№ 681
гр. Пазарджик, 07.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200181 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. АЛ. ДЖ., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „***“ №2, против Наказателно постановление № 36-0000765 от 24.11.2020
г. издадено от Директор на РД „АА“- гр. Пловдив, с което за нарушение на
чл.2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ на основание чл.93 ал.1 т.1 от
ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че НП е
материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа
жалбата, дава обяснения, ангажира доказателства и излага доводи в подкрепа
на искането си за отмяна на НП. Не прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. От същата е депозирано писмено становище по
същество, в което се излагат аргументи за законосъобразност на издаденото
НП, поради което се иска неговото потвърждаване. Не се претендират
разноски, но се прави се възражение за прекомерност на евентуално
претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид
изложените в същата доводи, както и становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие
1
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 02.11.2020 г., около
14,20 часа, в гр. Пазарджик, на изхода за с. Г., е управлявал товарен
автомобил „***“ с peг. № *** от категория N3 собственост на „Еко-Хидро“
ООД, като извършва обществен превоз на товари- в момента на проверката
без товар, с пътен лист серия ВА № 304401/02.11.2020 г. с Удостоверение на
ППС за обществен превоз на товари № 054187 към лиценз № 07610 валиден
до 26.07.2026 г. Той бил спрян за проверка, при която било установено, че в
качеството на водач, управлява МПС, като извършвал обществен превоз на
товари, като в момента на проверката не притежавал валидна карта за
квалификация на водач на МПС. Направена била справка в информационната
система на ИА „АА“, от която се установило, че водачът притежава карта за
квалификация на водача, която е била валидна до 12.02.2020 г.
Всичко това според отразеното в НП съставлявало нарушение на чл.2
ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане
на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация (Наредбата), поради което А.И.- инспектор в РД „АА“-
Пловдив в присъствието на св. Д.С.- съставил против жалбоподателя АУАН
№ 280305/02.11.2020 г., след което го предявил на нарушителя и връчил
срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал, че бил изкарал курса, но не си
бил изкарал карта.
Въз основа на акта на 24.11.2020 г. било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на жалбоподателя на 21.01.2021 г., който подал
жалба срещу същото чрез АНО до съда входирана в деловодството на РД
„АА“ Пловдив на 27.01.2021 г., поради което е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, показанията на св. Д.С. и
обясненията на жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
При извършената цялостна проверка по реда на служебното начало,
съдът намира, че в хода на АНП не е допуснато СПН. АУАН и НП са
съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон и в
предвидените от закона срокове. Проведеното против жалбоподателя
административнонаказателно производство е започнало със съставяне на
АУАН в съответствие с разпоредбите на ЗАНН- в присъствието на
2
нарушителя и свидетел. В това производство при съставяне на акта и издаване
на процесното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Налице е съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението. В детайли- в АУАН и в НП са посочени
датата (02.11.2020 г.), място на извършване на нарушението (гр. Пазарджик,
на изхода за с. Г.), както и качеството на нарушителя и неговите действия,
както и всички други обстоятелства изпълващи състава на нарушението.
Последното е изчерпателно описано, като са посочени и обстоятелствата, при
които е осъществено. Дадена е и правната квалификация на нарушението.
Актът е съставен в присъствието на нарушителя, на който е предявен и
връчен срещу подпис. НП е връчено лично на нарушителя. Поради тази
причина съдът не споделя направените в жалбата възражения за допуснати
СПН, изразяващи се в непълнота и неяснота на описанието на нарушението и
несъответствие между словесното описание на нарушението и дадената
правна квалификация.
По-нататък правилно АНО е приел, че е реализирано описаното по-горе
нарушение. Изложената в НП фактическа обстановка, кореспондираща с
констатациите, съдържащи се в АУАН, съдът прие за установена и изведе въз
основа на показанията на св. С., депозирани при разпита му в съдебно
заседание. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел като
последователни и непротиворечиви. Независимо че той се намира в служебна
връзка с АНО, то това автоматично не го прави заинтересована от изхода на
делото, т.к. няма никакъв личен мотив да приписва на жалбоподателя
поведение или деяние, което обективно да не е имал. Отделно от това
показанията на св. С. се потвърждават и от приетите по делото писмени
доказателства, основното от които справка от ИС на ИА АА относно регистър
на карти квалификация водач. Също така те са в унисон и с обясненията на
жалбоподателя, който още при съставянето и предявяването на АУАН не е
възразил срещу направените констатации като е вписал лично, че макар че е
„изкарал курса“, не си е „извадил“ карта на водача.
Няма спор, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал
посоченото в НП МПС. Безспорно е също, че е извършвал обществен превоз
на товари, което се установи както от показанията на св. С. и обясненията на
жалбоподателя, така и от приложения и приет делото като доказателство
пътен лист. От вида на управляваното МПС- товарен автомобил от категория
N3 става ясно, че за управлението на също се изисква СУМПС от категория
„С“. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредбата водачите на МПС, за
управлението на които се изисква СУМПС от категории и подкатегории C1,
C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да
притежават карта за квалификация на водача. Безспорно се установи от
всички доказателства по делото, че към момента на управление на МПС
3
жалбоподателят не е имал валидна карта квалификация на водача. Той е имал
издадена карта квалификация, която е била валидна до 12.02.2020 г.
При това положение няма спор, че жалбоподателят е реализирал
нарушение на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр във вр. с чл.2 ал.1 от Наредбата,
съгласно която се наказва с глоба в размер на 2000 лв. при първо нарушение
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Няма спор, че Наредба № 41/2008 г. е
подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвПр.
Следва обаче да се има предвид, че нарушението е извършено формално,
като същото представлява класически пример за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока възражения са изложени и в
жалбата и се поддържат в становището на жалбоподателя в с.з. На първо
място от него не са настъпили каквито и да е вредни последици. Отделно от
това то е с ниска степен на обществена опасност. В момента на проверката
жалбоподателят е преминал периодичното обучение, като още на 09.03.2021 г.
е получил Удостоверение за професионална компетентност за извършване на
превоз на товари (л.56), а впоследствие и му е била издадена карта
квалификация на водач- на 19.11.2020 г. Картата се издава въз основа на
преминато периодично обучение, още повече че жалбоподателят е издържал
изпит за такава квалификация отпреди и е имал издадено удостоверение за
начална квалификация. В случая картата квалификация на водач само
удостоверява преминато периодично обучение за професионална
компетентност, каквото всъщност, водачът е преминал своевременно и
надлежно. Затова липсата на карта в случая може да се приеме за формална
липса на удостоверителен документ относно обстоятелство, което е
действителен факт. Допуснатото нарушение е първо за жалбоподателя и няма
данни той да е нарушавал и друг път разпоредбите на ЗАвПр и подзаконовите
нормативни актове, свързани с неговото приложение, тъй като няма
ангажирани доказателства от АНО по делото, върху когото тежи
доказателствената тежест за тези обстоятелства, за противното. Не се обориха
и събраните доказателства, за това, че на жалбоподателя се е наложило
инцидентно да извърши превоза на товар.
При тези факти деянието на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, при което налагането на определената в закона глоба, която е във
фиксиран размер от 2 000 лв., се явява несъразмерно тежко спрямо степента
на обществената опасност на деянието и на дееца. Това е така, тъй като към
датата на вмененото нарушение- 02.11.2020 г., жалбоподателят е притежавал
признати от компетентния орган професионална умения, поради което не е
застрашил в необходимата степен обществените отношения, свързани с
безопасността при извършването на превоз на обществени товари.
4
При това положение АНО не е следвало да съставя НП, а отчитайки
горните обстоятелства е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание (в тази насока Решение № 158 от
18.03.2015 г. на РС - Пазарджик по н. а. х. д. № 24/2015 г.).
Като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е
издал незаконосъобразен акт. Преценката за „маловажност на случая“
подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия
орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на
съда е преценка за законосъобразност. (ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. №
1/2005 г. ОСНК – ВКС). В този ред на мисли има достатъчно утвърдена
съдебна практика на административните съдилища в Р България.
Имайки предвид изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000765 от 24.11.2020 г.
издадено от Директор на РД „АА“- гр. Пловдив, с което на М. АЛ. ДЖ., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ №2, за нарушение на чл.2 ал.1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е
наложена глоба в размер на 2 000 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14 -дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5