№ 1982
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110129610 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД /променено фирмено
наименование от „ФИРМА (България)“ ЕАД/, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано АВА - Изпълнителен директор и МТП – Прокурист
срещу Т. Я. Я. ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС и Г. Д. М. ЕГН ********** с адрес:
АДРЕС, с която се моли съда да приеме за установено, че ответниците дължат солидарно на
ищеца:
-изискуема главница в размер на 15 230.28 лв. (петнадесет хиляди двеста и тридесет
лева и двадесет и осем стотинки), от която редовно падежирала главница в размер на 842.72
лева и предсрочно изискуема главница в размер на 14 387.56 лева;
-изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 427.86лв. (четиристотин
двадесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки), начислена за периода от 05.03.2018 г.
до 20.09.2018 г. включително;
-обезщетение за забава (наказателна лихва) в размер на 221.19 лева за периода от
05.04.2018 г. до 18.10.2018 г. както следва:върху редовно падежирали главници за периода
от 05.04.2018 г. до 18.10.2018 г. в размер на 40.59 лв. (четиридесет лева и петдесет и девет
стотинки) и върху предсрочно изискуеми главници за периода от 21.09.2018 г. до 18.10.2018
г, в размер на 180.60 лв. (сто и осемдесет лева и шестдесет стотинки) и
-законна лихва за забава за периода от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането
по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. №67543/2018 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 05.09.2017 г. между „ФИРМА (България)“ ЕАД и
кредитополучателя Т. Я. Я. и солидарния длъжник Г. Д. М. е подписан Договор за
потребителски кредит, с който е отпуснат кредит в размер на 16 303.30 лв., напълно усвоен
на 07.09.2017 г. Съгласно чл. 1 от Договора, кредитът е отпуснат за потребителски нужди и е
с краен срок за погасяване- 05.09.2024 г. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков
кредит е лихвоносен. Съгласно чл. 4 от Договора между страните е уговорена лихва като
възнаграждение за ползването на предоставения кредитен лимит. В чл. 4.1. от Договора
1
страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит- редовна лихва.
Съгласно цитираната договорна разпоредба, за първите 12 (дванадесет) месеца
кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 6.269 % (шест цяло двеста
шестдесет и девет хилядни процента); след изтичане на горепосочения срок, се дължи
годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 6.009 (шест цяло и девет хилядни) пункта
надбавка. Редовната лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна
база. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за
забава- наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата
възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 (десет) пункта (чл. 4.5.). Наказателната
лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня
на забавата до окончателното им погасяване. Съгласно чл. 5.2. от Договора, кредитът следва
да бъде погасен на 84 (осемдесет и четири) анюитетни месечни погасителни вноски,
дължими на 05-то число от съответния месец, платими от 05.10.2017 г. до 05.09.2024 г.
Твърди се, че кредитополучателят Т. Я. Я. и солидарния длъжник Г. Д. М. са изпаднали
в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, като не са заплатени
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 05.04.2018 г., 05.05.2018
г., 05.06.2018 г., 05.07.2018 г., 05.08.2018 г., 05.09.2018 , с оглед на което във връзка с чл. 432
от ТЗ, банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми, като в
изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя са изпратени
писма с изх. №ИЗХ-001-72459 и №ИЗХ -001-72460, а до солидарния длъжник са изпратени
писма с изх. №ИЗХ-001-72461 и №ИЗХ-001-72462, като видно от приложените обратни
разписки същите са достигнали двата адреса. Сочи се, че на 21.09.2018 г. е осчетоводена
предсрочна изискуемост на всички вземания на Банката по договора за кредит. Към
исковата молба също се прилагат и поканите за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, чрез
назначения им особен представител, с който исковете се оспорват по основание и размер.
Твърди се, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК ищецът, в качеството му на кредитор, не е уведомил длъжника за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем по надлежния ред. Сочи се, че върху представените от
ищеца обратни разписки е отбелязано, че пратката не е потърсена в срок и е върната на
подателя.
Твърди се, че процесният Договор за потребителски кредит № 1708302233419130/
05.09.2017 г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Сочи се, че в случая всички
елементи на договора са в шрифт по-малък от 12. Същият е нечетлив, неясен и не позволява
на потребителя да се запознае с условията, което нарушава изискването на закона за
сключване на договора по ясен и разбираем начин и е основание за недействителността му
по чл.22 във вр.с чл.10 ал.1 от ЗПК.
Поддържа се, че процесния договор -чл.4.4.1 е посочен ГПР в размер на 7.24%, който е
под предвидения максимален размер в чл.19 ал.4 от ЗПК, но не е ясно какво включва и как е
формиран. В ГПР следва по ясен и разбираем начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. В случая тези
съставни елементи остават неясни и дават възможност на кредитора да ги добавя,
завишавайки размера на дълга. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл.22 от ЗПК за недействителност.
Сочи се, че съгласно чл10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита. В чл.5.3 от
процесния договор е посочено, че за целите на изпълнението му, кредитополучателят се
задължава да открие и поддържа пакет „Комфорт” за който дължи на кредитодателя месечна
2
такса в размер на 4.95 лв. При неизпълнение на задължението, съгласно чл.4.8, така
определената преференциална лихва в чл. 4.1 от договора за първите дванадесет месеца се
завишава с два пункта, съответно се завишава и размера на надбавката по чл.4.2 към 6-
месечния SOFIBOR. Поддържа се, че чрез предвиждане на задължение за откриване и
поддържане на пакет „Комфорт”, за което се дължи възнаграждение, е направен опит за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита, като това възнаграждение има
характер на скрита възнаградителна лихва.
Сочи се, че съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва
или други разходи по кредита, но това не може да бъде сторено в настоящото производство,
тъй като ищецът претендира сумата на договорно основание, а признаването на главницата
за дължима на извъндоговорно основание, предвидено в чл.23 от ЗПК, би представлявало
произнасяне по нещо различно от поисканото и би обусловило недопустимост на съдебния
акт.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит
№170830223341930 от 05.09.2017г., сключен между „ФИРМА (България)“ ЕАД от една
страна и Т. Я. Я.-кредитополучател и Г. Д. М.-съдлъжник, от друга страна. По силата на
договора банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 16303.30 лева за
потребителски нужди с краен срок на погасяване- 05.09.2024 г.
Уговорено е, че за първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита,
кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 6.269 %, а
след изтичане на този срок кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер
на 6- месечен SOFIBOR + 6.609 пункта надбавка, като стойността на 6-месечния SOFIBOR е
определена за 30.08.2018 г. - 2 работни дни (спот вальор) преди 01.09.2018 г.
Посочено е, че лихвата в частта за 6-месечния SOFIBOR се преизчислява и променя от
Банката 2 (два) пъти в годината, на 01 март и на 01 септември Преизчисляването се прави
съгласно стойността на 6-месечния SOFIBOR, обявена на страницата на БНБ www.bnb.bg
(или на друга страница, която заменя страницата на БНБ) два работни дни преди 01 март и
01 септември Лихвата, преизчислена съгласно предходното изречение, се прилага от
следващата падежна дата по Кредита, а ако следващата падежната дата е неработен ден,
преизчислената Лихва се прилага от първия работен ден след падежното дата. Банката
поддържа на интернет страницата си www.rbb.bg информация за прилаганите от нея
стойности на 6 месечния SOFIBOR.Посочено е, че при така определената Лихва, годишният
процент на разходите /ГПР/ за кредита към момента на сключване на договора за кредит е в
размер на 7.24 %
В чл.4.5. от договора е уговорено,че при забава в плащането на дължими суми по
кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава - наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница за
времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на
сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно
предходното изречение, изчислен съгласно чл.4.1, е в размер на 16.269 %.
В чл.5.2. е уговорено, че кредитът ще бъде погасен на 84 (осемдесет и четири) равни
месечни анюитетни вноски, всяка в размер на BGN 240.28 включващи вноска по главницата
и дължимата лихва, съгласно чл.4.1. съответно чл. 4.2 , дължими на 5-то число на
съответния месец, считано от 05.10.2017г. до 05.09.2024г., съгласно погасителен план, който
3
е неразделна част от договора.
По делото са представени два броя уведомления с изх. № 001-72459 и изх. № 001-
72460 до Т. Я. Я. и два броя уведомления с изх. № 001-72461 и изх. № 001-72462 до Г. Д. М.,
с които банката сочи, че за периода от 04.04.2018 г. до 27.08.2019 г. не са заплащани
месечни вноски в необходимия размер и се обявят за предсрочно изискуеми всички
дължими по договора за банков кредит суми. Видно от приложените известия за доставяне
пратките са се върнали като непотърсени.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – Л. Б. е
представила писмено заключение, поддържано в съдебно заседание, неоспорено от страните
и прието по делото, което съдът кредитира като компетентно изготвено. Вещото лице е
установило, че банковата сметка на Т. Я. Я. в „ФИРМА“ ЕАД с IBAN: *********
**********, е заверена с разрешената сума по кредита в размер на 16 303,30 лв. на
07.09.2017 г., като по този начин кредитът е изцяло усвоен. Вещото лице е установило, че по
кредита е просрочено погасяването на задължения по месечни вноски за периода от
05.04.2018 г. до 05.09.2018 г. Към 19.10.2018 г. (,датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) размерът на непогасените задължения на ответника към
„ФИРМА“ ЕАД по Договор за потребителски кредит от 05.09.2017 г са както следва:
- 15 230,28 лв. - главница, в т.ч.:842,72 лв. - изискуема главница по вноски с настъпил
падеж (редовно изискуема главница) за периода от 05.04.2018 г. до 05.09.2018 г. и 14 387,56
лв. - предсрочно изискуема главница към 21.09.2018 г.;
- 427,86 лв. - изискуема редовна лихва, начислена за периода от 05.03.2018г. до
19.09.2018 г. включително,
- 221,19 лв. - наказателна лихва, начислена за периода от 05.04.2018 г. до 18.10.2018 г.,
в това число: 40,59 лв. - за периода от 05.04.2018 г. до 18.10.2018 г. върху редовно
падежирали главници и 180,60 лв. - върху предсрочно изискуема главница за периода от
21.09.2018 г. - 18.10.2018г. Или общият размер на дължимите суми към 19.10.2018 г. от Т.
Я. Я. по Договор за потребителски кредит от 05.09.2017 г . е 15 879,33 лв.
Вещото лице е посочило, че съгласно чл.5.3 от договора, кредитополучателят се
задължава да открие и поддържа пакет „Комфорт“. Кредитополучателят дължи месечна
такса обслужвано в размер на 4,95 лева. Таки такса е включена в общата сума, дължима от
кредитополучателя, в размер на 20 658,96 лв., посочената в чл.4.4 от договора и тази такса
не удържана и заплащана от кредитополучателя.
От изчисленията на експертизата не се установява да е налице промяна в лихвения
процент за срока на договора
Установява се от приложеното ч.гр.д.67543/2018 по описа на СРС, че по заявление от
„ФИРМА (България)“ ЕАД против Т. Я. Я. и Г. Д. М. е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 31.01.2019 г. за сумите както следва: 15230.28 лв., представляваща дължима
главница по Договор за потребителски кредит от 05.09.2017 г., ведно със законната лихва от
19.10.2018 г. до изплащане на вземането, изискуема редовна (договорна) лихва в размер на
427.86 лв. за периода от 05.03.2018 г. до 20.09.2018 г., изискуема наказателна лихва в размер
на 221.19 лв. за периода от 05.04.2018 г. до 18.10.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд-
София достига до следните правни изводи:
Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са допустими предвид издадената
в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на
длъжниците по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
4
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ФИРМА
(България)“ ЕАД и ответниците Т. Я. Я. и Г. Д. М. са били в облигационни отношения,
възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Усвоена е изцяло сумата от 16303.30 лева, което се установи от
изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Съдът при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи не намира такива
в договора за кредит. Не са налице и предпоставките на чл. 22 от ЗПК, за да бъде обявен
процесния договор за потребителки кредит за недействителен
В процесния договор за кредит изрично е уговорен крайния му срок- 05.09.2024 г.,
като не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК.
Съгласно регламентацията на Директива 2008/48/ЕО, държавите- членки не могат да
приемат непредвидени в тази директива задължения за страните по договора, когато тя
съдържа хармонизирани разпоредби в съответната област (вж. по аналогия решение от 12
юли 2012 г., SC Volks bank România, C-602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64), каквото е
изискването относно шрифт 12 по чл.10, ал.1 от ЗПК и последното не следва да се счита за
приложимо,а и по делото не се установява процесния договор за кредит да е с по-малък
шрифт. Следва да се посочи и, че това условие обаче не освобождава съда от преценка за
същественост на нарушението, като решаващи са и стилът, на който е изписан текстът на
договора, отстоянията между редовете, разположението на текста върху страницата – идеята
на националния законодател е съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от
кредитополучателя, така че да се запознае без затруднение с него при подписване на
договора. Според настоящия съдебен състав представеният по делото договор ведно с
погасителен план и общи условия, са достатъчно четливи, при запознаване с тях
потребителят лесно може да се ориентира в съдържанието им. Ето защо и съдът счита, че
липсва нарушение. което да доведе до недействителност на договора, след като останалите
изисквания на закона са изпълнени.
По същите аргументи не е необходимо договорът за кредит да съдържа извлечение
под формата на погасителен план, съгласно съдебната практика по приложение на
Директивата. Нещо повече- кредитодателят е длъжен да предостави само при поискване
извлечение под формата на погасителен план, а и в конкретния случай се касае за равни
месечни вноски на определена дата, и погасителен план включващ всяка една погасителна
вноска/ в т.ч. какъв размер от главницата и лихвата се погасява, както и техния остатъчен
размер/ е наличен и по делото на л. 14-15. С оглед на тези обстоятелства, следва да се
приеме, че в тази насока правата на заемателите не са ограничени и договорът не е
недействителен, поради нарушение на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Същественото в случая е и, че Банката не се е възползвала от правото си да
промени/увеличи/ договорения лихвен процент. От приетото по делото заключение по ССчЕ
се установява, че договорната лихва е изчислявана единствено и само при договорения в
процесния договор за кредит първоначален лихвен процент
Според чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа информация и за
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин“. В т.4.4.1 от договора е посочен размерът на ГПР по
кредита, като и е посочено какво се включва и какво не във величината ГПР, както и че
същата е включена в общата сума, посочена в погасителния план и дължима на
кредитополучателя. В процесния случай и сочената от особения представител на ответника
такса „Комфорт“ е включена в общата дължима сума и допусканията при определяне на
ГПР, което се установява от изслушаната и приета експертиза. В разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК е предвидено, че „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
5
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България“. Цитираният
законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху
икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който
има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя.
За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на
договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги
е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси,
комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за
кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е
предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита
и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на
договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, и е в рамките на
допустимата граница.
В исковата молба се твърди настъпване на предсрочна изискуемост на кредита на
21.09.2018 г. Това твърдение остава недоказано в производството.
Съгласно установената практика с Решение №40 от 17.06.2015 г. по т.д.№601/2014 г.
на ВКС, ТК, Първо отделение, упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че
фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за
откриване на длъжника а според Решение на Съда на Европа по дело С-327/10 от 17.11.11 г.
при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва
дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на
дължимата грижа и добросъвестността. В процесния не се установява приложените
уведомления да са връчени на длъжниците.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта
на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма
за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж
преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. /в т.см.
Тълкувателно решение №8/2017 по тълк. д. №8/2017 на ОСГТК на ВКС/.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като
приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно
право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в
хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да
бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното
основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението
следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то
към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече
настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита./ Решение
6
№10 от 25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г. на ВКС,II ТО/. Връчването на материалноправно
изявление/в случая- уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, приложено към
исковата молба/ на особения представител, представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на
Първо т.о. ВКС В процесния случай уведомленията са приложена към исковата молба и са
връчена на особения представител на длъжниците на 09.11.2022г., като това е датата, на
която съдът следва да приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост по процесния
договор за кредит.
Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк.
д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Доколкото въпреки
възложената тежест ответниците не са установили плащане на главницата или друг
правопогасяващ юридически факт искът за сумата от 15 230.28 лв. се явява основателен.
Доколкото не се доказва предсрочната изискуемост на 21.09.2018 г., а се установява
настъпване на такава на 09.11.2022 г., банката има право да претендира вземанията за
възнаградителна лихва в пълен размер до 09.11.2022 г. но при приложение на принципите на
диспозитивното начало следва да бъде присъдена такава само за претендирания период от
05.03.2018г. до 19.09.2018 г. в размер на 427.86 лева.
С оглед забавата на длъжниците се дължи и законната лихва,изрично уговорена между
страните като наказателна в чл. 4.6 от договора, именно като такава в размер на законната
лихва. Същата отново е дължима до 09.11.2022 г., но се претендира само за периода
05.04.2018 г. до 18.10.2018 г. и следва да бъде присъдена само върху размер на редовно
падежиралите главници- 40.59 лева, а за сумата от 180.60 лева и доколкото липсва
предсрочно изискуеми вземания за периода от 21.09.2018 г. до 18.10.2018 г. искът е
неоснователен.
Както бе посочено по-горе съгласно Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г.
по тълк. д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС законната лихва следва да се присъди от
установената дата на предсрочна изискуемост- 09.11.2022 г. до изплащане на вземането.
За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му-т.е. банката може да претендира договорна и наказателна
лихва за периода от 21.09.2018 г. до 09.11.2022г., но доколкото тези претенции не са заявени
с исковата молба сумите не могат да бъдат присъдени от съда.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА (България)“ ЕАД се следват деловодни
разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 1302.60 лева от пълен
претендиран размер от 1317.59 лева, в т.ч. държавна такса-317.59 лева, депозит за вещо
лице- 400 лева , депозит за особен представител – 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 462.27 лева от пълен
претендиран размер от 467.59 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Я. Я. ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС и Г.
Д. М., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС, дължат солидарно на ищеца „ФИРМА“ ЕАД
/променено фирмено наименование от „ФИРМА (България)“ ЕАД/, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано АВА - Изпълнителен директор и
МТП – Прокурист сумите за:
-изискуема главница по Договор за потребителски кредит №170830223341930 от
05.09.2017 г. в размер на 15 230.28 лв.
-изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 427.86 лв. за периода от
05.03.2018 г. до 20.09.2018 г. включително
-обезщетение за забава (наказателна лихва) върху редовно падежирали главници
за периода от 05.04.2018 г. до 18.10.2018 г. в размер на 40.59 лв.
-законна лихва за забава за периода от 09.11.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. №67543/2018 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава
(наказателна лихва) върху предсрочно изискуеми главници за периода от 21.09.2018 г. до
18.10.2018 г, в размер на 180.60 лв.
ОСЪЖДА Т. Я. Я. ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС и Г. Д. М., ЕГН ********** с
адрес: АДРЕС да заплатят на „ФИРМА“ ЕАД /променено фирмено наименование от
„ФИРМА (България)“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано АВА - Изпълнителен директор и МТП – Прокурист, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК съдебно-деловодни разноски за производството по ч. .гр.д. №67543/2019 г. на
СРС в размер на 462.27 лева както и за настоящото производство, в размер на 1302.60
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8