Решение по дело №157/2012 на Окръжен съд - Пазарджик

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.Пазарджик  06.11.2012г.

 

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Пазарджишки окръжен съд наказателна колегия в публично заседание на   двадесет и трети октъмври през две хиляди и дванадесетата година  в състав

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: :ГЕОРГИ ВЕСЕЛИНОВ                    ЧЛЕНОВЕ:     ИРИНА ДЖУНЕВА   

                              КРИСТИНА ПУНТЕВА

при секретаря С.П. и в присъствието на прокурора Паун Савов като разгледа докладваното от съдията Ирина Джунева ВНОХД № 157/2012г.по описа на Пазарджишки окръжен съд и за да се произнесе взе в предвид следното:

    С   присъда №35/06.02.2012г. постановено по НОХД №1696/10г.по описа на  Пазарджишки  районен съд   е признат подсъдимия Е.Д.Г. за виновен в това,че през периода от м.януари на 2008г. до м.септември на 2008г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице –ръководител „Направление кредитиране“ в „Бе ГЕ Файнанс“ООД гр.Пловдив, представлявано от А. Н. Б. е присвоил чужди пари в големи размери - 51 064,01лв. собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява и на основание чл.202 ал.2 т.1 във връзка с чл.201 и чл.26 ал.1 от НК е осъден на 4 години лишаване от свобода. На основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.

    Осъден е подсъдимият Г. да заплати на „Бе Ге Файнанс“ООД с,мата от 51.064,01лв. като е присъдена и законната лихва върху сумите по месеци с оглед настъпването на вредоносния резултат.Присъдени са и дължимите такси и разноски.

    С допълнително определение по реда на чл.306 от НПК съдът е осъдил подсъдимият да заплати и сторените разноски от гражданския ищец за адвокатски хонорар в размера на 4000лв.

    Недоволен от присъдата е останал подсъдимият който я обжалва като счита,че е незаконосъобразна и моли да се отмени и постанови нова оправдателна такава.Изложени са подробни съображения и се правят доказателствени искания.

    Постъпила е жалба от подсъдимият и против определението с което е осъден да заплати разноските на гр.ищец за адвокатско възнаграждение.В жалбата се твърди,че хонорара е прекомерен и моли да се намали на 200лв.

    В съдедбно заседание жалбата се подържа така както е депозирана като се развиват доводи за незаконосъобразност на присъдата и се иска постановяването на нова оправдателна такава.

    Представителят на гр.ищец моли да се потвърди присъдата като излага съображения за това.

    Представителят на Окръжна прокуратура моли да се потвърди присъдата като сочи доводи за неоснователност на изложеното в жалбата и в съдебно заседание.

    Пред въззивната инстанци се допусна допълнителна икономическа експертиза и се преразпита свидетеля Р.Н.С. по молба на защитата.

    Съдът като съобрази доводите на страните в процеса и като съобрази събраните пред себе си доказателства и провери изцяло така атакуваната присъда направи следните правни изводи:

    На първо място се твърди, в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения в ДП като разследващият орган е работил по внушение на жалбоподателя и с това е нарушен принципа на равнопоставеност и от там правото на защита на подсъдимия.Този довод е неоснователен.Производството е отпочнато по жалба на собственика на „Бе Ге Файнанс“ООД Б..Съгласно разпоредбата на чл.208 т.1 от НПК „законен повод“ за започване на разследване е съобщението/жалбата/ до органите на ДП за извършено престъпление.От там на сетне няма данни по делото да е допуснато съществено процесуално нарушение нито в ДП нито в съдебната фаза на процеса.Всички искания по доказателствата на подсъдимия и защитата са уважени и фактическата обстановка е напълно изяснена.

    В жалбата се твърди, че подсъдимият към инкриминирания период не е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б“б“ от НК.

    В ОА е посочено,че към инкриминираната дата  подсъдимият е заемал длъжност“Ръководител направление кредитиране“.Тази длъжност Г. е заемал в дружеството от 20.12.2006г. с валидно сключен трудов договор. Наред с тр.договор е имало дадено пълномощно от Б. на подсъдимия от 30.01.08г. по силата на което Г. е имал право да преговаря и одобрява кредити до 3000лв.,да се разпорежда с банковите сметки на дружеството и др. Наред с това Г. е получил и Заповед от 18.12.2006 г. в която св.Б. е посочил задължителни указания и отговорен е бил подсъдимия по нейното изпълнение. Всичко това сочи подсъдимият като длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.“б“ от НК. В тази насока решаващият съд е изложил подробни и убедителни мотиви, с посочване на съответната съдебна практика на ВС на РБ /лист14 от мотивите/, които напълно се споделят от въззивната инстанция и не е необходимо да се преповтарят.

    По изложените съображения настоящият състав намира довода в жалбата за липсата на качеството дл.лице за неоснователен.

    Другите доводи в жалбата са, че е останало недоказано въпросните суми да са поверявани на подсъдимия и достъп до тях са имали много лица.

    По делото е установено,че в дружеството са работили подсъдимият, св.С. и за кратко още едно момиче. На 09.09.08г. е направена ревизия на фирмата като е установена касовата наличност и от там липсата на парични средства. Формирането на касова наличност е от представените по делото ПКО и РКО. Приходно касовите ордери формират внесените суми по касов път, а РКО/разходно касови ордери/ формират разходите сторени от фирмата.По делото са представени оригиналните ПКО и РКО и са били предмет на изследване от съответните експертизи.Съдът е кредитирал напълно правилно отчасти е-зата на в.л. Црънчев дадена в ДП и изцяло на в.л.Б. изготвена в съдебната фаза на процеса.В заключението си в.л.Б.  е проверил всички първични счетоводни документи и е отговорил обосновано и пълно на поставените му въпроси.В допълнителното заключение, изготвено от в.л. Б., допуснато от настоящия състав,се установи за пореден път, че след като са провери и банковите операции и размера на отпуснатите кредити и изплатените разходи остава липса в размера на 50 486,61 лв. Това е сума която би следвало да се намира в касата на дружеството тъй като е от парични средства внесени в брой. Началното салдо на счетоводна сметка №501“каса“ на дата 01.01.08г. е било 6 004,95лв., а към дата 09.09.08г. е 51 903,61 лв. по силата на изследваните първични счетоводни документи.

    При така изложеното е напълно неоснователно да се твърди,че на подсъдимият не били поверени парични средства предмет на обвинението. Напротив такива са му били поверени и това е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства/ПКО и РКО/ изготвените експертизи и разпитаните свидетели.

    От разпита на св.Р.С.,пред настоящия състав, се установява,че вноските по кредитите през 2008г. са започнали да се приемат в брой в офиса на фирмата.Предварително подсъдимият подписвал ПКО празни бланки.След като се внесе сумата се попълва ПКО от служителя.Вечер се предават сумите на подсъдимия и той полага втори подпис,че е приел парите.Това е видно и от приложените оригинали на ПКО по делото.Свидетелят е категоричен,че не е имал право той или който и да било да съставя РКО и да разходва суми. Това право е притежавал само и единствено Г..В разпита на този свидетел пред първата инстанция на 15.11.2010г.той е установил,че именно със съгласието на Г. клиентите са започнали да погасяват кредитите си на каса ,а не по банков път/стр.85 от съдебното производство/.Свидетелят установява,че когато са постъпвали пари в офиса на каса той е работил сам там заедно с Г. и не е имало други лица.Свидетелката Славенова установява,че и когато тя е ходила да тегли или внася пари в банката това е ставало след обаждане на Г. там и документите ги е попълвал и подписвал само и единствено той.В същата насока са и показанията на св.Искра Танчева.От показанията на тези свидетели е видно,че при всички случаи са издавани надлежните документи от подсъдимия и са оформяни съгласно изискването на закона.

    Защитата твърди,че некоректно воденото счетоводство не е самостоятелно основание за търсене на наказателна отговорност. Липсата на сумата не е основание да се приеме, че е присвоена от Г.. Тези доводи на защитата са неоснователни.

    Да, липсват преки доказателства сочещи,че Г. се е обогатил с посочената сума.Факт е обаче,че той е приел тази сума и е следвало да я осчетоводи и тя да е налична в касата на дружеството.Когато на 09.09.08г. е приканен да отвори касата в нея е имало 2 лв. и болтове.При изваждането на аналитичната сметка Г. е извадил от портфейла си 800лв. и ги е „хвърлил „ на проверяващите като е казал, че това са парите.В последствие цялостното му поведение, влизане в офиса след като е запечатан, намирането на документи за регистрация на конкурентно дружество и др. сочат,че подсъдимият умишлено не е отчитал сумите в касата на дружеството и е искал да отпочне дейност в друга конкурентна фирма.Всичко това е изложено и обсъдено от решаващия съд и не е необходимо да бъде преповтаряно от настоящия състав.

    Защитата твърди,че липсващата сума от 50 000лв. е изпратена на св.Б. за погасяване на заема на дружеството.Това твърдение се появява за първи път пред настоящия състав на съда и то в пледоарията на защитата.Данни в тази насока по делото не са събрани и такива твърдения не са излагани от подсъдимия.Ако това би било така следвало е да са съставени необходимите разходни документи каквито не са налични по делото.За това не се твърди и в обясненията на подсъдимия.

    В мотивите към присъдата съдът е направил ясен и пълен анализ на обясненията на подсъдимия и е дал отговор ,защо не ги кредитира. На стр.12 и 13 от мотивите съдът е описал обясненията на подсъдимия и тяхната ескалация. Именно като се е позовал на вътрешните противоречия в тези обяснения съдът е кредитирал показанията на св.С. Този свидетел е разпитван няколкократно, включително и от настоящия състав и неговите показания са непротиворечиви и в унисон със събраните по делото експертизи. Следва да се отбележи,че свидетелят е напълно незаинтересован от изхода на делото. Той е останал да работи в дружеството малко след уволнението на подсъдимия и е напуснал. Тоест св.С. не е ангажиран по какъвто и да е начин с ощетеното ЮЛ.

    По изложените съображения съдът намира присъдата на РС-Пазарджик за законосъобразна и обоснована. Приложен е правилно материалния закон и не са допуснати съществени процесуални нарушения.

    Наложеното наказание е в рамките на закона при съществен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Не основателни са доводите на защитата, че в мотивите съдът бил отчел размера на наказанието като е взел в предвид като отегчаващо вината обстоятелство присвоената сума като размер. Съдът е посочил,че сумата е в размер определящ квалификацията „особено големи размери“, а е признал подсъдимия за виновен за „големи размери“. Именно това е изложил в мотивите си съдът, като е отчел горницата от големи до особено големи размери, като отегчаващи вината обстоятелство. Тази преценка на съда е законосъобразна и напълно правилна.

    При определяне на наказанието не се намериха неотчетени от съда смекчаващи вината обстоятелства. Семейното положение и факта, че Г. има малки деца не може да промени изводите на РС-Пазарджик при определяне на наложеното наказание.Следва да се отбележи, че при минимално предвиденото наказание лишаване от свобода, за това престъпление от 3 години, съдът е определи 4 години лишаване от свобода. Тоест, смекчаващите вината обстоятелствата са взети в предвид и намаляването на наказанието под определения размер не би постигнало целите визирани в чл.36 от НК да се превъзпита дееца и обществото.

    Напълно правилно е уважен и предявения граждански иск произтичащ от неправомерното поведение на подсъдимия.

    Не основателна е жалбата на Г. по отношение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно ЗА са предвидени минимални прагове,но не и максимални такива. Делото е с фактическа сложност, проведени са множество съдебни заседания и платения хонорар е съобразен с тежестта на обвинението.

    Съдът не е приложил разпоредбата на чл.202 ал.3 във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК, но поради липсата на протест този пропуск не може да се отстрани.

    С оглед на изложените мотиви въззивната инстанция и на основание чл.338 от НПК

 

                 Р   Е   Ш   И

 

    ПОТВЪРЖДАВА присъда №35/06.02.2012г. постановено по НОХД №1696/10г.по описа на  Пазарджишки  районен съд.

    ПОТВЪРЖДАВА определението от 08.03.2012г. постановено по НОХД № 1696/2010г. по описа на Пазарджишки районен съд.

    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: