Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и
първи май
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д.
№ 8778
по описа на
съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 72469/14.04.2020 г.
по гр. д. № 69043/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 49 състав, е признато за установено по
предявения от Б.К.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „********, срещу „С.в.“
АД, ЕИК********, с адрес: ***, ж. к. „********, иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че Б.К.Е. не дължи на „С.в.“ АД сумата от 962,50 лв. - стойност на
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за водоснабден имот,
за който е открита партида с клиентски № ******** поради липса на облигационно
правоотношение. Осъдено е „С.в.“ АД да заплати на Б.К.Е. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 350 лв. - разноски по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5058166/21.05.2020
г. от ответника „С.в.“ АД, чрез юрисконсулт А.П., с доводи за неправилност на
решението като постановено в противоречие с материалния закон и установените
факти и събраните доказателства. Сочи се, че по делото е безспорно, че между „С.в.“
АД и наследодателя на ищеца са налице трайно установени договорни
правоотношения, свързани с предоставянето и ползването на ВиК услуги, като
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи (Наредба № 4/2004 г.) и § 1, т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) ищецът има
качеството на потребител на ВиК услуги, като дължи тяхното заплащане. Твърди
се, че по делото са събрани доказателства, че ищецът Б.Е. е наследник на баща
си е и придобил процесния имот с всички тежести и задължения. Следователно
между „С.в.“ АД и ищеца са възникнали облигационни правоотношения, които се
уреждат и от влезлите в сила Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД, които са общодостъпни на интернет
страницата на водоснабдителното дружество. Излагат се и доводи, че размерът на
дълга е установен с изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза, към
която е приложена и справка за формирани задължения и извършени плащания, от
която се установяват извършени частични плащания на задълженията. Предвид
изложеното се моли за отмяна на решението и за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан, както и се претендират разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца Б.К.Е.,
чрез адвокат К.С., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се
съображения, че „С.в.“ АД не е представило доказателства за валидно възникнала
между страните облигационна връзка, съответно, че ищецът се явява задължено
лице за заплащане на стойността на доставената питейна вода за имота, за който
е начислена спорната сума, а в тежест на дружеството е било да докаже това
обстоятелство. Дори хипотетично да се приеме, че между страните съществува
валидна облигационна връзка относно доставката на ВиК услуги, процесната сума е
недължима поради изтекла погасителна давност за вземанията. Предвид това се
моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, претендират се разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2029510/26.10.2018
г. на Б.К.Е., ЕГН ********** срещу „С.в.“ АД, ЕИК********, с която е поискано от съда да признае за
установено по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от
962,50 лв. - стойност на водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води за водоснабден имот, за който е открита партида при ответника с клиентски
№ ********. Ищецът излага твърдения, че сумата се претендира от неговия баща,
като именно ищецът е получил покана за плащането ѝ с изх. № СВ ********/22.06.2018
г., в която изрично е посочено, че при липса на доброволно изпълнение „С.в.“ АД
ще пристъпи към съдебно производство за удовлетворяване на сумата. Предвид
факта, че ищецът е получил поканата за плащане, за него е налице правен интерес
да установи, че вземането не съществува изцяло или частично, с доводи, че не е
задължено лице за заплащане на претендираната сума, а освен това част от
претендираните задължения са погасени по давност. Ищецът моли за уважаване на
иска и за присъждане на разноски.
Ответникът „С.в.“ АД в предоставения му срок е подал отговор вх. № 5007680/17.01.2019
г., чрез процесуалния си представител А.П., в който оспорва иска. Твърди, че
между наследодателя на ищеца и „С.в.“ АД са налице трайно установени договорни
правоотношения, свързани с предоставянето и ползването на ВиК услуги, като
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи (Наредба № 4/2004 г.) ищецът има качеството на
потребител на ВиК услуги и дължи тяхното заплащане, а отношенията между
страните се уреждат от влезлите в сила Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД, общодостъпни на интернет
страницата на водоснабдителното дружество (ОУ). Съгласно чл. 62 от ОУ при смърт
на потребителя наследниците са длъжни в срок от 60 дни да подадат заявление до
ВиК оператора за промяна на партидата, като ищецът не е изпълнил това свое
задължение. „С.в.“ АД е изправна страна по договора, като ежемесечно е издавала
фактури за потребените и начислени ВиК услуги за процесния имот в съответствие
с нормативните изисквания. Според ответника е налице и прекъсване на давността
съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание на 02.12.2019 г. първоинстанционният съд е
допълнил доклада по делото по отношение на периода, за който е начислена сумата
от 962,50 лв., като е приел, че сумата касае периода 02.03.2013 г. - 02.05.2018
г.
По делото е приета покана за доброволно изпълнение изх. № СВ ******** от
22.06.2018 г. от „С.в.“ АД до К.Д.Е., с адрес на водоснабдения имот: гр. София,
ж. к. ********, клиентски № ********, с която К.Е. е уведомен, че към
23.06.2018 г. има неплатени задължения за предоставени и използвани ВиК услуги
за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води на обща стойност
962,50 лв. Длъжникът е поканен в седемдневен срок от получаване на писмото да
заплати доброволно сумата, уведомен е, че при неплащане дружеството ще пристъпи
към принудителното ѝ събиране.
По делото е прието удостоверение за наследници изх. № ГР 0104-768/13.05.2014
г., издадено от Столична община, район „Надежда“, видно от което К.Д.Е. е
починал на 18.04.2014 г., като е оставил за свои наследници по закон - ищеца Б.К.Е.
(син) и М.К.Е. (син).
Прието е съдебно удостоверение вх. № 8007731/16.10.2014 г., издадено по
гр. д. № 55322/2014 г. по описа на СРС, 84 състав, наМ.К.Е., ЕГН ********** в
уверение на това, че последният се отказва от наследството на покойния си баща К.Д.Е.,
починал на 18.04.2014 г. в гр. София. Посочено е, че отказът от наследство е вписан
в специалната книга на съда под № 949 от 16.10.2014 г.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно - техническа експертиза, от което се установява, че за процесния период
01.02.2013 г. - 25.04.2018 г. са отчетени общо по водомери - 281 куб. м., „на
база“ - 112 куб. м. и за общи нужди - 21,6 куб. м. или общо 414,6 куб. м.
Според вещото лице отчетите „на база“ са направени в противоречие с Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и ползване на ВиК
системи - чл. 39, ал. 5 и ал. 6, като след собствени изчисления експертът е
приел, че изчисленото за заплащане водно количество за целия исков период
следва да бъде 281 куб. м. + 72 куб. м. + 21,6 куб. м. = 374,6 куб. м.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно - счетоводна експертиза, от което се установява, след справка в
счетоводството на ответника, че размерът на дължимите суми за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот с клиентски № ********
за периода 02.03.2013 г. - 02.05.2018 г. възлиза на 962,50 лв., от която
главница - 783,27 лв. и лихва - 211,93 лв. Извършени са плащания в размер на
65,80 лв., както следва: на 11.07.2016 г. - 10,80 лв. и на 22.11.2017 г. - 55
лв. От извършената проверка с счетоводството на ответника вещото лице е
установило, че доставените количества съответстват на фактурираните.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му -
в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че постановеното решение е валидно и допустимо. Не
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 203 от Закона
за водите (ЗВ), вр. Закона за
регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ),
вр. чл. 79 ЗЗД - отрицателен
установителен иск за установяване несъществуване на задължение на ищеца към
ответника за плащане на доставени ВиК услуги.
При така предявения
иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен
интерес, а в тежест на ответника е да докаже правопораждащите
вземането си факти - че за процесния период между страните е съществувало
валидно правоотношение, по което
ответникът се е задължил да извършва до имота на ищеца
доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода,
както и че реално е изпълнил задълженията си по договора - доставил
е ВиК услуги на ищеца в
твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума.
Правният
интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл.
124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска
претендира отричаното от ищеца право. В случая „С.в.“ АД извънсъдебно
е предявило за плащане процесната сума в
размер на 962,50 лв., а в съдебното производството ответното дружество се
е защитавало по иска, като е твърдяло съществуването на отреченото право,
поради което съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от
иска.
Начисляването на процесната сума от 962,50
лв. за периода
02.03.2013 г. - 02.05.2018 г. не се оспорва от
страните, спорно е дали вземането на водоснабдителното дружество
почива на правно основание.
Съгласно разпоредбата
на чл. 198о от
Закона за водите (ЗВ) стопанисването,
поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане,
се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл.
2 ЗРВКУ ВиК оператори
са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2
ЗРВКУ
водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка
на вода за питейно - битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване
на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения, като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за
доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители
към водоснабдителни и канализационни системи
се регулират от КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 ЗВ потребителите
дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б.
„б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги;
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. В
същия смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, според която потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
С посочените разпоредби са определени нормативно лицата, с които се
счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има
съдържанието, определено в чл. 8 от Наредба № 4/2004 г., установено в
утвърдените от ДКЕВР общи условия (ОУ) на доставчика на ВиК услуги. В случая, за
да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка
е достатъчно ответникът да докаже, че ищецът е собственик, суперфициар или
вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното
количество вода.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4/2004 г. получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган, които Общи условия се публикуват
в един централен и местен ежедневник и на интернет - страница на оператора,
влизат в сила един месец след публикуването им, но потребителят има право в 30 -
дневен срок от влизането им в сила да предложи специални условия, които ще
обвързват страните, ако операторът ги приеме, а при неприемането им - важат
Общите условия.
Съгласно чл. 11 от Наредба № 4/2004 г. потребителят следва да монтира за
своя сметка водомери в имота си и да отговаря за проверка, поддръжка и ремонт
на същите.
Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4/2014 г.
изразходваното количество вода и ВиК услугите
се определят по показания на водомерите, за отчитането на което при сгради
етажна собственост се обявява дата от оператора поне три работни дни преди
отчитането и за данни по показанията на водомерите потребителите полагат подпис
в карнет. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера съгласно чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4/2004 г.
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел, като разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане
на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен реален отчет. При
неизправен водомер или при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5, вр. с чл.
35 от Наредба № 4/2014 г. месечното потребление е по 6 куб. м. вода за
топлофицирано жилище и по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. се завишават с по
1 куб. м. на тримесечие за всеки обитател при сграда етажна собственост.
По делото не се спори, че ответникът е търговско дружество с предмет на
дейност водоснабдяване, канализация и пречистване
на вода, тоест „оператор на ВиК услуги
по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от
Наредба № 4/2004 г.
По делото не е спорно и че ищецът е наследник - син на К.Д.Е., като по
отношение на другия наследник е налице отказ от наследство.
Същевременно въззивният съд приема, че по делото не е установено ищецът
да има качеството потребител на ВиК услуги
по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/2004 г. и на § 1, т. 2, б. „а“
и „б“ от ДР на ЗРВКУ.
Ищецът изрично е оспорил наличието на облигационно правоотношение с ответника, а
последният, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, не е установил по
делото пълно и главно, че наследодателят на ищеца е бил потребител на ВиК
услуги по смисъла на горепосочените разпоредби - като собственик, суперфициар
или вещен ползвател на процесния имот през исковия период, както и че след
смъртта му правоотношението с водоснабдителното дружество е продължило с
наследника му - ищеца Б.К.Е.. Извод за обратното не може да обоснове и
заключението на съдебно - счетоводната експертиза, която съдът след преценка по
чл. 202 ГПК кредитира, от което се установява, че през процесния период са налице
частични плащания. Няма данни от кого са извършени плащанията, а и сами по себе
си те (при липса на други доказателства) не доказват качеството именно на наследодателя
на ищеца, съответно на ищеца на потребител на доставяните до имота от водоснабдителното
дружество ВиК услуги, както и реалното доставяне и ползване на
ВиК услуги в имота за целия процесен период.
При така изложеното въззивният съд намира, че правилно районният съд е
приел, че по делото не е установено за процесния период ищецът да е бил
потребител на ВиК услуги в имота, поради
което искът е основателен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не е
установено в имота да са потребени ВиК услуги
в количества и на стойност, за които е предявен искът и е начислена сумата от
962,50 лв. Приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза,
което въззивният съд кредитира като пълно и обосновано, сочи, че част от
водното количество е отчетено „на база“ в противоречие с Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и ползване на ВиК
системи - чл. 39, ал. 5 и ал. 6, като по делото не са ангажирани доказателства
от ответника, че основание за начисляване на суми по този ред е съществувало
(съгласно изискванията на чл. 35 от Наредба № 4/2004 г.). Не са представени и
доказателства за спазване на реда за отчитане на общия водомер и индивидуалните
водомери съгласно изискванията на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г.
С оглед това съдът приема, че предявеният иск е основателен и решението
на СРС следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на ищеца Б.К.Е. сумата от 300
лв. - представляващи възнаграждение за адвокат съгласно представените
доказателства.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
72469/14.04.2020 г. по гр. д. № 69043/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
I ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК********,
с адрес: ***, ж. к. „******** да заплати на Б.К.Е., ЕГН **********, с адрес: ***,
ж. к. „********, със съдебен адрес:***, партер, чрез адвокат К.С., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 300 лв. (триста лева) - разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.