Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
……….. 26.08.2019
г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет и шести август година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен съдия
Георгиева гражданско дело № 2195 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 8 и сл.от Закона за защита срещу домашното насилие
/ЗЗДН/.
В молбата си молителят С.И. твърди,
че Н.И. е негов син, роден от брака му с покойната му
съпруга Н.И.И. - починала на г., б.ж. на гр. П.. Заявява, че преди смъртта
ѝ, синът им бил агресивен към нея, обиждал я, гонел я и я пребивал почти
всяка седмица. След един от тези случаи тя подала молба с пр. осн. чл. 8, т. 1,
вр. с чл. 10, ал.1 от ЗЗДН до РС-К., по която било образувано гр.д. 2012/2018
г. и ѝ била издадена заповед за незабавна защита, с която синът им бил
отстранен от дома им, който заедно с него обитавали съвместно.
След смъртта на съпругата му, синът му прехвърлил
агресията си към него. Н. идвал почти всяка седмица и го тормозел, като имал
претенции да му прехвърли жилището си. Обиждал го и го заплашвал. Чупил
покъщнината му.
Решението си да потърси съдебна
защита взел на г., когато синът му извършил поредния акт на домашно насилие
спрямо него, отправяйки словесни заплахи за живота му и изпочупил тоалетната
чиния вкъщи, плочките в банята, заплашил го, че ще го набие. На *** г. около
16.20 ч. Н. отишъл в дома му и започнал да му представя документи, с които
бившата му съпруга е прехвърлила на дъщеря им част неин имот. Това го
афектирало и настоявал да му прехвърли къщата си, в която живеел и е
единствения му имот. Той отказал и тогава Н. започнал да му крещи: Ще ти
пратя цигани да те тормозят, Ще ти взема здравето, Искам да ми предпишеш
половината от къщата!. Тъй като не се съгласил Н. взел водопроводен ключ,
който стоял на стената в антрето и започнал да троши всичко наред. Сякаш не бил
на себе си. Изпочупил плочките в банята, строшил тоалетната чиния, изпочупил
чинии и чаши. През цялото време докато трошал викал: Ще ти кажа аз, ще те
унищожа, докато не ми прехвърлиш всичко.
Взел ключа от дома му, казал че ще се върне отново, и си тръгнал.
През това време в дома му бил малолетният ми внук.
Детето се изплашило и се разплакало. Дъщеря му дошла около 17,00 часа и като го
видяла – разтреперан и уплашен се обадила на тел. 112. Когато дошъл полицая
видял изпочупените вещи и щетите по дома му.
Заявява, че е силно притеснен и много изплашен,
изпитва страх, че синът му няма да спре пред нищо, за да го нарани, да го
осакати, докато не му прехвърли имота, защото този тормоз зачестявал и се
засилвал все повече.
Предвид гореизложеното моли съда на основание чл. 18,
ал. 1 от ЗЗДН да издаде заповед за незабавна защита, като извършеният акт на
домашно насилие от синът му Н.С.И., ЕГН ********** удостоверява с Декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съставляваща достатъчно доказателство за основателността
на исканата от него защита.
Моли съда да наложи на извършителя на домашно насилие
следните мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН: Да го задължи да
се въздържа спрямо него от извършване на домашно насилие; да му забрани да го
доближава, да доближава жилището му, находящо се на горепосочения адрес,
местата за социални контакти и отдих, които посещава на не по-малко от 50 метра
за срок от 18 месеца. Претендира присъждането на разноски.
По делото не е постъпил отговор от ответника по молбата. В съдебно заседание ответникът се явява лично
и заявява, че *** г. е отишъл в дома на баща си С. и е изпотрошил плочките в
банята и тоалетната чиния. Това извършил в състояние на афект, за което много
съжалявал. На същата дата го намерила полицията на адрес: град П., , където живеел
под наем заедно със жена си и трите си деца. Твърди, че не е отправял закани
към баща си. Заявява, че той също е бил подложен на психически тормоз, като
моли съда да наложи мерките за защита в максимален срок, като не го осъжда да
заплати разноски за адвокат на другата страна, тъй като нямал финансова
възможност да ги плати.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, намери за установено следното:
По
делото не се спори, че Н.С.И. е син на С.К.И., а това се установява и от
представеното удостоверение за раждане от *** г. (лист 4 от делото)
По делото е
представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, от която се установява, че на ***
г. около 16,20 часа ответникът Н.И. отишъл в дома на С.И.,*** и започнал да настоява да му
прехвърли къщата. В декларацията е посочено, че след неговия отказ ответникът
се афектирал, взел водопроводен ключ, който стоял на стената в антрето и
изпочупил плочките в банята, строшил тоалетната чиния, изпочупил чинии и чаши,
като през цялото време докато трошал викал: „Ще ти кажа аз, ще те унищожа,
докато не ми прехвърлиш всичко“.
Посочената
декларация по естеството си представлява изходящ от страната частен документ, в
който се съдържат твърдения за изгодни за молителя факти. Подобен документ в
гражданския процес няма доказателствена стойност, но чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН му
придава такава при липса на други доказателства.
По делото са
събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И.Т.К.и С.С.П.
От
показанията на свидетелката К. се установява, че на 07.08. отбелязвали 40 дни
от смъртта на майката на Н. като първо отишли на гробища, а после в ресторант.
Заявява, че към 5 часа на 07.08. се върнала в дома на С. където заварила „С., С.
и сина на С.“. Тогава С. ѝ казал, че Н. дошъл в дома му „че е вдигнал
скандал, и че е бил агресивен като е изпочупил банята“. Свидетелката разказва,
че Н. е казал на баща си, че ще настани евентуално цигани в неговата част. С.
ѝ споделил, че Н. го е заплашвал, за да му прехвърли имота. Когато отишла
в дома на С. около 5 часа, С. и С. били във видимо недобро психическо
състояние, били разтревожени.
Свидетелката
Папазова (дъщеря на молителя и сестра на ответника) твърди, че след като се
върнали от гробище отишли в „бащината ми къща“. Синът ѝ М.ѝ казал:
„вуйчо дойде и разби банята“. Когато свидетелката влязла вътре видяла баща си
да седи на масата „стоеше и гледаше неадекватно“, банята била разбита. Баща
ѝ ѝ казал, че брат ѝ дошъл и както си говорили взел френския
ключ от коридора и разбил банята. Баща ѝ бил „почти неадекватен“. След
като разбил банята Н. казал на С. „че щял да докара цигани, да ги настани да го
тормозят“, тъй като брат ѝ искал половината от къщата да се прехвърли на
него, но баща ѝ отказал и казал, че докато е жив къщата няма да се
прехвърли на никого, тъй като го било страх да не остане на улицата. Веднага се
обадила на полицията, защото „и мен ме е страх, и мен също ме е бил като мама“.
В дома на баща ѝ бил синът ѝ Д., който бил на 9 години и гледал
телевизия, но като чул крясъци е слязъл да види и видял, че брат ѝ
разнасял някакви документи. След това дошла полицията, които разговаряли с баща
ѝ и написали протоколи, като казали, че ще го предупредят „да не прави
повече така“.
По делото е
представен и Протокол за предупреждение от *** г., с който Н. е предупреден.
При така
установената фактическа обстановка, съдът след като взе и предвид специалните
правила в производството по Закон за защита срещу домашното насилие и общите
приложими правила, приема от правна страна следното:
Районен съд
– К. е родово и местно компетентен да се произнесе по молбата, която е подадена
в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и
следователно е процесуално допустима.
В това
производство съдът следва да провери дали по отношение на молителя е
осъществено противоправно действие, което може да се подведе под законовото
определение за домашно насилие съгласно чл. 2 от ЗЗДН. При преценката си съдът
изхожда от твърденията в молбата и събраните по делото доказателства - декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, писмените доказателства и гласни доказателства.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН,
домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, или са били в семейна връзка, или
във фактическо съпружеско съжителство. Като „емоционално насилие” следва да
бъдат окачествени всички действия, имащи отрицателно или вредно въздействие
върху психиката на едно лице, които пораждат отрицателни емоции - страх,
безпокойство, тревожност, нестабилност, напрежение и/или го принуждава да ги потиска
и да не ги изразява. Под „психическо насилие” следва да се разбира всеки
конкретен, еднократен акт или поредица от действия, които причиняват
неблагоприятно въздействие върху психичното здраве на пострадалия/ - заплахи за
живота и сигурността, обидни думи, изнудване, ругатни и др./. Преценката дали е
налице психическо и/или емоционално насилие, следва да се прави конкретно, като
се имат предвид взаимоотношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи останали в съзнанието на пострадалите
лица. Физическото насилие се изразява във всякакво действие, с което се
накърнява личната неприкосновеност на пострадалия и му се причинява физическо
страдание /пр. побой, отделни удари, шамар, блъскане, дърпане на коси и др./.
От становището на страните и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
съдът приема за установено, че на *** г.
в град П., в дома на С.И.,*** ответникът е извършил акт на домашно насилие,
отправяйки заплахи за здравето му, като е повредил покъщнината на пострадалия,
а именно счупване на плочките и тоалетната чиния в банята.
Фактът на изпочупването на вещите,
находящи се в дома на пострадалия не се оспорва от страна на ответника. Относно
отправените закани съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели, тъй като същите са логични, взаимнодопълващи се и
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията
на свидетелката Папазова следва да бъдат кредитирани, с оглед разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, предвид родствената ѝ връзка със страните поделото. След
тази преценка съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната по делото
свидетелка, тъй като същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал.
При
съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът
намира, че ответникът е осъществил акт на домашно психическо насилие. С това си
поведение, отправянето на закани към молителя, ответникът е предизвикал
негативно емоционално състояние у него - разстройване и напрежение. Предвид
това, че процесният акт на психическо насилие е бил осъществен без присъствието
на трети лица, то съдът кредитира декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, тъй като е необорена от ответника. Следва да се отбележи, че при тази
форма на домашно насилие, законът не изисква настъпване на вредоносен резултат
- негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл.
психична травма. Достатъчно е деятелността на извършителя да въздейства
негативно върху психическото спокойствие и уравновесеност на жертвата, като
предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания.
Острите стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са
задължителни за квалификация на деянието на извършителя като психическо насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Обратното
разбиране влиза в противоречие с идеята на закона за своевременност на защитата
и ограничаване възможността от настъпване на по-тежки вредоносни последици за
жертвите.
Тези действия на ответника съдът
приема за проява на психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Тази поредица от действия са предизвикали страх за здравето му, породили са
отрицателни емоции в молителя - страх, безпокойство, тревожност, нестабилност,
напрежение. Следва да
се има предвид, че проявите на психическо насилие и условията, при които са
извършени са насочени към унижаване достойнството и самочувствието на
личността.
Деянието и авторството се установява
от приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която е годно
доказателствено средство и се ползват с доказателствена стойност, а и от
събраните по делото гласни доказателства като не се обориха обстоятелствата
в нея, т.е. не е разколебана доказателствената
ѝ сила. Характерно за деянията по чл. 2 от ЗЗДН е, че биват извършвани
най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги
установят чрез показанията си в съда. Поради тази причина законодателят изрично
е предвидил, че при липса на други доказателства, декларацията по чл. 9 ал. 3
от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила - чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Грубото поведение на ответника към С.К.И. е израз на липса на уважение
към личността на молителя, накърнява достойнството му и е недопустимо от гледна
точка на съвременните виждания за човешко общуване, независимо от причините,
предизвикали конфликтите, последните не следва да се разрешават чрез агресия.
Молбата за защита се явява основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на мерките за защита,
съдът не е обвързан от исканите от молителя, а следва да наложи такива, които
да са адекватни и ще дадат защита. Мерките по реда на ЗЗДН имат административен
характер, поради което не следва да се превръщат в репресивен механизъм чрез
съдействието на съда. Преценявайки всички факти и обстоятелства по делото,
тежестта на извършеното от ответника, неговото отношение и при прилагане на
принципа на съразмерност съдът счита, че с оглед ефективност и превенция
мерките, които следва да бъдат приложени тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН,
които ще създадат достатъчно гаранция за пострадалия, че в бъдеще няма да бъде
обект на домашно насилие. С оглед всички описани и констатирани факти по делото,
настоящият съдебен състав счита, че срокът следва да бъде определен на 18
месеца. Именно този срок може да повлияе предупредително и възпиращо върху Н.С.И..
Срокът на налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 тече от
датата на постановяване на решението, тъй като обжалването му не спира
изпълнението (чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН).
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева.
При определянето на размера на глобата съдът следва да вземе предвид тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. При определяне размера на глобата съдът също
така взе предвид критичното отношение на ответника към извършеното, а също така
и материалното и семейното му положение. Като съобрази, характера на акта на домашно
насилие и степента на интензивност на деянието съдът намира, че следва да бъде
наложена глоба в размер на 200 лева.
На основание
чл. 11, ал. 2, вр. с § 1 от ЗЗДН и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират по ГПК, следва да бъде осъден извършителя да заплати държавна такса
в размер на 25 лева. С оглед направеното от молителя искане за присъждане на
направените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат съдът счита, че
на него следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, в размер на 400,00 лева.
На основание
чл. 16, ал. 2 от ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита, в която да се
съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на С.К.И., ЕГН **********, с адрес *** като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН извършителя
Н.С.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.К.И., ЕГН **********, с адрес ***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя Н.С.И., ЕГН **********, с настоящ
адрес *** да приближава пострадалото лице С.К.И. и жилището му, находящо се в град П., на
разстояние не по-малко от 50 м. за срок от 18 месеца, считано от постановяване на настоящото
решение.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя Н.С.И., ЕГН **********, с настоящ
адрес *** да приближава местата за социални контакти и отдих, които посещава С.К.И.
на разстояние не по-малко от 50 м, за срок от 18 месеца, считано от
постановяване на настоящото решение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н.С.И., ЕГН
**********, с настоящ адрес ***, че при неизпълнение на заповедта на съда ще
бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и незабавно ще бъде
уведомена прокуратурата на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН.
НАЛАГА глоба на Н.С.И., ЕГН **********, с
настоящ адрес *** в размер на 200 лева, платима по сметка на Районен съд - К..
ОСЪЖДА Н.С.И., ЕГН **********, с настоящ
адрес *** да заплати на С.К.И., ЕГН **********,
с адрес *** сумата в размер на 400,00 лева, представляващи направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА Н.С.И., ЕГН **********, с настоящ
адрес *** за заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – К. сумата от 25 лева,
представляваща държавна такса.
РАЗПОРЕЖДА да бъде издадена заповед за защита,
която да съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението ѝ по чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и от заповедта за защита
да се връчат на страните и на РУ „Полиция” – К. за сведения и изпълнение.
Решението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд – С.,
като обжалването не спира изпълнението.
Районен
съдия: