Решение по дело №189/2019 на Окръжен съд - Добрич

                                      Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

                                                           № 32

                                     Гр.ДОБРИЧ 13.03.2020г.

                                      В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ШЕСТИ МАРТ 2020г.в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

 

  При участието на секретаря  Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 189/2019г.по описа на ДОС и за да се  произнесе взе предвид следното:

 

  Производството по делото е образувано по подадена  от ООД „ КАВА ПЕТРОЛ“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,бул.“ ***“ № 114,представлявано от управителя ***,чрез пълномощника му-адв.И.З.,САК,искова молба,с която срещу „НАП“,гр.София,бул.“***“ № 52,е предявен иск с правно основание чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ.

  Претендира се да бъде установено,че вземанията на ищеца  от длъжника ЕООД „Рос-Експорт“/в несъстоятелност/,ЕИК ***,включени в одобрения с Определение № 382/22.08.2019г. по т.д.№ 309/2018г.по описа на ДОС списък с приети вземания,предявени по реда на чл.685,ал.1 от ТЗ,са с  поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ и по отношение на недвижим имот,находящ се в гр.Добрич,представляващ по КК и КР,одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК,Поземлен имот с идентификатор № ***,с площ 6548 кв.м.по документ за собственост,а по скица -6549 кв.м.,с трайно предназначение на територията-урбанизирана,НТП-за друг вид производствен,складов обект,с номер по предходен план 7571,ведно с построената в имота сграда-Складова база,с идентификатор ***.1,със застроена площ 100 кв.м.по документ за собственост,а по скица-115 кв.м.,с предназначение по скица-друг вид сграда за обитаване,при съседи на ПИ: ***, *** и 72 624.154.8,ведно с правата,произтичащи от разрешение за строеж № 250/03.12.2014г.на Община,гр.Добрич,въз основа на ВЪЗБРАНА,постановена с Определение по ч.т.д.№ 223/2016г.по описа на ДОС на основание чл.390 от ГПК,и ВЪЗБРАНА,наложена по изп.д.№ 211/2017г. на ЧСИ ***и присъединеното изп.д.№ 289/2018г.на същия ЧСИ.

  Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски.

  В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 7099/05.11.2019г.,ответникът оспорва предявения иск като неоснователен,с искане за отхвърлянето му и присъждане на сторените по делото разноски,в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.Навежда следните съображения:

  Специалните правила,които уреждат действието на възбраната,не предвиждат предимство при удовлетворяване на взискателя,ползващ се с такава мярка,спрямо другите кредитори.Изричната норма на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ предполага запорът или възбраната да са вписани по реда на Закона за особените залози.От 2008г. възбраните не подлежат на вписване в ЦРОЗ. Допълнителен аргумент за отричане прякото прилагане на текста на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ е и разпоредбата на чл.638,ал.4 от ТЗ,изключваща противопоставимост на тази мярка на кредиторите на несъстоятелността.  Мотиви за липсата на възможност за привилегировано удовлетворяване на кредитор,произтичащо от наложена възбрана върху имущество,част от масата на несъстоятелността,се черпят и от специално предвидения ред за зачитане на привилегия с отделна сметка за разпределение по чл.724 от ТЗ на цена на заложена или ипотекирана вещ,върху която има право на задържане,но не и на възбранена вещ.

  С постановено по делото Определение № 456/08.10.2019г.съдът е конституирал като страна в производството Синдика на ЕООД „ ***“/в несъстоятелност/,И.В.К.,ЕГН:**********.

  В депозирано писмено становище,вх.рег.№ 6866/28.10.2019г.Синдикът намира  предявения иск за допустим и основателен.

  В депозирана по делото допълнителна искова молба,вх.рег.№ 7651/29.11.2019г.,ищецът по подробно изложени в нея съображения оспорва всеки от наведените от ответника в отговора на исковата молба доводи за неоснователност на иска.

  Допълнителен отговор от ответника не е постъпил.

  Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебно справка с т.д.№ 309/2018г. и ч.т.д.№ 223/2016г. по описа на ДОС,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  По молба на ООД „ Кава петрол“,ЕИК ***,гр.Варна,с Решение № 28/06.03.2019г.по т.д.№ 309/2018г.Добрички окръжен съд е обявил в неплатежоспособност ЕООД „Рос-Експорт“,ЕИК ***,открил е производство по несъстоятелност на дружеството,наложил е обща възбрана и запор върху имуществото му,назначил е временен синдик и е насрочил първо събрание на кредиторите.

  С молба до Синдика,вх.рег.№ 2407/05.04.2019г.,на основание чл.685,ал.1 от ТЗ ООД „ Кава петрол“ е предявило вземанията си,като е посочило,че същите се ползват с привилегията по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ на основание наложена по чл.390 от ГПК по ч.т.д.№ 223/2016г.по описа на ДОС за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.135 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.26 от ЗЗД възбрана върху описания в настоящата искова молба недвижим имот,който е бил предмет на покупко-продажба,обективирана в нот.акт № 189,том 7,дело №1336,вх.рег.№ 3157/14.04.2016г.на СВп-гр.Добрич.Молбата не съдържа позоваване на друга,наложена по изпълнително дело възбрана,като основание за това предявените вземания да се ползват с привилегията  по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ .

  На 30.04.2019г.синдикът е изготвил списък на приетите,предявени в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ вземания на кредитори,в който списък предявените от ООД „ Кава петрол“ вземания са приети като такива с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ,вкл. и на основание възбрана върху недвижим имот/стр.4 от настоящото дело/.

  Срещу изготвения и обявен в ТР на 09.05.2019г. по партидата на ЕООД „Рос-Експорт“/в несъстоятелност/,ЕИК ***,списък по чл.685,ал.1 от ТЗ,е подадено възражение от НАП,гр.София,срещу приемането на предявените от ООД „ Кава петрол“,ЕИК ***,вземания,като такива с поредност на удовлетворяването им по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ/стр.50-52/.

  Възражението е разгледано и уважено с Определение № 379/22.08.2019г./53-55/ на съда по несъстоятелността,с който съдебен акт е разпоредено да се направят следните изменения в списъка с приети вземания:Кредиторът ООД „ Кава Петрол“ да се включи в списъка с  приети вземания по чл.685,ал.1 от ТЗ с обезпечено вземане-залог върху движими вещи по Договор от 11.12.2013г.,с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ,като се заличат вписаните обезпечения-залог по ЗОЗ и възбрана върху недвижим имот,както по отношение на главницата,така и на лихвите.

  В този смисъл е и постановеното по реда на чл.692,ал.4 от ТЗ Определение № 382/22.08.2019г.по т.д.№ 309/2018г./стр.5/,с което ДОС е одобрил списъка с приети вземания,предявени по чл.685,ал.1 от ТЗ,като е приел навсякъде в списъка кредиторът ООД „ Кава петрол“ да се впише като обезпечен кредитор с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ само на основание учреден търговски залог върху движими вещи,но не и на основание обезпечение на вземанията му с възбрана върху недвижим имот.

  Определение № 382/22.08.2019г.е  обявено в ТР на 23.08.2019г.

  Исковата молба,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,е подадена по пощата на 09.09.2019г.,поради което предявеният с нея иск по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ,като предявен от активно легитимирана страна,в законоустановения преклузивен срок по чл.694,ал.6 от ТЗ,във вр. с чл.62,ал.2,изр.първо,вр. с чл.60,ал.6 от ГПК,се явява процесуално допустим и като такъв подлежи на разглеждане по същество.

  Разгледан по същество,искът е неоснователен.

 

  Не е спорно,че преди постановяване на решението по т.д.№ 309/2018г.по описа на ДОС за откриване на производство по несъстоятелност на „Рос-Експорт“,ЕИК ***,в полза на ищеца за обезпечаване на бъдещ негов иск срещу това дружество на основание чл.390 от ГПК е наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху описания в исковата молба недвижим имот.

  Спорен е въпроса дали тази обезпечителна мярка осигурява предимство по реда на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ на ищеца като кредитор,спрямо другите кредитори в производството по несъстоятелност.

  Нормата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ има предвид само и изключително запори и възбрани,вписани по реда на Закона за особените залози.Не попада сред изброените в чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ вземане,обезпечено с възбрана на недвижим имот,наложена на основание чл.390 от ГПК.На основание чл. 401 ГПК,действието на това обезпечение се изчерпва с предвидения ефект на мярка,осигуряваща запазването на длъжниковото имущество като общо обезпечение на кредиторите,като разпорежданията се ограничават(чл. 451 ГПК

),а в случай,че бъдат извършени,са непротивопоставими на кредитора(чл.452 ГПК).Извън това действие, обезпечителната възбрана допълнително гарантира на кредитора правото му да участва в бъдещите разпределения на постъпленията от съответното имущество( чл. 459 ГПК),без обаче правото на присъединяване да поражда привилегия.Като особено право на предпочтително удовлетворяване, привилегиите са уредени изрично в закона и не могат да се тълкуват разширително.По смисъла на чл.722 от ТЗ такива са само изрично изброените залог,ипотека и вписвания по реда на ЗОЗ.Останалите обезпечения,т.е.  подготвящите индивидуални изпълнения,са ирелевантни в универсалното производство по несъстоятелност,тъй като в него всички кредитори,включени в списъка,са вече присъединени и са предвидени специални правила за връщане в масата на несъстоятелността на имущество,с което длъжника недобросъвестно се разпорежда.Още повече,че приемането на предявеното вземане,обезпечено предварително с възбрана по бъдещ или висящ исков процес,представлява пречка за продължаването на индивидуалното принудително изпълнение(чл.638,ал.4 от ТЗ),а при прекратено изпълнение наложените обезпечителни мерки губят действието си.

  Молбата на ищеца,с която той е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност,не съдържа позоваване на възбрана,наложена по изпълнително дело,като основание за това предявените вземания да се ползват с привилегията  по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.Освен това,нито по т.д. № 309/2018г.по описа на ДОС,нито по настоящото са представени доказателства в подкрепа на ищцовото твърдение,че върху описания в исковата молба недвижим имот е била наложена възбрана по изп.д.№ 211/2017г. на ЧСИ ***и присъединеното изп.д.№ 289/2018г.на същия ЧСИ,което е достатъчно основание за отхвърляне на заявената по настоящото дело искова претенция.

  Дори и при наличие обаче на наложена по изпълнително дело възбрана,същата не осигурява на ищеца поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.Съгласно чл.638,ал.4,изр.второ от ТЗ,наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността,т.е евентуално вписани запори и възбрани по изпълнителни производства срещу длъжника,по отношение на който е открито производство по несъстоятелност,не осигуряват привилегия на кредиторите,по чието искане те са били вписани.Изричната норма на чл.638,ал.4,изр.второ от ТЗ  е само израз на общия универсален характер на производството по несъстоятелност,в което запазването на правата на отделен кредитор – взискател по индивидуално производство,се преодолява в общия интерес на кредиторите като цяло.Законът е предвидил,че всички кредитори следва да предявят вземанията си срещу несъстоятелния длъжник в производството по несъстоятелност.Цялото имущество на длъжника принадлежи на кредиторите за удовлетворение по реда и начините за изпълнение,предвидени в производството по несъстоятелност.Именно поради това,след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника е недопустимо налагането на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК,а вече наложените в изпълнителното производство са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността.

  По гореизложените съображения,съдът намира,че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

  Съобразно този изход на спора и на основание чл.694,ал.7 от ТЗ ищецът следва да бъде осъден да внесе по сметка на ДОС дължимата по чл.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,държавна такса по делото,в размер на сумата от 2 875.97 лв.,определена на основание чл.694,ал.7,изр.1 от ТЗ върху една четвърт от вземането,в общ размер от 287 597.80 лв.,за което е  предявен установителния иск.

  На основание чл.78,ал.8 от ГПК ищецът дължи и следва да заплати на ответника  сторените по настоящото дело разноски, в размер на сумата от  150 лв.-юрисконсултско възнаграждение,определено по реда на чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

  Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                             Р      Е      Ш      И :

 

  ОТХВЪРЛЯ предявения от  ООД „ КАВА ПЕТРОЛ“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,бул.“ ***“ № 114,представлявано от управителя ***,чрез пълномощника му-адв.И.З.,***,иск с правно основание чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ за признаване за установено,че вземанията на ищеца  от длъжника ЕООД „Рос-Експорт“/в несъстоятелност/,ЕИК***,включени в одобрения с Определение № 382/22.08.2019г. по т.д.№ 309/2018г.по описа на ДОС списък с приети вземания,предявени по реда на чл.685,ал.1 от ТЗ,са с  поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ и на основание възбрана,наложена по ч.т.д.№ 223/2016г.по описа на ДОС и по изп.д.№ 211/2017г. на ЧСИ ***и присъединеното изп.д.№ 289/2018г.на същия ЧСИ,върху недвижим имот,находящ се в гр.Добрич,представляващ по КК и КР,одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК,Поземлен имот с идентификатор № ***,с площ 6548 кв.м.по документ за собственост,а по скица -6549 кв.м.,с трайно предназначение на територията-урбанизирана,НТП-за друг вид производствен,складов обект,с номер по предходен план 7571,ведно с построената в имота сграда-Складова база,с идентификатор ***.1,със застроена площ 100 кв.м.по документ за собственост,а по скица-115 кв.м.,с предназначение по скица-друг вид сграда за обитаване,при съседи на ПИ: ***, *** и **,ведно с правата,произтичащи от разрешение за строеж № 250/03.12.2014г.на Община,гр.Добрич.

  ОСЪЖДА ООД „ КАВА ПЕТРОЛ“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,бул.“ ***“ № 114,представлявано от управителя ***,да заплати по сметка на Добрички окръжен съд държавна такса за образуване на делото в размер на сумата от 2 875.97 лв./две хиляди осемстотин седемдесет и пет лева деветдесет и седем стотинки/.

  ОСЪЖДА ООД „ КАВА ПЕТРОЛ“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,бул.“ ***“ № 114,представлявано от управителя ***,да заплати на Национална агенция за приходите,гр.София,ул.“ Княз Дондуков“ № 52,сторените по  делото разноски,в размер на сумата от  150 лв./ сто и  петдесет лева/-юрисконсултско възнаграждение

  РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.      

  Препис от решението да се връчи на страните.

  На основание чл.694,ал.8 ТЗ,влязлото в сила съдебно решение има установително действие в отношенията на длъжника,синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.

 

                                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: