Решение по дело №1853/2019 на Районен съд - Велико Търново

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ………

гр. Вeлико Търново, 03.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Великотърновският районен съд, петнадесети наказателен състав, в публично заседание на 16.01.2020 год., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Димитър Кръстев,

при секретаря Ст.Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1853/2019 год. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:

 

            Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на С.Д.Н.,***, против Наказателно постановление № 18-0319-000645 от 04.01.2019 год. на Началника на РУ Полски Тръмбеш при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което за нарушение чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.  

            В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, поддържа жалбата си.

            Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.  

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            С Акт за установяване на административно нарушение Серия Г № 842311 от 17.12.2018 г., инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на РУ Полски Тръмбеш констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя Н. и изразяващо се в това, че на посочената в акта дата – 17.12.2018 г., в 23:05 часа, в общ. Полски Тръмбеш, на Път ІІІ-502, при км. 0+800, движейки се в посока гр. Свищов, управлявал лек автомобил "Ситроен саксо", с рег. № РВ5495 МА, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на предните моторни колела и поднасяне на задната част на МПС по посока на движение, първо наляво, последователно надясно, като с тези си действия застрашавал останалите участници в движението.

            Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без възражения. Такива не са последвали в законоустановения тридневен срок.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

От показанията на полицейските служители/актосъставител и свидетел по акта/ става ясно, че те са преки очевидци на процесните събития и непосредствено са  възприели съставомерните признаци на самото нарушение. Свидетелите са категорични в оценките си, че не става въпрос за случайно поднасяне на автомобила, а за умишлена маневра, извършена при наличието на много сняг върху асфалта, чрез подаване на повече от необходимото газ, при което управляваният от жалбоподателя автомобил използвал цялото платно за движение, поднасяйки многократно в ляво и дясно задната му част, според двамата свидетели Й. и П. в рамките на около 500 метра. При това задните колела на управлявания от жалб.Н. автомобил били блокирани, т.е. не се въртят, което според св.П. се дължи на използване на ръчната спирачка. Имало и друг автомобил, чийто водач изпълнявал същите маневри и група лица, които били в пътния участък до пътя, за да наблюдават шофирането и уменията на двамата водачи, съгл.показанията на св.Й. като публика. В хода на съд.производство са разпитани двама от тях св.Г.А. и св.Т.. Двама твърдят, че са попаднали случайно на мястото, като са пътували преди това в лек автомобил и видели до пътното платно двама свои приятели с автомобилите им. Възприели са движението на двата автомобила - БВМ и Ситроен, като след тях се придвижил полицейски автомобил. Тези два автомобила поднесли при движението си покрай тях, но двамата свидетели не могат да преценят дали това се дължи на атмосферните условия или  на умишлено действие на водачите.  Возещата се в автомобила на  жалб.Н.  - св. Григорова твърди, че действително автомобила "Ситроен" се е занесъл, но това се дължало на заледеното пътно платно и износените автомобилни гуми. След полицейски сигнал първоначално бил спрян автомобила БМВ, а Ситроена напуснал местопроизшествието. Впоследствие водача Н. бил установен и съставен АУАН. Последният се извинил и помолили за компромис, като заявил, че това за него е  второ нарушение от същия вид и няма възможност да плаща глобите.    

Показанията на актосъставителя св.Йораднов и св.П. - очевидци са последователни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и логични, досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото производство. Няма данни по делото да са в особени отношения с жалбоподателя, което да ги мотивира да го злепоставят. Показанията на останалите свидетели не оборват констатацията на контролните органи. Полицейските служители са възприели управлението на жалбоподателя в участък от 500 метра, а св.А.  и св.Т., тъй като са били до пътното платно, в един по-малък участък. Въпреки това последните са видели еднократно занасяне на управлявания от жалб.Н.  автомобил.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка следва правният извод, че с деянието си жалбоподателят e нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – умишлено поднасяне на предната част на управляваното от него МПС, чрез подаване на газ при блокирани задни колела. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила, форсирайки двигателя, превъртайки предните му колела и използването на цялото платно за движение/двете ленти.вкл.за движение в противоположна посока/, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение в градовете и техните околности застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лева.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация, поради което се явяват законосъобразни.

Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не  разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид. Младата му възраст и добросъвестното процесуално поведение могат да бъде отчетени единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и да обусловят маловажност на нарушението.

Като окончателен се налага изводът, че НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

При този изхода на делото жалбоподателят следва да заплати и направените по делото разноски за изплатени пътни на свидетели, които възлизат на 16.00 лева.

            Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0319-000645 от 04.01.2019 год. на Началника на РУ Полски Тръмбеш при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което на жалбоподателя С.Д.Н., ЕГН:**********,***, за адм.нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания  глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като правилно и законосъобразно.  

           ОСЪЖДА жалбоподателя С.Д.Н., ЕГН:**********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 16.00 /шестнадесет/ лева, както и 5.00 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист. 

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

 

 

                                                          

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: