РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично при закрити
врати заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина П. Николова
в присъствието на прокурора Тодор. П. Павлов
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601622 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С определение от 08.07.2021 г. по НЧХД № 7160/2021г., Районен съд-
Пловдив, 24 н.с. е прекратил частично наказателното производство по делото,
образувано по тъжба на Н. В. В. срещу К. Д. Д. в частта относно едно от
повдигнатите с тъжбата обвинения, а именно това по чл.148, ал.1, т.2, вр.
чл.146, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК, касателно две от инкриминираните
реплики.
Срещу разпореждането е депозирана частна жалба от тъжителката, в
която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради
неговата незаконосъобразност. В този смисъл се иска отмяна на обжалваното
разпореждане с указание за отпочване на съдопроизводствени действия по
делото и относно това престъпление.
В производството пред ПОС, тъжителката В. поддържа въззивната си
жалба, като обосновава претенцията, че разпореждането на първостепенния
съд следва да бъде отменено в частта относно репликата „крадеш парите“,
1
понеже въпросната реплика се субсумира под състава именно на
престъплението „клевета“, за която правна квалификация се води настоящото
наказателно производство. В този смисъл претендира, че е правилно този
коментар да бъде разглеждан в настоящия процес, понеже предходно
образуваното друго производство, в предмета на който вече е включен
въпросният израз, е образувано за престъпление „обида“. Подсъдимият К.Д.,
редовно призован, не се явява. Не се явяват също и родителите му И.И. и
Д.Д., редовно уведомени за датата и часа на съдебното заседание пред
Окръжен съд-Пловдив.
Явява се процесуалният представител на подсъдимия-адв.Р., който
поддържа тезата, че първостепенният съдебен акт е законосъобразен и
обоснован, и като такъв подлежи на потвърждаване от въззивната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив, чието участие по
делото е задължително на основание чл.392, ал.4 от НПК /предвид
непълнолетието на подсъдимия Д./, също се солидаризира със становището на
районния съд.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното в жалбата и пред настоящата
инстанция и провери атакуваното разпореждане изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок от
лице, което има процесуалното право да оспорва постановения съдебен акт,
поради което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнявайки задължението си за цялостна преценка правилността на
атакуваното разпореждане, Пловдивският окръжен съд осъществи проверка за
съблюдаване и коректно прилагане на процесуалните разпоредби, както и
нормите от материалноправен характер.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира
следното:
Наказателното производство е образувано въз основа на частна тъжба
на Н. В. В. срещу непълнолетния К. Д. Д. с оглед престъпления по чл. 148,
ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК и по
чл.148, ал.1, т.2, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК.
Във връзка с постъпила по делото информация, че за две от процесните
реплики вече са води съдебно производство по жалба на тъжителката срещу
К.Д., първостепенният съд е извършил проверка. Констатирано е, че относно
два от инкриминираните в настоящото производство изрази : „Вън от селото,
**********“ и „Вън от селото, само лъжеш възрастните хора и им крадеш
парите“ вече се води НЧХД №4026/20202г. по описа на ПРС, 7 н.с. Ето защо
първостепенният съд е прекратил на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК
2
частично наказателното производство по НЧХД № 3065/2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив относно въпросните реплики.
Недоволна от протоколното определение на ПРС, тъжителката В. е
обжалвала същото, изявявайки претенция да бъде отменено в частта относно
репликата „Вън от селото, само лъжеш възрастните хора и им крадеш
парите“, заявявайки, че желае посочената реплика да бъде разглеждана в
това производство, а не във вече образуваното предходно. Аргументира се, че
НЧХД №4026/20202г. по описа на ПРС, 7 н.с. се води за престъпление
„обида“, а настоящата й тъжба била депозирана с оглед престъпление по
чл.147, ал.1 от НК, която според нея е коректната правна квалификация, под
която следва да бъде субсумирано отправянето на въпросния израз.
Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намира, че
по тъжба на В., включваща и две от репликите, инкриминирани отново от нея
в настоящото производство, вече се води НЧХД №4026/20202г. по описа на
ПРС, 7 н.с. Категорично несподелими са съжденията на тъжителката, касаещи
правната квалификация, по която е отпочнало тава наказателно производство.
Прав е бил районният съд в мотивите си, че определящо в преценката са
именно фактите, инкриминирани с тъжбата, които относно двете реплики,
предмет на обжалваното определение са абсолютно съвпадащи с посочените в
настоящата тъжба. Правната теория и практика са последователни в
становищата си, че тъжителят е длъжен да посочи изчерпателно само
фактическите обстоятелства на престъплението, но не и неговата правна
квалификация. Фактическите обстоятелства са необходими на съда като
предварителна преценка относно характера на извършеното деяние и неговата
правна квалификация, а на по-късен етап от производството същите
съставляват задължителния предмет на доказване. Дадената от тъжителя
правна квалификация не обвързва по никакъв начин съда, който
самостоятелно на собствено основание следва да даде своята правна
квалификация на деянието в рамките на представените обстоятелства в
тъжбата, определящи предмета на доказване и осигуряващи възможност за
адекватна защита на подсъдимия по изложените от частния тъжител факти.
Съдът е длъжен да прецени характера на посоченото в тъжбата деяние и
правната му квалификация. Ако все пак пострадалият квалифицира деянието
в тъжбата си, съдът не е обвързан с това. Негово правомощие е, след като
установи коректната правна квалификация на деянието, да поправи грешната
такава, изхождайки от фактическите му признаци.
Ето защо, настоящият въззивен състав счита, че няма основание за
отмяна на постановеното от първата инстанция определение, поради което
изложените от страна на тъжителката доводи не могат да бъдат споделени.
Ето защо Пловдивският окръжен съд намира атакуваното определение,
с което е прекратено частично наказателното производство по делото за
законосъобразно и обосновано. Не са налице основания за неговата отмяна,
поради което трябва да бъде потвърдено. Жалбата срещу него като
3
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.289, ал.4, вр. чл.334, т.6,
вр. чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.07.2021 г. по НЧХД №
7160/2021г. на Районен съд-Пловдив, 24 н.с., с което е прекратено частично
наказателното производство по делото, образувано по тъжба на Н. В. В. срещу
К. Д. Д..
Делото, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на същия
състав на ПРС за продължаване съдопроизводствените действия по
останалата част от инкриминираната с тъжбата деятелност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4