О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№______________
гр.Варна,
…...06.2019г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдия М.Христова
ч.т.д №372 по описа за 2019
г. на ВнАС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от Г.П.С., в качеството й на постоянен синдик на „МИЛИНВЕСТ“
ЕООД,/н./, срещу определение №1157/27.03.2019г. по т.д.№262/2019г. на ВОС, с
което производството по делото е прекратено като второ заведено, на основание
чл.126, ал.2 от ГПК.
В
жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като не са налице
предпоставките на чл.126 от ГПК. Не е
налице пълно покриване между страните по делата, нито е налице съвпадение на
посочените от ищците основания, както и формулираните в двете производства
петитуми. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство е подадена от синдик, а предявеният иск е за обявяване на
недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделката, извършена
от длъжника, поради сключването й при
увреждащи условия.
В
петитума на предявения от Антония Неделчева Иванова иск, по който е образувано
производството по т.д.№257/2019г. на ВОС, е отправено искане да бъде обявено за
недействително конкретно увреждащо действие единствено и само спрямо ищеца
Антония Иванова, която защитава свои лични потестативни права.
Изложеното
обосновава извод за липса на идентичност между предявените искове, определени
като страни, основание и петитум поради което се претендира отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответникът
„МИЛИНВЕСТ“ ЕООД,/н./, редовно призован по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не е
депозирал отговор и не изразява становище по жалбата.
Ответникът
Т.К.О., редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор и не изразява становище
по жалбата.
Ответникът
В.Б.М., с писмен отговор чрез адв.Ш. /пълномощното е приложено към корицата на
първоинстанционното дело, като част от депозирания отговор на исковата молба/,
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че определението е законосъобразно
и правилно, тъй като искът по чл.135 от ЗЗД не може да се предяви от синдика, а
само от кредитор на несъстоятелния търговец. Възможност за предявяване на иска
от синдика, в това му качество не е предвидена в ТЗ, поради което и правото на
иск не може да се извлече от разширително тълкуване на разпоредбите на чл.135
от ЗЗД и чл.658, ал.1 от ТЗ. В този смисъл е и практиката на ВКС.
По
същество претендира жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна, а обжалваното определение потвърдено.
Частната
жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.
Съдът
след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от
т.дело №262/2019г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
пред ВОС е образувано по предявен иск от Г.П.С., действаща като синдик на
„МИЛИНВЕСТ“ ЕООД /н/ срещу „Милинвест“ ЕООД /н/, В.Б.М. и Т.К.О. за обявяване
за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделката,
извършена с нот.акт №120, т.ХVІІІ, н.д.№3684/2014г., вх.рег.№7337/11.04.2014г.
на СВ – Варна, на основание чл.135 от ЗЗД вр. чл.649, ал.1 от ТЗ.
В
исковата молба се твърди, че с решение №261/10.04.2017г. по т.д.№313/2017г. на
ВОС съдът е открил производство по несъстоятелност на длъжника с начална дата
на неплатежоспособността 15.02.2012г., обявил го е в несъстоятелност и е спрял
производството. Твърди се, че след възобновяване на производството Г.С. е
избрана за синдик на дружеството. При извършения преглед на действията и
сделките на страните е констатирано извършено разпореждане с притежавано от
длъжника имущество, в рамките на подозрителния период след началната дата на
неплатежоспособност, обективирано в нот.акт 120/2014г. Твърди се, че продажбата
представлява действие увреждащо кредиторите и намаляващо масата на
несъстоятелността, предвид обстоятелството, че продажната цена е в пъти
по-малка от данъчната оценка на имота. Знанието за увреждането следва да се
презюмира, тъй като длъжникът не е изпълнявал задълженията си да публикува ГФО
в периода след 2011г.
С
разпореждане №1919/20.02.2019г. съдът е разпоредил връчване на препис от
исковата молба на страните по делото.
С
определение №1157/27.03.2019г., след извършена служебна справка по
т.д.№257/2019г., съдът е констатирал, че последното е образувано по предявен от
Антония Неделчева Иванова иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, по който като
съищец е конституиран синдика Г.С.. Констатирано е още, че производството по
т.д.№262/2019г. е второ заведено със същия предмет, между същите страни и на
същото основание, поради което и на основание чл.126, ал.2 от ГПК подлежи на
прекратяване.
Производството по т.д.№262/2019г. на ВОС
е образувано на 19.02.2019г.
След
извършена служебна справка по т.д.№
257/2019г. на ВОС съдът констатира, че същото
е образувано на 18.02.2019г. по предявен иск от Антония Неделчева Иванова
срещу „Милинвест“ ЕООД /н/, В.Б.М. и Т.К.О. за обявяване за недействителна на
сделката, извършена с нот.акт №120, т.ХVІІІ, н.д.№3684/2014г.,
вх.рег.№7337/11.04.2014г. на СВ – Варна, на основание чл.135 от ЗЗД.
С
определение №968/13.02.2019г. като съищец в производството е конституирана Г.П.С.,
в качеството й на синдик на „Милинвест“ ЕООД /н/, на основание чл.649, ал.3 от ТЗ. Като ответници по делото са конституирани Екатерина Стефанова Машкова и
Иван Костов Опрев.
С
разпореждане №2837/15.03.2019г., след вписване на исковата молба, съдът е пристъпил
към размяна на книжата по делото.
След
извършена служебна справка по т.д.№313/2017г. на ВОС и по партидата на „Милинвест“
ЕООД /н/ в Търговския регистър, съдът констатира, че с постановеното решение
№261/10.04.2017г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството,
длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството е спряно на основание
чл.632, ал.1 от ТЗ. Решението е обявено в ТР на 11.04.2017г.
С
решение №400/23.05.2018г. проидводството по несъстоятелност е възобновено и е
назначен временен синдик на несъстоятелния търговец. Решението е обявено в
Търговския регистър на 23.05.2018г.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата
на чл.649, ал.1, след изменението й с §10 на ЗИДТЗ, обн. в ДВ
бр.20/28.02.2013г., урежда изрично активна легитимация за синдика да предяви
иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност. Легитимация за
предявяване на иска е предоставена и на кредиторите на несъстоятелността за
случаите, в които въпреки наличието на предпоставки по чл.135 ЗЗД синдикът
бездейства. В последната хипотеза чл.649, ал.3 ТЗ предвижда, че когато искът е
предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. С
конституирането му по делото синдикът встъпва в процесуалното правоотношение,
създадено от кредитора - ищец, и поддържа иска наред с него, защитавайки
интересите на неучастващите в делото други кредитори на несъстоятелността.
Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори - чл.649,
ал.5 от ТЗ.
Правен интерес от предявяване на иска от кредитор е
налице единствено при бездействие на синдика, поради качеството му на
процесуален субституент на останалите кредитори на несъстоятелността.
Съдът намира, че и в двете хипотези – при предявяване на
иска по чл.135 от ЗЗД от синдика или от кредитор на несъстоятелността, при
бездействие на последния, правните последици на влязлото в сила решение са
идентични, като същото има установително действие в отношенията между
кредитора, синдика, длъжника и кредиторите на несъстоятелността.
В настоящия случай, към момента на образуване на
производството по т.д.№257/2019г. на ВОС не е бил предявен иск от синдика с
правно основание чл.135 от ЗЗД вр. с чл.649 от ТЗ по отношение на сделката
обективирана в нот.акт №42/11.04.2014г., поради което производството е
допустимо. Ищцата Антония Неделчева Иванова има качеството „кредитор на
несъстоятелността“ с прието вземане по одобрения с определение
№2745/01.08.2018г. СК, обявен в ТР на 20.07.2018г. Производството по
т.д.№262/2019г. на ВОС се явява второ заведено по смисъла на чл.126 от ГПК и
като такова подлежи на прекратяване.
Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение №1157/27.03.2019г. по т.д.№262/2019г. на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: