РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300502984 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от М. К. Л. и Б. А. Л., чрез
адв. Н. П., против Решение № 260557/27.09.2022г. постановено по гр.д.№ 14661/2020г. по
описа на РС – Пловдив.
С обжалваното решение РС Пловдив признава за установено, че М. К. Л. с ЕГН
********** с адрес: гр. П., бул. М*** и Б. А. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к.***,
дължат в полза на Етажна собственост с административен адрес: гр. П., бул. „*** с
управител „Информатор ББС“ ЕООД с ЕИК ***, с представляващ А. И., сумите за които е
била издадена заповедта по чл. 410 ГПК № 5402/07.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 11300/2020г. по описа на РС – Пловдив както следва: сумата от 105
лева – главница, представляваща неплатени месечни вноски за периода месец май 2020 г. –
месец септември 2020 г. за покриване на режийни нужди на Етажната собственост,
находяща се в гр. П., бул. „М**, за съсобствения на длъжниците апартамент № *, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението - 03.09.2020 г. до
изплащане на вземането и осъжда М. К. Л. и Б. А. Л. да заплатят направените разноски по
исковото и заповедното производство по ч.гр.д. № 11300/2020г. по описа на ПРС.
С постъпилата въззивна жалба се навеждат твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, постановяването му при неправилна
1
преценка на събрания по делото доказателствен материал. Оспорва се извода на съда, че
жалбоподателите са собственици на апартамент № ** в сградата етажна собственост, като се
твърди, че няма доказателства по делото да съществува такъв обект на собственост и да е
взето решение на ОС на ЕС за определяне на месечна такса за този обект. Твърди се, че
необоснован и незаконосъобразен е извода на съда за наличие на самостоятелен обект на
правото на собственост – ап. № **, само поради наличие на две входни врати, а в
производството е недопустимо да се доказва право на собственост, за което няма официален
документ, доказващ съществуване на самостоятелен обект на правото на собственост.
Молят да бъде отменено решението изцяло, като неправилно и незаконосъобразно,
като бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендират присъждане на разноски,
представят списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Етажна собственост с административен адрес: гр. П., бул. „М***,
чрез „456 управление на сгради“ ЕООД, с ЕИК *********, оспорва подадената въззивна
жалба, като счита обжалваното решение правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди,
чрез процесуалния си представител адв. К., че по делото безспорно е доказан факта на
извършено архитектурно преустройство на апартамент № * в СЕС, собствен на
жалбоподателите, в следствие на което са обособени два апартамента, които се ползват от
две различни домакинства, със събраните по делото гласни доказателства и СТЕ. Моли да
бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски, представя списък по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за заплащане
на адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор
между страните.
Пред настоящата инстанция не се оспорва приетата фактическа обстановка от РС
Пловдив, поради което и съдът не може да приеме за установени други, различни от
установените в първоинстанционното производство факти, а именно, че с протокол от
24.02.2020 г. от проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна
сграда, находяща се в гр. П., бул. М***, в която жилищна сграда жалбоподателите
притежават апартамент № *, е взето решение по т. 5 от дневния ред относно размера на
месечните такси за управление и поддръжка на етажната собственост. Така съгласно това
2
решение, т. 5.2 от приетия по делото протокол, за апартаменти от 5 до 11 месечната такса
включва освен такса домоуправител, ток, почистване и фонд ремонт, още такса асансьор и
ток асансьор, която е в общ размер на 21 лв., независимо от това дали апартаментът е
обитаем и от колко обитатели. Поради това, че собствениците на апартамент № * не
заплащали и месечна такса за управление и поддръжка на етажната собственост и за
апартамент **, управителят на етажната собственост, в изпълнение на задълженията,
възложени му със сключване па договора за управление на ЕС и в изпълнение па взетото от
УС на ЕС Решение от 01.04.2020 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд - Пловдив. Със заявлението е поискано
солидарното осъждане на М. и Б. Л.и да заплатят на етажната собственост сумата от 105
лева – главница, представляваща неплатени месечни вноски за периода месец май 2020г. –
месец септември 2020г. за покриване на режийни нужди на Етажната собственост, находяща
се в гр. П., бул. „М***, за съсобствения на длъжниците апартамент № **, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението - 03.09.2020г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски за производството по делото в
размер на 25 лева – държавна такса и 350 лева платено адвокатско възнаграждение. Въз
основа на депозираното заявление е образувано ч.гр.д. № 11300 /2020 г., по описа на ПРС,
по което било уважено изцяло заявлението и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за претендираните суми, като задължението било оспорено от посочените
длъжници в законоустановения срок, което наложило образуване на производството по
настоящия установителен иск.
Не е спорно и се установява от приетите по делото доказателства, че „Информатор
ББС“ ЕООД, гр. Пловдив, е овластен да бъде домоуправител на процесната жилищна сграда
от 24.02.2020г. за което е било и взето Решение на ОС на ЕС от 24.02.2020 г. От
представения нотариален акт е видно, че жалбоподателите са собственици на апартамент *,
разположен на целия осми етаж от жилищната сграда, находяща се на административен
адрес: гр. П., бул. М***. По така установените факти страните в настоящото производство
не спорят.
Оспорва се направения извод от първоинстанционния съд, че са касае до два
самостоятелни обекта на правото на собственост, които формират апартамент № *, както и,
че е взето решение на ОС на ЕС да бъде заплащана вноска от 21 лева месечно за апартамент
** който апартамент е идентичен с апартамента посочен в протокол от 24.02.2020г. – т. 5 и
за него е издадена заповедта по чл.410 ГПК.
За да приеме горните изводи съдът е кредитирал изцяло свидетелските показания на
свидетеля С., който заявява, че е било взето решение на етажите, на които има един
апартамент на етаж да се плаща двойна такса, доколкото по принцип в кооперацията има по
два апартамента на етаж. Свидетелят твърди, че доколкото вижда, на етаж осем, където е
апартамента на жалбоподателите, има наематели, които са наели два различни обекта.
Вещото лице дава заключение, че представените по делото строителни книжа не са
актуални, а в апартамент № * има две входни врати, като от одобрения архитектурен проект
3
е видно, че могат да бъдат обособени два самостоятелни обекта, като вещото лице не е било
допуснато да извърши оглед на място за разположението на помещението в обекта – ап.***
и не може да даде категоричен отговор на въпросите за него.
С оглед така установените по делото факти, съдът намира, че е основателно
направеното възражение в жалбата, че за апартамент * не е било взето решение от ОС на ЕС
за заплащане на самостоятелна такса, което се установява от приложения по делото
протокол. От представеното доказателство – протокол от проведено общо събрание на
етажните собственици от 24.02.2020 г., който не е оспорен, е видно, че не е било взимано
решение за заплащане на двойна такса от собствениците на апартаменти, които заемат цели
етажи от сградата, етажна собственост, както заявява свидетелят С., а дори такова решение
да е било взето, то явно не е на проведеното на тази дата общо събрание, решението по
което се сочи като основание за заплащане на вземането. Освен това, съгласно чл. 51, ал. 1
ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете
на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. Разпределението на т. нар.
консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните
собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно
според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост. Кои
разходи са такива за управление и поддържане на общите части е посочено в пар. 1 т.11 ДР
на ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата т.нар. „консумативни разноски“, разходите за
портиер и възнаграждение при възлагане на дейности по поддържане на общите части.
Изобщо дейността по "Поддържане на общите части" е определена в закона като дейност,
насочена към запазването им в добро състояние.(пар.13 от ДР ЗУЕС). Правилата за
определяне начина за разпределение на разходите за управление и поддържане на общите
части, заложени в закона, освен, че определят компетентност на ОС на ЕС за определяне на
размера им, задължават ОС на ЕС да спазва начина на определянето им. Нормата на чл. 51
ЗУЕС не предпоставя възможност за тълкуване, тя е ясна и императивна. Извод в тази
насока може да се направи и от тълкуването на чл.11 т.5 ЗУЕС, в която разпоредба е
посочено, че правомощие на Общото събрание е определяне размера, но не и начина на
разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. Последният е
разписан изрично в закона - поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Поради това взетото решение на Общото събрание е в пряко противоречие със закона,
защото месечната такса за управление и поддържане на общите части е изчислена по начин,
който противоречи на нормата на чл. 51 ЗУЕС, в която не е предвидена възможност,
консумативните разноски се определят за апартамент, включително реално обособен като
отделен обект, без значение дали е обитаем и от колко обитателя. (виж Решение № 80 от
04.11.2021 г. по гр.д. № 1213/2020 г. на ВКС)
4
Поради изложеното няма основание да се приеме за установено по делото дължимост
на месечна такса за управление и поддържане на общите части на етажната собственост от
страна на жалбоподателите в двоен размер – по 21 лв. на месец за апартамент № * и
апартамент № *, от една страна, поради липса на взето такова решение от Общото събрание
на етажната собственост с протокол от 24.02.2020 г., както се сочи в заявлението и исковата
молба. За заплащане на двойна такса от собствениците на апартамент * няма обективирано
решение в протокола, не е записано, че се дължи отделна такса и за апартамент *,
фактически обособен от апартамент *, за който изрично в представения протокол е записано,
че се дължи такса от 21 лв. на месец. От друга страна такова решение е в пряко
противоречие с императивна норма на закона, определяща начина на формиране на
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, поради което не може
да бъде уважен предявеният иск за установяване съществуване на задължение на това
основание. Ето защо искът за установяване на дължимост на месечна такса за управление и
поддържане на етажната собственост за апартамент **в процесната сграда е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Като е стигнал до различни правни изводи РС е постановил незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отхвърлен
предявеният иск за признаване за установено, че М. К. Л. и Б. А. Л. дължат солидарно
плащане на месечни вноски, на основание взето решение на Общо събрание на етажната
собственост с протокол от 24.02.2020 г., за периода месец май 2020г. – месец септември
2020г., за покриване на режийни нужди на Етажната собственост, находяща се в гр. П., бул.
„М***, за съсобствения на длъжниците апартамент № *, за които суми е била издадена
заповедта по чл. 410 ГПК № 5402/07.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 11300/2020г. по описа на РС – Пловдив.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция на въззивника се дължи
заплащане на разноски в размер на 480 лв. заплатен адвокатски хонорар, съгласно
отбелязване в представения договор за правна защита и съдействие.
Решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260457 от 27.09.2022 г. постановено по гр.д. №
14661/2020 г. по описа на РС Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажните собственици на сграда етажна собственост с
административен адрес: гр. П., бул. „М**** с управител „Информатор ББС“ ЕООД, гр.
Пловдив, с ЕИК *********, представлявано от А. И., иск с правно основание чл. 422 ГПК,
5
във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, за признаване за установено, че М. К. Л. с ЕГН ********** с
адрес: гр. П., бул. М. и Б. А. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. Л., им дължат
солидарно заплащане на сумата от 105 лева – главница, представляваща неплатени месечни
вноски за периода месец май 2020г. – месец септември 2020г. за покриване на режийни
нужди на Етажната собственост, находяща се в гр. П., бул. „М., за съсобствения на
длъжниците апартамент № ** съгласно взето решение на Общо събрание на етажната
собственост с протокол от 24.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на заявлението - 03.09.2020г. до изплащане на вземането, за което е била
издадена заповед по чл. 410 ГПК № 5402/07.10.2020г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 11300/2020г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА Етажна собственост с административен адрес: гр. П., бул. „М**** с
управител „Информатор ББС“ ЕООД, гр. Пловдив, с ЕИК *********, представлявано от А.
И., да заплати на М. К. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., бул. М***и Б. А. Л. с ЕГН
********** с адрес: гр. С., ж.к. Л*** А, ет.***, сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет
лева) направени разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6