№ 29
гр. С., 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Е. Д. Н.
в присъствието на прокурора М. Д. К.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231800600018 по описа за 2023 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена оправдателна присъда, инициирано с протест против присъда №
26002 /02.11.2022г., постановена по НОХД № 59/020г. по описа на РС К..
С посочената по-горе присъда, съдът е признал подсъдимите, както
следва :
- подсъдимия С. Г. Б., ЕГН: **********, роден в гр. Сливница на
27.11.1968 год., с постоянен адрес: с. Б., общ. К., българин, български
гражданин, средно образование, разведен, осъждан, управител на „К.“ ООД
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че на 30.03.2019 год., в гр. Г, обл. С., по време и
след прекратяване на срещата по футбол за първенство на „А“ ОГ З., между
отборите на ФК „К.“ гр. Г и ФК „Т.“ с. Б., е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, а именно: подканил футболистите, на които е треньор, към
саморазправа с определените за съдии на срещата - главен съдия Д. В. Т.,
асистент 1 О. М. П. и асистент 2 Е.. Е.лов Г., като използвал изразите - „айде
момчета „почвайте ги“, „давайте, направо да ги изтепаме“; отправял
1
нецензурирани и обидни изрази към тримата съдии - „педали“, „боклуци“,
„нещастници“, „вие повече няма да свирите“, „няма да си тръгнете живи“,
„ще ви намерим в Б. и ще ви избием“, „продължавай да свириш мача, иначе
няма да си тръгнеш“, „ще те чакам на п.инга“; хвърлил срещу О. М. П. кутия
цигари, с която го ударил в гърдите, поради което и на основание чл.325, ал.1
от НК, вр.чл.304 от НПК, ГО Е ОПРАВДААЛ ИЗЦЯЛО по повдигнатото
против него обвинение .
- подсъдимия И. Н. Г., ЕГН: **********, роден в гр. С. на 10.06.1995 год.,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан,
управител на „А. Е. Д.“ ЕООД, с постоянен адрес: гр. С., ж. к. „Н.“ № , вх. ,
ет. , ап. ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 30.03.2019 год., в гр. Г, обл. С., по
време и след прекратяване на срещата по футбол за първенство на „А“ ОГ З.,
между отборите на ФК „К.“ гр. Г и ФК „Т.“ с. Б., е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, а именно: отправял нецензурирани и обидни изрази към
главния съдия Д. В. Т., асистент 1 О. М. П. и асистент 2 Е.. Е.лов Г. - „да ти
еба майката“, „боклук“, „педал“, „ти луд ли си“, „що не дигаш бе, тъпанар, ти
къорав ли си“; нанесъл удар с дясното си рамо в челюстта на Е.. Е.лов Г.,
поради което и на основание чл.325, ал.1 от НК, вр.чл.304 от НПК, ГО Е
ОПРАВДАЛ ИЗЦЯЛО по повдигнатото обвинение.
- подсъдимия М. П. М., ЕГН: **********, роден в гр. С. на 05.10.1992
год., с постоянен адрес: гр. С., ж. к. „З.ен п.“ № , вх. , ет. , ап., с настоящ
адрес; гр. С., ж. к. „Ф. ж.“ № , ет. , ап., българин, български гражданин,
средно образование, неженен, неосъждан, безработен, ЗА НЕВИНОВЕН В
ТОВА, ЧЕ на 30.03.2019 год., в гр. Г, обл. С., по време и след прекратяване на
срещата по футбол за първенство на „А“ ОГ З., между отборите на ФК „К.“ гр.
Г и ФК „Т.“ с. Б., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно:
чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил оток в дясната тилна област
на главата на главния съдия Д. В. Т., наплюл в лицето асистент 1 О. М. П.;
отправял нецензурни и обидни изрази към тримата съдии на срещата - „ще ви
еба майката, боклуци“, „смешник“, „нещастник“, „педал“, „вие няма да си
тръгнете“, „ще ви набия един по един, поне да има за какво да викате
полиция“,поради което и на основание чл.325, ал.1 от НК, вр.чл.304 от НПК,
ГО Е ОПРАВДАЛ ИЗЦЯЛО по повдигнатото против него обвинение.
2
Против тази присъда е депозиран протест от РП К., по силата на който
присъдата е атакувана с оплакване за неправилно приложение на материалния
закон.
Протестиращият прокурор, чрез протеста осъществява свой собствен
анализ на доказателствата и обосновава наличието на съставомерните
признаци на престъпление по чл.325,ал.1 НК – от обективна и субективна
страна.
В протеста се изтъква, че ЗООРПСМ урежда обществени отношения,
свързани с реда, на който следва да се подчиняват посетителите и
организаторите на спортни мероприятия- в закона изрично са уредени
задължения на собствениците, ползвателите на спортни съоръжения и
организаторите на спортни мероприятия от една страна- и задължения на
посетителите на спортни мероприятия- от друга. Показателно е – какво
наказание е предвидено за противообществени прояви по смисъла на този
закон, а именно- глоба и забрана за посещение на спортни мероприятия за
срок от една до две години. Протестиращият прокурор застъпва становище,
че това наказание по специалния закон се приравнява на лишаване от права
по чл.37,т.1 НК. Действията на тримата подсъдими, осъществени
непристойно, на обществено място, не са били еднократни и изолирани а са се
отличавали с продължителност и интензитет, прераснали в открита агресия,
което е довело като последица прекъсване на мача и намесата на полиция,
благодарение на която съдиите са могли да се приберат в съблекалнята.
Действията са се изразили във физическо насилие спрямо футболните съдии.
По-нататък в протеста се отправя упрек, към аналитичната
доказателствено правна дейност на съда, а именно- че в съдебните мотиви
към оправдателната присъда липсва логически анализ на доказателствата и
преценката им според правилата за изграждане на вътрешно убеждение по
НПК.
В протеста се отправя искане към въззивния съд, за отмяна на
порочната – в разрез с материалния закон присъда на РС К. и за
постановяване на нова присъда във въззивната инстанция, по силата на която
всеки един от подсъдимите да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление, като му се наложи наказание, съобразно становището на
представителя на обвинителната власт по същество при приключване на
3
делото.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа протеста. Застъпва становище, че при правилно установената
фактическа обстановка, неправилно е приложен материалния закон.
Неправилен и неверен е извода, че осъществените действия от страна на
тримата подсъдими субсумират състава на административно нарушение по
ЗООРПСМ, а не на престъпление по чл.325,ал.1 НК- като деяние,
характеризиращо се със значително по- висока степен на обществена
опасност.Този извод се налага в зависимост от спецификата на настоящия
случай, където са налице данни за множество действия, осъществявани
упорито и продължително- през цялото време на футболната среща, намерили
най- разнообразни и брутални проявления. Особено що се касае до
поведението на подс. С. Б., който е треньор на ФК, който през цялото време е
подканвал футболистите от отбора към физическа саморазправа със съдиите,
обиждал ги е, заканвал се е със саморазправа, в т.ч. е замерил единия от тях с
кутия цигари. Останалите двама подсъдими също са употребявали множество
непристойни изрази – псувни , ругатни и обиди, като са нападнали физически
съдиите, М. М. е ударил в тила един от тях, а И. Г. е нанесъл удар в челюстта
на един от съдиите.Действията им не са били еднократни и инцидентни, а –
упорити и последователни, поради което са ескалирали до такава степен, че е
била необходима намесата на служители на реда, за да могат пострадалите
съдии да се приберат безопасно в съблекалните. Цялостната дейност, би
могла да бъде определена не като просто непристойни действия, /които биха
били субсумирани като административни нарушения/, но като престъпна
дейност с изведен на преден план хулигански мотив за неуважение към
обществото. Отправя молба да бъде уважен протеста и да бъде постановена
осъдителна присъда и по отношение на тримата подсъдими.
Защитникът на подс. Маринов – адв. М. пледира в полза на
потвърждаване на оправдателната присъда на РС К. като правилна и
законосъобразна.Описаните действия, като елементи на фактическия състав
на чл.325,ал.1 НК от обективна и субективна страна, в действителност
представляват административни нарушения на обществения ред по повод
провеждане на спортно мероприятие по смисъла на чл.21,т.12 от ЗООРПСМ.
Към това становище се придържат защитниците на останалите двама
4
подсъдими – адв. Ц. З. и адв. Т. З.. Правните изводи на решаващият съд,
обосноваващи липсата на престъпление от общ характер, са изградени в
кореспонденция с материалния закон.
Подсъдимите изцяло подкрепят становището на защитата.
В последната си дума всеки един от двамата подсъдими, които се явяват
в заседанието на въззивния съд – Б. и Г. –молят съда да потвърди
оправдателната присъда на РС К..
Въззивният съдебен състав, като разгледа протеста на заявените
основания и след като на основание чл.314,ал.1 НПК осъществи цялостен
самостоятелен служебен контрол по отношение на атакуваната с протеста
присъда, при преценка на доказателствата и в съответствие с приложимия
закон, прие за установено следното:
Най- същественото оплакване, залегнало в основата на протеста е, че
при прилагане на материалния закон към правилно установените релевантни
факти, съдът е изградил неверни правни изводи, в нарушение на закона, като
е определил извършеното от всеки един от привлечените лица, като деяние
характеризиращо се със значително по- ниска степен на обществена опасност,
засягащо в по-незначителна степен обществените отношения, предмет на
защита – а именно административно нарушение на обществения ред,
осъществено по повод и при провеждане на спортно мероприятие /футболна
среща/ по смисъла на ЗООРПСМ.
Страните по делото се обединяват около становището, че решаващият
РС К. е осъществил изчерпателен и задълбочен подход към доказателствата, в
резултат на което същите са преценени обективно и всеобхватно, в
контекстна на истинското им съдържание и смисъл, като на тази основа са
изградени верни фактически изводи за случилото се на инкриминираната
дата, при провеждането на футболната среща за първенството на съответната
дивизия „А“ на ОГ „З.“ между отборите на „К.“ гр. Г и ФК „Т.“ с. Б..
Футболната среща представлява спортно мероприятие по смисъла на чл.
2а от ЗООРПСМ –уреждащ строго специфична материя и по този начин
стеснява приложното поле на УБДХ, изключващ от приложното поле на
закона хулигански прояви с по- ниска степен на обществена опасност, когато
са осъществени при и по повод на спортни мероприятия.
5
Поставеният въпрос с протеста за материална законосъобразност на
постановената оправдателна присъда от РС К., обаче, не би могъл да намери
своето решение-отговор от настоящата въззивна инстанция, Това е така,
поради невъзможност на присъдата на РС К. да бъде проверена, поради липса
на ясно изразена воля на решаващия съд, по най- съществения въпрос, който
се поставя с протеста, дали инкриминираните действия, осъществени от
тримата подсъдими, установени от доказателствата и приети и описани в
изградената фактическа обстановка от първия съд, съставляват престъпление
по чл.325,ал.1 НК – в контекста на позицията на държавното обвинение, или в
зависимост на други обстоятелства- степен на засягане на защитените
обществени отношения, време и място, подбуди и мотиви на осъществяване,
попадат в една или няколко от хипотезите на чл.21като административното
нарушение по специалния закон –посочен по- горе.
Съдът в съображенията към присъдата подробно е аргументирал
наличието на административно нарушение по ЗООРПСМ, но в
заключителната част- диспозитива на постановената присъда се е произнесъл
по начин, че не е осъществено престъпление, без да квалифицира дейността
на привлечените лица като деяние с по- ниска степен на обществена опасност
и без да налага административно наказание по посочения по горе закон / в
съответствие със задълженията си по чл.305,ал.6 НПК/.
В зависимост от горната констатация, вън от всякакво съмнение, е
противоречието между отделните части на присъдата, което препятства
узнаване на точната воля на решаващия съд. По този начин в съществена
степен се засяга правото на подсъдимите да узнаят за какво точно деяние по
степен на опасност и вид наказуемост, съдът ги е признал за виновни, което
право е иманентна част от правото им на защита, положено във фундамента
на наказателния процес като основен принцип и отправна точка на
наказателно-правната доктрина и политика.
Присъдата представлява неразривно единство от диспозитив и мотиви,
тълкуванията на доказателствата при прилагане на закона в мотивите, следва
да намерят своя съответен адекватен и синтезиран израз на волята на
решаващия орган в заключителната част -диспозитива, така както е
необходимо последният да бъде логически, фактически обоснован и разяснен
на страните с писмените съображения, в които по прозрачен и непораждащ
6
съмнение начин се илюстрира пътеката, по която е достигнато до
съотвентото решение, за да бъде прието и разбрано от неговите адресати-
страните по делото от гледна точка на правилност и съответствие с фактите,
логиката и закона.
Както по- горе бе упоменато, това процесуално нарушение, бидейки
съществено, поради изложеното в предходния абзац, създава непреодолима
пречка да бъде контролирана присъдата от гледна точка на съобразеност с
материалния закон, поради липса на яснота.
Константната практика на съдилищата и ВКС е еднозначна в
разбирането си, че въпросите за доказателствената достатъчност и
обоснованост, както и за правилното приложение на материалния закон, са
последващи и субсидиарни. В процеса на въззивния контрол, същите
подлежат на обсъждане или не, единствено при изначална констатация за
липсата на сторено процесуално нарушение. Въпросът за наличието или
липса на такова е винаги предварителен по отношение на проверката по
останалите оплаквания, касаещи верността на фактическите изводи и
правилното приложение на материалния закон.
Констатираното по-горе процесуално нарушение от категорията на
съществените, детерминантно и еднозначно обуславя, като единствена
последица, произтичаща от закона – отмяна на постановената присъда на РС
К. и връщане на делото за отстраняването му „посредством
законосъобразното повтаряне на порочните процесуални действия“- ТРОСНК
№2 /2002г. на ВКС.
Допуснато съществено нарушение не би могло да бъде преодоляно от
настоящата инстанция, поради недопустимост да бъде замествана волята на
решаващия съд, в съчетание с принципа за истанционност.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.335,ал.2, вр чл.334,т.1 НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 26002/ 2.11. 2022г., постановена по НОХД
№ 59 /2020 г. по описа на РС К. и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг
състав на съда за отстраняване на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
7
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8