Решение по дело №239/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба подадена от Д.Г.Г., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0769-001399/29.12.2022 г., издадена от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Бургас, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта се обжалва като неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва компетентността на издателя на акта. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът - полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед, като моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна по следните причини:

Акт за установяване на административно нарушение серия АД бл. № 485816 (л.15 от делото) е съставен на Д.Г.Г., за това, че на 25.12.2022 г., около 12:15 часа, по път II-79, до бензиностанция „Нафта Трейдинг“, на КПП, по посока гр.Бургас, управлява собствения си лек автомобил БМВ, с рег. № А0358НТ, като е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 118823 (л.16 от делото).

Със ЗППАМ № 22-0769-001399/29.12.2022 г., издадена от В.С.- полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Бургас (л.13 от делото), на основание чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП на Д.Г.Г. е наложена процесната принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена на 27.01.2023 г., видно от направеното отбелязване и е обжалвана с жалба вх. № 1470/13.02.2023 г., подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Ответникът е представил по делото още и заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на директора на ОД на МВР гр. Бургас (л. 20 от делото), заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 21-22 от делото), както и справка за водача Д.Г.Г. с ЕГН **********, за отнетите му контролни точки, съставените му АУАН и фишове, както и за наложените му ПАМ.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на директора на ОД на МВР гр. Бургас (л. 20 от делото), издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 21-22 от делото), са определени длъжностните лица, в т.ч. и полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия и наведените в тази насока възражения са неоснователни.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б." от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая е налице третата хипотеза на цитираната правна норма - жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, като при предприетата проверка е отказал да бъде изследван с техническа средство за употреба на наркотични вещества респ. не е изпълнил и издадения медицински талон. Прилагането на ПАМ не предполага изследване на вината (за разлика от административното нарушение и престъплението), тъй като става въпрос за индивидуален административен акт, който не изисква във фактическият си състав виновно поведение, а само проявата на обективни факти и обстоятелства, поради което безспорно са налице материалноправните предпоставки за налагане на издадената ПАМ.

Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите на административния орган не са оборени по надлежния ред от страна на жалбоподателя, в чиято тежест е да докаже твърдяната от него липса на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт.

В случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Г., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-001399/29.12.2022 г., издадена от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Бургас, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгл. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

	Съдия: