Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 426 08.11.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО ………...........……........................……………...... състав
на девети
октомври ……………….………………..…
две хиляди и
деветнадесета година в публично
заседание в състав :
Председател
: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар
……… Р.К…………. .…….…….…………………………… ……
прокурор
…………………………………. .....................................................…..………
като
разгледа докладваното от ..................................председателя.
...…......................
В гр.
дело №
615......... по описа за
2019 год., ………....................…………….........
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба, подадена от „ ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД гр.
Пловдив.
С Решение № 328/23.07.2019 г., постановено по гр.д. №
399/2019 година, РС Свиленград е признал за установено по отношение на „ ЕВН България Електроснабдяване”,
ЕАД гр. Пловдив,че А.А.И. *** не дължи на ответника сумата от 2251,01 лв., представляваща допълнително начислена ел.енергия за минал
период от 01.05.2016 г. до 11.09.2017 г. за обект на потребление, находящ се в
гр.***, с клиентски номер *** и ИТН ***.
Със същото решение съдът е осъдил ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати на А.А.И. *** сумата от 490.04 лв. направени по делото
разноски.
Недоволен от
постановеното решение е останал въззивникът
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – Пловдив, който чрез процесуалният
си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният
съдебен акт, поради неговата
необоснованост и материална
незаконосъобразност. Твърди, че още с отговора на исковата молба било посочено,че
в случая не се касае за коригиране на сметка по реда на ПИКЕЕ, а представлява
сума за редовно използваната от ищеца електрическа енергия и мрежови услуги в
обекта. Твърди,че е изпълнил задължението си по договор и е доставил ел.енергия
до обекта на ищеца, който от своя страна не изпълнил договорното си задължение
да заплати реално консумираната ел.енергия от 11 905kWh. Ответното
дружество доставило на ищеца ел.енергия в посочения размер и на стойност
2251.01 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 11.09.2017 г., която ел.енергия не
била заплатена. За доставените количества
били издадени дебитни известия на клиента с №***/05.04.2019 г., №**********/05.04.2019
г., № ***/05.04.2019 г. и № ***/05.04.2019 г. на основание чл.115 ал.1 от ЗДДС.
Сумата била формирана в съответствие с действащото за съответния период решение
на КЕВР. Неправилен бил изводът на съда,че ответното дружество е могло да
предотврати неотчитането на консумирана ел.енергия, ако е бил предал
електромера за изследване съобразно нормативните изисквания. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго
по същество на спора, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по
чл.263 от ГПК не е постъпил писмен
отговор.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира
следното от фактическа страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
следва да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не се претендират разноски
от въззиваемия и не се представят доказателства за сторени такива, поради което
и не се дължат разноски за въззивното производство.
РС
Свиленград е сезиран с иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК, предявен от А.А.И. *** против „ ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД гр. Пловдив, че не дължи на ответника
сумата от 2251,01 лв., представляваща допълнително начислена ел.енергия за минал
период от 01.05.2016 г. до 11.09.2017 г. за обект на потребление, находящ се в
гр. ***, с клиентски номер *** и ИТН ***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е
събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз
основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения
иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. Представените пред
настоящата инстанция нови доказателства
не дават основание да се направи
извод, различен от направеният от решаващия съд.
За да постанови атакуваният съдебен акт
първоинстанционния съд е приел,че липсват разписани действащи правила, както за
реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване
на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на
констатациите от същата, както и че липсва основание в ПИКЕЕ за промяната в
сметките на потребителя за вече доставена и ползвана ел.енергия едностранно от страна на доставчика.Този
извод на съда принципно е правилен. Настоящия съдебен състав нееднократно е
посочвал,че доставчикът на ел.енергия не разполага с възможността едностранно
да извършва корекция на доставена ел.енергия
и че следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната
манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и
периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия за този
период, за да ангажира отговорността на потребителя.
В конкретният случай доставчикът на ел.енергия се позовава на промяна на данъчната основа на
доставката, при която, съгласно чл.115 ал.1 от ЗДДС следва да издаде известие
към фактура. Съдът намира,че позоваването на чл.115 ал.1 от ЗДДС е неправилно.
Съгласно чл.115 ал.1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставката,
за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към
фактура не по-късно- ал.2, от 5 дни от възникването на съответното
обстоятелство по ал.1. В случая, дори да приемем, че следва да се коригират
издадените фактури по реда на ЗДДС, то срокът за това не е спазен, т.като
съответното обстоятелство е възникнало на 11.09.2017 г. или най-късно –
25.10.2018 г., от която дата е констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване № 1005/25.10.2018 г., а кредитните известия към
съответните фактури са с дата 05.04.2019 г.,което е очевидно след установения в
цитираната разпоредба 5 дневен срок.
Вън от горното и съществено в случая е,че въззивникът
, в чиято тежест е, не е установил при условията на пълно и главно доказване в
настоящото производство, че допълнително начислената ел.енергия е реално
потребена от потребителя, за което той дължи заплащане.
СТИ на ел.енергията е собственост на разпределителното
дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от
него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран
на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната
работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на
електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира
поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни
задължения. От представените по делото доказателства не се установява
въззивникът-доставчик на ел.енергия да е изпълнил своето задължение и да е положил грижата на добър стопанин за да
поддържа измервателното устройство винаги технически изправно. Заявление №
10003 от 08.12.2014 г. не следва да бъде ценено като доказателство в процеса,
т.като същото е представено извън срока по чл.266 от ГПК, но дори то да се има
предвид не установява положена грижа на добър стопанин, а напротив –
установява, че срока на валидност на проверката е до 2015 г. Няма данни след
2015 г. да е удължаван срока на валидност или да е била извършвана проверка
относно техническата изправност на измервателното средство. Видно и от
заключението на ВЛ е,че последваща проверка на измервателното устройство е
следвало да бъде направена през 2015 г. и че не са спазени сроковете по Заповед
№ А333 на Председателя на ДАМТН.
Видно от събраните по делото доказателства е,че на
11.09.2017 г. е извършена техническа проверка и подмяна на средството за
търговско измерване, на обект на потребление, находящ се в гр.***,
с клиентски номер *** и ИТН ***. Няма отбелязвания за констатирани манипулации
по таблото или електромера. Липса на нерегламентирана намеса е констатирана и
при вътрешния оглед, видно от Констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване № 1005/25.10.2018 г. В същият протокол е отбелязано,че
електромера не отчита електроенергия на нито една от двете тарифи след 17.00
часа и че при сравняване на стойностите е констатирана разлика от 14 688,2 kWh по-малко от
реално консумираната ел.енергия.
От приложената справка за коригиране на сметката за
ел.енергия е видно,че е извършена корекция на сметките за периода от 01.05.2016
г. до 11.09.2017 г., като е извършено процентно разпределение на дневна и нощна
ел.енергия и на тази база е извършено съответното начисляване на дневна и нощна
ел.енергия и остойностяване на същата, като общо начислената сума е в размер на
2250,99 лв. Тази справка обаче не отразява реално потребената за този период
дневна и нощна ел.енергия от потребителя и не представлява доказателство за
дължими суми, въз основа на което да се ангажира отговорността на потребителя,
въззиваем в настоящото производство. Не става ясно и защо корекцията е
извършена от 01.05.2016 г. и от къде се черпят данни за констатирана разлика от
14 688,2 kWh по-малко от
реално консумираната ел.енергия и каква част от тази ел.енергия е консумирана
по дневна тарифа и каква по нощна тарифа. Само при наличието на тези безспорни
доказателства би могло да се направи извод за периода, през който устройството
не е отчитало правилно и за действителния размер на потребената ,но неотчетена
ел.енергия по всяка една от тарифите, което от своя страна би било основание да
се претендира сумата на потребената ,но неотчетена ел.енергия от потребителя.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се явява
основателен и доказан, извод до който е достигнал и първоинстанционният съд.
Различен от направения извод не може да бъде изведен и от
заключението на назначената в първоинстанционното производство техническа
експертиза, изготвена от ВЛ С. К. В заключението е посочено,че е възможно на
база на техническите характеристики на електромера/памет, подаване на консумирана
мощност в реално време и т.н./ да се изчисли реалното количество електрическа
енергия ползвана от ищеца. В т.2 е посочил,че реалните количества ел.енергия
съответстват на отразените количества ел.енергия посочени в дебитните известия.
ВЛ обаче не дава заключение въз основа
на кои данни и от къде е изведена посочената
разлика от 14 688,2 kWh по-малко от реално консумираната
ел.енергия. Както и по-горе се посочи представената справка не отразява реално
потребената за този период дневна и нощна ел.енергия от потребителя и не
представлява доказателство за дължими суми. Допълнително към това следва да се
посочи,че в справката е посочен период от 01.05.2016 г. до 11.09.2017 г.,
докато в заключението на ВЛ е посочен период на извадката от 01.07.2016г. до 11.09.2017
г., като в същото време е посочено, че е потребена, но нефактурирана ел.енергия
за периода от 01.05.2016 г. до 11.09.2017 г. в размер на 11 905 kWh. В заключението не се съдържат данни, дори да се
приеме,че реално това количество е потребено, но неотчетено и съответно
незаплатено, как това количество е отнесено към дневната и нощната тарифа и за
кой съответно период. В случай,че в паметта на електромера действително се
съдържат данни за периода и за действително потребено количество ел.енергия, но
не отчетено реално, то следва това да намери подробно отражение в заключението
на ВЛ, за да бъде ползвано като годно доказателство в процеса. В съдебно
заседание е извършен формален разпит на ВЛ и тези въпроси са останали
неизяснени. Недопустимо е служебно да бъдат отнесени стойностите по месеци
пропорционално, без да се държи сметка за реално потребеното количество, още
повече, че се твърди от доставчика,че данни за това реално количество доставена
и консумирана ел.енергия се съдържат в паметта на електромера. В подкрепа на
последното е и заключението на ВЛ икономист, видно от което е/л.77 от делото/,
че се констатира разлика от
14 688,2 kWh, а от страна на
енергийното дружество се претендира заплащане на разлика от 11 905 kWh, т.е по-малко от колкото твърдят,че реално потребителя е
ползвал, което отново внася съмнение относно правилното установяване на
количеството потребена и незаплатена ел.енергия, задължението за което носи
потребителя. Ето защо, след като не е установено по безспорен и категоричен
начин периода на неправилното отчитане на измервателното устройство и какво е
количеството реално потребена за този период ел.енергия по съответните тарифи,
то не е налице основание за възлагане на задължение на потребителя да заплаща
допълнително начислени суми за ел.енергия.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 328/23.07.2019 г. на РС Свиленград, постановено по гр.д. № 399
по описа на съда за 2019 г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.