Р Е
Ш Е Н
И Е № 260423
22.03.2021г., гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на
осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№
3169/ 2020 г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1
и сл. ГПК.
Делото е на повторно разглеждане от въззивния съд след обезсилващото решение № 225/
19.02.2020г. постановено по гр.д.№ 2852/ 2019г. по описа на ПОС – VІІ гр.с, с което е било обезсилено предходно постановеното Решение №
234 постановено по гр.д.№ 1729/ 2018г по описа на РС-Карлово и върнато на същия
съд за разглеждането му от друг състав при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на обезсилващото решение за
произнасяне по предявен иск на основание чл.59 ЗЗД.
Настоящото въззивно производство е образувано
по въззивна жалба на „Шато вале Де Роз“ ЕООД-
гр.Карлово, представлявано от управителя П.К.Г. против Решение № 155/
09.07.2020г. по гр.д.№ 264/ 2020г. по описа на Районен съд – Карлово , в
частта, в която е признато за
установено, че „Шато Вале Де Роз” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Карлово, улица „Беш бунар“ № 1,
законен представител - П.К.Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес управление: град София, със законен представител – Г. Б.
сумата от сумата от 1366.22 лева
главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване до
размера на обедняването, раняващо се на стойността на доставена, но неизплатена
топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София 1000, обл. София град, общ. ***, абонат № 63469;
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410
от ГПК – 10.08.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена
Заповед № 806 от 16.10.2018 г. по ЧГрД № 1450/2018 г.
по описа на КрлРС, като в тежест на жалбоподателя са
поставени направените от ищеца разноски
в размер на 609.01 лева по компенсация в исковото производство и 71.10
лева в заповедното производство.Решението е постановено при участието на
трето-лице помагач – „Бруната България“ ООД –гр.София.
По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на такова, с което се отхвърлят предявените от ищеца искове, като
се присъдят направените разноски по делото.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от
„Топлофикация София“ ЕАД, представлявано от ИД А. А.,
чрез проц.представител М.К., в който отговор се
оспорва жалбата като неоснователна, по изложени в отговора съображения. Моли да
се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждане на направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
В заповедно производство по
чл.410 ГПК е издадена Заповед № 806/ 16.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№1450/2018г. по описа на КРС в полза на „Топлофикация София „ ЕАД за сумата 1336,22 лв – главница, за доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр.София 1000, общ. ***, абонат №
63469 , както и сумата 195,19 лв
,представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода 01.07.2016г. до
07.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
10.08.2018г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски
в размер на 31,26 лв за заплатена ДТ и 50 лв – юрисконсултско
възнаграждение. Видно от подаденото заявление
вх.№3063717/ 10.08.2018г. по описа на СРС в обстоятелствената част по
т.12 от заявлението по чл.410 ГПК процесната сума по
главницата е претендирана като неоснователно
обогатяване.
След подадено възражение на
основание чл.414, ал.1 ГПК от длъжника са предявени обективно съединени искове
по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК от
заявителя „Топлофикация София“ ЕАД-София за установяване вземанията по
издадената ЗИ по чл.410 ГПК. Обстоятелствата, на които са основани исковите
претенции са: липса на подписан договор
за продажба на топлинна енергия, поради което претенциите се основават на
заявено неоснователно обогатяване от длъжника и искане за връщане на онова, с
което същият се е обогатил неоснователно до размера на обедняването; заявено е
качеството на потребител на ТЕ за стопански нужди на длъжника на основание пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ / посл.редакция
ДВ ,бр.54/ 17.07.2012г./ и в качеството на собственик на топлоснабдения
имот , както и на основание чл.149, ал.1 т.3 ЗЕ и чл.40, ал.1, гл.ІV от ОУ –
„Заплащане на ТЕ“; посочено е , че възражения по дължимите суми от ответника не
са постъпили на основание чл.40 , ал.2 от ОУ.
Ответникът е възразил с отговора по исковата
молба относно вида на облигационното правоотношение за доставка на ТЕ в имот в
сграда – ЕС, възникващо съобразно закона / чл.153, ал.1 ЗЕ/ по силата на
договор, сключен при общи условия между дружеството доставчик на ТЕ и
собственика на имота/ респ. носителя на вещно право на ползване на имота, който
само има качеството на битов клиент/ потребител на ТЕ.
С обжалваното решение районният съд е приел установеността по безспорен начин на
качеството на ответника като „небитов клиент „ по смисъла на пар.1, т.33 / Нова – ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г./ ДР на ЗЕ, като съпоставяйки с понятието „битов клиент“ съобразно
разпоредбата на пар.1, т.2 от ДР на ЗЕ, като
отчитайки неизчерпателността на посочените правни норми, съдът е изходил от
качеството на ответника като търговец - юридическо лице, извършващ по занятие
винопроизводство и при неустановяване процесният имот
да се ползва за жилищни нужди. Отчетено е обстоятелството, че адресът, на който
се намира процесният имот, е и адрес за
кореспонденция на ответника с НАП по справка в ТР, поради което и поради
качеството на същия като търговско дружество последното няма домакинство,
съответно собствени битови нужди, ако и топлоснабденият
имот да е предназначен за задоволяване на такива – апартамент. С оглед на това
е прието небитово ползване на топлоенергията, което не е опровергано от
ответника. На следващо място поради безспорността на обстоятелството, че между страните не е
налице сключен писмен договор съгласно законовото изискване по чл.149, ал.1,
т.3 ЗЕ, поради което и липса на основание за ангажиране договорната отговорност
на ответника, е прието, че заплащане на ползваната услуга топлоснабдяване на процесният имот,
ответникът дължи на основание чл.59, ал.1 ЗЗД до размера на обедняването и
основателността на предявения иск установена по несъмнен начин.
Пред
въззивната инстанция не са ангажирани и събрани нови
доказателства , поради което въззивният съд
постановява акта си на базата на събраните такива пред първата инстанция.
Доколкото фактическата обстановка правилно е изяснена от първоинстанционния
съд, а правните изводи се основават на специалната нормативна уредба по ЗЕ
относно дефинитивното диференциране на клиентите като „битови „ и небитови“ от гледна точка на нуждите, които се
задоволяват с доставената услуга, настоящият съдебен състав не намира за
необходимо да ги преповтаря, поради което на основание чл.272 ГПК се препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
По
жалбата.
Неоснователно
и без съществено правно значение се намира възражението, основано на безспорни
по делото факт, че процесният имот представлява
апартамент в многоетажна жилищна сграда – ЕС, на посочения адрес в гр.София,
общ.***
Неоснователно
е и поддържаното становище на жалбоподателя относно наличието на облигационно
правоотношение между страните за доставка на ТЕ в имот в сграда – ЕС въз основа
на договор, сключен при общи условия между дружеството доставчик на ТЕ и
собственика на топлоснабдения имот, за който се
претендира от жалбоподателя качеството на небитов клиент. Въззивният
съд споделя мотивът на районния съд относно притежаваното от ответника качество
на „небитов клиент“ , поради което съобразно изричната разпоредба на чл.149,
ал.1, т.3 ЗЕ необходимо условие за
съществуването на договорно облигационно правоотношение между страните е
наличието на сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия. Посочените
от жалбоподателя решения на ПОС и СГС касаят фактическа обстановка и качество
на потребителя, несъответна на настоящия случай, както правилно това е обсъдено в обжалваното решение.
По така изложените
съображения жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното решение ще се
потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1, пр.I ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155/
09.07.2020г. постановено по гр. д.№ 264/ 2020г по описа на Пловдивски районен
съд – Карлово в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
Осъжда „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата 100
лева / сто лева/ юриск. възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: