№ 1209
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110200597 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „М.Е.М.“, съдебен адрес ***, чрез адв. Ц.
Б., против Наказателно постановление № ДАИ - 0000034 от 07.12.2021 г.,
издадено от началник отдел АНД в ДАИ - гр. София, с което на дружеството е
наложена на основание чл. 104а от ЗАвтП за нарушение на чл. 10, ал. 1 от
ЗАвтП имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.
В жалбата формално се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и не отговарящо на фактическата обстановка. Прави се
искане за отмяна, алтернативно да се наложи санкция за маловажен случай и
се претендират разноски.
В проведено по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява законен представите. За дружеството се явява адв. Н. с
пълномощно, която поддържа жалбата, като в хода на съдебните прения моли
съда да отмени изцяло атакуваното НП и сочи, че са положени усилия да
подадат документите в срок, но не са били приети, поради липса на печат на
фирмата.
1
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по основателността на жалбата. В съпроводителното
писмо, с което изпращат преписката в съда изразяват становище, че НП
следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Л. М., инспектор в ИА "АА"- София заедно със свой колега Д.Б.
извършили на 18.11.2021 г. в гр. София, ул. Гурко № 5 в сградата на ИА"АА"
проверка на транспортната дейност на жалбоподателя.
При проверката било установено, че търговецът в качеството му на
превозвач е направил смяна на седалище и адрес на управление на
24.08.2021г., като не е уведомил ИА“АА4 до 24.09.2021г., при справка в
информационната система на администрацията било установено, че ИА“АА“
е уведомена на 04.11.2021г.
Във връзка с направените констатации М. съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия А-
2018, № 255465/18.11.2021 г., за това, че търговецът като превозвач,
притежаващ лиценз за извършване на обществен превоз на товари на
територията на РБългария, валиден до 18.05.2026 г., е констатирано следното
нарушение: Превозвачът не е уведомил ИА "АА" писмено в определения 30
/тридесет/- дневен срок за настъпили промени в обстоятелствата до
24.09.2021 г. – смяна на адреса и седалището на управлението на фирмата,
видно от справка в Търговския регистър, където промените са настъпили на
24.08.2021 г. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗАвПр..
Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от търговеца
лице, което подписало същия, и отразило, че има възражения – че това е
първо нарушение на търговеца, изпълнено е задължението макар и извън срок
и документите са внесени.
Въз основа на така съставения АУАН, на 07.12.2021г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което при идентичност на
описание на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 104а
от ЗАв.Пр. на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер
2
на 1000 лева.
Наказателното постановление било връчено на представител на
жалбоподателя на 13.12.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН, разписка за връчване, писмени доказателства
представени от защитата, удостоверение за актулано състояние, Заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г.; извлечение от регистър на ИА „АА“,както и от
гласните доказателствени средства.
Съдът макар да кредитира с доверие показанията на свидетелят К.,
доколкото същият заяви, че заедно с упълномощения адвокат на дата
24.09.2021г. са били в гр. София и са опитали да подадат съответните
документи за промяна в обстоятелствата, касаещи промяна седалище и адрес
на дружеството, не са успели, защото не са носили печат на фирмата, то
същите дават яснота и потвърждават, че направените констатации, които са
обективирани в съставения АУАН са обективно установени.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен
контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
За да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на
административно нарушение, доказателствата относно субекта на
административното нарушение, административното наказание и реда, по
който то е наложено. Процедурата по установяването на административно
нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е
уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84
от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
3
производството по обжалване на наказателно постановление, наказващия
орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение,
съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване
на административно нарушение фактически констатации нямат
доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени,
до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес/ вж.Постановление № 10 от 1973 на Пленума на ВС,
незагубило сила/.
Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи (съгласно чл. 92, ал.1 и ал.2 от ЗАвП и
Заповед № РД-08-34/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията), спазена е предвидената от
закона писмена форма, спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр при настъпване на
промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на
Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за
отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване. Посочената
разпоредба е точна, ясна и съдържа конкретно правило за поведение,
адресирано до конкретни правни субекти. Настоящият съдебен състав счита,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил вмененото му законово задължение да подаде
заявление за настъпилата промяна в обстоятелствата – промяната в
седалището и адреса на дружеството, вписана в Търговския регистър,
настъпила на 24.08.2021 г., в 30 - дневния срок от настъпване на промяната по
чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр - т. е. до 24.09.2021 г. Промяната на адреса и
седалището на дружеството безспорно представлява "промяна в
обстоятелствата", която подлежи на заявяване пред ИА "АА" в 30- дневния
срок от настъпването й.
При извършената от служителите на РД "АА" – София проверка е
установено, че подлежащата на вписване промяна е настъпила на 24.08.2021 г.
и търговецът не е уведомил за това ИА "АА" в определения от закона 30-
дневен срок. Тези факти, посочени в акта и наказателното постановление като
неизменна част от съдържанието им по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН са
безспорни по делото и установяват, че като превозвач търговецът не е
изпълнил задължението си по чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр, санкционирано като
административно нарушение с разпоредбата на чл. 104а от ЗАвПр.
Нарушението е описано с обективните му признаци и квалифицирано по
законовата разпоредба, като е санкционирано по приложимата разпоредба.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 104а от ЗАвПр превозвач, който не
подаде заявление в 30-дневен срок от настъпването на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или
товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, за
отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2, се наказва с имуществена
санкция в размер 1000 лв. С атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя законосъобразно е наложена имуществена санкция в размер
от 1000 /хиляда лева/ лева, която отговаря на строго фиксирания в закона
размер на санкцията за извършеното нарушение.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно
наказателното производство, съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Доколкото става въпрос за имуществена санкция, наложена на
едноличен търговец, чиято отговорност е обективна /безвиновна/, не следва
да се изследва въпросът за виновност на конкретно лице, както и за
субективната страна на деянието.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното нарушение не може
да се квалифицира като "маловажен случай", доколкото се касае за
нарушение, което не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обичайното проявление на нарушенията от същия вид. "Маловажен
случай" ще е налице, само ако съвкупната преценка на обстоятелствата, при
които е извършеното нарушението, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. По делото не са
представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение в сравнение с обикновените случаи на тези
нарушения. От друга страна, възражението за маловажност на случая не може
да бъде споделено с оглед целите, за които са въведени изискванията към
превозвачите по ЗАвПр. Действително съдът няма основание да не се довери,
че адв. Б. като представител на дружеството е направила опит да подаде
необходимите документи в срок, информация за което бе предоставена от
свидетеля К., но на първо място това е станало едва в последния ден от
30дневния срок предоставен по смисъла на чл. 10 ал.1 от ЗАП, и на второ
място закъснението след това е повече от месец, а в случая тези действия са
били възложени на лице, което притежава необходимата квалификация и
компетентност. Нещо повече имало е възможност документите да бъдат
подадени и по електронен път за да бъде спазен законовия срок, и ако е била
констатирана нередовност, то търговеца да бъде уведомен своевременно да
бъде отстранена.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
5
При този изход на спора разноски се дължат на наказващия орган, но
такива не са били претендирани, а искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски /депозирано в жалбата/ следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ДАИ - 0000034 от
07.12.2021 г., издадено от началник отдел АНД в ДАИ - гр. София, с което на
ЕТ „М.Е.М.“, е наложена на основание чл. 104а от ЗАвтП за нарушение на
чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните по реда на глава ХII от АПК, на касационните
основания, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6