Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 559
03.01.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №321/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.430 от Търговския закон и чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „ОТП Факторинг България“ЕАД, с която са
предявени обективно съединени искове срещу
К.П.Х. за заплащане на сумите 7 346 евро главница по договор за
кредит, сключен между ответника и „Банка ДСК“ЕАД та 15.04.2008 г., сумата 678,49 евро част от
лихвата по договора за кредит за периода
м.януари 2016 г., - м.април 2018 г., ведно със законната лихва върху двете суми
от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Сочи,
че на 15.04.2008 г. между ответника и
„Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата
12 800 евро, че тази сума е предоставена от банката на ответника, че
срокът за издължаване на кредита е уговорен до 15.04.2018 г. на 120 месечни
вноски, че на 27.12.2013 г. е подписано допълнително споразумение, в което е
уговорено, че остатъка по дълга към 27.12.2013 г. е в размер на 7 587,48
евро – главница и капитализирани лихви, че с това споразумение е променена
падежната дата за издължаване на месечните анюитетни вноски от 10-то на 20-то
число, че с договор от 21.04.2015 г. „Банка ДСК“ЕАД е цедирала вземането на
ищеца, че е упълномощила същия да уведоми длъжника за цесията, за което ищецът
е приложил нарочно уведомление към исковата молба.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор. В него сочи, че искът е
недопустим, тъй като по ч.гр.д.№1031/2014 г. е била обезсилена издадената
заповед за незабавно изпълнение на същото задължение, не са представени
доказателства за прехвърляне на вземането, цесията не е била съобщена надлежно,
че към датата на уведомяване – 30.06.2015 г. не е била извършена нотариалната
заверка на пълномощното, поради което ищецът не е имал правомощия да извърши
такова уведомяване, че не е бил уведомен за предсрочна изискуемост на вземането,
поради което вземането не е било изискуемо. Сочи, че претендираното вземане е
въз основа на нищожни клаузи. Прави и възражение за погасяване на задължението
по давност.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
15.04.2008 г. между ответника К.П.Х. и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за
кредит за текущо потребление за сумата 12 800 евро за срок от 120 месеца,
считано от датата на първото усвояване на кредита л.123/. В договора е посочено, че кредитът се
погасява по разплащателна сметка №15450080 с месечни вноски съгласно
погасителен план приложение №1. Падежната дата за издължаване на месечните
вноски е 10-то число на месеца. В т.7 от договора е посочено, че за
предоставения кредит кредитополучателят заплаща
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
Престиж плюс“. Към датата на сключване на договора този лихвен процент е 5,19 %,
а стандартната надбавка е 2,26% процентни пункта и намалена с отстъпка от 0
процентни пункта или лихвеният процент по кредита е 7,45%. ГПР по кредита е посочен като 8,09%, като е
посочено, че същият може да бъде променян при предпоставките, предвидени в
общите условия. В т.12 от договора е посочено, че неразделна част от договора
са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически
лица, които кредитополучателят е получил
и приема с подписването на договора. В същия договор /т.13/ е
регламентирано и задължението на кредитополучателят да заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и
комисионите, които „Банка ДСК“ЕАД прилага за извършените услуги на клиента,
като е посочено и че кредитополучателят се е запознал с Тарифата, действаща към датата на
подписване на договора. Изпълнението на задълженията на кредитополучателя по
договора е обезпечено с договор за залог върху вземания по трудово
правоотношение /л.18 и л.125/. В т.9.3 на Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление /л.127/ е посочено, че кредиторът има право
едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява
кредитополучателя по подходящ начин. Такава промяна може да бъде извършена при
изменение на съответните банкови индекси от поне 1% за месец, на валутния курс
евро/лев или евро/щатски долар от поне 1% за месец, при изменение на индекса за
потребителските цени за България от поне 0,5% за месец, при въвеждане на
рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система или върху
„Банка ДСК“, при промени в нормативните актове и в регулациите на „Банка
ДСК“ЕАД, при изменение на средните пазарни лихвени нива и при съществена
промяна на паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния
борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Съответно
при сключването на договора ответникът е получил и подписал Информация по чл.19
от Закона за защита на личните данни. На ответникът са били предоставени и той
е подписал и Условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“, както и
погасителен план и ГПР. В този погасителен план /л.28/ е посочено, че
предоставената сума е 12 800 евро, лихвата върху същата е 5365,25 евро,
респ. общата сума за връщане е 18 430,25 евро, като са посочени и
отделните плащания по размер и падеж. Екземпляр от таксите по кредити за текущо
потребление също са подписани от ответника.
Със
заявление от 06.12.2013 г. /л.97/ ответникът е поискал преструктуриране на
потребителския кредит при запазване
срока на кредита и промяна на падежната дата на 20-то число на месеца.
С
допълнително споразумение от 27.12.2013 г., сключено между „Банка ДСК“ЕАД и
ответника /л.140/ е договорено, че остатъкът по дълга е в размер на
7 587,48 евро, от които 7 289,09 евро дължима редовна главница в
размер на 7 289,09 евро, дължима редовна лихва от 243,19 евро, дължима
наказателна лихва от 25,20 евро и такса изискуемост от 30 евро, като
неплатената част от дължимата редовна лихва се капитализира към остатъка по
главницата, като сумата следва да се плати в същия срок – до 15.04.2018 г.
съгласно приложен към допълнителното споразумение погасителен план. Посочено е
също така в допълнителното споразумение, че към датата на сключване на
споразумението лихвеният процент по кредита е 13,45%, а годишния процент на
разходите – 14,31%. В това споразумение /л.33/ е посочено, че кредитът се
погасява чрез разплащателна сметка №02/14516172, както и че падежната дата за
издължаване на месечните вноски за главница и/или лихва се променя от 10-то на
20-то число. Съответно ответникът е подписал и
нов договор за залог на вземане /л.35 и л.142/, както и е потвърдил съгласието
си с общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Към
договора е подписан и нов погасителен план. В него е посочена сумата 7475 лв.
главница, 2345,82 лв. лихви и общо сума за връщане 9820,82 лв. /л.39 и л.40 и
л.145 и 146/. В подписаните от ответника нови общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление /л.150 и сл./ е записано, че кредитът се олихвява
с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент /променлива
компонента/, определян по одобрена от кредитора методология, а лихвата по
кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на
кредитора /т.7.1./.
По делото е приложена и
Методология на Банка ДСК ЕАД за определяне на базов лихвен процент, използван
за определяне на лихвения процент по кредити на физически лица. В тази
методология е посочено, че базовият лихвен процент се определя от обективни фактори: цена на
капитала, лихвени фактори – цена на привлечения ресурс, цена на възможния
ресурс, алтернатива за инвестиция, алтернатива за нови инвестиции, лихвен риск
и нелихвени фактори – валутен риск, инфлационен фактор, въвеждане на рестрикции
от БНБ, промени в нормативните актове и съществена промяна на паричната
политика на БНБ, като е посочено, че „Банка ДСК“ЕАД счита за съществена промяна
на стойностните показатели такава промяна, която представлява устойчива
тенденция за период от поне три месеца, както и че преценката по отношение на
нивата на БЛП и промяната им е резултат от комплексна оценка на влиянието на
обективните фактори.
На 12.06.2014 г. по искане на
„Банка ДСК“ЕАД е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу К.П.Х. по ч.гр.д.№1031/2014 г.
по описа на РС Разград за сумите 7 346,50 евро главница ведно със законната
лихва от 11.06.2014 г., 435,50 евро лихва за периода 20.01.2014 г. – 10.06.2014
г. и сумата 304,39 лв. разноски по делото и 710,48 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение /л.112-114/. Тази заповед за незабавно изпълнение
е обезсилена.
С договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 21.04.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и „ОТП Факторинг“ЕАД /л.8/ са прехвърлени вземания, сред които е това
срещу ответника К.П.Х. по договор от 15.04.2008 г. с падеж 15.04.2018 г. с главница 7346,00 евро,
присъдена лихва 281,46 евро и 694,59 евро законова лихва. „Банка ДСК“ЕАД чрез изпълнителните си директори е потвърдила
прехвърлянето на вземанията по приложение №2 към Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ по кредити, необезпечени с ипотеки, по селектирано портфолио,
сключен между „Банка ДСК“ЕАД и ищеца
„ОТП Факторинг България“ЕАД /л.14/.
Към исковата молба е приложено и
съответно е връчено на ответника уведомление /л.15/ за извършената цесия, в което е даден на ответника 14-дневен срок
за изпълнение на задълженията в размер на 7346 евро главница, 281,46 евро
присъдена лихва, 694,59 евро законова лихва, 363,26 евро разноски или общо
8685,31 евро. Това уведомление е с дата 14.05.2015 г. От същата дата е и
пълномощното, подписано от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ЕАД, с което
е упълномощен ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД да уведоми от името на банката
всички длъжници по вземанията за кредити, предоставени на физически лица,
необезпечени с ипотеки, по селектирано портфолио, които банката е цедирала
/прехвърлила/ с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен на
21.04.2015 г.
По
делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на
вещото лице е отразено, че на 15.04.2008 г. по разплащателна сметка с титуляр
ответника е преведена сумата 12 800 евро въз основа на договора за кредит
за текущо потребление. За периода 15.04.2008 г. – 21.04.2015 г. по сметка на
„Банка ДСК“ЕАД са платени 10 461,94 евро. С тази сума са били погасени
съответно следните задължения: главница от 5 639,91 евро, 4 682,49
евро , 14,54 евро санкционираща лихва и 125 евро такси. Ответникът К.П.Х. е
изпаднал в забава по отношение на задълженията си по договора за кредит на
22.05.2014 г., като тази забава е 90 дни – последна вноска на 20.01.2014 г. Към
21.04.2015 г. – датата на цесията в счетоводството на „Банка ДСК“ЕАД са
записани като задължения на ответника: главница в размер на 7 346,00 евро
/14 367,30 лв. редовна главница , 281,46 евро/550,48 лв. редовна лихва, 694,59
евро /1358,48 лв. наказателна лихва и 363,26 евро /710,46 лв. разходи.
Съответно към 16.05.2019 г. задълженията
в счетоводството на ищеца са били в същите размери : 7 346,00 евро, 281,46
евро, 694,59 евро и 363,26 евро. След прехвърлянето на вземането с договора за
цесия от „Банка ДСК“ЕАД на ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД са начислени
и направените разходи за ЧСИ в размер на 764,07 лв. Така към 16.08.2019 г. в счетоводството на
ищеца по партида на ответника вече са записани 7 346,00 евро главница,
281,46 евро закупена редовна лихва, 694,59 евро закупена законова лихва, 363,26
евро закупени разходи, 3 174,29 евро законна лихва и 390,66 разноски.
Начислената и платена наказателна лихва е в размер на 14,54 евро. Според
заключението за срока на действие на договора лихвеният процент е променян шест
пъти, като първоначално същия е бил 7,45%, от 21.10.2008 г. – 8,45%, от 06.12.2013 г. – 13,45%, от 11.06.2014 г. –
10,25%, от 01.07.2014 г. – 10,15% и от 01.01.2015 г. – 10,01%. В о.с.з. /л.182/
вещото лице обясни, че неплатената част от дължимата редовна лихва, която е
капитализирана с допълнителното споразумение е в размер на 129 евро, както и
това, че на практика за нея е невъзможно да изчисли промените в лихвения
процент на база на представената й методология. В допълнителното заключение,
изготвено след проверка и на други сметки на ответника е посочено, че до
21.04.2015 г. – датата на цесията ответникът е заплатил за погасяване на
процесния кредит сумата 10 607,20 евро, с която сума са погасени
5 639,91 евро главница, 4 681,49 евро договорна лихва, 135,80 евро
санкционираща лихва /за закъснение/ и 150 евро такси. В това допълнително
заключение е посочено, че при лихвен процент от 7,45% за периода от сключването на договора до
подписването на допълнителното споразумение с направените вноски е следвало да
се покрият 5 942,27 евро главница, 4 166,67 евро договорна лихва и
100 евро такси, при което дължимата
главница към датата на сключване на допълнителното споразумение ще е
6 857,73 евро. Съответно при лихвен процент от 13,45% от датата на
допълнителното споразумение и постепенно спадащ
съобразно начисленията от „Банка ДСК“ЕАД с направените за този период вноски от 398,26
евро е следвало да бъдат отчетени като погасени 201,95 евро главница, 171,31
евро договорна лихва и 25 евро такси, при което би останала дължима главница в
размер на 6 655,78 евро. Така след направените преизчисления съответно
главницата би следвало да бъде в размер на 6 655,78 евро, а лихвата към 21.04.2015 г. - в размер на 421,26 евро. От таблицата на л.235
от делото може да бъде изчислен размерът на договорната лихва за периода,
посочен в исковата молба от м.януари 2016 г. до м.април 2018 г. Съответно дължимата на 20.01.2016 г. лихва е
в размер на 32,38 евро, а тази за периода м. февруари 2016 г. - м.април 2018 г. е 421,08 евро.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
осъдителни искове са за заплащане на
главница и договорна лихва по потребителски кредит. Договорът за банков кредит
е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон
писмена форма. Непосредствено след сключването на договора „Банка ДСК“ЕАД е
изпълнила своето задължение по чл.430,
ал.1 от ТЗ да отпусне паричната сума. По силата на договора за ответника е
възникнало задължението да върне тази парична сума след изтичане на срока на
договора, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ/.
Към
датата на предявяване на иска – 15.02.2019 г. този срок е изтекъл и по
отношение на последната вноска – тази на 15.04.2018 г.
Междувременно
вземането е било прехвърлено от „Банка ДСК“ЕАД на ищеца с договор по чл.99 от ЗЗД. Това прехвърляне е валидно, тъй като нито законът, нито договорът, нито
естеството на вземането препятстват това. По отношение на ответника това
прехвърляне има действие след уведомяването, което е направено с получаването
на преписа от исковата молба, към която е приложено нарочното уведомление. Това
уведомление е подписано от новия кредитор въз основа на изрично упълномощаване
за това. Обстоятелството, че нотариалната заверка на пълномощното е поставена
близо два месеца след изготвянето на пълномощното и на уведомителното писмо е
без значение. Тъй като разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД предвижда обикновена
писмена форма на уведомлението за извършената цесия, то на основание чл.37 от ЗЗД във връзка с чл.44 от с.з. и упълномощаването за това действие следва да
бъде в обикновена писмена форма. По делото не се поставя въпроса за зачитане на
плащания към първоначалния кредитор до датата на уведомяването на длъжника.
Преди да
бъде решен въпросът за размера на задължението на ответника към ищеца, съдът
трябва да изследва дали разпоредбата на чл.9.3 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, които са приподписани от
ответника и са част от съдържанието на
договора за кредит е неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на
потребителите, тъй като съгласно пар.13, т.1 от Допълнителните разпоредби на
с.з. кредитополучателите по договор за банков кредит – физически лица, които не
придобиват средствата, предмет на договора, за осъществяване на търговска
дейност, имат качеството на потребители на банкова услуга.
Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на потребителите определя като
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца /в случая ищеца/
и потребителя /в случая ответника/, а разпоредбата на чл.146, ал.1
урежда законовата санкция, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Така
съдебната практика е дефинирала следните предпоставки, за да бъде определена
една клауза на потребителски договор като неравноправна: 1. Да не е индивидуално
уговорена; 2.да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3.да
създава значителна неравнопоставеност;4.да е сключена във вреда на потребителя.
В
случая се касае за клауза от общите условия на „Банка ДСК“ЕАД, поради
което не стои въпроса за индивидуалното договаряне. Клаузите в потребителските договори, които не са
индивидуално уговорени, подлежат на преценка тогава, когато не са изразени ясно
и разбираемо с недвусмислено изложение на съдържанието на правата и
задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.
Добросъвестността се свързва с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите,
обичая и морала, формиращи конкретните етични норми при изпълнение на
задълженията и упражняване на правата на членовете на общността.
Добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл.143 ЗЗП е пряко свързана с
това, че недобросъвестността има за правна последица постигане на значително
неравновесие между правата на търговеца и тези на потребителя. Именно от тези
законови положения следва изискването при уговаряне на предпоставките за
едностранно изменение на някои от условията на договора същите да са посочени
ясно и разбираемо за обикновения потребител /чл.147/, за да може той
информирано да заяви съгласие с тези условия.
Така разпоредбата на чл.144, ал.2 от ЗЗП изисква промяната на лихвения процент,
дължим от потребителя, да може да бъде осъществена едностранно, само ако е
налице основателна причина, а на потребителя е обезпечено правото да изрази
несъгласие чрез едностранно прекратяване на договорната връзка. Задължение на
кредитора е при сключване на договора по
ясен, недвусмислен и разбираем начин да посочи всички обективни обстоятелна,
т.е. такива, които са извън контрола на търговеца и които обуславят приложение
на установената едностранна възможност за промяна на разходите по кредита, в това
число и на възнаградителната лихва. Това означава в договора да бъдат посочени
видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти
при определянето на БЛП, съответно всеки един от тях да бъде обвързан с
обективни критерии, които съществуват вън и независимо от волята на кредитора.
В случая в чл.9.3 на Общите условия, които са част от съдържанието на договора
са посочени седем фактора, които са обективни обстоятелства, но не е посочено
по какъв начин, в каква посока и в каква
степен същите могат да повлияят на размера на лихвения процент. Не е посочен и
конкретния начин, по който кредиторът уведомява потребителя да промяната. При
това съдържание се налага извод, че посочената клауза от договора съставлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, тъй като
представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя на банковата услуга. Ето защо
клаузата в общите условия, даваща възможност на кредитора едностранно да
променя базовия лихвен процент и таксите е неравноправна, поради което на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП е нищожна.
Поради това, съдът приема, че лихвенияг процент по договора е можело да
бъде увеличаван единствено и само по съгласие на двете страни. Ето защо с
подписването на допълнителното споразумение от 27.12.2013 г. размерът на
лихвения процент е променен от първоначалния 7,45% на 13,45%. Видно от
съдебно-счетоводната експертиза този процент по-късно е намален едностранно от
кредитора на 10,25%, 10,15% и 10,01%.
Така с плащанията, направени от ответника преди 27.12.2013 г. същият е
погасил главницата до размера на
5 942,27 евро, договорната лихва до размера на 4 166,67 евро и сумата
100 евро такси. Следователно към датата на сключване на допълнителното
споразумение – 27.12.2013 г. дължимата главница е била в размер на
6 857,73 евро. Върху тази главница е следвало да бъдат начислени лихвите,
уговорени с допълнителното споразумение и намалени едностранно на три пъти от
„Банка ДСК“ЕАД и същите следва да бъдат в размер на 1710, 89 евро. Така към
датата на цесията главницата е била в размер на 6 655,78 евро и именно в
този размер вземането е прехвърлено от „Банка ДСК“ЕАД на ищеца „ОТП Факторинг“ЕАД.
Ето защо
така предявеният осъдителен иск се явява основателен и доказан до размера на
6 655,78 евро за главницата. В този размер вземането не е погасено по
давност, тъй като видно от таблицата на
л.234 от делото първата неплатена вноска е дължимата от 20.02.2014 г. и
по отношение на нея към 15.02.2019 г. – датата на предявяване на исковата молба
не е изтекла общата петгодишна давност, а след тази давността е прекъсната на
основание чл.116, Б от ЗЗД.
По отношение на втория от двата иска – за заплащане на
договорната лихва, същият е основателен и доказан до размера на 421,08 евро. В случая ищецът претендира такава само
за периода от м.януари 2016 до м.април 2018 г. С оглед заявеното от ответника
възражение за погасяване по давност, съдът намира, че вземането за лихвата за
м.януари е погасено по давност на основание чл.111, В от ЗЗД, тъй като исковата
молба е предявена на 15.02.2019 г.
В останалата им част до първоначално предявените размери
исковете се явяват неоснователни и недоказани, защото в тази част главницата е
била погасена от ответника чрез изпълнение на първоначалния кредитор преди
сключването на договора за прехвърляне на вземанията.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи заплащане на направените от ищеца разноски съразмерно на уважената част
от иска. Тези разноски са в размер на 1127,78 лв. и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съответно ответникът следва да заплати от тях сумата 994,00 лв.
за разноските и 264,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съответно
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно от 600
лв. следва да заплати 71 лв.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.П.Х., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България“ЕАД,
ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление район Оборище,
бул.“Княз Александър Дондуков“, №19, ет.2
сумата 6 655,78 евро /шест хиляди шестстотин петдесет и пет евро и
седемдесет и осем евроцента/ главница по
договор за кредит за текущо потребление от 15.04.2008 г. и допълнително
споразумение от 27.12.2013 г., ведно със законната лихва от 15.02.2019 г. ,
сумата 421,08 евро /четиристотин
двадесет и едно евро и осем евроцента/ договорна лихва за периода февруари 2016 г. –
април 2018 г. по същият договор, както и
сумата 994 лв. /деветстотин деветдесет и четири лева / разноски по делото и 264,00 лв. /двеста
шестдесет и четири лева / юрисконсултско
възнаграждение и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ до първоначално предявения размер от
7 346 евро главница и 678,49 евро договорна лихва като неоснователни.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление район Оборище, бул.“Княз Александър
Дондуков“, №19, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Х.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата 71 лв. /седемдесет и един лева/ за
направените разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: