Определение по дело №559/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 580
Дата: 8 юни 2017 г. (в сила от 14 юли 2017 г.)
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20172100200559
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                       

 

№……                                          08.06.2017 г.                               Град  Бургас

                                                         

 

Бургаския окръжен съд                                                     Наказателен състав

На осми юни                                           две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  георги пепеляшев

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1. георги ГЕОРГИЕВ

  2. ЦВЕТА НАЙДЕНОВА

 

                                  

 Секретар:  Ж. К. 

 Прокурор: Румяна Славова

 Като разгледа докладваното от съдията Пепеляшев 

 ЧН дело 559 по описа за 2017 година,

 за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1  от НПК и е образувано по повод постъпило предложение от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас за определяне на общо наказание на осъдения В.И.И..

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас подържа направеното предложение и изразява становище за наличие на материално-правни предпоставки по чл. 25 от НК. Прокурорът предлага след определяне на общото наказание същото да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК в размер на 2 години лишаване от свобода.

Процесуалният представител на осъденото лице – адв. Потеров представя доказателства за наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на В.И.И. от 17.10.2013 г. до 18.12.2013 г. във връзка с издадена ЕЗА издадена на 31.10.2011 г. от Прокуратурата на Апелативен съд – гр. Навлио, Република Гърция. Защитата изразява съгласие с прокурора за наличие на предпоставките на чл. 25 и 24 от НК. Защитата предлага увеличението на наказанието да не бъде 2 години, а да бъде увеличено с 6 месеца и 15 дни, с оглед на изминалото време от извършването на деянията по групираните присъди.

Осъденият И. предоставя на съда.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази становището на страните, съдът приема за установено следното:

С определение 826/2013 г. по ЧНД № 1798/2013 г. на РС – Стара Загора влязло в законна сила на 21.12.2013 г. на В. И. са наложени общи наказания в две съвкупности, съответно в размер на 7 години и на 5 години лишаване от свобода по наказателни производства както следва:

1.                по НОХД № 110/2006 г.; НОХД № 2312/2005 г.; НОХД 84/2006 г.; НХОД № 2313/2005 г. всички на РС гр. Пловдив и по НОХД № 1440/2006 г. на ОС гр. Пловдив; НОХД № 750//2006 г. на РС Стара Загора; НОХД № 384/2006 г. на РС Асеновград; НОХД № 523/2005 г. на РС Асеновград; НОХД № 1247/2007 г. РС Пловдив; НОХД № 1413/2007 г. на РС Сливен; НОХД № 3189/2009 г. на РС Пловдив; НОХД № 417/2001 г. на РС Ямбол и НОХД № 334/2003 г. на РС Стара Загора едно общо наказание в размер на 7 години лишаване от свобода, като е постановено да бъде изтърпяно отделно.

2.                по НОХД № 30/1997 г. на РС гр. Първомай; НОХД № 88/2001 г. на ВС гр. Сливен и НОХД № 867/2002 г., РС Бургас едно общо наказание в размер на 5 години лишаване от свобода.

Проследени в хронология по дата на извършване на престъпления и влизане в законна сила на съдебните актове, осъжданията са както следва:

1.                С присъда 50/05.04.2006 г. по НОХД № 110/2006 г. на Районен съд Пловдив, влязла в сила на 21.04.2006 г. за деяние извършено в периода от 14.05.2005 г. до 15.06.2005 г. при условията на опасен рецидив по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ вр. чл. 26 от НК и за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2, т. 2, пр. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложено едно общо наказание в размер на 5 години лишаване от свобода.

2.                С присъда 109/07.04.2006 г. по НОХД № 2312/2005 г. на Районен съд Пловдив, в сила от 26.04.2006 г. за деяние извършено на 27.07.2001 г. по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК му е наложено наказание в размер на 7 години лишаване от свобода.

3.                С присъда 125/12.05.2006 г. по НОХД № 84/2006 г. по описа на РС Пловдив, в сила от 30.05.2006 г. за деяние извършено на 24.05.2005 г. по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК е наложено наказание в размер на 2 години лишаване от свобода.

4.                 С присъда 29/30.01.2006 г. по НОХД № 2313/2005 г. на РС Пловдив, влязла в сила на 05.06.2006 г. за деяние извършено на 01.06.2005 г. по чл. 346 ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години.

5.                С присъда 218/16.06.2006 г. по НОХД № 1440/2006 г., по описа на ОС гр. Пловдив, за извършено престъпление на 10.06.2005 г. по чл. 1991 ал. 1, т.  вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК е наложено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода. Присъдата  влязла в сила на 04.07.2006 г.

6.                С присъда 120/22.06.2006 г. по НОХД № 750/2006 г. РС  Стара Загора за извършено на 28.06.2001 г. престъпление по  чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 ал.1 т. 3 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29 ал. 1, б. „а“ и „б“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода. Присъдата влязла в сила на 08.07.2005 г.

7.                С влязла в законна сила на 20.07.2006 г. присъда 82/05.07.2006 г. по НОХД № 384/2006 г. РС Асеновград за извършено  07.06.2005 г. престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл.194, ал. 1 вр. чл. 29 ал.1 буква „а“ и „б“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода.

8.                С присъда 37/16.03.2006 г. на РС Асеновград, по НОХД № 523/2005 г. в сила на 24.07.2006 г. за извършено престъпление в периода 19.05.2005 г. до 05.06.2005 г. по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1, б. „а“ и „б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание в размер на шест години лишаване от свобода.

9.                С присъда 168/08.10.2007 г. на РС Пловдив по НОХД № 1247/2007 г. за извършено престъпление в периода 12.05.2005 г. до 27.06.2005 г. влязла в сила на 24.10.2007 г. по чл. 196 вр. чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, 4 и 10 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 от НК му е наложено наказание в размер на 3 години и 10 месеца лишаване от свобода.

10.           С присъда 897/30.10.2997 г. на РС Сливен по НОХД № 1413/2007 г. в сила от 15.11.2007 г. за извършено престъпление в периода 19/20.06.2007 г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание в размер на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода.

11.           С Присъда 425/25.08.2009 г. РС Пловдив по НОХД № 3189/2009 г. в сила от 10.09.2009 г. за извършено на 26.07.2001 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 58а от НК му е наложено наказание в размер на 2 години лишаване от свобода.

12.           С присъда 428/26.04.2011 г. РС Ямбол, по НОХД № 417/2011 г. за деяние извършено от 19.04.2001 г. до 13.07.2001 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание в размер на 1 година лишаване от свобода.

13.           С присъда 69/18.04.2013 г. РС Стара Загора по НОХД № 334/2013 г. в сила от 09.05.2013 г. за извършено престъпление на 05.08.2001 г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от  5 години.

14.           С Решение 9/13.03.2017 г. на ОС Бургас по ЧНД № 177/2017 г. в сила от 20.03.2017 г. е прието за изпълнение Решение 95/16.03.2004 г. на Апелативен съд по тежки престъпления – гр. Лариса – тричленен състав потвърдено с Решение 39/01.03.2007 г. на петчленен състав на Апелативен съд гр. Лариса, Република Гърция, с което на В.И.И. е определено едно общо наказание, в размер на 10 години лишаване от свобода при първоначален „строг режим“ за извършени от него престъпления в периода 08.03.2003 г. – 04.04.2003 г. имащи правен аналог по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на Република България. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС е приспаднато на основание чл. 457, ал. 5 от НПК от подлежащото на изтърпяване наказание 10 години лишаване от свобода, срока на предварителното задържане на В. И. в издаващата държава, считано от 04.04.2003 г. до 25.11.2003 г., което наказание И. е започнал да търпи на 20.01.2017 г.

15.           С Решение 12/07.04.2017 г. по ЧНД № 1246/2016 г. на ОС гр. Бургас, са приети за изпълнение Решение 156-157/29.04.2004 г. на Тричленен Апелативен наказателен съд на гр. Навплио, с което е осъден за осъществени на 23.08.2002 г. – 02.03.2003 г. престъпления, като му е наложено наказание в размер на 10 години лишаване от свобода при строг режим, както и Решение 408/11.11.2004 г. на Тричленен Апелативен наказателен съд – гр. Навплио, Република Гърция, за деяние от 27.01.2003 г. до 24.02.2003 г. му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 години. Деянието има своя аналог по българското наказателно право на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК. На основание чл. 23 от НК ОС гр. Бургас е определил едно общо наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето на предварително задържане, считано от 11.11.2003 г. до 11.11.2004 г.

От изложеното е видно, че деянията осъществени на територията на Република Гърция, за които В. И. е осъден на по 10 години лишаване от свобода са били осъществени преди влизане в законна сила на изброените наказателни производства, предмет на групиране по ЧНД № 1798/2013 г. на РС Стара Загора с определено общо наказание в размер на 7 години лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание, което следва да е най-високото от всички, а именно на 10 години лишаване от свобода.

Настоящият състав на съда намира за целесъобразно в конкретния случай да приложи нормата на чл. 24 от НК, тъй като в един не продължителен период от време осъденото лице е извършило множество  еднородни престъпления от една страна, а от друга от последното извършено престъпление е изминал значителен период от време. Посочените обстоятелства мотивират съда да приеме, че за постигане на визираните в чл. 36 цели е необходимо определеното общо наказание да бъде увеличено с 1 година.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК при изтърпяване на така определеното общо наказание следва да се приспадне предварителното задържане постановено по ЧНД № 177/2017 г. и ЧНД № 1246/2016 г. за времето от 04.04.2003 г. до 11.11.2004 г., както и мярката за неотклонение „Задържане под стража“ взета с Решение 98 от 03.12.2013 г. на Ямболския окръжен съд по ЧНД № 345/2013 г. считано от 17.10.2013 г. до 18.12.2013 г.  

На основание чл. 25, ал. 2 от НК от общо определеното наказание следва да се приспадне  изтърпяното изцяло наказание в размер на 7 години лишаване от свобода, считано от 03.05.2007 г. до 20.01.2017 г. На същото основание следва да се приспадне времето на изтърпяното наказание по ЧНД № 177/2017 г. на ОС Бургас, считано от 20.01.2017 г.

По делото са представени доказателства, от които е видно, че срещу В. И. е било образувано сл.д. 3711/1991 г. по описа на ОСлС Бургас, за извършено през м. септември 1991 г. престъпление по чл. 195 от НК, прекратено от РП гр. Средец с постановление от 21.02.2006 г. По посоченото сл. дело И. тогава с фамилия /Г./ е бил задържан под стража в ПД „Бойчиновци“ за времето от 05.11.1991 г. до 21.12.1992 г., като в случая са налице предпоставките на чл. 59, ал. 3 от НКза приспадане на задържането под стража.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК,  Бургаския окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЛАГА на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК на осъденият В.И.И., ЕГН ********** ОБЩО НАКАЗАНИЕ по ЧНД № 1798/2013 г. на Районен съд Стара Загора, ЧНД № 177/2017 г. на Окръжен съд Бургас и ЧНД № 1246/2016 г. на Окръжен съд Бургас в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното наказание с ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 от НК времето от 20.01.2017 г. – началото на изпълнение на наказанието по ЧНД № 177/2017 г. на Окръжен съд Бургас и времето от 03.05.2007 г. до 20.01.2017 г. изцяло изтърпяно наказание в размер на седем години Лишаване от свобода по ЧНД № 1798/2013 г. на Районен съд Стара Загора.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето от 04.04.2003 г. до 11.11.2004 г. по ЧНД № 177/2017 г. и ЧНД № 1246/2016 г. на БОС, както и мярката за неотклонение „Задържане под стража“ взета с Решение 98 от 03.12.2013 г. на Ямболския окръжен съд по ЧНД № 345/2013 г. считано от 17.10.2013 г. до 18.12.2013 г.

На основание чл. 59, ал. 3 ПРИСПАДА времето на предварително задържане от 05.11.1991 г. до 18.12.1992 г. по прекратено следствено дело 3711/1991 г. на Окръжна следствена служба Бургас

 

Определението може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                   2.