрахованият няма право да задържи гаранция за изпълнение и същата подлежи на връщане след като срокът на действие на договора е изтекъл.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението за прихващане като се е мотивирал с това че вземанията за неустойка и за възстановяване на гаранцията имат самостоятелен и независим характер. Това според съда означава че механизмът за компенсиране според който от гаранцията се приспадат неустойки не изключва санкционната функция на гаранцията. Според въззивния съд санкционна функция е присъща само за неустойката, докато гаранцията има обезпечителна функция.
В случая обаче не това е съществено,а възможността за прихващане се обуславя от това, че между страните съществуват насрещни, еднородни , заместими / пари/ и изискуеми вземания.
Налице са предвидените в чл.103 ЗЗД предпоставки за прихващане,поради което и съдът неправилно е оставил без уважение направеното от ответника възражение за прихващане.
Следва да се отбележи,че ако възражението не бъде уважено, то за неизпълнението на едно и също задължение застрахователят ще бъде санкциониран два пъти: един път с присъждането на неустойка за забава / мораторна неустойка и втори път поради неправомерно задържане на внесените от него суми като гаранции, без да са налице условията на чл.4.6 от договора.
Следва да се уважи възражението за прихващане като от вземането за неустойка по първия договор в размер на 40 075.74 лева,присъдено с обжалваното решение се приспадне насрещното вземане на ответника в размер на 9 099.лв,представляваща невъзстановена гаранция за изпълнение.
Следва да се отмени решението в осъдителната му част с която първият иск по чл.92 ЗЗД е уважен за разликата над 30 976.74 лева до пълния предявен размер от 40 075.74 лв, или искът следва да се отхвърли за сумата 9099 лв представляваща невъзстановена гаранция по чл.4.2 от договора.
По втория иск по чл.92 ЗЗД за неустойка - такава е присъдена в размер на 48289 лв при което от вземането, което ищеца има към ответника следва да се приспадне насрещното вземане на ответника в размер на 11 254 лева,представляваща невъзстановена гаранция за изпълнение. Следва да се отмени решението в осъдителната му част, с която искът по чл.92 ЗЗД за неустойка е уважен за разликата над 37 035 лева до пълния предявен размер от 48 289 лева.т.е. искът ще се отхвърли за сумата от 11 254 лв,представляваща невъзстановена от застрахования гаранция по чл.4.2 от договора.
Решението се обжалва и в частта му, с която съдът е осъдил ответника да заплати законна лихва за забава върху присъдените неустойки за забавено плащане, считано от предявяването на исковата молба. Оплакването е, че е недопустимо да се претендира заплащането на договорена мораторна лихва и обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД.
Довода за недопустимост не се споделя от въззивната инстанция по следните съображения:
Неустойката е предвидена и в двата договора и е уговорена като парична сума,поради което и неизпълнението на задължението за плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължение по смисъла на чл.86,ал.1 ЗЗД.
В процесния случаи не сме изправени пред недопустимо начисляване на лихви върху лихви,дори ако неустойката е уговорена като определен процент,начисляван за всеки ден забава,както това е налице в случая. Следва да се отчита ,че всъщност законната лихва по чл.86 ,ал.133Д не е точно лихва,а обезщетение за забавено плащане на парично задължение ,чийто размер се изчислява на база законната лихва.
Вярно е , че в един минал период от време е имало колебания в съдебната практика по въпроса за кумулацията, но към настоящия момент това вече е преодоляно. Няма пречка обезщетение по чл.86 ,ал.1 ЗЗД да се претендира и за неизпълнение на задължението за заплащане на неустойка за забава. В този смисъл е Решение №181 от 26.02.2015 г.,постановено по търг.дело№ 4386/2013 г. на ВКС- второ т.о.,Решение № 230 от 13.07.2011 г.,постановено по тьрг.дело № 1088/2009 г. на ВКС -второ търг.отделение.
Следва да се потвърди решението в тази му обжалвана част. Не следва да се присъждат съдебни разноски за въззивваната инстанция в полза на жалбодателя, за което няма изрично искане.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 410 от 09.08.2019 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 62/2018 г.в частта с която съдът е уважил предявеният от „М.М.“ЕАД ЕИК **** против„З.Д.Е.^АД ЕИК **** иск по чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка за разликата над 30 976.74 лв. до уважения размер от 40 075.74 лева,вместо което в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „М.М.И.“ЕАД против З. „Е. „АД иск за разликата над
30 976.74 лв до 40 075.74 лв
паради извършено прихващане между вземането на „М.М.“ЕАД
за неустойка,дължима по т.6.2 от
Договор № МТ-468/06.11.2014 г. в размер на 40 075.74 лева и насрещното вземане,което З.“Е.“АД има към ищеца „м.М.-И.“ЕАД в размер на 9099 лева, представляваща невъзстановена гаранция за изпълнение,внесена от ответника съгласно чл.4.2 от договора.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която съдът е уважил предявеният от „м.М.-И.“ЕАД - гр.**** против З.Е.“АД-град *** иск по чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка за разликата над 37 035 лева до уважения размер от 48 289 лева,вместо което в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „м.М.-И.“АД ЕИК**** против „З.Е.“АД- *** ЕИК **** иск по чл.92 ЗЗД за разликата над 37 035 лв до пълния предявен размер от 48 289 лв,поради извършено прихващане на вземането за неустойка по т.6.2 от договора , което ищецът „М.М.И. „ЕАД има към ЗД“ ****“АД в размер на 48 289 лева с насрещното вземане на ответника към ищеца „****„ЕАД в размер на 11 254 лева, представляваща невъзстановена гаранция за изпълнение, внесена по чл.4.2 от договора.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която съдът е осъдил З. „Е. „АД ЕИК **** да заплати на „М.М. „ЕАД ЕИК **** сумата от 30 976.74 лева, представляваща неустойка за забава съгласно т.6.2 от договор МТ № 468 от 06.11.2014 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 06.03.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта , с която съдът е осъдил З. „Е.“АД да заплати на „М.М.И. ЕАД *** сумата 37 035лева,представляваща неустойка, дължима по т.6.2 от Договор № МТ- 469 от 6.11.2014 г. ,ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
В останалата осъдителна част решението е влязло в сила като необжалвано. .
Решението подлежи на обжалване пред Върховония
касационен съд в едномесечен срок от полуучаване на
съобщението за постановяването му.
Председател:
Членове:1. 2.