Р Е Ш Е Н И Е № 132/27.8.2020 г.
гр.Ямбол, 27.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 185 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Р.Г.П. ***,
чрез пълномощника си адвокат И.С. *** със служебен адрес гр.Ямбол, ул.***,
който е и съдебен адрес против Решение № 2153-28-46/30.06.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№ 1012-28-78/23.03.2020
г. срещу Разпореждане № 281-00-936-3/04.03.2020 г. на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54 ж, ал.2, т.1 КСО е отменено разпореждане
№ 281-00-936-1/13.05.2016 г. за отпускане на ПОБ по чл.54а КСО от 07.04.2016 г.
до 06.04.2017 г. в размер на 18.74 лева дневно.
В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.С., който подържа жалбата с искане за уважаването й и
за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответната страна чрез процесуалния
си представител старши юрисконсулт С. оспорва претенцията с искане да се
отхвърли жалбата по съображения посочени в писмени бележки и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като навежда доводи, че
атакуваното решение е издадено при спазване на административно-производствените
правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между „Й.” ООД-гр.Ямбол, представлявано от Й.Г.Й. и жалбоподателя
на основание чл.70, ал.1 КТ е сключен трудов договор № 66/29.03.2016 г. по
силата, на който Р.Г.П. е назначена на длъжност „технически секретар“ във
фирмата на дружеството с работно време 8
часа и основно месечно възнаграждение 630 лева. Възникналото трудово
правоотношение е прекратено със Заповед № 59/07.04.2016 г., като размера на
положения труд е отразен в нанесения печат в трудовата книжка на работника.
Със Заявление от 10.05.2016 г. Р.П. е поискала
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО като
е декларирала, че трудовото и правоотношение с „Й.“ ООД е прекратено на
07.04.2016 г. Към датата на прекратяване на правоотношението декларирала, че не
упражнява трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по КСО
или законодателството на друга държава; не е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република България или
пенсия за старост в друга държава; не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност или за бременност и раждане след прекратяване на
осигуряването.
С Разпореждане № 281-00-936-1/13.05.2016 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54ж, ал.1 КСО във връзка с
чл.54а, ал.1 КСО, чл.54б, ал.1 КСО и чл.54в, ал.1 КСО на Р.Г.П. е отпуснато
ПОБ, считано от 07.04.2016 г. до 06.04.2017 г. в размер на 18.74 лева дневно.
С Декларация от 07.09.2016 г. за промяна в
обстоятелствата за изплащане на ПОБ Р.Г.П. е декларирала, че има сключен
договор по чл.47 от ЗНЗ.
С Разпореждане № 1059-28-9/08.09.2016 г. е отпусната
еднократна парична сума от фонд „Безработица“ в размер на 2811.00 лева за
периода от 07.09.2016 г. до 06.04.2017 г.
С Разпореждане № 281-00-936-2/08.09.2016 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол е прекратено изплащането на ПОБ на основание
чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.47 от ЗНЗ считано от 07.09.2016 г. с мотиви:
„Сключен договор за отпускане на еднократна парична сума от фонд Безработица“.
С Декларация вх.№ 1130-28-179#1/27.06.2019 г. Т.Й.Г. и
Й.Г.Й. в качеството си на собственици и управители на „Й.“ ООД-гр.Ямбол са
посочили, че от датата на регистрацията на дружеството 07.03.2011 г. до настояшия момент имат назначени само лицата Д.Я.Д., С.Г.И.
и Р.Й.Т., а всички останали лица, които са назначени във фирмата им не ги
познават, не са подписвали трудови договори с тях и не са упражнявали трудова
дейност при тях.
Въз основа на подадената декларация ТП на НОИ-Ямбол
издава на „Й.“ ООД-гр.Ямбол Задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за заличаване на данните по чл.5, ал.1, т.4 КСО
за 97 лица, между които е и жалбоподателя.
В Констативен протокол № КП-5-28-00589191/05.07.2019
г. и в Становище изх.№ 1012-28-78#1/19.06.20 г. е посочено, че за въпросния
договор е подадено уведомление по чл.62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и
са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 от КСО.
С Разпореждане № 281-00-936-3/04.03.2020 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО е отменено
разпореждане № 218-00-936-1/13.05.2016 г. за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО
от 07.04.2016 г. до 06.04.2017 г. в размер на 18.74 лева дневно с мотиви: „При
извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ-Ямбол в „Й.“ ООД е
съставен констативен протокол № КП-5-28-00589191/05.07.2019 г., с който е
установено, че в търговското дружество са назначени лица по трудово
правоотношение, без знанието на собствениците и не са упражнявали трудова
дейност във фирмата. За лицата са подавани уведомления по чл.62 КТ, плащани са
осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 КСО. Издадени са
задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за заличаване на
данните по чл.5, ал.1, т.4 КСО и същите са заличени за 97 лица, между които е и
жалбоподателката. Съгласно чл.10, ал.1 КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й. В случая за лицето не е възникнало
осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност“.
С Разпореждане № 281-00-936-4/04.03.2020 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54ж, ал.1 от КСО и във връзка с
чл.10 от КСО е отказано отпускане на ПОБ на Р.Г.П. по чл.54а КСО с мотиви: „При
извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ-Ямбол в „Й.“ ООД е
съставен констативен протокол № КП-5-28-00589191/05.07.2019 г., с който е
установено, че в търговското дружество са назначени лица по трудово
правоотношение, без знанието на собствениците и не са упражнявали трудова
дейност във фирмата.
С Решение № 2153-28-46/30.06.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ-Ямбол е оставена без уважение жалбата на Р.Г.П. с вх.№ 1012-28-78/23.03.2020
г. срещу Разпореждане № 281-00-936-3/04.03.2020 г. на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54 ж, ал.2, т.1 КСО е отменено разпореждане
№ 281-00-936-1/13.05.2016 г. за отпускане на ПОБ на Р.Г.П. по чл.54а КСО от
07.04.2016 г. до 06.04.2017 г. в размер на 18.74 лева дневно.
Решението е връчено на адресата на 02.07.2020 г. с
известие за доставяне.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд-Ямбол е Решение
№ 2153-28-46/30.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на Р.Г.П. с вх.№ 1012-28-78/23.03.2020 г. срещу
Разпореждане № 281-00-936-3/04.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с
което на основание чл.54 ж, ал.2, т.1 КСО е отменено разпореждане №
281-00-936-1/13.05.2016 г. за отпускане на ПОБ на Р.Г.П. по чл.54а КСО от
07.04.2016 г. до 06.04.2017 г. в размер на 18.74 лева дневно.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспореното решение на директора на ТП на НОИ-гр.Ямбол
е постановенао от надлежен орган в кръга на неговата
компетентност по чл.117 КСО, но е незаконосъобразно т.к. е издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби, което е основание за отмяната му съобразно чл.146, ал.1, т.3 и т.4 АПК.
За да се мотивира решаващият орган посочва „Събраните
по преписката доказателства установяват по категоричен начин, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 КСО и не била осигурено лице по смисъла на §1,
ал.1, т.3 от ДР на КСО за периода 13.12.2014 г.- 17.12.2014 г. Установява се от
надлежно събраните пред контролния орган на НОИ писмени обяснения от
собствениците на „Й.“ ООД, че жалпоподателката не е
работила във фирмата, с нея не били сключвали трудов договор, заповеди,
допълнителни споразумения и каквито и да било други документи, свързани с
трудови правоотношения, както и не са й изплащали трудово възнаграждение. След
като реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало осигурително
правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение, т.е. жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по
смисъла на чл.10 КСО и §.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една
от предпоставките по чл.54а КСО за възникване на правото на парично обезщетение
за безработица.“
Направения от административния орган извод, че
оспорващият реално не е осъществявал трудова дейност в изпълнение на сключения
трудов договор е необоснован и недоказан, защото не се подкрепя от събраните
писмени доказателства.
По силата на чл.54а, ал.1 КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а,
ал.1 от КТ.
Съгласно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО по смисъла на част
първа на този кодекс „Осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването
на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5.
От своя страна нормата на чл.10, ал.1 КСО
регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Според чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4,
т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец, като разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 КСО във всички относими към спорните периоди редакции задължава
осигурителите и работодателите периодично да представят в Националната агенция
за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
В съответствие с посоченото, видно от събраните по
делото доказателства, осигурителят е изпълнил всички вменени му задължения в
т.ч. и по КТ, като за въпросния договор е подадено уведомление по чл.62, ал.4 КТ в ТД на НАП в законно определеният срок и са
подадени данни по чл.5, ап.4, т.1 КСО за посоченото лице.
Като логично следствие от това при прекратяване на
договора е била надлежно оформена и трудовата книжка на работника.
Ето защо така
подадените справки свидетелстват за реално полагане на труд и получаване на
трудово възнаграждение, поради което в събраните писмени доказателства не
съществува индиция, която да подкрепя тезата на
ответната страна.
Всички описани констатации и извършени действия са в
противоречие с подадената от Т.Й.Г.а и Й.Г.Й. в качеството си на собственици и
управители на „Й.“ ООД-гр.Ямбол Декларация вх.№ 1130-28-179#1/27.06.2019 г., че
лицето не е постъпвало на работа и не е получавало възнаграждение.
Последното не се подкрепя от никакви данни по делото,
а е изолирано и нелогично, като се оборва от цялостната фактическа обстановка,
която писмените доказателства изграждат
последователно и взаимосвързано.
Независимо от това административният орган базира
решението си единствено и само на въпросната декларация, без да извърши
действия по изясняване на тяхната достоверност, а ги приема безкритично и
приоритетно пред съдържащите се в официалните регистри данни.
В този смисъл заличаването на данните в информационния
масив на НАП е въз основа на дадените от ТП на НОИ-Ямбол Задължителни
предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г., но последните също са издадени
само въз основа на посоченото в подадената от работодателя декларация, без да е
подкрепена от каквито и да било доказателства.
Ето защо нито влизането в сила на задължителните
предписания, нито заличаването на данните в легитимните регистри е основание да
се приеме, че не е извършвана реално трудова дейност, т.к. същите не са
причина, а са следствие от непровереното и непотвърдено съдържание на
подадените от търговеца заявление и обяснения.
Поради това възприетата от решаващия орган фактическа
обстановка е изградена на информация, която не може да се приеме за достоверна,
за да обоснове направените правни изводи.
Доводи в
обратна насока не могат да се изведат от влизането в сила на задължителните
предписания, т.к. работника е трета неучастваща страна в този процес и по
никакъв начин не може да повлияе на хода или изхода му. Работника не участва в
това производство, не е адресат и не може да атакува задължителните
предписания, въпреки че засягат правната му сфера, което се установява от
предмета на настоящото дело и последното е възможността да защити правата си.
Предвид посоченото решението на директора на ТП на НОИ-гр.Ямбол,
като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби, е незаконосъобразно и същото заедно с потвърденото разпореждане
следва да бъдат отменени.
Предвид изхода на спора и направеното в жалбата искане
ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 310 (триста и десет) лева, включващи хонорар за един
адвокат и държавна такса.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-46/30.06.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ-Ямбол и Разпореждане № 281-00-936-3/04.03.2020 г. на длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54 ж, ал.2, т.1 КСО е отменено разпореждане
№ 281-00-936-1/13.05.2016 г. за отпускане на ПОБ на Р.Г.П. *** по чл.54а КСО от
07.04.2016 г. до 06.04.2017 г. в размер на 18.74 лева дневно.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Ямбол да заплати на Р.Г.П. *** направените по делото разноски в размер на 310 (триста и
десет) лева.
Решението, на основание чл.119 КСО във връзка с
чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ КСО, не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: /п/
не се чете