РЕШЕНИЕ 

 

гр. Троян, 02.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 1069 по описа  на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:      

         „Фронтекс интернешънъл” ЕАД – гр. София, представител Александер Грилихес е предявило против А.М.Х. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за общо сумата 901,87 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит от 23.10.2014 г., сключен между „БНП париба пърсънъл файненс” ЕАД и А.Х..

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е писмено искане съда да уважи изцяло предявения иск.

По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. Р.Г. от ЛАК. Представен е отговор в предвидения месечен срок, с който изцяло се оспорва предявения иск. В с. з. ответника се предствалява от адв. Г., която излага, че договора е сключен при определени нарушения на Закона за защита на потребителя, не са ангажирани доказателства. 

От приложените към делото писмени доказателства: кредитно досие на А.М.Х., Договор за потребителски кредит от 23.10.2014 г., фактура № ********** от 23.10.2014 г., Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., Потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, Приложение 1 към Договор за цедиране на задължения, подписан на 10.01.2017 г., уведомление за извършено прехвърляне на вземания и ч.гр.д. № 803  от 2018 година на ТРС и от заключението на СИЕ с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 На 14.10.2009 г. между ответника А.Х. и „БНП Париба пъръсънъл фейненс” ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит, по силата на който на Х. е предоставен кредит в размер на 962,80 лева. Със сключването на договора ответника е поел задължението да върне отпуснатия заем на 12 месечни вноски, които вноски съставляват  изплащане на главницата по заема и договорна лихва, представляваща печалба на „БНП Париба пърсънъл файненс" ЕАД. Ответникът е следвало да изплаща вноските съгласно договорения погасителен план.

Видно от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. „БНП Париба пърсънъл файненс" ЕАД /цедент/ е прехвърлило на „Фронтекс интернешънъл" ЕАД /цесионер/ гореописаното вземане.

По делото е прието заключение по назначената икономическа експертиза. Вещото лице Н.Р. се е запознала с доказателствата по делото и е констатирала, че на 23.10.2014 г. Х. е закупил преносим компютър и аксесоари към него на обща стойност 962,80 лева, като в издадената фактура е посочено, че заплащането е чрез кредит. С подписа си, Х. е потвърдил получаването на главницата по отпуснатия кредит. Р. е установила, че ответника е направил две вноски по погасяване на дълга си на обща стойност 545,25 лева, като към момента са останали дължими процесните суми, а именно 606,57 лева, която сума включва главница по Договор за стоков кредит № CREX-10979283 от 23.10.2014 г. и главница по застраховка кредит, сумата 72,78 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 05.11.2015 г., сумата 222.52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.12.2014 г. до 07.08.2018 г.

 „Фронтекс интеренешънъл" ЕООД е депозирало заявление пред ТРС по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. дело № 803/2018 г. Съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника А.Х..

Особения представител на ответника е въвел възражения относно  нарушения на Закона за защита на потребителя при подписване на договора за кредит. В тази връзка съда приема за правилни изложените аргументи от ищцовото дружество, а именно в процеса не бяха оспорени писмените доказателства, от които се установява, че на длъжника са предоставени всички условия по договора, които подробно и ясно посочват размера на задълженията, както и начина на тяхното формиране, за да може клиентът да вземе информиран избор. В него са описани размера на задължението, от какво се състои, как може да се измени и дори евентуалните неблагоприятни последици, които биха настъпили при неизпълнение.

При сключването на договора за кредит са посочени отделните задължения, общият им размер, ГПР, ГЛП и годишният лихвен процент на ден, което е достатъчна информация за длъжника, съгласно изискванията на ЗПК. В ОУ към договора също е описано как се формират задълженията за договорното възнаграждение, всички други задължения, които възникват или могат да възникнат въз основа на договореното между страните. От гореизложеното следва, че ответника се е запознал както с размера на задълженията, така и с тяхното основание, така и възможността и начина на изменение на задълженията по договора.

Съда не следи служебно в случай на изтекла в полза на някоя от страните, погасителна давност. Произнасяне може да има единствено, ако съответната страна сезира съда с подобно искане, като това ответника в случая може да стори най-късно в отговора си към исковата молба. Назначения особен представител не е сторил това в отговора по чл. 131 от ГПК. В хода на устните състезания адв. Г. е поискала от съда да бъде намален размера на лихвата за забава, тъй като за периода 06.12.2014 г. до 07.08.2015 г. вземането е погасено по давност, но с оглед изнесените съображения съда не следва да се произнася.

Предвид на изложеното съда намира, че предявения установителен иск се явява основателен и доказан. Х. с подписването на договора се е задължил да изпълни договорните си задължения. Установи се в процеса, че ответника е неизправна страна по договора, като е спряла да погасява месечните си вноски по кредита.

         Ще следва при този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Х. да бъде осъден да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство, съответно в размер на 75,00 лева и 675,00 лева.

При тези изводи съда мотивира своето решение.

        

Р     Е      Ш      И   :

         ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител Александер Викторов Грилихес – изпълнителен директор, чрез пълномощник -  юрисконсулт К.Н.П., със съдебен адрес:***, а именно, че А.М.Х., с постоянен и настоящ адрес:***,  ЕГН **********, дължи сумата сумата 606,57 – шестстотин и шест лева и петдесет и седем стотинки, представляваща главница по цедиран Договор за стоков кредит № CREX-10979283 от 23.10.2014 г. /вкл. и главница по застраховка кредит/, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 72,78 - седемдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 05.11.2015 г.; сумата 222,52 – двеста двадесет и два лева и петдесет и две стотинки, представляваща лихва за забава за периода от 06.12.2014 г. до 07.08.2018 г.

         ОСЪЖДА А.М.Х., с постоянен и настоящ адрес:***,  ЕГН ********** да запалти на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител Александер Викторов Грилихес – изпълнителен директор, чрез пълномощник -  юрисконсулт К.Н.П., със съдебен адрес:*** сумата 75,00 – седемдесет и пет лева, разноски по заповедното производство, както и разноските в настоящето исково производство в размер на 675,00 – шестстотин седемдесет и пет лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                      

 Районен съдия: