№ 227
Гр.Добрич, 09.03.2020
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд,Търговско отделение,в закрито съдебно
заседание,проведено на девети март,две
хиляди и двадесета година,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
вз.частно гражданско дело № 149 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 1619/23.01.2020 г. по
описа на Добрички районен съд,подадена от «***»ЕООД,гр.София,ЕИК-***, срещу Заповед №1920 от 25.10.2019 г .,в частта на разноските за
сумата от 75 лв.,в това число 25 лв. държавна такса и 50 лв. адвокатско
възнаграждение,като е отхвърлил искането за адвокатско възнаграждение от 360
лв.
В жалбата се излагат съображения, че
намаляването на претендираното адвокатско възнаграждение било
незаконосъобразно,тъй като не било поискано и не можело да бъде по-малко от
определеното в Наредба №1/2004 г. Иска се отмяната на заповедта, в частта, в която присъденото адвокатско
възнаграждение под минималното по Наредбата и осъждането на длъжника за
адвокатско възнаграждение от 360 лв.
В
постъпилият отговор на частната жалба от длъжника,се прави възражение,че
жалбата е подадена извън законовия срок и в условията на евентуалност,възражение
за нейната неоснователност.
Добрички окръжен ,счита,че
жалбата е подадена в указания процесуален срок,от страна с необходимата
легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен акт,обжалваем в
съответната обжалвана част,при което е процесуално допустима.Разгледана по
същество е неоснователна.
Добрички районен съд е сезиран със заявление от 02.09.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение при
условията на чл. 410 от ГПК за сумата от 72 лв.
наем и лихва от 9.74 лв. за периода 30.04.2018 г.-29.08.2019 г.и 25 лв.
държавна такса .
Със същото заявление
дружеството е поискало в негова полза да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение от 360 лв. по договор за правна защита.
Въз основа на заявлението е
образувано ч.гр.д.№ 3188/2019 г. на ДРС,който е счел искането за допустимо и
основателно и е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,с която е разпоредил
длъжникът-частния жалбоподател да заплати на заявителя всички описани в
заявлението суми, включително и сумата 25 лв. дъроавна такса и 50 лв.
адвокатско възнаграждение,като е отхвърли искането за адвокатско възнаграждение
от 310 лв.
Изложени са мотиви,че
претендираното адвокатско възнаграждение,надвишаващо размера на претендираното
вземане,с оглед на фактическата и првана сложност на извършената работа е
договорено при нарушение на добрите нрави.
Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените
реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено
производство. Вземането за разноски не може да служи и не може да се използва
за неоснователно разместване на блага.
С Решение от 05.12.2006 г. по
обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на Европейския съюз е приел, че
когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект ( какъвто е Висшият
адвокатски съвет ) правомощия във връзка с определяне на икономически условия (
в настоящия случай – приложими минимални адвокатски възнаграждения ), то тя
осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.
101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема
съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда, чл. 10
ЕО ( сега чл. 4, ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са нарушени,
когато държава членка изисква или насърчава сключването на споразумения,
приемане на решения или съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега
чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния ефект, или лишава от законодателен характер
собствените си правила, като делегира на частни икономически оператори
отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.
С Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016
Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на
България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
– под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава
конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1
ДФЕС.
Съдът на ЕС е извел задължение за
националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като
при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978
г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.
Изложените по-горе обстоятелства дават
право на настоящия съдебен състав да определи размера на разноските, като
отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан
нито от уговорения от ищеца и процесуалния му представител размер на
адвокатското възнаграждение, нито и от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.
Атакуваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен и следва да
се остави в сила.
Като се
води от гореизложеното,Добрички окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Заповед №1920 от
25.10.2019 г .,по гр.дело № 3188/2019 г. по описа на ДРС,в частта на разноските.
Определението е окончателно.
Председател: Членове1.
2.