Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Русе, 21.04.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

         Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети февруари  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Елка Горанова……..………………………………………………………………………………

и в присъствието на прокурора………… ……………………………………………………………………….

         като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 2552 / 2019 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й.А.И. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление №  19-1085-003228 / 15.11.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“  към ОД на МВР гр.Русе,  с което за нарушения по чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП и било наложено наказание “глоба” в размер на 50 лв.,  с която се иска отмяната му като незаконосъобразно.

  Жалбоподателката, редовно призована, не се явява в съдебно заседание; вместо нея се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.09.2019 г., около 21,40 ч. полицейският служител св.А.К. забелязал, че л.а. „Сеат Толедо“ с ДК № *** е паркиран в зоната и непосредствено след пътен знак „Д 24 – автобусна спирка“ по бул.“Фердинанд“ в гр.Русе. Той направил няколко снимки с мобилния си телефон и изготвил докладна записка до директора на ОД на МВР – Русе, в която предложил по отношение на водача на автомобила да бъде реализирана административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. Тази докладна записка , ведно с приложените към нея снимки били изпратени на АНО по компетентност. Бил установен собственикът на автомобила, който в декларацията по чл.188 от ЗДвП посочил, че към момента на нарушението автомобилът е бил управляван от жалбоподателката. Св.И.И. съставил АУАН против нея, в който като свидетели били посочени св. К. и М. Д.. Жалбоподателката не оспорила извършеното от нея нарушение в АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което и било наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл.98, ал.2, т.3 вр. чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП.

 

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба и в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен  материалния закон.

Спор по фактите по делото няма. Нарушението съдът намира, че е доказано по категоричен и несъмнен начин, което се установява от показанията на св. И. и св.К. в съдебно заседание. Обстоятелството, че автомобилът е паркиран на спирка от редовните линии за обществен превоз на  пътници не се оспорва и от жалбоподателката, нито при предявяване на АУАН, нито посредством способа по чл.44, ал.1 от ЗАНН, нито от защитата в съдебно заседание. В този смисъл съдът намира, че същата с поведението си е допуснала нарушение по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП, тъй като по този начин той е спрял и в разрез с предписанията на пътен знак „Д 24“, чието значение е посочено в чл.55, ал.11 от ППЗДвП.      

           Единственото възражение, което  прави защитата се изразява в това, че е нарушена нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН не е подписан от св. А.К., който е вписан в него и съответно това, че вторият свидетел – М.  Д. не очевидец на нарушението. Това възражение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение по следните съображения :

            Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква актът да се състави в присъствието нарушителя и на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Под  присъствието на нарушителя и  на двете категории свидетели законът, няма предвид  буквалното им  физическо присъствие, вкл. и това на актосъставителя в едно помещение докато трае техническият процес на изписване на текста, най–малкото защото този процес може да трае продължително във времето. На второ място, но не и по значение съдържанието на АУАН е едностранен акт на властническо волеизявление на компетентен орган, а не двустранен или договорен процес, т.е. съдържанието му, в частност посочените свидетели, по никакъв начин не зависи от волята на жалбоподателя. В случая няма допуснато дори несъществено нарушение на процесуални правила, защото св.К., който е единственият свидетел, присъствал на установяване на нарушението  е посочен в АУАН, а на второ място е посочен М. Д., който е свидетел, присъствал при съставянето на АУАН, т.е. категория извън тази по чл.40, ал.1 от ЗАНН – арг. чл.40, ал.3, пр.2 от с.з. Обстоятелството, че св.К. не е присъствал при съставяне / изписване на АУАН по никакъв начин не е процесуално нарушение, както бе посочено по-горе, а от друга страна сам законът допуска за напълно законосъобразен АУАН да се счита и такъв , който е подписан от поне един от свидетелите, като е без значение , този свидетел към коя от различните категории принадлежи, защото в противен случай това изрично щеше да бъде указано в закона по арг. от чл.43, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл няма пречка АУАН да се състави само в присъствието на един свидетел, въпреки използваната от закона форма на множествено число. В този смисъл съдът намира, че в случая дори не е налице нередовност на АУАН, която може да бъде преодоляна по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.  В подкрепа на това разбиране е и разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН, по силата на която наказващият орган веднага връща АУАН на актосъствителя, ако той не му е бил предявен, а не и когато текстът не е бил изписан  във физическо присъствие присъствие на нарушителя и на различните видове свидетели. В случая съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено, тъй като всички възможности, гарантиращи му пълна реализация на правото на защита са му осигурени – да разбере в какво точно се обвинява, въз основа на какви доказателства, да получи препис от АУАН, да изложи възраженията си в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН и доколкото  жалбоподателят не е направил никакви възражения с оглед двете законови възможности съдът намира, че той се е съгласил с фактическите констатации в него. Процесуалните нарушения при съставяне на АУАН винаги следва да се преценяват във връзка и с оглед критерия нарушено ли е  правото на защита на наказаното лице или не , какъвто е процесният случай.

От обективна страна жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, тъй като е паркирала автомобила в зоната на действие на пътен знак „Д 24“.

Нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, тъй като преди паркирането тя е възприела пътния знак, забраняващ паркирането на спирката от редовните линии на обществения превоз на пътници, но въпреки това е осъществила действия, съвпадащи с тези, посочени в чл.93, ал.2 от ЗДвП.

Санкционната норма предвижда наказание с характер на абсолютно определена санкция и в този смисъл същата не подлежи на индивидуализиране.

Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

 Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът

 

                                                      

                                                       РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-003228 / 15.11.2019 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на  Й.А.И. с ЕГН ********** и е  наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. за нарушение по чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                          

 

Районен съдия: