РЕШЕНИЕ
№ ………, 13 януари 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 9051 по описа за 2016г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.250 от ГПК.
Образувано е по молба на „А.“ АД за
допълване на постановеното на 12.12.2017г. решение № 2352 по делото чрез отхвърляне и на
искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираната главница.
Ответникът по молбата и първоначален
ищец С.Б.И., регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.И.“, я намира за
недопустима.
Предвид липсата на необходимост от
събиране на доказателства и за изясняване на нерешена част от спора, съдът
намира, че не се налага насрочване на делото в открито заседание по молбата за
допълване на решението.
С постановеното на 12.12.2017г. решение
по правния спор съдът е отхвърлил иска с правна квалификация чл.92 от ЗЗД,
предявен от С.Б.И., регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.И. срещу
„А.“ АД за присъждане на сумата 612 578лв., представляваща неустойка за забава
по договор за заем от 21.05.2010г. и е осъдил ищеца да запрати на ответника
разноски поради отхвърляне на иска.
При предявяване на иска ищецът С.Б.И.,
регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.И.“, е претендирал присъждане
освен на търсената главница, още и на разноски в производството и на законна
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Съдът след преценка на доводите на
страните и на предмета на правния спор намира, че не са налице предпоставките
на чл.250 от ГПК за допълване на постановеното на 12.12.2017г. решение по
делото.
Производството по чл.250 от ГПК е
средство за допълване на непълни съдебни решения. То има за предназначение да
поправи пропуски на съда да се произнесе по част от предмета на делото, като
допълни решението си с обсъждане на всички предявени от страните права и
задължения, които са посочени от ищеца в исковата молба по реда на чл.127,
ал.1, т.4 и 5 от ГПК и от ответника в отговора му на иска.
В разглеждания случай предмет на делото
е претендираното от ищеца вземане за неустойка, както и предявените от
ответника правоизключващи и правопогасяващи това вземане възражения. С
постановеното на 12.12.2017г. решение съдът се е произнесъл по така очертания
предмет на делото изцяло. Действително, в решението липсва изричен диспозитив
за отхвърляне и на искането за законна лихва върху претендираната главница, но
такова произнасяне не е необходимо. Претенцията за законна лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба, не е отделен иск и в този
смисъл не представлява отделна и самостоятелна част от предмета на делото или
от „искането“ по смисъла на чл.250, ал.1 от ГПК. Тази претенция представлява
единствено искане за зачитане на правоувеличаващите последици от предявяване на
иска, в случай, че този иск бъде уважен. В случая предявеният иск е отхвърлен
изцяло като неоснователен, поради което такива последици от предявяването му не
могат да бъдат зачетени и незачитането им следва автоматично от отхвърлянето на
иска. За изясняване на тази последица не е необходимо изрично изявление на съда
в диспозитива на решението. Следователно, постановеното по делото решение не е
непълно и няма основание за допълването му. Ето защо молбата за допълването му
следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „А.“ АД за допълване
на постановеното на 12.12.2017г. решение № 2352 по делото чрез отхвърляне и на
искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираната главница.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: