Р Е
Ш Е Н
И Е
№
40
Гр. Кубрат, 11.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря Вера Димова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 695 по описа на РСКт за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание в разпоредбите
на чл. 79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 415 ГПК.
Ищецът
„Т.Б.” ЕАД ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес
Парк София, сграда 6 чрез пълномощник а.Н. от САК твърди, че с ответника А.Д.Д., действащ лично и със съгласието на своя родител О.Ю.Ю., сключили Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен № ***за срок от 24 месеца по план „Нонстоп
40.99/30.99 Коледа 16“, със стандартен месечен абонамент в размер на 40.99 лева
и промоционален такъв от 30.99 лв. Заявява, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по споразумението, представляващи непратени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 18.12.2016 г. – 17.01.2017 г., за което са
издадени следните фактури: 1/ ф-ра № **********/18.01.2017 г. за отчетен период
18.01.2017 г. – 17.01.2017 г., срок за плащане
– 02.02.2017 г., за сумата от 62.88 лв. и по която е извършено частично
плащане в размер на 8.86 лв. и е останал остатък от 54.02 лв. и 2/ ф-ра №
**********/18.02.2017 г. за отчетен период 18.01.2017 г. – 17.02.2017 г., срок
за плащане 05.03.2017 г., за сумата от 144.95 лв.
Въз основа на подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение па парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу А.Д.Д. е образувано ч. гр. д № 436/2019 г. по описа на
PC–Кубрат. Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът в
настоящото производство в срока по чл. 415 ГПК, моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на А.Д.Д.,
че съществува изискуемо вземане на „Т.Б.“ ЕАД
в размер на 198.97 лв. за неизпълнени парични задължения, произтичащи от
сключено между длъжника и кредитора
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен №
++359*********, и издадени фактури за отчетен период 18.12.2016 г. – 17.01.2017
г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, като
претендира и сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди
заседанието, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът А.Д.Д.,
ЕГН **********, с пост./наст. адрес *** чрез особен представител адв.И.С.от АК-Разград депозира становище, че така
предявения иск е допустим, а по основателността му ще ангажира становище след
събиране на всички относими доказателства.
В съдебно заседание особеният
представител заявява, че исковете са основателни и доказани, поради което моли
за уважаването им.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че между ответника А.Д.Д.
и „Т.Б.“ ЕАД на 05.01.2017 г. е сключено Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок от 24 месеца, по план „Нонстоп
40.99/30.99 Коледа 16“, със стандартен месечен абонамент в размер на 40.99 лв.
и промоционален такъв от 30.99 лв. Към момента на сключването на допълнителното
споразумение А.Д.Д. е била непълнолетна, поради което
на същата дата О.Ю.Ю., в качеството на неин законен представител,
подписва Декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно
лице.
Д. не изпълнила задълженията си по
споразумението в общ размер 198.97 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 18.12.2016 г. — 17.02.2017 г.
Горепосочените
задължения са индивидуализирани в следните фактури: 1/Фактура №
**********/18.01.2017г. за отчетен период 18.12.2016 г. - 17.01.2017г., срок за
плащане - 02.02.2017г. издадена за сумата от 62.88 лв.. представляваща
неплатени абонаментна такса и използвани услуги.
По цитираната фактура ищецът претендира
вземане в размер на 54.02 лв., поради извършено частично плащане в размер на 8.86
лв., което погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги до
посочения размер.
2/Фактура № **********/18.02.2017 г. за
отчетен период 18.01.2017 г. - 17.02.2017 г. срок за плащане - 05.03.2017 г..
издадена за сумата от 144.95 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и
използвани услуги.
Поради това, че ответникът не е извършил
дължимите плащания в срока за това, на 20.06.2019 г. „Т.Б.“ ЕАД е подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд
– Кубрат срещу А.Д.Д., в което се претендират: главница
в размер на 198.97 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане
на вземането, образувано в ч. гр. д. № 436/2019 г. по описа на Районен съд – Кубрат. Издадената по същото Заповед №
271/21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на „Т.Б.“ ЕАД е
било указано да предяви установителен
иск за вземанията на дружеството срещу него.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е иск
с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл.
от ГПК.
За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си,
че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В
настоящото производство основание за издаване на заповед
за изпълнение е твърдението за дължима сума по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок от 24 месеца, по план
„Нонстоп 40.99/30.99 Коледа 16“, със стандартен месечен абонамент в размер на
40.99 лв. и промоционален такъв от 30.99 лв.
От събраните по делото писмени
доказателства, както и от признанието, направено от особения представител на
ответника, съдът намира, че категорично се установява наличието на валидно
облигационно правоотношение по цитирания договор за за мобилни услуги с
предпочетен номер ***за срок от 24 месеца, по план „Нонстоп 40.99/30.99 Коледа
16“, със стандартен месечен абонамент в размер на 40.99 лв. и промоционален такъв
от 30.99 лв. и допълнително споразумение към същия. Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил
дължимите по споразумението суми за мобилни услуги, поради което дължи на ищеца
сумата от 198.97 лв. лева, тъй като към датата на подаване на заявлението в
съда - 20.06.2019 г., същите са с настъпил падеж и са дължими.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в исковото и в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете. Такива са направени както следва: по заповедното са заплатени 25 лв.
държавна такса и 360 лв. платен адвокатски хонорар, или общо 385 лв., а по
настоящото: 25 лв. платена държавна такса, 360 лв. платен адвокатски хонорар и
300 лв. внесен депозит за особен представител, или общо 685 лева. Така съразмерно уважената част от исковете в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените разноски в заповедното производство в
размер на 385 лв. и сторените в настоящото производство в размер на 685 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.Д., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст.
адрес ***ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6
представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор и М.С.–
член на съвета на директорите следната сума, за която е издадена Заповед за
изпълнение № 271/21.06.2019 г. по ч. гр. д. № 436/2019 г. по описа на
РС-Кубрат: 198.97 лева (сто
деветдесет и осем лева, деветдесет и седем стот.) – неизпълнени
парични задължения, произтичащи от сключено между длъжника и кредитора Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок от 24 месеца, по план „Нонстоп
40.99/30.99 Коледа 16“, и издадени фактури за отчетен период за отчетен период
18.12.2016 г. – 17.01.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 20.06.2019 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст.
адрес ***ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда
6 представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор и М.С.–
член на съвета на директорите сумата от 685.00 лева
(шестстотин осемдесет и пет лева, нула стот.) представляваща направени в
настоящето производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част
от иксковете, както и сумата от 385.00
лева (триста осемдесет и пет лева, нула стот.), представляваща направени
разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Указва на ответника да изплати горепосочените
суми на „Т.Б.“ ЕАД по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“ АД.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова