Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
гр.
Русе, 19.06.2022
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, VI-ти състав, в
открито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА
Д.
при участието на секретаря Диана
Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 142 по
описа за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Г.В.Г. ***, чрез пълномощник адв. М.Д. ***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0352-000022/23.02.2023 г.
издадена от Началник РУ – Свищов към ОДМВР – Велико Търново, с която на
основание чл. 171, ал. 2а, б. "а" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 22.02.2023
г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на приложената
мярка, поради нарушение на материалния закон и процесуални нарушения, като
подробни мотиви са развиват относно това, дали притежаваното от водача на лекия
автомобил СУМПС е валидно, след като е издадено в Обединено кралство
Великобритания, което както и Северна Ирландия не са напуснали европейското
икономическо пространство. В допълнение в съдебно заседание процесуалния
представител на жалбоподателя сочи, че Обединеното кралство Великобритания е
страна по Виенската Конвенция за движение по пътищата. Твърди, че автомобилът е
управляван от водач със СУМПС, издадено във Великобритания, което е валидно за
територията на Република България. Отделно от това в жалбата са наведени
възражения и по отношение местната подсъдност на издадената ЗППАМ, като се
твърди, че административният орган не е посочил правилно, че същата подлежи на
обжалване по съдебен ред пред АС – Русе, а е посочил, че подлежи на обжалване
пред АС – Велико Търново, като счита това за нарушение на процесуалните правила
по аргумент на чл. 133, ал.1 от АПК, в редакцията му след изменението
обнародвано в ДВ , бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Съгласно
препращащата норма на чл. 172 ,ал.5 вр. с ал.1 от ЗДвП така определената местна
подсъдност била приложима и в настоящия случай, тъй като постоянният адрес на
жалбоподателя е гр. Две могили, обл. Русе и компетентен да се произнесе по
подадената жалба включително по редовността
и допустимостта й е АС – Русе. Отделно от това, счита че в ЗППАМ е
допусната и процесуална грешка като е посочено, че собственикът на
автомобила Г.Г. е управлявал МПС-то с невалидно свидетелство за управление,
което не отговаряло на действителността, тъй като автомобилът е управляван от
неговия син В. Г.В., за който се твърди, че е с невалидно свидетелство за
управление на МПС, тъй като същото е издадено от Обединено Кралство
Великобритания. Счита, също така че липсват мотиви относно срока на наложената
ПАМ, което от своя страна препятствало извършването на съдебен контрол относно
законосъобразното осъществяване на оперативната самостоятелност на органа по
чл. 169 от АПК, с каквато той разполагал при определяне на срока, за който се
налага ПАМ.
Ответникът Началник
на РУ Свищов към ОД на МВР- Велико
Търново, не се явява, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0352-000022/23.02.2023 г. издадена от Началник РУ – Свищов към ОДМВР –
Велико Търново, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, ал. 2а, б. "а" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 22.02.2023
г.
В мотивите на заповедта е прието от
фактическа страна, че Г.В.Г. предоставил личния си лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с Рег. № Р6174ВХ на В. Г.В., който на 22.02.2023 г. около 18.10 часа на
път първи клас І-3, при км. 26+000 в посока от гр. Плевен към гр. Бяла го управлявал, без да притежава СУМПС, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него МПС – водача Г.Г. е
български гражданин, управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство/
СУМПС е издадено от Великобритания с номер VEDEL911048VG9KU 21 от 01.07.2017 г.,
категория АМ, А,
В, без да е подновено след пребиваване повече от 3 месеца в РБългария от датата
на последното му влизане в Р България на 19.09.2022 г., установено след справка
в АИС ГК (граничен контрол). За извършеното нарушение на водача е
съставен АУАН серия GA №552340
от 22.02.2023 г. Според процесния АУАН, при съставянето му от В. Г.Г. са иззети два броя регистрационни
табели с № Рег. № Р6174ВХ, както и свидетелство за регистрация на моторно
превозно средство (СРМПС) № *********. Видно от съдържанието на процесния АУАН,
същият е подписан от В. Г., като в акта е отразено "Нямам възражения”.
Последвало е издаване на НП
23-0352-00091/13.03.2023г.спрямо водача В. Г. с наложена адм.наказание глоба в
размер на 100лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 вр.чл.162 ЗДвП, връчено на
22.03.2023г.
Видно от
отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на адресата си
на 13.03.2023г.
Жалбата
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0352-000022/23.02.2023 г. е подадена на 16.03.2023г. директно пред
Административен съд – Русе.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу годен за
обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради
което е допустима. Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ,
същата е връчена на адресата си на 13.03.2023 г. и жалбата срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0352-000022/23.02.2023 г.
е подадена на 16.03.2023г. директно пред Административен съд – Русе т.е. в
преклузивния 14 дневен срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване
в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0352-000022/23.02.2023 г. издадена от Началник
РУ – Свищов към ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, ал. 2а, б. "а" ЗДвП на жалб.Г.В.Г., в качеството му на собственик, е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца, считано от 22.02.2023 г.
В мотивите
на заповедта е записано, че административният орган е взел предвид, че Г.В.Г.
предоставя личния си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с Рег. № Р*****ВХ на В. Г.В., който на 22.02.2023 г. около 18.10 часа
на път първи клас І-3, при км. 26+000 в посока от гр. Плевен към гр. Бяла
управлява лек автомобил, без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него МПС – водача Г.Г. е български гражданин,
управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство/ СУМПС е издадено от
Великобритания с номер VEDEL911048VG9KU 21 от 01.07.2017 г., без да е подновено след пребиваване повече от 3
месеца в РБългария от датата на последното му влизане в Р България на
19.09.2022 г., установено след справка в АИС ГК (граничен контрол).
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – Началник на районно управление Свищов към ОДМВР –
Велико Търново, като по делото е прието представено копие на удостоверение №
*********/11.04.2018г. на л.24 от делото, с което директорът на ОДМВР Велико Търново
удостоверява, че главен инспектор М. З. И. издал оспорената по
делото заповед е назначен със заповед №К-1167
от 11.09.2013 г. на Министъра на вътрешните работи на длъжността Началник на РУ
– Свищов при ОДМВР Велико Търново, считано от 24.09.2013 г. и изпълнява
длъжността и към настоящия момент. Прието е заверено копие на УРИ:366з-2605-28.06.2022 г. на директора на ОДМВР –
ВеликоТърново,
с която заповед началниците на групи в сектор "Пътна полиция" (в ОД
на МВР- Велико Търново) са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ
по ЗДвП.
Така посоченото определяне на служби за
контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и
оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на
служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени,
поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, което
обстоятелство не е спорно и между страните.
От
гледна точка на формата, порокът в обжалваната ЗППАМ, който жалбоподателят твърди,
е този за частично неизпълнение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК – посочен е срока, в който заповедта
може да се обжалва, чрез кой орган, но не е съобразено от издателя й, че се
ползва регулярна бланка за издаване на ЗППАМ и че в случая, тъй като
нарушителят е с постоянният адрес гр. Две могили, обл.
Русе и компетентен да се произнесе по подадената жалба е АС – Русе т.е приложим е чл. 133, ал.1 от АПК, в редакцията му след изменението
обнародвано в ДВ , бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. съгласно
препращащата норма на чл. 172 ,ал.5 вр. с ал.1 от ЗДвП. Този недостатък
обаче никога не обуславя незаконосъобразност на обжалвания административен акт,
тъй като законодателно порокът се преодолява в полза на адресата на акта, като
се прилага разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от АПК,
съгласно която - когато в административния акт или в съобщението за неговото
издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба,
съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца, а
самостоятелно ако жалбата е подадена и то в срок до некомпетентен съд е налице
хипотезата на чл. 133 АПК.
Настоящият състав счита, че не е налице
неяснота и по отношение качеството, в което е определен адресатът на заповедта
за прилагане на ПАМ - това е собственикът на автомобила като физическо лице и по този начин е изписана и самата
заповед. В акта изрично е посочен неговият адресат – с име, ЕГН и постоянен адрес.
Обстоятелството, че в мотивите, е посочен и като водач управлявал МПС-то с
чуждо СУМПС не опорочава заповедта до степен да е налице "ненадлежен
адресат". Освен това, от приложените писмени доказателства по делото –
ЗППАМ връчена лично на жалбоподателя, от самата жалба входирана лично от
жалбоподателя чрез упълномощения адвокат, както и от признанията направени в
жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, за
съда става ясно, че това нарушение не е съществено, тъй като по-никакъв начин
не се променил крайния резултат от ЗППАМ.
Още повече, че тези пропуски по-никакъв
начин не са нарушили правото на защита на жалбоподателя, след като е посочено
качеството му поради което е наложена – собственик на МПС и заповедта касае именно
него, а не синът му Веселин Г.В. – водачът, който е управлявал МПС с
чуждестранно СУМПС.
Спазени са административнопроизводствените
правила,и не е нарушено изискването за форма на административният акт по чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК
– заповедта се явява мотивирана, доколкото съдържа данни за адресата, неговото
качество и обстоятелствата, за които се прилага. Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП,
за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на
собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Посочени са
обстоятелства относими към последната хипотеза.
Според чл. 150 от ЗДвП, всяко ППС, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач.
Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП,
за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е
лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според чл. 3, ал. 3 от
Закона за българските лични документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на МПС
удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани -
и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в
него данни.
Съответно, издаването на СУМПС се
предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление
на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че водачът не
притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да я
установи. На
следващо място, нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, посочена в АУАН и като материална
предпоскавка за издаване на ПАМ, установява, че българските граждани могат
да управляват МПС на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на ЕС, или
от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство (СЕИП), или от Конфедерация Швейцария в
срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. В случая, от страна на административните органи е прието за
установено, че управляващият автомобила В.Г.
е влязъл в страната преди повече от 3 месеца (19.09.2022 г.) и притежава СУМПС,
издадено на 01.07.2017 г. от Великобритания, която не е членка на ЕС
(считано от 01.02.2020 г., като е изтекъл и "преходният период" до
31.12.2020 г., в който законодателството на ЕС ще се прилага изцяло по
отношение на и в Обединеното кралство (Великобритания).
Не е
доказано твърдението на жалбоподателя, че Великобритания
е държава, страна по СЕИП- Споразумението за ЕИП между 27 държави — членки на
ЕС, и три държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ):
Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, като на 1 януари 2021 г. Обединеното
кралство напусна единния пазар и митническия съюз на ЕС. На същата
дата Споразумението за търговия и сътрудничество, уреждащо новите отношения
между ЕС и Обединеното кралство, влезе в сила на временна основа
до 1 май 2021 г., когато същото това споразумение влезе официално
в сила след получаване на одобрението на Европейския парламент./ справка
на официалния сайт на europa.eu/. Както е
отбелязано на официалната страница на https://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/ Споразумението за оттегляне и
Споразумението за търговия и сътрудничество са две отделни споразумения,
договорени поотделно и уреждащи различни области, въпреки че съществува
известна взаимозависимост между тях. Действително Споразумението за търговия и
сътрудничество предоставя всеобхватна рамка за бъдещите отношения между ЕС и
Обединеното кралство и се основава на четири основни стълба:споразумение за
свободна търговия (с нулеви мита и нулеви квоти за всички стоки, които
отговарят на съответните правила за произход); сътрудничество по други
икономически въпроси, като инвестиции, конкуренция, държавна помощ, данъчна
прозрачност, въздушен и автомобилен
транспорт, енергетика и устойчивост, координация на системите за социална
сигурност и рибарство; ново партньорство с оглед на сигурността на
гражданите чрез полицейско и съдебно сътрудничество, включително защита на
данните и обмен на данни; всеобхватна система за управление,като Споразумението
за търговия и сътрудничество предоставя институционалната рамка за бъдещите
споразумения. Тъй като Обединеното кралство вече е трета държава,
то подлежи на одобрения за еквивалентност като трета държава в някои
специфични области.
Независимо от изложеното оспорената заповед
е издадена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като от друга страна,
разпоредбите на чл. 161, т. т. 1 и 5 от ЗДвП установяват, че
СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България
за категорията, за която е издадено, в случай, че: 1) Държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата (Конвенция за пътното движение, подписана във
Виена на 08.11.1968 г. (Виенска конвенция)) и свидетелството отговаря на
изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 5) свидетелството е издадено от
държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по СЕИП, или от
Конфедерация Швейцария. Според информация, публикувана на страницата на
Европейската комисия в интернет, "Известие относно пътуването между ЕС и
Обединеното кралство (Великобритания)",
точка 6. 1. Свидетелства за управление на МПС- Съгласно правото на Съюза
свидетелствата за управление на МПС, издадени от държави членки на ЕС, се
признават взаимно. Считано от края на преходния период (31.12.2020 г.), това
взаимно признаване повече няма да бъде задължително с оглед правото на ЕС по
отношение на свидетелствата за управление на МПС, издадени от Обединеното
кралство. Вместо това ще се прилага
международно споразумение- Виенската конвенция
за пътното движение. Обединеното
кралство и всички, с изключение на четири държави членки (Ирландия, Кипър,
Малта и Испания), са страни по тази
конвенция, която предвижда
признаването на националните свидетелства за управление на МПС и международните
свидетелства за управление на МПС, които са издадени от договарящите държави в
съответствие с тази конвенция.
По
делото макар и да не е налично въпросното чуждестранно СУМПС/ процесуалния
представител на жалбоподателят твърди ,че то вече е подменено/,все пак е
посочен неговия номер и датата, на която
е издадено притежаваното от Веселин Г. СУМПС, посочено в оспорената заповед
като издадено от Великобритания с № VEDEL911048VG9KU 21 от 01.07.2017 г, видно е че същото е издадено преди
31.01.2020 г., до която дата Великобритания
е държава членка на Европейския съюз, като не е ясен, какъв е срокът на
валидност на същото; но такова обстоятелство не се твърди от адм.орган, както и
не се твърди дали същото не отговаря на
изискванията на приложение № 6 към Виенската конвенция. Последните две обстоятелства са останали
недоказани от ответната страна, като материалноправни основания за издаване на
оспорената заповед. Те не могат да бъдат и оспорени от жалбоподателя поради
изземването на СУМПС и вече твърдяната негова подмяна/ ако е налице такава по
аргумент на по-силното основание то е отговаряло на Виенската конвенция, т.е е
било в срока за валидност/.
Така от събраните в хода на делото
доказателства не може да се приеме по категоричен начин, че е доказано
наличието на основание за прилагане на ПАМ по отношение на МПС – собственост на
жалбоподателят Г.В.Г.. Свидетелството за правоуправление на В. Г., представено при проверката, е издадено
от държава, подписала Конвенцията за
пътното движение,
подписана във Виена на 8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията,
влезли в сила на 03.09.1993 г., по която страна е и Република България.
Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 2, б. "b" от Конвенцията
договарящите се страни ще признаят всяко национално свидетелство за управление,
отговарящо на положенията от приложение 6 на настоящата Конвенция, а съгласно
чл. 41, т. 2, б. "с" договарящите се страни ще признаят или всяко
национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение
7 на настоящата Конвенция. В т. 3 на чл. 41 от Конвенцията пък са посочени
ограничения, при които може да не бъдат признати такива свидетелства за
правоуправления, а именно: когато валидността на свидетелството е обусловена от
изискване за притежаване от водача на някои приспособления или изискваща някои
преустройства на превозното средство с оглед инвалидността на водача,
свидетелството за управление ще бъде признато за валидно само ако тези условия
са изпълнени; b) Договарящите страни могат да откажат да признаят валидността
на тяхна територия на всяко свидетелство за управление, чийто собственик не е
навършил 18 години; c) Договарящите страни могат да откажат да признаят
валидността на тяхна територия на автомобили или композиция от превозни
средства от категория С, D и Е, указани в приложения 6 и 7 от настоящата
Конвенция, на всяко свидетелство за управление, чийто водач не е навършил 21
години. Сочените изисквания на Конвенцията са транспонирани и в разпоредбата на
чл. 161, т. 1 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, ако държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Именно с
представянето на данни относно правоспособност на лицето Веселин Г./ такава е
призната в Обединеното Кралство и му е издадено СУМПС/, които не са оспорени по
надлежния ред от административния орган, който носи тежестта на доказване на
фактическите и правни основания за издаването на оспорения администратвен акт,
отпада и условието за прилагане на принудителна административна мярка на
посоченото основание, поради което, съдът приема, че не са били налице материалните
основания за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател.
По делото няма спор, че към датата на
извършената му проверка жалбоподателят е разполагал с международно СУМПС, което
не е оспорено от ответната страна дали отговаря на изискванията на приложение №
6 и 7 към Конвенцията или не отговаря
на сочените по-горе изисквания, респективно, че не е издавано от Кралство Великобритания. С оглед на това и не може
да се приеме за категорично доказано, че лицето е неправоспособен водач на МПС,
респ. и че следва собственика на процесното управлявано МПС да понесе тежестта
от прекратяване на регистрацията на посочените в заповедта основания. ПАМ
са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на
държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята
правна същност те са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е
гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да
бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни
норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ
фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за прекратяване регистрацията на МПС. Следователно
процесната ПАМ е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това
и като такава следва да бъде отменена.
Поради изложеното, заповедта се явява
незаконосъобразно издадена и следва да се отмени, като на жалбоподателя се
дължат направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
150 (сто и петдесет) лева и 10 лв. д.т.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК
Русенският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата Г.В.Г. ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0352-000022/23.02.2023 г. издадена от
Началник РУ – Свищов към ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, ал. 2а, б. "а" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 22.02.2023
г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново да заплати
на Г.В.Г., ЕГН:********** ***, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 172 ал.5 от АПК.
СЪДИЯ: