Р Е Ш Е Н И Е
№………./26.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2250 по описа за
2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е от ищеца „Здравец тур – комерс“ ЕООД,
ЕИК202646032, със
седалище: гр. Варна, ул. "Бузлуджа", № 19,
ет.2, представлявано от управителя Е.Т.Г., ЕГН**********,
срещу ответницата М.Т.Г., ЕГН**********, чрез своята майка и законен
представител Т.С.Г., ЕГН**********, двете с адрес: ***, иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 62 248.00 евро (шестдесет и две хиляди двеста четиридесет
и осем
евро), с която ответницата
се е обогатила за сметка на ищеца (чрез пропускане да я заплати на Д.Е.Л.) при заплащането
на продажната цена по договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран
в НА №126/31.08.2015г., том II, рег.
№2543, н.д. №276/2015г. на нотариус Д. Б. при ВРС, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на иска – 15.10.2019г.
до окончателното й плащане, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3706.04лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.10.2016г. до 15.10.2019г.
Ищцовото дружество твърди, че
на 15.10.2014г. е превело
сумата 62 248 евро на третото за
делото лице Д.Е.Л., като
част от продажната
цена за имот
придобит от ответницата на 31.08.2015г., а именно апартамент
в гр. Варна, ул.**** № *, ет.*.
Покупко – продажбата между ответницата (купувач) и третото
лице Д.Л. (продавач) била обективирана в НА №126/31.08.2015г., том II, рег. №2543, н.д.
№276/2015г. на нотариус Д. Б. при ВРС
Ищецът твърди още че уговорка между страните по делото по
заплащане на сумата в полза на Д.Л. не е имало. Доколкото бащата на управителя на
ищеца - покойният Т. Г. - бил лицето, което реално упражнявало влияние върху дейността на ищцовото дружество, с оглед на
роднинската си връзка с Е.Г., и доколкото
дейността и паричните потоци на ищеца
били пряко свързани с бизнеса на други дружества на Т. Г.
(„Здравец тур“ ООД, ЕИК834075487) управителят на ищеца не бил можел да взема самостоятелно решения за разпореждането
с паричните средства на управляваното от него дружество,
а бил изпълнявал това, което му бил указвал Т. Г.. Твърди, че
именно Т. Г. бил указал на управителя
на ищцовото дружество да нареди
сумата и да посочи изписаното в платежното нареждане основание за превод.
Като управител Е.Г. имал единствената информация, че се касае за сделка
с недвижим имот, който ще се
придобива от ответницата.
Изрично се твърди, че не е имало уговорка за предоставяне на сумата в заем (на ответника или на третото лице). Не е имало
и никакви отношения или контакти между ищцовото
дружество и ответника.
Плащането първоначално било осчетоводено
в дебит-сметка 499 (други кредитори), аналитичност Д.Е.Л. на
кредит-сметка 5041 по разплащателна сметка в Райфайзен банк. С уведомление от управителя вземането било осчетоводено като дебит-сметка 4981, аналитичност
М.Т.Г., на кредит-сметка 499, аналитичност Д.Е.Л..
Ищецът нямал никакви
уговорки с отделните лица, които да
му послужат като основание да претендира плащането
на процесната сума. И тъй като с плащането
на процесната сума ищецът обеднял,
а ответницата си спестила заплащането на същата сума
по сделката, по която придобила
имота, то
тя се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, според последния.
По същество се
моли присъждане на сумата от ответницата, за законната лихва върху нея за исковия
период и за присъждане на разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответницата е подала отговор
на исковата молба, с който твърди, че исковете
са допустими, но неоснователни и ги оспорва изцяло
по основание и размер.
Сочи, че не е пасивно легитимирана да отговаря по
така предявения иск, доколкото не е налице имуществено
разместване между ищецовото дружество и ответника, в резултат на което ответникът
да се е обогатил
за сметка на ищеца. Разместването на имуществените блага било между дружеството
ищец и третото лице Д.Е. Л. Д..
Ответницата спорва също, че процесната сума представлявала плащане на продажна
цена и не била довела до
обогатяването й чрез придобиване на недвижимия имот в гр.Варна, ул“****“ *, описан в НА от 31.08.2015г.
Оспорва паричната
сума в размер на 62 248 евро, преведена в полза на Д.Е. Л. Д., да е била във връзка
или по повод
сделката покупко-продажба, обективирана в представения нотариален акт от 31.08.2015г.
Оспорва между страните по сделката - Д.Е. Л. Д. и М.Т.Г. да е бил
сключван предварителен договор за недвижим
имот, по който
да извършено процесното плащане от 15.10.2014г.
От представеното
от ищеца извлечение от сметка
със съответстващи на въведените в исковата молба факти - дата,
размер и бенифицент, в полето „Детайли на плащането" било отбелязано „анекс по предварителен
договор" и в уточнителните
молби се съдържат тврърдения, че извършеното плащане е по предварителен договор за покупко-продажба
на имот. При твърдението за договорно основание, в подкрепа на което има и писмено доказателство
- банково извлечение -
ответницата счита, че се изключва приложението на общия субсидиарен
състав уреден в чл.59 ЗЗД.
Евентуално ответницата сочи, че плащането е било в изпълнение
на нравствен дълг на Е.Г., представляващ
дружеството, към
баща си Т. Г., а
последният – баща на отв. М.Т.Г..
Прави отделно и възражение за изтекла погасителна давност, тъй като датата на соченото плащане била 15.10.2014г. и давността изтичала на 15.10.2019г., а исковата молба била депозирана на 06.12.2019г.
По същество
моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори и е видно от приетото на л.4 (от делото
на ВРС) извлечение от сметка, че на 15.10.2014г. ищецът„Здравец
тур – комерс“ ЕООД е превел по сметка
на третото за делото лице Д.Е.Л. сумата от
62 248 евро. Като
основание за плащането в графа „детайли за плащането“ е записано : „анекс по предв. дог.“, без други данни.
Няма
спор и е видно
от приетия на л.5 (от делото на ВРС) НА №126
от 31.08.2015г., том II, рег. №2543, н.д. №276/2015г. на н-с Д. Б. при ВРС, че
с обективираната в него сделка третото за
делото лице Д.Е.Л. (чрез
пълномощник) продало на ответницата М.Т.Г. (действаща чрез родителите си Т. Г.Г. и Т.С.Г.) правото на собственост върху апартамент в гр. Варна, ул.*** №*, ет.*, за цена от общо 120 000 евро. Изрично е
удостоверено в нотариалния акт, че продажната цена „е платена изцяло по
банковите сметки на продавача“.
Писмен
предварителен договор между страните по окончателния такъв не е представен по
делото.
На
л.55-74 от делото е приложен препис от цялото нотариално дело по горепосочения НА №126 от 31.08.2015г., том II, рег. №2543,
н.д. №276/2015г. на н-с Д. Б. при ВРС. Относно платежно за плащане на продажната цена в
писмото от 19.08.2020г. на н-с Б. до съда се посочва, че нотариусът не
разполага с такова, защото платежните и другите документи, извън нормативно
изискуемите, се представят пред нотариуса, след което се върщат
на станите, а нотариусът няма задължение да ги пази.
В материалите по нотариалното дело е налице и декларация от Т. Г.Г. и от Т.С.Г., като родители на купувача (малолетната М.Т.Г.)
че произходът на средствата за купуване на имота (120 000 евро), е от
стопанската дейност на деклараторите.
В
о.с.з. на 10.09.2020г. е прието за безспорно между страните, че около една
година след закупуване от ответницата М.Г. на процесния
имот, същият е бил продаден на трето лице.
Показанията на св. Х. С.съдът цени, като
непосредствени, но и като такива по реда на чл.172 ГПК, тъй като свидетелят е
бил търговски пълномощник по ТЗ на ищцовото дружество
от 2013г. насам. От показанията се изяснява, че през месец септември или
октомври на 2013г. или 2014г. между Т. Г. (баща на управителя на ищцовото дружество Е.Г.) и съпругата му Т.(от една страна)
и Д.Е. Л. (от друга) е била постигната
договореност първите двама да закупят жилището на втората, което се намирало
над техния (на Т. и Т.) апартамент за сумата 120 000 евро. За целта
свидетелят и Т.отишли при адвоката на Д., в адвокатската му кантора до сградата
на Община Варна, където бил подписан предварителният договор за покупко – продажба. Било уговорено цялата сума да се плати
на два транша. След сключване на предварителния договор Т. Г. се обадил на
свидетелят и му казал да нареди в полза на Д.Е. Л. сумата от 60-62 000 евро. Свидетелят
изпълнил указанието, защото бил пълномощник на всички фирми на Т. и на Е. Г..
За паричния превод свидетелят казал и бил изрично упълномощен от управителя на
ищеца Е.Г.. Точната дата на предварителния договор не може да посочи
свидетелят, но сочи, че го „погледнал“ лично. А окончателният договор бил сключен
година – година и нещо по-късно, като тогава оставали да се платят още толкова
пари, които доколкото свидетелят знае били платени от Т..
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта и квалификацията:
Доколкото е предявен осъдителен паричен иск срещу ответника, при твърдения че
той има изискуемо и парично задължение спрямо ищеца, искът следва да се приеме
за допустим. Тъй като в случая не се твърди между ищец и ответник да е било
налице правоотношение, не се твърди правоотношение да е имало и между ищеца и
третото лице, което е получило процесната сума, а се
сочи правоотношение само между ответника и третото лице, по което
правоотношение ищецът е платил дълг на ответника към третото лице, но без да
има правен интерес от това, искът не следва да се квалифицира по чл.74 ЗЗД. Ето
защо спорното право (по твърдения) следва да се квалифицира по субсидиарния състав на чл.59 ЗЗД (арг. и от мотивите на Определение №394/8.04.2010г. по гр.д.
№521/2010г., 4-то ГО на ВКС, относно подобен по твърдения случай).
По тежестта и по предпоставките: Уважаването на предявения
иск налага пълно и главно доказване от ищцовата
страна на всички елементи от състава на чл.59 ЗЗД, с оглед
твърденията, а именно: свое обедняване (чрез плащане на парична сума); липса на
основание за това; обогатяване на ответника (чрез пропускане да реализира
разход); функционална връзка между обогатяването и обедняването, която прави
неоправдано запазването на положението относно страните по делото; както и
размера на вземането си (размера на обедняване).
В процесуална тежест на ответната страна е да
докаже положителните
факти, на които основава възраженията си – наличието на сочените основания и
причини за извършеното плащане и/или за запазване на положението.
По
доказаността на иска: Няма спор по делото и е видно от приетото на л.4 от делото на ВРС
извлечение от сметка, че на 15.10.2014г. „Здравец
тур – комерс“ ЕООД е превело по сметка
на третото за делото лице Д.Е.Л. сумата от 62 248 евро. Твърди се
от ищцовото дружество, че това плащане е направено по
повод предварителен договор между третото за делото лице Д.Е.Л. и отв. М.Г., който е съществувал
към момента на плащането. Макар че по делото такъв договор в писмен вид не е
представен, от показанията на св. Хр. С.наличието му може да се изведе, тъй
като свидетелят лично е присъствал при сключването и тъй като за ищеца, като
трето лице за сделката, забраната по чл.164, ал.1, т.1 от ГПК, не би следвало
да намери приложение, защото няма как по друг начин да може да докаже частноправна
договореност без негово участие.
Няма спор на следващо място и е видно от НА №126 от 31.08.2015г. по н.д. №276/2015г. на
н-с Д. Б., че с обективираната в него сделка третото за
делото лице Д.Е.Л. (чрез
пълномощник) продало на ответницата М.Т.Г. (действаща чрез родителите си Т. Г.Г. и Т.С.Г.) собствеността върху апартамент в гр. Варна, ул.*** №*, ет.*, за цена от общо 120 000 евро. Удостоверено в
нотариалния акт, че продажната цена „е платена изцяло по банковите сметки на
продавача“, без да се сочи от кого.
При тези данни основните спорни въпроси по делото са
дали плащането (обедняването на ищцовото дружество) е
функционално свързано с договорите (предварителен и окончателен) между
ответницата и третото лице и дали то е и за сметка на ответницата, „спестила си“
разход. По тях се приема следното:
Показанията на св. Х. С.следва да се кредитират. Вярно
е, че той е лице по чл.172 ГПК, тъй като е бил търговски пълномощник по ТЗ на ищцовото дружество от 2013г. насам и като такъв носи
отговорност по ТЗ. Но от една страна в ГПК не се съдържа забрана заинтересовани
лица да имат годни за процеса свидетелски показания. От друга страна С.е пряк
очевидец на сключването на предварителния договор и е фактическият наредител на плащането на 15.10.2014г. И на последно място по
делото няма доказателства, които да опровергават показанията му. Поради това
съдът преценява, че въз основа на тези гласни данни може да се приеме за
изяснена функционалната връзка между плащането на сумата 62 248.00 евро на 15.10.2014г. в полза на Д.Е.Л. и подписания пред свидетеля предварителен договор,
респективно последвалия окончателен такъв за закупуването на имота на ул.„****“
№*. Както и че причината за самото плащане е и сочената от ищеца – указанието
на Т. Г. св. С.да плати първите около 62 000еверо от общата продажна цена
от 120 000 евро, от банкова сметка ***, управлявано от сина му, като самият
управител Е.Г. е бил запознат и дори е
упълномощил свидетеля да направи това.
Във връзка с горното настоящият съдебен състав
преценява за особено важно, че ответницата по делото изобщо не въведе
твърдения, че именно тя (чрез законните си представители) е платила пълната
сума от 120 000евро (и по какъв начин и кога)или че тази сума е била
платена накуп при окончателната сделка през 2015г. Очакваната линия на защита срещу
неоснователен иск по чл.59 ЗЗД, при твърденията на ищеца в случая, е да се посочи
и докаже точно това – пълното изпълнение от ответника към третото лице и/или
еднократното плащане на пълната продажна цена. Което не бе заявено в процеса. Дори
при тази ситуация и въпреки процесуално ненадлежното искане на ищеца по реда на
чл.190 ГПК, при първоначалното му уважаване бе възможно да се проведе
обсъжданото насрещно доказване, което не се случи. Отделно от материалите от
нотариалното дело е видно, че родителите на ответницата са декларирали пред
нотариуса произход на средствата за закупуване – от търговска дейност, което би
позволило и с косвени доказателства относно приходите от такава да се докаже
изправността на купувача. И на последно място ако се твърдеше, че сумата е
платена в цялост от ответницата, но документът за това е изгубен или е унищожен
(с оглед изминалото време) последното също бе възможно да се докаже и да доведе
до преодоляване на забраната по чл.164, ал.1, т.4 ГПК, по арг.
от чл.165, ал.1 ГПК. И тъй като никоя от тези възможности не бе заявена и
проведена по делото, последното, тълкувано съвкупно с направения по-горе анализ
на доказателствата по делото, кореспондира с извода за доказаност
и вярност на твърденията на ищеца.
Възражението за изпълнение на нравствен дълг от Е.Г.
към Т. Г. не може да се сподели, защото съгласно т.3 от ППВС 1/1979г. въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг може да
се разглежда само в случаите на начална липса на основание в хипотезата по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като относно случаите по чл.59, ал.1 ЗЗД то е
неприложимо.
Възражението за погасяване по давност на исковата сума
не може да се сподели, защото плащането е на 15.10.2014г., а исковата молба е
предявена на последния ден от петгодишния срок 15.10.2019г. (пред ВРС).
В заключение по изложените съображения, в конкретиката
на данните по делото и позициите на страните, настоящият състав приема, че извършеното
от ищеца плащане в полза на третото за делото лице е функционално свързано с
предварителния и окончателния договори между ответницата и третото лице, по
начин който произтича от обща група обстоятелства по см. на т.5 от ППВС
1/1979г. и който резултира в това, че ответницата е
пропуснала да намали активите си и е спестила разходи в размер платените от
ищеца 62 248.00 евро на 15.10.2014г. Тоест е налице обедняване на ищеца за
сметка на ответницата, което следва да бъде отстранено от правния мир. Житейските
аспекти в случая са разбираеми и ясни за съдебния състав, но не са достатъчно
основание за отхвърляне на предявения иск, тъй като в крайна сметка ищецът е
отделен и е самостоятелен правен субект в българската правна система.
По акцесорния иск: В хипотези по чл.59, ал.1 ЗЗД вземането
е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок, поради
което съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът
може да иска изпълнението му веднага. В този смисъл вземането за обезщетение за
мораторни лихви при фактическия състав на неоснователно
обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква
от деня на забавата на длъжника. Която, при липсата на определен срок, настъпва
след покана на кредитора. Ако кредиторът не е поканил длъжника да изпълни
своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на
покана, след която длъжникът изпада в забава. В този смисъл е установената
съдебна практика по отменения ГПК (Решение
№1362 от 16.11.1993 г. по гр.д. №1310/1993 г., 4-то ГО; Решение №1615/
09.05.1996г. по гр.д. № 1678/1995г., 4-то ГО) и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК (Решение №48/10.09.2012г. на ВКС по т.д. №237/2011г., 2-ро
ТО; Решение №394
от 27.11.2015г. по дело №3034/2015г. на ВКС, 4-то ГО; и други). По тези причини, при липса
на данни и твърдения за извънсъдебна покана, акцесорният
иск следва да се отхвърли изцяло в предявените му размер и период.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените
доказателства на ищеца следва да се присъдят разноски – само за държавна такса,
но и само съразмерно с уважената част от общия исков интерес, или сумата 4869.86лв.
Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ответницата следва да се присъдят разноски – само за адвокатски хонорар, но
и също само съразмерно с отхвърлената част от общия исков интерес, или сумата 118.16лв.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ответницата
М.Т.Г., ЕГН**********, чрез майка
й и законен представител Т.С.Г., ЕГН**********, двете с адрес: ***, да заплати на ищеца „Здравец тур – комерс“ ЕООД, ЕИК202646032, със седалище: гр. Варна, ул. "Бузлуджа", №19,
ет.2, представлявано от управителя Е.Т.Г., сумата от 62 248.00 евро (шестдесет и две хиляди двеста четиридесет
и осем евро), с която ответницата се е обогатила за сметка на ищеца
(чрез пропускане да я заплати на Д.Е.Л.) при заплащането
на продажната цена по договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран
в НА №126/31.08.2015г., том II, рег. №2543, н.д. №276/2015г.
на нотариус Д.Б. при ВРС, ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 15.10.2019г. до окончателното й плащане, на осн. чл.59 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска
на „Здравец тур – комерс“ ЕООД, ЕИК202646032, със седалище: гр. Варна, ул. "Бузлуджа", № 19,
ет.2, представлявано от управителя Е.Т.Г., за осъждането
на отв. М.Т.Г., ЕГН**********, чрез майка й и законен представител Т.С.Г.,
ЕГН**********, двете с адрес: ***, за заплащане
на сумата 3706.04лв. – законна лихва за забава върху главницата по чл.59 ЗЗД от 62 248.00
евро, за периода от 15.10.2016г. до 15.10.2019г., на осн. чл.86 ЗЗД и
арг. от противното от чл.84, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответницата
М.Т.Г., ЕГН**********, чрез майка
й и законен представител Т.С.Г., ЕГН**********, да заплати на „Здравец тур – комерс“
ЕООД, ЕИК202646032, сумата 4869.86лв.
– сторени разноски по делото, съразмерно с уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Здравец
тур – комерс“ ЕООД, ЕИК202646032, да заплати на ответницата М.Т.Г.,
ЕГН**********, чрез майка й и
законен представител Т.С.Г., ЕГН**********, сумата 118.16лв. – направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от интереса, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………