Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2018 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание,
проведено на двадесет и втори октомври 2018 г.,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2278 по описа за
2018 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.46, ал.5 от ЗОС.
Производството е образувано по жалба
на С.Ч.А., Ч.С.А. и Б.С.Ч. ***, подадена чрез адв. М.Г., срещу Заповед № ЖН-10 от 11.07.2018 г. на Кмета на Район Аспарухово при Община Варна, с която
е прекратено наемното правоотношение за отдаване под наем на общински жилищен
имот находящ се в гр. Варна, ул. ****,
сутерен, на
основание чл.46, ал.1 т.1 вр.ал.2 от ЗОС вр. чл.21, ал.1 т.1 от НУРУЖНГНПОЖ/Наредбата/ на ОбС Варна.
В
жалбата се сочи, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправни
разпоредби. Твърди се, че неплащането на наема за жилището за период от 4
месеца, не е „съставомерно“, тъй като в Наредбата се изисква този срок да е не
по-малък от шест месеца. По отношение на задължението към „ВиК“ Варна, се
твърди, че то не е за Ч.,***, тъй като липсва сключен договор между
жалбоподателя и водоснабдителното дружество. Твърди се и нарушение на ЕКПЧ, тъй
като административния орган не предлага друго жилище на жалбоподателя. Молбата
към съда е за отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява. Процесуалния му представител поддържа жалбата на сочените
в нея основания. Моли съда за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна.
Ответната страна, редовно призована се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата. Представени са и подробни писмени бележки
в които се изразява становище за неоснователност на жалбата и се отправя молба
към съда за нейното отхвърляне.
Съдът
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателя
е наемател на общинско жилище находящо се в гр. Варна, ул. ****, сутерен, въз
основа на настанителни заповеди №№ЖН-7/30.05.2002 г., ЖН-26/29.09.2016 г. и
договор от 30.05.2002 г.
Административното
производство е започнало служебно по инициатива на административния орган след
констатирано системно незаплащане на консумативните разноски за изразходваната
в имота вода.
На
заседание на жилищната комисия по чл.6 от Наредбата
за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища /наредбата/ на ОбС- Варна в Район „Аспарухово” с решение
№3-5-4 по протокол №3/08.05.2018 г. е предложено на кмета на района да започне
процедура по прекратяване на наемното правоотношение с жалбоподателя на
основание чл.21, ал.1 т.1 от НУРУЖНГНПОЖ на ОбС-Варна във връзка с чл.46, ал.1
т.1 от ЗОС. Въз основа на решението на комисията кмета на района е издал
процесната заповед, с която е прекратил наемното провоотношение.
В
мотивите към заповедта е посочено, че Ч. не е заплащал наема за наеманото от
него жилище за периода 01.02.2018 г. д о30.06.2018 г., както и че дължи, заедно
с брат си, суми за консумирана вода към ВиК Варна в размер на 3453,05 лв., с
което е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 т.1 от Наредбата.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Атакувания
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване
на процесуалните правила.
Относно
съответствието на заповедта с материалния закон: В заповедта е посочено, че
същата е издадена на осн. чл.46, ал.1 т.1 вр. ал.2 от ЗОС и чл.21, ал.1 т.1 от
НУРУЖНГНПОЖ на ОбС – Варна / https://varna.obshtini.bg/p.php?i=330400&b=0/.
Към
момента на издаване на обжалваната заповед, приложима е разпоредбата на
чл.46,ал.1,т.1 от ЗОС в редакцията на нормата от ДВ,бр.54 от 2008 г.,съгласно
която наемните правоотношения се прекратяват при неплащане на наемната
цена или
на консумативните разноски
за повече от 3 месеца. Като
друго правно основание обжалваната заповед посочва разпоредбата на
чл.21,ал.1,т.1 от НУРУЖНГНПОЖ ,съгласно която наемните правоотношения се
прекратяват поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за
повече от 6 месеца.
Наредбата
е издадена на основание чл.45а от ЗОС, като
разпоредбата на чл.21,ал.1,т.1 от същата съответства по отношение на
определения с нея срок на разпоредбата на чл.46,ал.1,т.1 от ЗОС в
предходната редакция на нормата от ДВ,бр.101 от 2004 г. ,имаща предвид
срок за повече от 6 месеца.
Доколкото старата редакция на
закона е неприложима към момента на издаване на оспорения адм.акт, то
налице е противоречие между определения в закона срок повече от три месеца и
определения в Наредбата срок
повече от 6 месеца, при което съгласно чл.15,ал.3 от З-на за нормативните
актове, приложима е законовата разпоредба на чл.46,ал.1,т.1 от ЗОС.
В тази връзка, неправилно в жалбата се твърди, че
неплащането на наемната цена обхващало само период от 4 месеца – посоченият в
обжалваната заповед период от 1.02.2018 г. до
30.06.2018 г. обхваща пет месеца, а от
представения и приложен на л.118 от делото фискален бон за извършеното
на 22.10.2018 г. плащане на сумата от 246,24 лв./ 9 х 27,36 лв./ е видно, че в действителност към момента на
издаване на обжалваната заповед не са били платени шест месечни наема за
месеците февруари, март, април, май, юни и юли 2018 г. Установените по този начин факти за неплащане на 6 месечни
наема в срока определен със заповед № ЖН-26/29.09.2016 г. / до 10-то число на
текущия месец/ за посоченият в обжалваната заповед 5-месечен период,
представлява достатъчно основание по чл.46,ал.1,т.1 от ЗОС за прекратяване на
наемното правоотношение. Извършеното след издаването на оспорената заповед плащане, не представлява
нов факт по смисъла на чл.142,ал.2 от АПК от значение за законосъобразността на
адм.акт, тъй като не притежава обратно действие – това плащане единствено има
значението на погасяване на възникнало от наемното правоотношение облигационно
задължение, съществуването на което продължава и след датата на прекратяване на
наемното правоотношение ,т.е. плащането на датата 22.10.2018 г. няма административно-правно значение.
Възражението
на жалбоподателите по отношение посоченото в обжалваната заповед неплащане на
консумативни разноски в размер на 3453,05 лв. ведно с начислените лихви,
дължими към В и К- Варна за консумирана вода, съдът намира за неоснователно.
Плащането
на консумативните разноски, включително за вода е уредено
в сключения на 30.05.2002 г.
договор за отдаване под наем на общински жилищен имот /т.12 от раздел
ІV/. Плащането на консумативните разноски е уредено в тежест на наемателите,
поради което повдигнатите от пълномощника на последните доводи за забава на
кредитора са изцяло несъстоятелни – не наемодателя, а наемателя следва
сам да следи за изпълнение на
собственото си задължение информирайки се за размера и срока за плащането му.
Изискуемостта на посочените в заповедта задължения е подкрепена с приложените
на л.62-102 отделни фактури, като същата не е оспорена от страна на
жалбоподателите. Погасяването на задълженията по същите фактури чрез плащане на
посочените в тях суми , представлява положителен и благоприятен за
жалбоподателите юридически факт, установяването на който е в тяхна
доказателствена тежест, но категоричното
настъпване на такъв факт не се твърди от
тяхна страна, поради което и доказателствени искания в тази насока не са
правени от техния пълномощник. С оглед последното, съдът намира за установено
по безспорен начин, че жалбоподателите не са заплащали консумативни разноски за
вода за повече от три месеца по смисъла на чл.46,ал.1,т.1 от ЗОС, като по точи
начин е налице и второто посочено в
обжалваната заповед основание за прекратяване на наемното правоотношение. По тези съображения, съдът намира
обжалваната заповед за материално-законосъобразна.
Материалната
компетентност за издаване на адм.акт от вида на обжалваната заповед е уредена в
чл.46,ал.2,изр.І от ЗОС – същата принадлежи на органа издал настанителната
заповед. Последната настанителна заповед № ЖН-26/29.09.2016 г. е издадена от
кмета на район „Аспарухово”, поради което с издаването на обжалваната заповед
от същият адм.орган е налице валиден адм.акт.
Формата
е уредена в разпоредбата на чл.46,ал.2,изр.2 от ЗОС, която изисква посочване на
основанието за прекратяване на наемното правоотношение и на срока за опразване
на жилището. Възражението за неспазване на установената за адм.акт форма,съдът
намира за неоснователно. Правните основания за издаване на адм.акт са посочени
– чл.46,ал.1,т.1 от ЗОС и чл.21,ал.1,т.1 от НУРУЖНГНПОЖ. Налице е изложение на
фактическите основания – посочен е периода и размера на задълженията.
Като
неоснователно се приема възражението и за изтекла погасителна давност, което
съдът намира за неприложимо в настоящия административен процес. Като институт
на гражданското право, давността е приложима в гражданските правоотношения между Община Варна в качеството й на собственик на жилището и доставчика „В и К Варна” ООД,
но не и в процесните правоотношения между адм.орган и жалбоподателите в
качеството им на наематели.
Повдигнатото
с жалбата възражение,че жалбоподателите били настанени като крайно нуждаещи се,
поради което било необходимо да им бъде осигурено друго жилище, следва да бъде разгледано с
оглед съответствието на адм.акт с целта на закона. В тази връзка ,съдът намира,
че видът на основанието за настаняване няма
отношение към релевантното за
казуса основание за прекратяване -
неплащането на наема или на консумативните разноски за повече от три
месеца, представлява във всички случаи на настаняване основание за прекратяване
на наемното правоотношение. Целта на
закона не е да дава приоритет на нуждата на наемателя пренебрегвайки
недобросъвестното му поведение, каквото в случая е проявено по драстичен начин
от страна на жалбоподателите, особено показателен за което е факта за неплащане
на консумативните разноски за вода за
продължителен период от време. По тези съображения, съдът намира,
че постановеното с обжалваната заповед
прекратяване на наемното правоотношение
съответства на целта на закона – както на вътрешно-нормативните актове / ЗОС и
НУРУЖНГНПОЖ/,така и на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че обжалваната заповед е законосъобразна,
като издадена при спазване на материалния закон и процесуалните разпоредби, поради
което жалбата следва да се остави без
уважение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.Ч.А., Ч.С.А.
и Б.С.Ч. ***, подадена чрез адв. М.Г., срещу Заповед № ЖН-10 от 11.07.2018 г.
на Кмета на Район Аспарухово при Община Варна, с която е прекратено наемното
правоотношение за отдаване под наем на общински жилищен имот находящ се в гр. Варна, ул. ****, сутерен, на
основание чл.46, ал.1 т.1 вр.ал.2 от ЗОС вр. чл.21, ал.1 т.1 от НУРУЖНГНПОЖ на ОбС Варна.
Решението
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: