Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІІ-ти въззивен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл. с. РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на секретаря Даниела Танева в присъствието на прокурора Станимир
Димитров след като разгледа докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 168 по описа
за 2020 година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 30.10.2019 г., постановена от СРС, НО,
104-ти състав по НОХД № 14894/2018, съдът е признал подсъдимия Х.И.А. за
НЕВИНОВЕН в това, че на 02.10.2007 г. в гр. София, в съучастие с подсъдимата А.М.И.,
като съизвършител приел непълнолетната А. Я.Х. на 16 години /чрез осигуряване
на квартира и я заплашвал, че ще я остави на улицата, ако не проституира/ с цел
да бъде използвА. за развратни действия, независимо от съгласието ѝ, като
деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години – престъпление по
чл.159а, ал.2, т.1 вр. ал.1, пр.4 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което
и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Х.И.А.
за НЕВИНОВЕН в това, че за времето от 02.10.2007 г. до неустановена дата на м. октомври
2007 г. в гр. София, в съучастие с А.М.И., като съизвършител, склонява
непълнолетната А. Я.Х. на 16 години към проституция /като я отвежда на магистралата
и ѝ казва да взема от клиентите за орален секс 10 лв. и за стандартен
секс 20 лв. и получените пари да дава на него/, като деянието е извършено по
отношение на лице, ненавършило 18 години – престъпление по чл.155, ал.5, т.2
вр. ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимата А.М.И.
за НЕВИНОВНА в това, че на 01.10.2007 г. в гр. Русе, на автогарата склонява
непълнолетната А.Я.Х. – 16 години, и малолетната С.Я.Х. на 13 години към
проституция, като предлага на двете да правят секс на магистралата за Букурещ,
като за орален секс да взимат по 10 лв. и за стандартен секс по 20 лв. и
получените пари да дават на нея, като деянието е извършено по отношение на две
лица, ненавършили 18 години - престъпление по чл.155, ал.5, т.2 и т.3, вр.
ал.1, пр.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по
повдигнатото й обвинение.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимата А.М.И.
за НЕВИНОВНА в това, че на 02.10.2007 г. в гр. Русе на магистралата за Букурещ
в съучастие с Р.Р.Ю., като съизвършител набирала двете сестри малолетната С.Я.Х.
на 13 години и непълнолетната А.Я.Х.. на 16 години /чрез директна договорка да
извършват сексуални услуги срещу заплащане в гр.София/, транспортирала
непълнолетната А. Я.Х. от гр.Русе до гр.София с нощния влак, с цел да бъдат
използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, като деянието е
извършено спрямо лица, ненавършили 18 години – престъпление по чл.159а, ал.2,
т.1 вр. ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение.
Срещу така постановената присъда е постъпил Протест
от СРП, в който се сочи, че присъдата е Неправилна, поради
което се иска нейната отмяна и постановяването на нова такава, с която двамата
подсъдими да бъдат признати за виновни.
Постъпило е Допълнение към протеста, в което се
излагат аргументи за това, че първоинстанционната присъдата е неправилна, тъй
като по делото били събрани категорични доказателства, че деянията са
извършени, поради което и следвало подсъдимите да бъдат признати за виновни.
Прокурорът сочи, че съдът в мотивите си е посочил от една стрА., че кредитира
свидетелските показания, а в изводите си от правна стрА. е приел, че деянието е
недоказано, което прокурорът намира за противоречиво. Прокурорът прави собствен
разбор на доказателствата, като в заключение отново моли присъдата на СРС да
бъде отменена и постановена нова, осъдителна такава.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда
на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че протестирА.та присъда е от
категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред,
поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
подсъдимата А.И. не се явява, поради което при наличие на предвидените в чл.
269, ал. 3 от НПК предпоставки, делото е разгледано в нейно отсъствие.
В открито съдебно заседание представителят на
държавното обвинението поддържа протеста по отношение подсъдимата А.И., а
спрямо подсъдимия Х.А. – не. Не сочи доказателства и няма нови искания.
Адв. Д. – служебен повереник на частния обвинител С.Х.,
която не се явява пред въззивната инстанция,
се присъединява към протеста на прокуратурата единствено спрямо отмяна
на оправдателната присъда спрямо подсъдимата А.И.. Заявява, че няма искания по
доказателствата и не прави отводи и на съдебния състав, секретаря и прокурора.
Защитникът на подсъдимата И. – адв. Г. оспорва
подадения протест, като заявява, че няма доказателствени искания и не прави
отводи.
Защитникът на подсъдимия А. – адв. С. също оспорва
протеста, подаден от държавното обвинение, без да отправя нови доказателствени
искания или такива за отвод.
В хода по същество прокурорът при СГП излага
съображения за наличие на абсолютно съществено процесуално нарушение – липса на
мотиви към постановената оправдателна присъда, тъй като липсва А.лиз от правна
стрА. на съставомерността на повдигнатите спрямо двамата подсъдими обвинения.
Моли присъдата да бъде отменена.
Служебният повереник на частния обвинител – адв. Д.
оспорва крайните изводи на първоинстанционния съд относно степента на участие
на подсъдимата И. в престъпната дейност. Излага съображения на база показанията
на С.Х., че подсъдимата И. лично е участвала в склоняването и набирането на
двете сестри А. и С. Х.. Защитава тезата, че подсъдимата И. е осъществила както
първата форма на изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 от НК – набиране,
така и приемането. В заключение застъпва становището, че протестирА.та присъда
е неправилна, поради което следва да бъде отменена.
Защитникът на подсъдимата И. – адв.Г.намира
присъдата за правилна. В защитната си реч застъпва тезата, че липсват
достатъчно убедителни доказателства, въз основа на които да се направи
единствен и непротиворечив извод относно виновността на подзащитната ѝ.
Моли оправдателна присъда да бъде потвърдена.
Адв. С. в своята пледоария моли протестирА.та
присъда спрямо неговия подзащитен А. да бъде потвърдена, като акцентира на
обстоятелството, че нито държавното обвинение, нито повереника на частния
обвинител поддържат протеста в тази му част. Заявява, че спрямо подсъдимия А.
не са налице доказателства, от които да е видно, че е извършил вменените му
престъпления.
Подсъдимият Х.А. в своята лична защита потвърждава
изложеното от защитника му, а в правото си на последна дума – моли да бъде
оправдан.
Съдът, като обсъди доводите в
протеста и допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от
страните, и след като провери изцяло правилността на атакувА.та присъда намира следното:
Настоящата въззивна проверка е втора по ред. С
решение от 20.08.2018 г. по ВНОХД № 1869/2018 г. по описа на СГС, 10-въззивен
състав е отменил присъда от 17.02.2017 г. по НОХД № 11664/2010 г. по описа на
СРС, НО, 22-ри състав поради допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство, свързани със съдържанието на
обвинителния акт. Въззивният съд в този си състав при своята самостоятелна
проверка констатира, че допуснатите нарушения на процесуалните разпоредби не са
отстранени. Внесеният обвинителен акт от прокуратурата страда от съществени
пороци, които накърняват правата на подсъдимите А. и И. да разберат конкретното
съдържание на повдигнатите срещу тях престъпления и по този начин са изправени
пред невъзможността да организират адекватно защитата си.
Настоящата инстанция констатира съществени
противоречия между обстоятелствената и заключителната част на внесения
обвинителен акт. По отношение
на повдигнатите срещу подсъдимия А. престъпления в обстоятелствената част на
обвинителния акт не е посочена конкретна дата, на която подсъдимият да е
осъществил вменените му деяния. Същевременно внимателният прочит на
фактическата обстановка, описА. от прокуратурата сочи, че според държавното
обвинение подсъдимата И. е пристигнала заедно с А. Х. на 03.10.2007 г. на
Централна гара – гр. София, което води до извода, че подсъдимият А. ги е
посрещнал именно на 03.10.2007г. Това е така, тъй като проследявайки
изложението в обстоятелствената част, прокуратурата твърди, че на 01.10.2007 г.
Р Ю. заедно със С. и А.Х. пристигнали в гр. Русе, където на автогарата се
срещнали с подсъдимата И.. Твърди се, че на следващия ден, т.е. 02.10.2007 г.
подсъдимата е предложила последователно на С. и А.Х. да заминат с нея за гр.
София, като единствено А.Х. се съгласила. Вследствие на това двете заминали с
нощния влак от гр. Русе за гр. София. При така описА.та фактическа обстановка
от държавното обвинение се подразбира, че подсъдимата И. и А.Х. пътували с влак
на 02.10. срещу 03.10.2007 г., като би трябвало да са пристигнали 03.10.2007 г.
Същевременно в диспозитива е посочено, че вменените престъпления са осъществени
от подсъдимия А. на 02.10.2007 г. От друга стрА., е възможно подсъдимата И. и А.Х.
да са пристигнали и на 02.10. в гр. София, ако бъде приета датата изложена в
заключителната част. В обобщение, така съставеният обвинителен акт в неговата
цялост е противоречив и неясен относно датата, на която се твърди подсъдимият А.
да е осъществил вменените му престъпления. Времето на извършване на деянието
е съществен елемент от състава на всяко едно престъпление, поради което се
явява и задължителен реквизит на обвинителния акт и трябва да бъде надлежно и
конкретно описано във фактическата обстановка, приета от прокуратурата.
По отношение на повдигнатите срещу подсъдимата И. обвинения в обстоятелствената
част държавното обвинение твърди, че подсъдимата преди срещата си със С. и А.Х.
е разговаряла с А. по телефона, и ѝ предложила двете със сестра ѝ
да отидат в гр. Русе, където да правят секс срещу пари на магистралата. След
като двете сестри се съгласили, заминали заедно с Р Ю. за гр. Русе. В
противоречие на описаното, в диспозитива на обвинителния акт се твърди
подсъдимата И. да е склонила С. и А.Х. на автогарата в гр. Русе. Посоченото
разминаване е спрямо мястото на извършване на деянието, което е съществен
елемент от състава на престъплението.
Следващо противоречие е по отношение на второто повдигнато обвинение срещу
подсъдимата И.. Докато в обстоятелствената част държавното обвинение описва как
подсъдимата предложила последователно на С. и А.Х. да заминат с нея за гр.
София и след като единствено А.Х. се съгласила, двете заминали без да уведомят
лицето Ю., то в диспозитива обвинението е за съучастие с Р Ю.. Когато обвинението е за извършено престъпление в съучастие, държавното
обвинение в своите фактически констатации трябва да опише извършените от
обвиняемите действия, които обосновават наказателната им отговорност по чл. 20
от НК. В конкретния
случай в обстоятелствената част не само че не са описани конкретните действия на подсъдимата И. и лицето Р Ю., обуславящи
наличието на извършено деяние в условията на съучастие, но въобще не се описва деянието
да е извършено в съучастие. Твърди се, че подсъдимата И. е
заминала без знанието на Ю., което е в противоречие с диспозитива на
обвинителния акт.
Така внимателният
прочит на обвинителния акт и изложените противоречия между обстоятелствена част
и диспозитив досежно съществени реквизити като дата, място на извършване на
деянието, както и дали същото е извършено в съучастие, водят до извода, че
изначално на подсъдимите А. и И. са повдигнати обвинения негодни да възбудят
наказателно преследване. Главната целта на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършените престъпления и участието на обвиняемите в него и по този начин да
се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото
на защита. Практиката е константа и непротиворечива, че в
обстоятелствената част прокурорът задължително трябва да посочи фактите и
обстоятелствата, обуславящи съставомерността на деянията и участието на
обвиняемите в осъществяването им. Съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК и Тълкувателно
решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС времето и мястото на извършване на
деянието са задължителни реквизити и винаги ще е налице съществено процесуално
нарушение, ограничило правата на обвиняемите лица да разберат естеството на
повдигнатото обвинение, при тяхната липса. Диспозитивът, от своя стрА.,
обективира в обобщен вид основните факти, препокриващи обективните и субективни
признаци на престъплението, описано в обстоятелствената част. Заключителната
част представлява своеобразно обобщение на фактическите констатации, поради
което те образуват логическо единство и противоречия между тях и основните им
реквизити са недопустими. Наличието на различни факти в обстоятелствената част
и диспозитива, каквито са налице в конкретния случай, водят до съществена
неяснота в повдигнатите обвинения и до невъзможност обвиняемите лица да
разберат естеството на повдигнатото обвинение, а от там и да организират
адекватно защитата си спрямо него. Посочените недостатъци опорочават годността на обвинителния акт да
формулира ясно и недвусмислено обвинение чрез посочване на обстоятелствата,
обуславящи съставомерните признаци на деянието, което е основна предпоставка за
законосъобразното развитие на процеса в съдебна фаза и постановяване на
законосъобразна присъда. Констатираното несъответствие в настоящия случай между
фактическо и юридическо обвинение накърняват правата не само на подсъдимите А.
и И., но и препятстват възможността и на пострадалите да защитят надлежно
накърнените си права и интереси. Въпреки че първоинстанционният съд не е
отстранил допуснатите съществени процесуални нарушения чрез прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на прокурора, настоящата инстанция е
ограничена от чл. 335, ал. 3 от НПК да върне за втори път делото на районния
съд, поради което констатираните съществени процесуални нарушения остават
неотстраними. При това положение негодността на повдигнатите обвинения може да
бъде санирА. единствено чрез постановяване на оправдателна присъда.
Същевременно по силата на чл. 335, ал. 3 от НПК настоящата инстанция е
задължена да разгледа делото по същество, поради което въззивният съд следва да
изложи на първо място своите съображения относно фактическите обстоятелства по
делото. Предвид изложените съображения, съдът в този си състав намира за
установено от фактическа стрА. следното:
Подсъдимата А.М.И. с ЕГН: ********** е родена на ***
***. Тя е българка, български гражданин, омъжена, без образование, не работи,
не е осъждА..
Подсъдимият Х.И.А. с ЕГН: ********** е роден на ***
***. Той е българин, с българско гражданство, неженен, с начално образование,
работи като строител, осъждан.
Частният обвинител С.Х. и сестра ѝ А.Х. ***.
Те не слушали особено много майка си – свидетелката А.М., която живеела на
съпружески начала със свидетеля Я.Х.. Двете сестри напуснали училище. Те били
регистрирани за дребни кражби, поради което били познати на ДПС.
През 2007 г. двете сестри С. и А.Х. започнали да се
срещат с Р Ю. /починал/, който също живеел в с. Беловец, обл. Разград. Той им
обещал да им намери работа, като ги завел при брат си в с. Сливо поле. Там С. и
А.Х. преспали една нощ. Ю. казал на А.Х. и С.Х., че има позната в София и ще им
намери работа.
На 01.10.2007 г. Р Ю. заедно със С. и А.Х. отишъл в
гр. Русе, където тримата се срещнали с А.И.. Р Ю. наел стая в хотел, находящ се
в близост до автогарата, и се настанили. Още същия ден С. и А.Х. били убедени от
Р Ю. и А.И. да проституират на магистралата за гр. Букурещ. Подсъдимата И.
обяснила на С. и А., че в зависимост от предлагА.та сексуална услуга трябвало
да взимат по 10 лв. или по 20 лв. Докато
сестрите Х. предлагали сексуални услуги, подсъдимата И. чакала заедно с Р Ю..
С. и А.Х. работели по описания начин около 5-7 дена,
след което подсъдимата И. заминала заедно с А.Х. за гр. София. Когато
свидетелката С.Х. разбрала за заминаването на сестра си, отишла в полицейския
участък в гр. Русе.
Междувременно свидетелката М. се притеснила от
изчезването на дъщерите ѝ. Тя се обърнала за помощ към МВР и впоследствие
дала снимки на децата, за да бъдат обявени за издирване. Когато свидетелката Х.
отишла в РУ-гр. Русе, тя се обадила на майка си. Свидетелката М. отишла да
прибере дъщеря си С. от РУ-гр. Русе.
Около два-три дена след прибирането на свидетелката
С.Х. с автобус се прибрала и А.Х..
ОписА.та по-горе фактическа
обстановка настоящата инстанция прие въз основа на събраните и А.лизирани в
тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а именно:
Гласни: показанията на свидетелите Ц.К.(л. 154 от съд. д.),
както и приобщените ѝ показания на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК
(л. 51-52 от ДП); С.Х. (л. 171-172 от съд. д.); А.М. (л. 172 от съд. д.), както
и приобщените ѝ показания на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (л.
49 от ДП); Я.Х. (л. 172/гръб/ от съд. д.) както и приобщените му показания на
осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 50 от ДП); Т.Т.(л. 182/гръб/ съд.
д.), както и приобщените му показания на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК (л.
212-213 от пред. съд. д.); М.М.(л. 183 съд. д.) и Т.Ф.(л. 183 /гръб/ от съд.
д.).
Писмени: характеристики на С. и А.Х., изготвени от ИДПС (л.
29-30 от ДП); копие от книга за гости (л. 24-25 от ДП);
От една стрА., констатираните
по-горе съществени нарушения на процесуалния закон при изготвяне на
обвинителния акт и невъзможността делото да бъде върнато на прокурора за
отстраняването им водят до постановяване на оправдателна присъда като единствен
начин за санирането им. Недопустимо е подсъдимите да бъдат осъдени по негодно
повдигнати обвинения. Въпреки това и с оглед наведените възражения от страните
настоящата инстанция намира за необходимо да изложи своите съображения, защо
намира извода на първия съд относно недоказаност на обвинителната теза за
обоснован.
Районният съд е постановил
оправдателната си присъда с мотиви, че липсват достатъчно доказателства, въз
основа на които да се направи еднозначен и категоричен извод относно
виновността на подсъдимите А. и И.. Макар и лаконични настоящият съдебен състав
счита, че мотивите са достатъчно конкретни, за да бъде установена волята на
съда, поради което отправените възражения за липса на мотиви се явяват
неоснователни.
По отношение на вменените деяния
на подсъдимия А. обосновано районният съд е приел, че са налице единствено косвени
и производни доказателства, които са крайно недостатъчни за постановяване на
осъдителна присъда. Повечето свидетели заявяват, че не го познават, а остА.лите
не споделят конкретни данни относно така вменените му престъпления. Липсват
преки доказателства, които да установяват престъпната деятелност на подсъдимия А.,
а косвените и производни доказателства
сочат, че той е бил съпричастен към престоя на А.Х. в гр. София, но не и по
какъв точно начин. При тези данни могат да се направят единствено предположения
и различни версии за участието или не на подсъдимия А., които не могат да бъдат
в основата на осъдителна присъда. Следователно от събрания доказателствен
материал не могат да се изведат както преки доказателства, така и верига от косвени
такива, въз основа на които да се изгради еднозначен извод относно виновността
на подсъдимия А..
Липсват достатъчно конкретни данни
и по отношение на повдигнатите обвинения срещу подсъдимата И.. В действителност
показанията на свидетелката Х., които се явяват единствен източник на преки
доказателства, са подробни и обстоятелствени относно осъществявА.та дейност от
подсъдимата И.. Свидетелката ясно посочва какви действия е осъществявала
подсъдимата, поради което не могат да бъдат възприети изводите на първия съд
относно ролята ѝ на помагач. В показанията на частния обвинител обаче липсва
конкретна информация относно мястото на извършване на деянието – където точно
са били склонени и кога е осъществено престъплението. От една стрА.,
свидетелката Х. твърди да са били склонявани от подсъдимата И. в хотела, докато
повдигнатото обвинение е това престъпление да е осъществено на автогарата в гр.
Русе. В показанията на свидетелката липсват данни и относно обстоятелството,
кога точно са се осъществили деянията както спрямо нея, така и спрямо сестра
ѝ А.Х..
На следващо място, настоящата
инстанция констатира, че съгласно повдигнатото обвинение С. и А.Х. са били
единство два дена в гр. Русе, докато свидетелката Х. твърди, че периодът
прекаран там е около 5-6 дена. В тази част показанията ѝ намират опора в
тези на майка ѝ – свидетелката М., която споделя, че за период от 5-6
дена дъщерите ѝ С. и А. били изчезнали.
Не на последно място, следва да се отбележи, че не
е налице противоречие между извода на районния съд за липса на достатъчно
доказателства и кредитирането на свидетелските показания, каквото се твърди в
допълнението към протеста. От показанията на свидетелите, макар и изцяло
кредитирани, не могат да бъдат изведени конкретни данни относно съществени
елементи на така повдигнатите престъпления, а именно дата и място на
извършването им.
Въз основа
на изложеното настоящата инстанция намира наведените възражения от прокуратурата
в протеста, допълнението към него и в открито съдебно заседание, както и от
повереника на частния обвинител за неоснователни.
При така
изложените съображения за негодността на повдигнатите обвинения срещу
подсъдимите А. и И., както и предвид лисата на достатъчно доказателства, въз
основа на които да се установи виновността им, настоящата инстанция намира за
безпредметно да излага съображения от правна стрА..
В заключение
констатираните по-горе допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвянето на обвинителния акт водят до негодността му да възбуди наказателно
преследване спрямо подсъдимите А. и И.. Изначалната негодност на така
повдигнатите обвинения при невъзможност те да бъдат отстранени мога да бъдат
санирани единствено с оправдаването на подсъдимите, поради което атакувА.та присъда
следва да бъде потвърдена, а протестът – оставен без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 30.10.2019 г., постановена по
НОХД № 14894/2018 г. от СРС, НО, 104-ти състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.