Решение по дело №118/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 190
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20201700500118
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 190  

 

29.06.2020 г. гр.Перник

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на 28 май през две хиляди и двадесета  година  в състав :

 

 Председател: Методи Величков

Членове: Рени Ковачка

Антон Игнатов

 

при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдия Игнатов гр. дело № 118 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С Решение № 1806/06.12.2019 г. по гр.д. № 3508/2019 г. по описа на Районен съд- Перник е признато за установено по искове на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:***, срещу ответницата Е.В.Н.- А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, че ответницата дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение № *** г. към Договор за цесия от ***г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, сумата от 954,63 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №*** г. по ч.г.д. № 02312/2019 г. по описа на РС-Перник, като са отхвърлени като неоснователни установителните искове за разликата до пълния предявен за установяване размер на иска за главница от 1391,85 лв., както и исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата 674,34 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.10.2016 г. до 20.09.2019 г.;  и сумата 268,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г.

Със същото решение е осъдена Е.В.Н.- А., със снета по делото самоличност, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД сумата от 295,73лв., представляваща направени разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства в съответствие с уважената част от исковете; осъдена е “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, със снети данни, да заплати на Е.В.Н.- А., със снета по делото самоличност, сумата от 118,24лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното  производство в съответствие с отхвърлената част от исковете; осъдена е “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, със снети данни, да заплати на адв. Д.М., АК –гр.П., сумата от 232,61лв., представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска защита на ответника в настоящето производство в съответствие с отхвърлената част от исковете.

В законоустановения срок Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез своята процесуална представителка- ю.к.П.Б. е обжалвала постановеното решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни установителните искове за разликата до пълния предявен за установяване размер на иска за главница от 1391,85 лв., както и исковете, с които е отхвърлено искането да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата 674,34 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода, от 20.10.2016 г., до 20.09.2019 г.  и сумата 268,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода, от 21.11.2016 г., до датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г. В жалбата се излагат съображения, свързани с това, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че договорът за кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната страна – Е.В.Н.- А. не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание представителката на въззиваемата- адв.Д.М. от АК- П., е изразила становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено решението в обжалваната част.

Пред районния съд ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД e предявил срещу ответницата Е.В.Н.- А., с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено че ответницата дължи на ищеца, в  качеството му на цесионер по Приложение № *** г. към Договор за цесия от *** г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, сумата от 1391,85 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. по ч.г.д. № 02312/2019 г. по описа на РС- Перник, както и сумата 674,34 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.10.2016 г. до 20.09.2019 г.;  и сумата 268,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019 г.

В исковата молба се твърди, че между ответницата Е. А., в качеството ѝ на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на заемодател, е сключен Договор за потребителски кредит № *** г.,  по силата на който ѝ е отпуснат паричен заем в размер на 1500 лв., в съответствие със Закона за потребителския кредит. Съгласно Договора ответницата се е задължила да върне на кредитора сума в общ размер 2804,80 лв., от които главница в размер на 1500 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 1002,36 лв. и застрахователна премия в размер на 302,40 лв. Кредитът е усвоен от ответницата на по банков път по сметка в „ЦКБ“АД, което е удостоверено с подпис на кредитополучателя. Съгласно същия договор ответницата се е задължила да погаси кредита на 36 равни месечни вноски от по 77,91 лв. по погасителен план, като първата вноска е с падеж 20.10.2016 г., а последната вноска е с падеж 20.09.2019 г. По тези факти не се спори от страните по делото.

С отговора на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК представителката на ответницата – адв.Д.М. оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че процесният кредит не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, оспорва валидността на договора за цесия, както и надлежното му съобщаване на ответницата, както и това, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен. Оспорва като нищожни клаузите за договорна лихва, такса ангажимент и застрахователна премия.

Районният съд е приел, че искът е допустим и основателен. Изложени са съображения във връзка с това, че облигационната връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответницата, в качеството ѝ на кредитополучател, е налице, поради сключен договор за потребителски паричен кредит.

Съдът се е позовал на изготвената и приета на фазата на първоинстанционното производство съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. В., неоспорена от страните, според която ответницата е платила по процесния договор сума в общ размер на 545,37лв., с които са осчетоводени плащания по седем броя погасителни вноски. След това същата е преустановила плащанията си. Към настоящия момент е настъпил крайния срок на договора и съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 8/2017 ОСГКТ, според което предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Първоинстанционният съд е установил, че с Приложение № *** г. към Договор за цесия от ***г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД ищецът е придобил процесното вземане. С договора за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. Същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на ответницата заедно с приложенията към исковата молба.

Анализирайки събраните доказателства районният съд е достигнал до извода, че искът е допустим. Налице е облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответницата Е. А., в качеството ѝ на кредитополучател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за потребителски кредит. Налице е осъществено плащане от страна на кредитора и в този смисъл същият е изпълнил задължението си. За насрещната договаряща страна – кредитополучателката Е. А. е възникнало задължението да върне цялата заемна сума, заедно с уговорената договорна /възнаградителна лихва/ чрез 18 месечни вноски в размери и срокове, определени от страните и удостоверени в погасителния план, обективиран в договора за кредит. 

Районният съд е приел, че процесният договор за кредит е сключен на ***г., поради което и са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., в редакцията си от ДВ, бр.61 от 25.07.2014 г.) Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.11, ал.1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11).

Предвид съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" ЕАД и ответника, районният съд е достигнал до извода, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7, 8, 10 и 11 от ЗПК, а именно:

1. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент-  35,45 %., като липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.

2. В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на договора.

3. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 45,68 %. Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи  се включват в посочения процент. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

4. Районният съд е достигнал до извода, че на практика в процесния договор липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението: главница, лихва, застраховка, такси и др.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС- Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно.

По отношение на допустимостта настоящият състав на въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части- районният съд се е произнесъл по заявените с исковата молба факти- наличие на облигационна връзка между страните и дължимостта на претендираните суми. Наред с това  предметът на исковото производство съвпада с този на заповедното. В заявлението по чл.410 ГПК заявителят се е позовал на наличие на задължение по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № * от дата *** г. към Рамков договор за цесия от *** г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.

Основното възражение на жалбоподателя е свързано с това, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че договорът за кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК. Съгласно т.7,9,10 и 11 от цитираните разпоредби, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № * начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е законосъобразно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

С оглед предходното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ЕАД "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" и ответницата Е. А., настоящият съд приема, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК. Освен отчетените от районния съд пороци на договора, не е спазено и изискването на чл.10, ал.1, т.1 от ЗПК - всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по малък от 12. В конкретния случай не е спазен шрифта на представените на стр.25 и сл. общи условия за застраховка "Защита на плащанията по кредитна карта".

Поради неспазване посочените законови изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на договора съдът следи и служебно. В горния смисъл съдът, на основание чл.272 ГПК, следва да препрати към мотивите на районния съд.

Следва да се допълни, че се явява неоснователно възражението на въззивника, относно това, че за потребителя не би било от значение какъв е размерът на всички елементи, изграждащи всяка една погасителна вноска, като същият следва да знае само каква сума следва да върне на кредитора, При наличието на цитираните норми, уреждащи задължителното съдържание на договора под страх от недействителност, не следва да се разисква въпросът за запълването на липсите по аналогия. Същото се отнася и до твърдението, че клиентът има право да поиска по всяко време извлечение от сметката под формата на погасителен план.

По разноските. С оглед изхода на делото и предвид разпоредбите на чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Д.М. от АК- П. сумата от 300 лв.- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В горния смисъл, Пернишкият окръжен съд,

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1806/06.12.2019 г. по гр.д. № 3508/2019 г. по описа на Районен съд- Перник в обжалваната част.

ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.Д.М. от АК- Перник сумата от 300 лв. /триста лева/- адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на  обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ: