ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1030
гр. Велико Търново, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500734 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Е. С.“ АД със седалище гр.В., чрез пълномощника
му ЮК С., против Определение от 17.08.2021г., постановено по Гр. д.№2005/2021г. по описа
на РС – Велико Търново, с което е оставено без уважение възражение на ответника „Е. С.“
АД по чл.119 ал.3 от ГПК за неподсъдност на делото. Развити са оплаквания, че
обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че в случая ищецът „Ц.“ ООД със
седалище гр.В.Т. който е ЮЛ, не притежава качеството „потребител“ по смисъла на §13 т.1
от ДР на ЗЗП. Сочи се, че законодателят е изключил от приложното поле на изборната
подсъдност по чл.113 ГПК юридическите лица, които нямат постоянен/настоящ адрес и
няма как разширително да се тълкува тази разпоредба, която има за цел осигуряването на
потребителя като икономически по-слаб субект в спорното правоотношение, на по - лесен,
по – евтин и по – ефикасен достъп до правосъдие, чрез избор на местна подсъдност и
предвиждане на касационно обжалване при по - ниска цена на иска. Моли съда, да
постанови определение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо
което уважи ответното възражение за неподсъдност на делото на ВТРС, прекрати
производството по същото и го изпрати по подсъдност на родово и местно компетентният
РС – Варна. Претендира разноски за производството за ЮК възнаграждение.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна – ищец „Ц.“ ООД със седалище гр.В.Т., чрез пълномощника му адв.Ал.
П. от ВТАК, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена,
респ. обжалваното определение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Развива
доводи, че ищецът притежава качеството „потребител“ по силата на специалния закон,
който урежда в частност правоотношенията му с ответника, а именно §1, т.41б от ДР на ЗЕ,
поради което и може да се ползва от изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК,
доколкото и същата не съдържа изрично разграничение между ФЛ и ЮЛ, и на която
изборна подсъдност по чл.113 ГПК изрично се е позовал с предявяване на ИМ пред ВТРС.
Съдът, след като разгледа частната жалба, съобрази доводите в писмения отговор по
жалбата, запозна се с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството по Гр.д.№2005/2021г. по описа на ВТРС е образувано по предявен от
1
ищеца „Ц.“ ООД със седалище гр.В.Търново, против ответника „Е. С.“ АД със седалище
гр.В. осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена на иска от 12
619,63лв. за връщане на платени от ищеца без основание на ответника суми – 2608,23лв.
достъп средно/ниско напрежение и 10011,40лв. пренос ниско напрежение , за обект с адрес
на потребление с.М. с., общ.В.Т., по повод на който страните са в договорни отношения за
доставка на ел. енергия и мрежови услуги.
С ИМ ищецът изрично се е позовал, че предявява иска пред ВТРС на основание
чл.113 ГПК.
В срока за отговор на ИМ по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът „Е.С.“ АД, чрез ЮК С., е
направил възражение за местна неподсъдност на делото на сезирания съд, основано на
разпоредбите на чл.105 ГПК и чл.108 ал.1 ГПК, съгласно които искът се предявява по
седалището на ответника, което е в гр.Варна, поради което родово и местно компетентен да
разгледа правния спор, предмет на делото, е РС – Варна.
С обжалваното определение от 17.08.2021г. първоинстанционният съд е оставил без
уважение възражението на ответника за неподсъдност на делото на сезирания съд, като, за
да постанови този резултат е приел, че в случая приложение следва да намери разпоредбата
на чл.113 от ГПК с оглед §1 т.41б от ДР на ЗЕ, защото претенцията се отнася за
правоотношение относно ползване на ел. енергия и за нейното заплащане от потребителя –
ищец по делото, чието седалище е в района на ВТРС, което обуславя компетентността на
сезирания съд да се произнесе по спора.
Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 24.08.2021г., като частната
жалба е подадена на 31.08.2021г., т.е. в рамките на едноседмичният преклузивен срок за
обжалване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките
на преклузивния за това срок по чл.275 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна и доказана, като съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.113 ГПК /изм. – ДВ, бр.65 от 2018г., бр.100 от 2019г./,
уреждаща изборна местна подсъдност, исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия
исков процес.
Спорът по делото се свежда до въпроса притежава или не ищецът качеството
потребител по смисъла на чл.113 ГПК и съответно може ли да се ползва от изборната местна
подсъдност по чл.113 ГПК, отговорът на който въпрос е отрицателен. Съгласно
приложимата съдебна практика, на която се е позовал и жалбоподателят в частната жалба,
законодателят е ограничил разпоредбата на чл.113 ГПК до споровете, образувани по искове
на и срещу потребители в смисъл на икономически по - слабата страна в правоотношението,
т.е. потребители по смисъла на §13 т.1 ДР на ЗЗП. /така Определение №69/28.01.2021г. по
ч.т.д.№1049/2020г. на ВКС, ТК, II отд./. Съгласно легалната дефиниция по §13 т.1 от ДР на
ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Ищецът по делото „Ц.“ ООД е юридическо
лице, поради което няма качеството „потребител“ по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП,
поради което и не може да се ползва от изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК, което
позоваване на същата с ИМ е ирелевантно, предвид липсата на качеството „потребител“ у
ищеца, поради което и в случая подсъдността по чл.113 ГПК е неприложима, и приложение
следва да намери общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, както и подсъдността по чл.108
ал.1 ГПК, на които се е позовал ответникът в своевременно предявения в срока по чл.119
2
ал.4 ГПК отвод за неподсъдност на делото на сезирания съд. Обстоятелството, че от
изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК могат да се ползват само потребители по
смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, т.е. само физически лица, но не и юридически лица,
каквото е ищецът по делото, следва и от самата редакция и тълкуване на нормата на чл.113
ГПК, която посочва, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, т.е. нормата борави с понятията „постоянен“ и „настоящ адрес“, които се
свързват само с физически лица, но не употребява понятието седалище и адрес на
управление, относими за юридическите лица, от където следва и логичният извод, че ЮЛ
не са носители на правото на изборна местна подсъдност по чл.113 ГПК. Освен това
добавянето на изречение второ/ ДВ, бр.100/2019 г./ към разпоредбата на чл.113 ГПК/
образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес/
логически очевидно се отнася само за потребители физически лица/ косвен показател е и за
правилността на горния извод/, тъй като, ако трябваше да се отнася и за търговци –
юридически лица, би създало абсурдно и безсмислено пренебрегване на специалните
правила за търговските спорове / чл.365 и сл. ГПК/, когато естеството на конкретния спор
позволява той да се приеме като попадащ в сочената категория/ какъвто е настоящия/.
Целта е да се изключи приложението им тъкмо относно физическите лица, понеже страната
доставчик на стока или услуга винаги е търговец и обикновено би била налице хипотеза
на спор в пряка или косвена връзка с едностранна търговска сделка по субективен
критерий.
Безспорно ищецът, като ползвател на електроразпределителната мрежа на ответника
за снабдяването му с енергия, има качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла
на §1 т.41б б.“б“ от ЗЕ, но то има различно съдържание от понятието „потребител“ по
смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, и това обстоятелство, че е „потребител на енергийни
услуги“ по смисъла на §1 т.41б б.“б“ от ЗЕ, не го превръща в носител на право на изборна
местна подсъдност по чл.113 ГПК по собственото си седалище само на основание същия
този факт. Това е така, защото посочената разпоредба определя понятието само и
единствено за улеснение на тълкувателните цели и правоприложни нужди на специалния
Закон за енергетиката, без да съдържа в себе си специална процесуалноправна норма,
предоставяща чрез препращане на търговците - юридически лица правото по чл.113 ГПК
или собствено предоставяща им право на изборна местна подсъдност. Тогава
недопустимо е да се предоставя от съда чрез „тълкувателно дописване“ на напълно ясния
текст на закона/ чл.113 ГПК/ , при това не се открива и смисъл да би било оправдано.
С оглед изложеното, ищецът – ЮЛ, няма качеството „потребител“ по смисъла на §13
т.1 от ДР на ЗЗП, поради което не може да се ползва от изборната местна подсъдност по
чл.113 ГПК. На основание чл.105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно чл.108 ал.1 ГПК, искове срещу
ЮЛ се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Ответникът в
процеса е със седалище и адрес на управление в гр.Варна, поради което и съгласно общата
местна подсъдност по чл.105 ГПК и подсъдността по чл.108 ал.1 ГПК, приложими в случая,
искът, предмет на делото, е родово и местно подсъден на РС – Варна, в чийто съдебен район
се намира седалището и адрес на управление на ответника, поради което възражението на
ответника за неподсъдност на делото на сезирания съд, като процесуално допустимо,
направено в срока по чл.119 ал.4 ГПК за писмен отговор на ИМ, и основателно, следва да
бъде уважено, предвид което производството по делото пред ВТРС следва да бъде
прекратено, и делото изпратено по подсъдност и родово и местно компетентният РС –
Варна.
Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, обжалваното
определение по чл.121 ГПК следва да бъде отменено, като неправилно, вместо което
постановено друго, с което възражението на ответника за местна неподсъдност на делото на
ВТРС бъде уважено, производството по делото пред ВТРС прекратено и делото изпратено
по подсъдност на родово и местно компетентният РС – Варна.
3
По разноските:
Независимо от изхода по частната жалба, на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани съдебни разноски за настоящото производство, доколкото присъждането им е
обусловено от крайния изход по съществото на спора.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 17.08.2021г., постановено по Гр. д.№2005/2021г. по
описа на РС – Велико Търново, с което е оставено без уважение възражение на ответника
„Е. С.“ АД по чл.119 ал.3 от ГПК за неподсъдност на делото, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. д.№2005/2021г. по описа на РС – Велико
Търново.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на родово и местно компетентният РС –
ВАРНА.
Определението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от влязлото в сила определение да се изпрати на РС – Велико Търново
за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4