Р Е Ш
Е Н И Е
№…………..………./…………03.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА Т.
при секретар Мария Манолова
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело № 494 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 494/2020г. по описа на ВОС е образувано по молба
на „НОВО ФИНАНС“ ООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул. И. Страцимир 2, представлявано от Б.П.,
чрез пълномощник адв. Д.Т. ВАК, с която в условията на обективно кумулативно
съединяване срещу А.Т.А. с ЕГН ********** с адрес ***.***са предявени
осъдителни искове за присъждане на следните суми :
I. 1. 75 000 лева - дължима главница по Договор за заем №
165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2019г. , ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 23.01.2020г. до окончателното плащане
2. 5 083.33 лева - възнаградителна лихва за периода от 23.07.2019г. до 22.11.2019г.,
съгласно чл.2.2 б.ж и б.з от договора
3. 11 750 лева – наказателна лихва за периода от 23.08.2019г. до 22.11.2019г.,
съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от договора
4.
45 000 лева – неустойка, съгласно чл.2.7 от договора
5. 1 270.83 лева – обезщетение за
забава, определено по размер на законната лихва върху главницата от 75 000
лева, считано от датата на прекратяване на договора – 22.11.2019г. до датата на
подаване на заявлението
II. 1.2500 лева -
дължима главница по Договор за заем № 164-ВН-22.05.2018г. от
22.05.2019г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 23.01.2020г. до окончателното плащане
2. 169.44 лева - възнаградителна лихва за периода от
23.07.2019г. до 22.11.2018г., съгласно чл.2.2 б.ж и б.з от договора
3. 391.67 лева – наказателна лихва за
периода от 23.08.2019г. до 22.11.2019г. , съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от договора
4. 1500
лева – неустойка, съгласно чл.2.7 от договора
5. 42.36 лева – обезщетение за забава,
определено по размер на законната лихва върху главницата от 2500 лева, считано
от датата на прекратяване на договора – 22.11.2019г. до датата на подаване на
заявлението.
В исковата
молба се сочи, че ответницата А.Т.А. с ЕГН **********, в качеството си на
заемополучател и ипотекарен длъжник е страна по договор за учредяване на
договорна ипотека, за който е съставен нотариален акт №179 том 2 рег. № 5604
дело 297 от 2018г., съставен при Нотариус № 549 на НК, вписан в СВп при АВп
като акт №89 том V дело 6680, и
в който е обективирано задължение за плащане на парично задължение по два
договора за заем.
Твърди се, че
„НОВО ФИНАНС" ЕООД се е намирало в облигационни отношения с ответника по
силата на два сключени договора за заем от Договор за заем №165-ВН-23.05.2018г.
по който е предоставена заемна сума в размер на 75 000лв. и Договор за заем
№164-ВН-22.05.2018г. по който е предоставена заемна сума в размер на 2 500лв.
Договорите за заем са прекратени едностранно от заемодателя „Ново Финанс"
ООД поради неплащане на задължения от страна на заемополучателя, като са
станали изискуеми, за което дружеството е подало заявление по реда на чл.417 ГПК т.3 от ГПК и е образувано ЧГД
№814/2020г по описа на Варненски районен съд.
Твърди се, че
вземанията произтичат от два договора за заем, сключени при Общи условия, при
представен предварително Стандартен Европейски формуляр за информация на
потребителските кредити.
Сочи се, че
съгласно договор за заем №165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2018г. на длъжника А.Т.А.
е предоставена сумата от 75 000 лв. по посочени от заемополучателя банкови
сметки, при фиксиран годишен лихвен процент - 20%. Длъжникът следва да заплаща
ежемесечно съгласно погасителен план към договора само дължимата лихва с размер
на месечната вноска от 1 250 лв., платими ежемесечно до 23-то число на месеца, а главницата по предоставения заем в
нейния пълен размер се дължи в края на срока на договора, уговорен между
страните. Твърди се, че длъжникът е заплатил първите четиринадесет вноски за
дължима лихва, след което преустановява каквото и да е плащане. Тъй като
съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата
вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става
предсрочно изискуемо и заемодателят има право да прекрати договора за заем,
като иска предсрочно погасяване на заемната сума. С уведомително писмо с изх.
№102/22.11.2019г. връчено лично срещу разписка на длъжника на 22.11.2019г. договорът
бил прекратен, а длъжникът поканен да плати.
Твърди се, че
въз основа на договор за заем №164-ВН-22.05.2018, сключен на 22.05.2018г., в
гр.Варна, ищецът е предоставил на длъжника А.Т.А. сумата от 2 500 лв. в
брой при подписване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент -
20%. Длъжникът е следвало да заплаща
ежемесечно съгласно погасителен план към договора само дължимата лихва с размер на месечната вноска 41.67лв.,
платими ежемесечно до 23-то число
на месеца, а главницата по предоставения заем в нейния пълен размер се дължи в
края на срока, уговорен между страните. Платени били само първите четиринадесет
вноски за дължима лихва, след
което е преустановено каквото и да е плащане. Тъй като съгласно чл.2.7. от
договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30
дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо,
заемодателят, дружеството заявител Ново Финанс ООД, има право да прекрати
договора за заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума. С
уведомително писмо с изх. №101/22.11.2019г. връчено лично срещу разписка на
длъжника на 22.11.2019г. договорът бил прекратен, а длъжникът поканен да плати.
Сочи се в
исковата молба, че доколкото са останали изискуеми и неплатени задължения, въз
основа на подадено заявление по реда на чл.417 от ГПК е образувало ч.гр.д.
№814/2020г по описа на Варненски районен съд, по което с разпореждане № 3341 на
Варненски районен съд, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение вх. № 6083/23.01.2020г. от „НОВО ФИНАНС“ ООД ЕИК *********, с което се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу А.Т.А. на
основание чл. 415, ал.1, т.З от ГПК с указания за дружеството ни да предяви осъдителен
иск за вземането си срещу длъжника А.А..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подал
писмен отговор.
След преценка на събраните писмени доказателства, заключенията на вещите лица и доводите на
страните СЪДЪТ приема за установено следното:
По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК ведно с
представен документ по т. 3 – нотариален акт за учредявена на договорна ипотека
№ 179 том 2 рег. № 5604 дело №297 от 2018г. на нотариус № 549, вписан в
регистъра на НК, акт № 89 том 5 дело № 6680/2018г. на СВп АВп, съдържащ
задължения за заплащане на парични суми по Договор за заем № 165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2019г. и Договор за заем № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2019г. - е образувано ч.гр.д.№ 814/2020г. по описа на ВРС, по което съдът е отхвърлил и е
дал указания на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си
срещу длъжника, при условие и след влизане в сила на съдебния акт, в
едномесечен срок от настъпване на това обстоятелство, като довнесе дължимата по
сметка на съда държавна такса.
Доколкото
разпореждането е редовно връчено на заявителя чрез пълномощник на 29.01.2020г.,
а исковата молба е заведена пред съда на 25.02.2020г., искът е заявен в
преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК. При съобразяване с разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.3 вр.ал.3 от ГПК искът е осъдителен.
С оглед
установяване основанието, от което произтича вземането му ищцовото дружество
представя по делото : Договор за заем № 165-ВН-23.05.2018г. от
23.05.2019г. и Договор за заем № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2019г. и погасителни
планове към всеки договор. Представена е разписка от 22.05.2018г., издадена и
разписана от А.Т.А., с която е удостоверено получаването на сумата от 2500
лева, съгласно договор за заем от 22.05.2018г.
Вземанията на „Ново
Финанс” ООД по двата договора са обезпечени посредством учредяване на договорна
ипотека, обективирана в НА № 179 том 2 рег. № 5604 дело №297 от 2018г. на
нотариус № 549, вписан в регистъра на НК, акт № 89 том 5 дело № 6680/2018г. на
СВп АВп с ипотекарен
длъжник ответницата А.А..
По силата на Договор за заем № 165-ВН-23.05.2018г. от
23.05.2019г. ищецът, в качеството на заемодател, се е съгласил да предостави на
ответницата, като заемополучател, сумата от 75 000 лева, при задължение на
последния да върне сумата ведно с възнаградителна лихва при 20 % фиксиран
годишен лихвен процент за срок от 60 месеца или най-късно до 23.05.2023г.
Страните са се съгласили, че през целия срок на договора заемополучателят ще
погасява само дължимата лихва, а главницата в нейния пълен размер ще следва да
бъде издължена в края на срока. Плащанията на договорната лихва се извършва на
ежемесечни вноски, съгласно погасителен план в размер, изчислен на база дължима
лихва до 23 число на месеца, считано от
23.06.2028г. в размер на 1 250 лева
месечно.
Съгласно чл.2.6 от договора при забава в
погасяването на дължима вноска с един просрочен ден, или при частично
погасяване на дължима вноска в размер по-малко от определената в погасителния
план, заемодателят начислява наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху
остатъчната заемна сума.
При забава в погасяването на дължима вноска
с повече от 30 дни цялото вземане по договора става изискуемо с право на
заемодателя да обяви дълга за предсрочно изискуем, както и да претендира
неустойка в размер на 60 % върху пълния размер на заетата сума (чл.2.7)
В чл.4.1 от договора страните са уредили
подробно начина, конкретните суми и титулярите на банкови сметки, по които
следва да бъде преведена заемната сума, като са се съгласили, че с извършване
на плащанията ще се счита, че заемополучателят е получил изцяло сумата,
посочена в договора.
По силата на Договор за заем № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2019г. ищецът, в
качеството на заемодател, се е съгласил да предостави на ответницата, като
заемополучател, сумата от 2 500 лева, при задължение на последния да върне
сумата ведно с възнаградителна лихва при 20 % фиксиран годишен лихвен процент
за срок от 60 месеца или най-късно до 23.05.2023г. Страните са се съгласили, че
през целия срок на договора заемополучателят ще погасява само дължимата лихва,
а главницата в нейния пълен размер ще следва да бъде издължена в края на срока.
Плащанията на договорната лихва се извършва на ежемесечни вноски, съгласно
погасителен план в размер, изчислен на база дължима лихва до 23 число на
месеца, считано от 23.06.2028г. в размер
на 41.67 лева месечно.
Съгласно чл.2.6 от договора при забава в
погасяването на дължима вноска с един просрочен ден, или при частично
погасяване на дължима вноска в размер по-малко от определената в погасителния
план, заемодателя начислява наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху
остатъчната заемна сума.
При забава в погасяването на дължима вноска
с повече от 30 дни цялото вземане по договора става изискуемо с право на
заемодателя да обяви дълга за предсрочно изискуем, както и да претендира
неустойка в размер на 60 % върху пълния размер на заетата сума (чл.2.7)
С
разпоредбата на чл.4.1 от договора заемодателят се е задължил да
предостави на заемополучателя сумата в брой при подписване на договора, който
служи като разписка за изплатена сума, при което с извършване на плащането ще
се счита, че заемополучателят е получил изцяло сумата, посочена в договора.
И към двата
договора е приложен взаимноразписан погасителен погасителен план.
Приета по делото
е разписка от 22.05.2028г., с която ответницата е удостоверила получаването на
сумата от 2500 лева по договора за заем от 22.05.20218г. Представени са и 5
броя платежни нареждания за извършени от „Ново финанс“ ООД плащания по договор
за заем №165 от 23.05.2018г. на общата сума от 75 000 лева.
Приети по делото
са два броя разписки, с които, полагайки подпис в качеството си на получател,
ответницата А.Т. удостоверява, че е получила уведомителни писма с изх.№ 101 и
изх. № 102, и двете от 22.11.2019г., с които „Ново Финанс“ ООД я уведомяват, че
поради забава в плащането на вноската, продължила повече от 30 дни, съгласно
текста на чл.2.7 от договорите, заемополучателят прекратява едностранно
действието на договор за заем №
165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2019г. и №
164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2019г., считано от датата на получаване на
писмото.
В съдебно
заседание ответницата, чрез процесуален представител, не оспорва факта на
сключване на договорите, получаване на сумите и дължимостта на главниците и
лихвите. Счита, че размерът на неустойката е неоснователно висок.
От заключението на
вещото лице по назначена по искане на ищеца и приета като годно доказателствено
средство ССчЕ се установява, че по сметка 151-16499901, анал.партида А.А. –
2500 лева, по която се отчита Договор № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2019г.
е налице един счетоводен запис на 22.05.2018г. за предоставена в брой сума от
2 500 лева. По сметка 151-16599901, анал.партида А.А. – 75 000 лева,
по която се отчита № 165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2019г. има счетоводни записи,
както следва : за превод по сметка на Вива кредит ООД – 36095.83 лева, за
превод по сметка на ЧСИ Станимира Данова – 6768.18 лева и три превода по сметка
на А.А. в Уникредит Булбанк АД общо в размер на 32 139.99 лева.
Вещото лице докладва, че при извършената проверка на счетоводните записвания по сметка 411 – Клиенти анал.партида А.А., се установява, че до 12-тата месечна вноска с падеж 23.05.2019г. вноските са заплащани редовно чрез прихващане от внесената гаранционна вноска по чл.1.2.1 от сключените договори. Дължимата вноска с падеж 23.06.2019г. е погасена на 24.06.2019г. чрез прихващане с гаранционна вноска от 1000 лева и превод по сметка от А.А. в размер на 320 лева и не е в просрочие. Дължимата вноска с падеж 23.07.2019г. е погасена на 26.07.2019г. чрез превод в размер на 1300 лева, от които освен вноските по двата договора е платена и наказателна лихва по чл.2.6 общо по двата договора в размер на 8.33 лева. Вещото лице изчислява, че размерът на наказателната лихва по чл.2.8, изчислена като 5 % месечно върху заемната сума по договорите за периода от 24.08. до 22.11.2019г. възлиза съответно за Договор № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2019г. върху главницата от 2 500 лева – на 370 лева и за Договор № 165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2019г. върху главницата от 75 000 лева – на 11 125 лева.
Съдът след преценка на събраните писмени
доказателства, заключението на вещото лице и доводите на страните приема за
установено следното:
Искът черпи
правното си основание от разпоредбите на чл.422 във връзка
с чл.415, ал.3 във вр.ал.1, т.3 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86
от ЗЗД.
Установява се
допустимостта на предявения осъдителен иск, предвид отказа на заповедния съд за
издадени заповед за изпълнение на парично задължение.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
действителни договорни правоотношения, произтичащи от процесните договори;
дължимост на вземането си по договорите за заем, вкл. по размер и по отделни
пера; наличието на условията на настъпване предсрочната изискуемост на целия
дълг и обявяването й на длъжника. Ответникът следва да установи
правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения.
От събраните по делото
доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че между
страните по делото е възникнало валидно облигационно отношение, основаващо се
на два договора за паричен заем, по силата на които ищецът, в качеството на
заемодател, е предоставил на ответника, като заемополучател, съответно сумата
от 2 500 лева и сумата от 75 000 лева.
С получаването на заемните суми
по всеки от договорите за заемателя е възникнало задължението да върне главниците,
като и да заплати дължимата възнаградителна лихва от 20% на 60 равни месечни
вноски, съобразно погасителен план, неразделна част от договорите.
Съгласно
договореното в чл.2.1 б.“и“ през целия срок на заема заемополучателят погасява
само дължимата лихва като главницата в нейния пълен размер се дължи в края на
срока по договорите – 23.05.2023г., с изключение на случая при предсрочно
прекратяване на договора.
Предсрочното прекратяване на
договора е предвидено при забава в погасяването на дължима вноска с повече от
30 дни след падежа на вноската. В конкретния случай се установи, че последното
плащане и по двата договора е по погасителните вноски с настъпил падеж на
23.07.2019г., поради което и към датата на връчване на уведомлението за
предсрочно прекратяване на договора -
22.11.2019г. следва да се приеме, че са налице обективните факти,
обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост на вземането.
По главницата : Съгласно доклада на вещото
лице по ССчЕ по сметка 444 за периода от 23.05.2018г. до датата на изготвяне на
заключението липсват счетоводни записи за погашения на главниците. Ответникът
също не оспорва дължимостта на същите, поради което и основанието за
присъждането им се установява по безспорен начин.
По възнаградителната лихва : До датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането – 22.11.2019г. ответницата не е заплатила
и по двата заема по три вноски с падежи, както следва : 23.08.2019г.,
23.09.2019г. и 23.10.2019г. (т.е. не е платила 15, 16 и 17 вноски). Следващата дължима вноска е с
падеж 23.11.2019г. и към момента на обявяване на предсрочната изискуемост
същата не е падежирала и не е дължима, доколкото страните са се договорили
възнаградителната лихва да се дължи ежемесечно като вноска за текущия месец.
Дължимите падежирали вноски, формирани от вземането за възнаградителна лихва,
по Договор № 164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2019г. възлизат на 125.01 лева, а тези по Договор № 165-ВН-23.05.2018г. – на
3750 лева, до който размер като основателен и доказан искът следва да бъде
уважен, а за разликата над присъдените суми до първоначално предявените размери
следва да бъде отхвърлен.
По наказателната лихва : Като основание за присъждане на
наказателна лихва ищецът се позовава на клаузите на чл.2.6 и чл.2.8, които са
идентични и по двата договора. Съгласно текста на чл.2.6 при забава в
погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден, или при частично погасяване
на дължима вноска в размер по-малък от определения в погасителния план,
заемодателят начислява наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху
остатъчната заемна сума. Разпоредбата на чл.2.8 предвижда, че при предсрочно
прекратяване на договора поради забава в погасяването на дължима вноска
заемополучателят дължи наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху
стойността на главницата, като тази наказателна лихва се дължи до пълното
погасяване на главницата. Наказателната лихва в размер на 5 % месечно,
изчислявана върху стойността на заетата сума, не може да се начислява за повече
от 30 дни за всяка една просрочена вноска.
Независимо от неясните формулировки на двете
клаузи се налага извода, че съгласно чл.2.6 т.нар. наказателна лихва в размер
на 5 %, която следва да се начислява не върху просрочената месечна вноска, а
върху главницата, изискуема от своя страна едва на крайния падеж на договора,
има характер на неустойка. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на
чл.2.8, съгласно която след обявяване на вземането за предсрочно изискуемо,
заемателят дължи санкция, определена по същия начин - като наказателна лихва в
размер на 5 % месечно върху стойността на главницата до нейното окончателно
плащане.
В конкретния
случай ищецът претендира вземането за периода от датата на изискуемостта на
първата неплатена вноска за лихва до датата на предсрочното прекратяване на
договора, изчислено по размер на 5 % върху главниците и по двата договора.
Неустойката е акцесорно
съглашение с предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение
на главното задължение. Тя има обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функция. С т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС е прието, че нищожността
е налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване
и съгласно примерно посочени от ОСТК критерии. В съобразителната част на
решението е застъпена позиция, че добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД
са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата
правна последица като противоречието със закона – нищожност на договора, поради
което при предявен иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за
съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна
предпоставка за нейната действителност. В мотивите на тълкувателното решение също изрично е
застъпено становището, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно. Задължението
да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при
разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка
за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й. Предвидените в процесуалния закон преклузии за
заявяване на обстоятелства и възражения от значение за изхода на делото не се
разпростират върху нищожността като отрицателен юридически факт, доколкото тя
препятства възникването на вземането за неустойка и съставлява пречка за
присъждането й.
В конкретния случай е
уговорена неустойка, определяема като 5 % месечно от размера на главницата, или
60 % годишно. Начинът, по който е уговорена неустойката (под
формата на наказателна лихва), води до неудължимото й нарастване за кратък срок в
размер, който надвишава в значителна степен обичайното обезщетение за забава. Затова и в този си размер, уговорената между
страните мораторна неустойка не отговаря на присъщите й цели – да обезпечи
изпълнението на поетото от заемателя задължение и да обезщети земополучателя за
вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената и от страните
санкционна функция, целяща да накаже неизправната страна по договора, а води до
създадена още при сключване на процесния договор възможност за несправедливо
обогатяване на кредитора. Изложеното позволява да се обобщи, че договорената с чл.2.6,
както и с чл.2.8 от сключените между страните договори за заем наказателна
лихва - неустойка не съответства на основния принцип за добросъвестност и
справедливост в облигационните правоотношения и като накърняваща добрите нрави
е нищожна, съгласно чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Като неоснователен и недоказан искът
в тази част следва да бъде отхвърлен.
По неустойката : Съгласно чл.2.7 от
договорите при предсрочното им прекратяване поради забава в погасяване на
дължима вноска повече от 30 дни, заемателят дължи и неустойка в размер на 60
процента върху пълния размер на заемната сума – главницата.
Изложеното по-горе с пълна сила следва
да бъде отнесено и към това перо от вземанията на ищеца. В допълнение следва да
се посочи, че неустойката за забава, уговорена в чл.2.7 от процесните
договори надхвърля 5 пъти законната лихва, с която се съизмерява евентуалната
вреда за кредитора от забавената парична престация на длъжника и с повече от
50% дължимата главница, чието връщане (ведно с възнаградителната лихва) обезпечава. В този смисъл неустойката не съответства на основния
принцип за добросъвестност и справедливост в облигационните правоотношения и
като накърняваща добрите нрави е нищожна, съгласно чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Нищожността на неустоечната клауза изключва в полза на
ищеца да е възникнало право на вземане от неустойка за неизпълнение в размер на
претендираната сума, което обуславя отхвърляне на иска и в тази част.
По обезщетението за забава,
определено по размер на законната лихва : Обезщетението за забава в плащането на главницата,
определено по размер на законната лихва, считано от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост, изчислено служебно с калкулатор онлайн възлиза на
1312.50 лева върху главницата от 75 000 лева, съотв. 43.75 лева – върху
главницата от 2 500 лева, което при липса на изменение на исковете в
съответната част, обосновава тяхната основателност за претендирания размер.
По
разноските : С оглед
уважената част от исковите претенции и на оснчл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на ищцовото дружество сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на 7 248.01 лева, от които за държавна такса,
адв.хонорар и възнаграждение на вещото лице по ССчЕ. Липсват данни договореното
между ответника и процесуалния представител адвокатско възнаграждение да е
реално заплатено, поради което и не се присъжда.
Воден от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Т.А. с ЕГН ********** с адрес ***.***да
заплати на „НОВО ФИНАНС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. И.
Страцимир 2, представлявано от Б.П., следните суми :
1. 75 000 лева - дължима
главница по Договор за заем № 165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2019г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 23.01.2020г. до окончателното плащане
2. 3 750 лева - възнаградителна лихва за периода от 23.07.2019г. до 22.11.2019г.,
съгласно чл.2.2 б.ж и б.з от договора, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 3 750 лева до първоначално претендирания размер
от 5 083.33 лева
3. 1 270.83 лева – обезщетение за
забава, определено по размер на законната лихва върху главницата от 75 000
лева, считано от датата на прекратяване на договора – 22.11.2019г. до датата на
подаване на заявлението ОТХВЪРЛЯ иска на на „НОВО ФИНАНС“ ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. И. Страцимир 2, представлявано от Б.П. срещу А.Т.А. с
ЕГН ********** с адрес ***.***за присъждане на сумата от 11 750 лева –
наказателна лихва за периода от
23.08.2019г. до 22.11.2019г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от Договор за заем №
165-ВН-23.05.2018г. от 23.05.2019г., и на сумата от 45 000 лева –
неустойка, съгласно чл.2.7 от договора.
ОСЪЖДА А.Т.А. с ЕГН ********** с адрес ***.***да
заплати на „НОВО ФИНАНС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. И.
Страцимир 2, представлявано от Б.П., следните суми :
1.2500 лева - дължима главница по Договор за заем №
164-ВН-22.05.2018г. от 22.05.2019г. , ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 23.01.2020г. до
окончателното плащане
2. 125.01 лева - възнаградителна лихва за периода от
23.07.2019г. до 22.11.2018г., съгласно чл.2.2 б.ж и б.з от договора като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 125.01 лева до първоначално
претендирания размер от 391.67 лева
3. 42.36 лева – обезщетение за забава,
определено по размер на законната лихва върху главницата от 2500 лева, считано
от датата на прекратяване на договора – 22.11.2019г. до датата на подаване на
заявлението.
ОТХВЪРЛЯ иска на на „НОВО ФИНАНС“ ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. И. Страцимир 2, представлявано от Б.П. срещу А.Т.А. с ЕГН **********
с адрес ***.***за присъждане на сумата от 391.67 лева – наказателна лихва за
периода от 23.08.2019г. до 22.11.2019г. , съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от договора и
на сумата от 1500 лева – неустойка, съгласно чл.2.7 от договора
ОСЪЖДА А.Т.А. с ЕГН ********** с адрес ***.***да заплати на „НОВО ФИНАНС“ ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. И. Страцимир 2, представлявано от Б.П. сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 7 248.01 лева
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: